Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2010

Хранене в ранна детска възраст
Някои аспекти в храненето на децата в Комплексите за детско хранене в София

виж като PDF
Текст A
Д-р Мария Русинова



Пълноценното хранене има решаваща роля за нормалния растеж и развитие на детския организъм. Поради относително големите хранителни и енергийни потребности, свързани с изграждането на нови тъкани, а също така голямата интензивност на обменните процеси на детския организъм, в ранна детска възраст могат да се наблюдават хранителни недоимъчни състояния – хипотрофии, хиповитаминози, анемии. Недостатъчният внос на енергия и пластични вещества (белтъчини, калций) води до изоставане във физическото развитие, влошена минерализация на костите и намален имунитет. Системното прехранване от друга страна също има неблагоприятни последици в дългосрочен план. Затлъстяването в детската възраст е от хиперпластичен тип, характеризира се с увеличаване на броя на мастните клетки, което остава трайно за цял живот и увеличава риска от развитие на диабет, високо кръвно налягане, атеросклероза, инфаркт и други социално значими заболявания.  
 
В ранната детска възраст се формират хранителните навици, които се запазват обикновено през целия живот, привиква се към вкусовите качества и аромата на различни продукти и ястия. В по-късна възраст много по-трудно се свиква с вкуса на храни, които не са консумирани през ранното детство.  
 
След първата година функционалните възможности на храносмилателната система и обмяната на веществата у децата достигат известна зрялост. Детето е готово постепенно да премине от предимно млечните и кашави кърмачески храни (фини, лесно смилаеми, добре усвоими, които не изискват активно дъвчене) към т.нар. преходна храна (по-твърда и нарязана на късчета, близка до храната на възрастните). Това трябва да е плавен преход, съобразен с индивидуалното развитие и съзряване на детския организъм. Подобно на внасянето на нови храни, най-добре е това да стане постепенно, като в началото на обедното хранене се дават няколко лъжички преходна храна, след това се дохранва със съответното пюре и за около седмица се преминава изцяло на преходна храна.  
 
В края на първата година детето има само 8 резци и поради незавършеното развитие на дъвкателния апарат, храната трябва да бъде с подходяща консистенция - не много твърда и суха, а полукашава и мека, така че да не изисква много дъвчене, но и да не е съвсем пасирана. Месото трябва да е смляно, по-твърдите плодове и суровите зеленчуци трябва да са почистени от семки, костилки, обелени и настъргани, нарязани на малки парченца или намачкани, големината на частичките е с размер около 0.5-1 сm. Правилното раздробяване на храната е едно от условията за по-пълноценното й смилане и усвояване, от друга страна приемането й в неподходяща форма може да предизвика храносмилателни разстройства.  
 
След поникването на първите кътни зъби на 15-18-месечна възраст, следвани от кучешките на 1 год. и 8 мес. - 2 год. и към края на третата година на вторите кътни зъби, дъвкателният апарат на детето е вече напълно развит, то е готово да премине от преходна на обща храна. Вече може да дъвче и отхапва и по-сухи и груби храни, добре развити са както нервно-рефлекторната, така и химическата фаза на храносмилателната секреция, обемът на стомаха е по-голям, напреднали са в развитието си отделителната система и обмяната на веществата, но все още не е готово за храната на възрастните. Месото се дава едро смляно или нарязано на малки късчета, а плодовете и зеленчуците на парченца - с размери около 1-1.5 сm.  
 
От проведени от Националния център по опазване на общественото здраве и РИОКОЗ национални проучвания на храненето на населението на база реални ръст и телесна маса са определени препоръчителни стойности за средните енергийни потребности, т.е. средната стойност за хранителен прием, който балансира енергоразхода, поддържа телесната маса и телесния състав, осигурява нивото на физическа активност, при децата включва и енергията, необходима за оптимален растеж и развитие (Табл. 1).      
Табл. 1  

Възраст

Момчета

Момичета

 

Ръст
(сm)

Телесна
маса
(кg)

Средни енергийни потребности
(ккал/ден)

Ръст
(сm)

Телесна
маса
(кg)

Средни енергийни потребности
(ккал/ден)

Ниска физическа активност

Умерена физическа активност

Ниска физическа активност

Умерена физическа активност

6÷12мес.

68.9

8.9

723

67.6

8.2

652

1 год.

79.0

11.2

917

77.0

10.4

846

2 год.

92.4

14.1

1175

91.2

14.0

1166

3 год.

101

16

1436

1610

100

16

1299

1441

 

 
 
Особено голямо значение за растящия детски организъм имат белтъчините, поради високата си биологична стойност. За обезпечаване на белтъчните нужди от основно значение е качеството на белтъка, което се определя от аминокиселинния му състав и степента на усвояемост. Животинските белтъци (месо, риба, мляко, яйца) са висококачествени и пълноценни, тъй като съдържат всички незаменими аминокиселини. Към считаните за незаменими при възрастните 8 аминокиселини в детската възраст може се добавят още две - аргинин и таурин.  
 
Повечето растителни продукти са с недостатъчно съдържание на една или повече есенциални аминокиселини. В зърнените храни и техните производни това е лизинът, в царевицата – триптофан, в картофите и варивата - метионин и цистеин. Ако се комбинират правилно, например макарони със сирене, ядки плюс бобови (боб, леща, соя) плюс зърнени храни: боб с хляб, грах с ориз, растителните храни също биха осигурили балансираност на аминокиселините. В храненето на децата е желателно да преобладават животинските белтъци.  
 
Продължителният дефицит на белтъчини в храната в ранната детска възраст води до забавяне на растежа и развитието, намалява интензивността на основната обмяна, понижават се имунозащитните механизми, намаляват серумните белтъци. Поради влошено храносмилане се влошава усвояването и на другите основни хранителни вещества, витамини и минерали и се задълбочават недоимъчните състояния. Белтъчният дефицит е в основата на белтъчно–енергийната малнутриция.  
 
Децата са особено чувствителни и на прехранването с белтъци, особено от животински произход. Това затруднява храносмилането, усилва гнилостните процеси в червата, води до натрупване на пурини и крайни продукти от азотния метаболизъм, натоварва черния дроб и бъбреците.  
 
За разлика от възрастните, при децата е необходимо да има положителен азотен баланс, т.е. количеството на приетия белтък да е по-голямо от количеството на отделения с екскретите белтък.  
Препоръчителният хранителен прием на пълноценен белтък за ранната детска възраст е, както следва - (Табл. 2).  

Възраст/
пол

Телесна маса
(ТМ) (кg)

Препоръчителен хранителен прием на
пълноценен белтък

 

g/кg ТМ/ден

g/ден

 

мъжки

женски

мъжки

женски

мъжки

женски

6÷12 мес.

8.9

8.2

1.5

1.5

13.4

12.3

1÷3 год.

13.1

12.4

1.1

1.1

14.4

13.6

 
 
Препоръчителният интервал за прием на общ белтък е 10-15Е% от общата енергийна стойност на храната.  
 
Мазнините са един от основните източници на енергия за организма, освен това имат важна пластична функция - участват в изграждането на клетките, субклетъчните органели и тъканите - клетъчни мембрани, вътреклетъчните структури, половите жлези, надбъбречната кора, мозъчната тъкан. Те са разтворители и преносители на мастно-разтворимите витамини. Единствен източник са на есенциални мастни киселини, които от своя страна повишават съпротивителните сили на организма, оказват благоприятно влияние върху мисловната дейност и познавателните процеси, укрепват стените на кръвоносните съдове, сърдечния мускул, имат хипотензивно и хипохолестеролемично действие, а дефицитът им при децата може да затрудни растежа и развитието.  
 
През първите две години при децата е затруднено превръщането на въглехидратите в мазнини, а усиленото им разграждане, предизвикано от растежния хормон, води до склонност към ацидоза. Това подчертава значението на мазнините в детското хранене, съчетано с приема на достатъчно въглехидрати.  
 
Мазнините оказват влияние върху усвоимостта на другите хранителни вещества, стимулират секреторната функция на жлъчката и панкреаса, както и чревната перисталтика. Подобряват вкусовите качества на храната и имат значение за кулинарната и технологична обработка на храната.  
 
Продължителният недостиг на мазнини в храната на децата може да доведе до изоставане в растежа и развитието, дегенеративни изменения в черния дроб, бъбреците, централната нервна система, ектодермални образувания.  
 
Неблагоприятните ефекти на излишъка от мазнини в храната са: наднормено тегло и затлъстяване, смущения в смилането и усвояването на храната, нарушени функции на черен дроб, панкреас.  
 
Препоръчителният интервал на хранителен прием на общи мазнини при децата в ранна детска възраст е 30-40% от общата енергия за деня. Това прави около 250-350 kcal (около 30 g) мазнини за възрастта 1-1.5 год. и съответно 380-525 kcal (около 40 g) за възрастта 1.5-3 год. Ненаситените мастни киселини се препоръчва да бъдат 7-10Е%, а наситените до Е10%.  
 
Пълноценни мазнини, подходящи за ранната детска възраст се съдържат в маслото, рибата, ядките, растителните масла.  
 
Въглехидратите са енергиен източник за основните жизнени процеси и мускулната дейност. Поддържат кръвно-захарното ниво и служат за синтез на гликоген. Имат и пластични функции - участват в синтезата на амино- и нуклеинови киселини, гликопротеини, а също и специфични биологични функции - хетерополизахаридите в кръвта определят специфичността на кръвните групи, лактозата в женското мляко регулира чревната флора, хиалуроновата киселина със своя бактериостатичен ефект не позволява преминаването на бактерии през клетъчната мембрана и др.  
 
Препоръчителният интервал на хранителен прием на общи въглехидрати при децата в ранна детска възраст е 45-60Е%, т.е. 95-130 kcal за възрастта 1-1.5 год. и съответно 130-200 g за възрастта 1.5-3 год. Въпреки че могат да се синтезират от белтъчини и мазнини, недостатъчният прием на въглехидрати може да причини нарушения в метаболизма, повишено окисление на ендогенните липиди с последваща кетогенеза и натрупване на кетонови тела в организма, а в детската възраст, съчетано с ограниченото използване на мастните киселини за въглехидратен синтез, води до склонност към ацидоза. Минималният препоръчителен хранителен прием при деца над 1 година е 130 g/ден.  
Излишъкът от въглехидрати от своя страна засилва липогенезата, увеличава отлагането на мазнини в депата и затлъстяване. Прехранването с въглехидрати в детската възраст води до снижаване на имунитета.  
 
От изключително значение е видът на въглехидратите в храната на малките деца. Добавената захар трябва да бъде под 10Е%. Най-важни източници на въглехидрати са хляб, тестени изделия, картофи, варива, захарни и сладкарски произведения, плодовете и някои зеленчуци. От значение е и наличието и на други съставки: водно разтворими витамини, минерални соли, липиди и белтъци, баластни вещества.  
 
Препоръчителният и адекватен хранителен прием на водноразтворими витамини е показан на Табл. 3, а на мастноразтворими витамини - на Табл. 4.  
.  
Табл. 3.  

Възраст

Вит. С
g)

Тиамин
(вит. В1)
g)

Рибофлавин
вит. В2
g)

Ниацин
вит. РР
g НЕ¹)

Вит. В6
g)

Фолат
Фолиева
киселина
(mкgХФЕ²)

Вит. В12

6-12 мес.

30*

0.3*

0.4*

4*

0.3*

80*

0.5*

1-3 год.
(м, ж)

30

0.5

0.5

6

0.5

160

0.9

 
 
*Адекватен хранителен прием  
¹НЕ - Ниацин еквивалент  
1НЕ = 1 мg ниацин или 60 мg триптофан  
²ХФЕ – хранителен фолат еквивалент  
1ХФЕ = 1 mкg фолат от храната = 0.6 mкg фолат от дабвки към храната или обогатени с фолат храни  
 
Препоръчителният и адекватен прием на мастноразтворими витамини е показан на Табл. 4.  
Табл. 4  

Възраст

Вит. А
(mкg РЕ¹)

Вит. Д²
(mкg)

Вит. Е
g алфа-ТЕ³)

Вит. К
(mкg)

6-12 мес.

400*

5*

2.7*

2.5*

1-3 год.
(м, ж)

400

5

6

15

 
 
*Адекватен хранителен прием  
¹РЕ – ретинол еквивалент  
1 ретинол еквивалент = 1 mкg ретинол (6 mкg бета каротен) = 3.33 IU вит. А  
²Витамин Д – представен като холекалциферол  
1 mкg холекалциферол = 40 IU вит. Д  
³ТЕ – алфатокоферол еквивалент  
1 алфатокоферол еквивалент = 1 mg d-алфа-токоферол = 1.49 IU вит. Е  
⁴Витамин К, представен като филохинон (основната форма на вит. К в храните)  
 
Препоръчителният и адекватен прием на минерални вещества (средно дневно) е показан на Табл. 5.  
Табл. 5.  

Възраст

Калций
(mg)

Фосфор
(mg)

Магнезий
(mg)

Желязо
(mg)

Цинк
(mg)

Мед
(mkg)

Йод
(mkg)

Селен
(mkg)

Флуор
(mg)

6-12 мес.

270*

270*

53*

11

3

220*

130*

10*

0.5*

1-3 год.

500*

500

80

7

3

340

90

20

0.7*

 
 
*Адекватен хранителен прием  
Адекватният хранителен прием (АХП) на електролити и вода и горни граници на нерисков хранителен прием (ГГНХП) на електролити е показан на Табл. 6.  
Табл. 6.  

Възраст

Натрий
(g/ден)

Калий
(g/ден)

Вода
(l/ден)

АХП

ГГНХП

АХП

АХП

6-12 мес.

0.37

НО*

0.7

0.8

1-3 год.

1.0

1.5

3.0

1.3

 
 
*НО-не е определена  
 
Режимът на хранене на децата в ранна детска възраст е 4 или 5-кратен – три основни хранения с една или две подкрепителни закуски, като количеството храна се разпределя равномерно не само по обем и калорийност, но и по съдържание на основните хранителни вещества (Табл. 7). Сутрешната закуска осигурява около 25% от енергията за деня, обядът - 35-40%, вечерята - 25%, междинните закуски - 10-15%. Общият обем на едно хранене не трябва да надвишава 300-350 ml за възрастта 1-1.5 год. и 350-400 ml, съответно за 1.5 до 3 год., което отговаря на вместимостта на стомаха.  
 
На закуска децата до 1.5 год. могат да получават различни млечно-нишестени и млечно–плодови храни (каши, кремове, кисели, мляко с ориз или грис), попара със сирене, меки тестени храни (кифла, кейк), подходящи зърнени храни. При децата над 1.5 год. могат да се включат баница, филия с масло и кашкавал или сирене. Към закуската могат да се прибавят 50-80 g пресни плодове или плодов сок, мляко, чай.  
 
Обядът се състои от 50-70 ml супа, 130-150 g основно ястие с месо и зеленчуци, може да се предложи 30-40 g салата и 100-150 g пресен плод или плодов десерт. В безмесните дни ястията трябва да съдържат яйце или млечни белтъци или те да се доставят с десерта.  
 
Вечерята представлява около 150 g постно ястие, комбинирано с 150-200 g мляко или млечен десерт.  
 
Месото е основен източник на пълноценен белтък (10-20%), мазнините са 4-30%, съдържа важни минерали (калий, калций, магнезий, натрий), микроелементи (мед, цинк, фосфор, единствен източник е на лесно усвоимо желязо) и витамини (В1, В2, В6, В12, РР, фолиева киселина). За децата в ранна детска възраст се препоръчват бедните на съединителна тъкан и мазнини меса от млади животни и птици - пилешко, пуешко, телешко, заешко, агнешко, може и нетлъсто свинско. Месото се дава 4-5 пъти седмично, един ден в седмицата е безмесен, като тогава в менюто се включват яйца, мляко и млечни продукти за по-добро усвояване на растителните белтъци и като източници на незаменими аминокиселини.  
 
Месни продукти (колбаси, полуфабрикати) не се препоръчват до тригодишна възраст, поради високото съдържание на готварска сол, консерванти (нитрати, фосфати и др.), оцветители и други подобрители и добавки.  
 
Рибата е близка по състав до месото – съдържа пълноценни белтъци 15-24%, мазнини 0.3-28%, лесно усвоими с висока биологична стойност поради наличието на омега-3-полиненаситени мастни киселини (предпазват от атеросклероза и стимулират имунитета), витамини – мастноразтворими (А, Д, Е, К) и водноразтворими (В1, В2, В12, РР), минерални вещества (фосфор, калций, магнезий, калий, сяра), микроелементи (йод, флуор, мед, цинк), екстрактни и ароматни вещества, на които се дължи специфичният мирис и вкус. Морската риба съдържа повече минерални и есктрактни вещества. Съдържанието на съединителна тъкан е по-малко, отколкото в месото, тя е по-нежна и равномерно разположена между мускулните влакна, затова рибата се смила и усвоява по–бързо и лесно от месото.  
 
Рибата може да се включи към 9-12-мес. възраст – бяла риба, хек, мерлуза, пъстърва, филе от акула: 50-70 g на порция. Препоръчва се консумация на риба веднъж седмично. Рибата е от продуктите, които често предизвикват хранителна алергия или непоносимост, в тези случаи се отлага включването й до 1.5-2-год. възраст в зависимост от състоянието на детето .  
 
Млякото е една от основните групи храни, незаменима за всички възрасти, особено за децата. Хранителната и биологичната му стойност се определят от оптималната балансираност на пълноценен белтък (3-4%), лесноусвоими мазнини (3.5-7.5%) и въглехидрати (4.5-7.5%), витамини (В2, А, Д), минерални соли – то е най-богатият източник на лесноусвоим калций и фосфор, микроелементи - желязо, цинк, манган. Прясното мляко може да присъства в менюто след 12-14-месечна възраст на детето. Кравето мляко е по-подходящо за децата на 1-3 години, отколкото козе, овче и биволско. Киселото мляко е типично за националната ни кухня, може да се включи в храненето на децата между 10 мес. и 1 година, съдържа пробиотици, които повлияват благоприятно чревната флора, храносмилането, имунитета. За децата до 3 години се препоръчва млякото да е пълномаслено.  
 
Както млякото, така и млечните продукти (сирене, кашкавал, извара) трябва да присъстват всекидневно в детското меню. При децата са за предпочитане млечна сметана и масло пред техните еквиваленти на растителна основа.  
 
Яйцата също имат висока биологична стойност, тъй като съдържат всички есенциални аминокиселини, те са приети за еталон за оценка на останалите хранителни белтъчини. Яйчният жълтък е белтъчно–мастен концентрат, протеините са свързани с липиди под формата на липопротеини, съдържа мазнини-фосфолипиди, лецитин, ненаситени мастни киселини, витамини А, Д, каротеноиди, минерали и микроелементи - фосфор, сяра, желязо, цинк. На едногодишна възраст на децата може да се дава цяло яйце (по ½-1 дневно).  
 
Към варивата се отнасят лещата, фасулът и соята, които са най-често използваните, също така бакла и нахут .Те се отличават с високо съдържание на пълноценни белтъчини, витамини от групата В, калий, фосфор, магнезий, желязо. Съдържанието на целулоза също е високо, поради което предизвикват образуването на много газове. По тази причина трябва да се предлагат след подходяща кулинарна обработка, в малки количества след 1.5-2-годишна възраст. Лещата се отличава с по-нежна целулоза, богата е на фосфорни соли, може да се предложи на 1-1.5-годишна възраст веднъж седмично.  
 
Ядките (орехи, бадем) имат висока енергийна стойност, съдържат пълноценни белтъци, лесноусвоими мазнини, витамини, минерали и микроелементи. До 5-годишна възраст се използват предимно смлени, поради опасност от попадане в дихателните пътища.  
 
Зърнени храни и тестени произведения  
Зърнените храни обичайно доставят около 50% от енергията за деня. Основен източник са на комплексни въглехидрати (70%), съдържат още белтъчини (10-12%), малко мазнини, минерали, микроелементи, витамини от група В. У нас традиционно се консумира повече хляб, за да се намали рискът от затлъстяване е добре да се контролира примът на тестени произведения, особено когато основното ястие съдържа ориз, картофи или десертът е тестен. При деца до 2.5-3 години се използва предимно бял хляб, след това 2-3 пъти седмично може да се включат пълнозърнест хляб, зърнени закуски.  
 
Пресните плодове и зеленчуци са основен източник на витамини, минерали, микроелементи, плодова захар, влакнини, органични киселини и други биологично активни вещества. Бедни са на белтъци и енергия. Хранителните фибри благоприятстват развитието на полезната чревна флора, усилват моториката, улавят и елиминират някои токсини. Всекидневно децата е необходимо да получават около 350-400 g сурови зеленчуци и плодове.  
 
Картофите се отнасят в групата на зеленчуците, но се отличават от тях с по-високото си съдържание на въглехидрати, предимно скорбяла, малко белтъчини и незначително мазнини. Основен източник са на калий, съдържат още фосфор, вит. С. Целулозата им е нежна и лесно усвоима за предпочитане е да се предлагат на децата варени или печени вместо пържени.  
 
Млечните мазнини са най-подходящи за децата от ранната детска възраст като най-лесно усвоими. Слънчогледовото олио и зехтинът са богати на незаменими мастни киселини и също се използват в храненето на децата в съответствие с препоръчваните дневни количества. Свинската мас и лойта не се препоръчва да се използват в детското хранене.  
 

Хранителни
продукти

Средно количество на ден при деца от 1 до 1 г. и половина

Средно количество на ден
при деца до 3 г.

Мляко

300-350г.

400 g

Яйца

1/4 яйце дневно
(1-1 ¾ яйца седмично)

Половин яйце вкл. като част от други ястия (1-3 яйца седмичо)

Млечни продукти (сирене, извара, кашкавал)

15 g (15 g извара, 10 g кашкавал)

20 g (20 g извара, 15 g кашкавал)

месо

40-45 g, 5 пъти в седмицата

По 55 g на ден, 5 пъти в седмицата

Варива

-

7 g на ден (1-2 пъти седмично)

Риба

10 g (минимум един път седмично 60-70 g)

По 10-12 g на ден (минимум един път седмично 80-90 g)

Пресни плодове

150-180 g

200 g

Пресни зеленчуци

150-180 g

200 g

Хляб

55-60 g (1.5-2 филийки, ~½ филийка на хранене)

80 g (2-3 филийки, ~½ филийка на хранене)

Тестени закуски

10 g дневно (1-2 пъти 30-40 g)

15 g дневно (1-2 пъти седмично тестена закуска от 50-60 g)

Зърнени закуски

10 g

15 g

Плодови сокове и компоти

30-40 g

50 g

 
 
Детските кухни в гр. София са организационно обособени структури, в които медицински (лекари, инструктори по хранене, медицински сестри) и други специалисти приготвят и предоставят храна за деца от 10 месеца до 3-годишна възраст (чл. 118 ал. 3 от Закона за здравето) и са на издръжка на Столична община. На територията й функционират 3 комплекса по детско хранене (КДХ) и 4 самостоятелни детски кухни (ДК) с множество раздавателни пунктове. 18 детски ясли предлагат обедно меню за деца, отглеждани в домашни условия. Децата, получаващи храна от тях, са около 5000 абоната дневно.  
 
Записването в КДХ и ДК става след навършване на 10-месечна възраст и представяне на документ от ОПЛ, че са здрави, нямат алергия към храни и могат да преминат към преходна храна. Родителите заплащат дневна такса (купон) в размер на 1.30 лв. (което включва само цената на храната), въведена с решение на столичен общински съвет. С наредба за определяне и администриране на местните такси и цените на услуги, предоставяни от Столична община са определени групи ползватели, които заплащат такса с 50% намаление.  
 
Данните, изложени по-надолу, се отнасят за комплекса за детско хранене с банка за майчина кърма, най-големият комплекс в столицата, който се състои от две кухни:  
„Красна поляна” и „Западен парк” с общо 20 раздавателни пункта на територията на десет районни общини в София и околностите. Кухните приготвят преходна храна за обяд, която осигурява здравословно хранене, отговарящо на физиологичните норми за съответната възрастова група, в количество и качество съгласно изискванията на Наредба №23/19.07.2005 г. на МЗ за физиологичните норми за хранене на населението, Наредба №26 за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях и Закона за храните. Инструкторите по хранене в детските кухни използват Практическото ръководство за хранене на децата в яслена възраст от д-р Лиляна Трифонова. „Таблици за състава на българските хранителни продукти”, Изд. „Медицина и физкултура”, 1975 г., под редакцията на Акад. Д-р Ташо Ташев; „Практическо ръководство за хранене на деца от 10 месеца до 3 години”, Изд. „Медицина и физкултура”, 1976 г. Лиляна Трифонова; и преработени и актуализирани от КДХ собствени рецепти за хранене на деца от 10-месечна до 3-годишна възраст, съгласувани със СХЕИ (РИОКОЗ). Инструкторите по хранене изготвят седмично меню, което се съгласува с лекарите в кухните и е одобрено от директора на комплекса. Менюто за две седмици е на разположение на абонатите, поставено на видно място в раздавателните пунктове и съдържа информация за химичния състав (белтъци, мазнини, въглехидрати) и калорийност на храната, за сравнение са дадени и физиологичните норми.  
 
Количеството на вложените хранителни продукти, както и качеството на приготвената храна се контролира периодично чрез химичен и микробиологичен анализ от РИОКОЗ: периодично се взимат данни за количествата вложени продукти и броя на децата, така се получават средно дневните количества продукти за едно дете на ден. При анализа на продуктовия набор стойността на допуск на показателя за повечето продукти е представен като една трета от препоръчителните средно дневни количества продукти. Често заключението е, че обедното хранене в КДХ не съответства на физиологичните норми по някои показатели, например: недостатъчно зърнени храни (но те са приоритет на сутрешната закуска, при това хляб, брашно, ориз са представени като отделни групи); недостатъчно пресни плодове (КДХ предлагат млечен крем с пресен плод, където плодът е около 50-70 g); недостатъчно мляко и млечни продукти, те също не се предлагат обичайно за обяд, така че детската кухня не може да обезпечи нуждата от мляко на обедното хранене. Не се предлага риба, но не защото се омаловажава значението й, а поради техническа невъзможност тя да бъде съхранена и обработена, съобразно санитарно-хигиенните изисквания.  
 
В детските кухни храната е съобразена с незавършеното развитие на дъвкателния апарат на децата, тя не е пасирана, а полукашава с големина на частичките около 0.8-1 сm. Предназначена е да изгради правилни вкусови възприятия и навици на децата, тя е безсолна, без подправки и приготвена чрез щадяща диетична технология. Всяка майка на 10-месечно бебе, съобразно индивидуалното захранване и развитие на дъвкателния апарат на детето, може допълнително да пасира или намачка храната, както и да прецени големината на порцията според указанията на личния педиатър. Количеството на храната, предлагана от КДХ е 530 ml и включва:150 ml супа;190 ml основно ястие и 190 ml млечно–плодов десерт, което е повече от посочените по-горе препоръчителни количества за децата от 1 до 3 години и е предпоставка за прехранване на децата. Практиката обаче показва, че някои родители разделят храната като оставят десерта и супата за следобедно и вечерно хранене - в този случай децата не получават достатъчно количество храна и риск от недостатъчен прием на някои основни хранителни вещества. Освен това храната, приготвена в КДХ е за непосредствена консумация до 3 часа от нейното приготвяне и експедиране до раздавателните пунктове и противоречи на внедрените системи за идентификация, оценка и контрол за безопасност на произведената храна, т.нар. НАССР.  
 
Продуктите, от които се приготвя храната в КДХ се смилат с големина на частичките около 0.8-1 сm - такива са техническите възможности на оборудването - месомелачни машини и зеленчукорезачки, консистенцията на храната позволява да се разлива в бурканчета от детска храна. Добре би било да има разделение на предлаганата храна на две групи: за деца до 1.5 години и за деца от 1.5 до 3 години. Това е свързано с необходимостта, освен използваните електропарни казани, които позволяват да се спазят принципите на диетичното хранене при приготвяне на храната, кухните да са снабдени и с подходяща техника за приготвяне на печени ястия и десерти, а също така с подходящи опаковки, в които да се слага готовата храна, а също и транспортни опаковки за доставката й до пунктовете и др.  
 
Детските кухни предоставят 5 дни в седмицата храна за обедното хранене на децата, което заема 35% от дневното меню. За деня има още две основни хранения (закуска и вечеря), както и две междинни закуски. По време на другите хранения, както в събота и неделя родителите могат да предлагат мляко, млечни продукти, риба, плодове, зеленчуци, които да бъдат нарязани на по-големи късчета, за да се приучават децата да дъвчат и по–твърди храни и за да осигурят здравословно и разнообразно хранене на децата си.  
 
Храната се приготвя, като се използват предимно пресни зеленчуци, само в отделни случаи консерви, в десертите се влагат пресни сезонни плодове и плодови сокове, предлагат се пет вида месо: телешко, заешко, агнешко, пилешко, пуешко. За избягване опасността от салмонелоза супите се правят с варена застройка, за която се използва яйчен прах вместо пресни яйца.  
 
От направена през м. юни 2010 г. анкета сред абонатите на кухня „Западен парк”, в която са взели участие 534 абоната, което е 79.58% от хранещите се деца показва, че само 4.2% са недоволни от качеството на приготвяната храна и разнообразието, но част от тях искат да получават по-голямо количество от нея, 2.6% са недоволни от обслужването, между 13% са недоволни от количеството предлагана храна, което илюстрира споменатото по-горе разпределение на обяда за целия ден. В противоречие на препоръките на специалистите за увеличаване консумацията на пресните плодове 23% не желаят да получават пресен плод за десерт.  
 
Болшинството от абонатите са доволни от предлаганата услуга, а децата харесват и с удоволствие приемат храната от детската кухня. Въпреки това има какво още да се желае, за да бъде обедното хранене съобразено със съвременните тенденци и в здравословното хранене. Специалистите, работещи в КДХ носят отговорност за контрола и управлението на целия производствен процес, а също така съзнават, че тяхна мисия е да споделят своя опит и знания и да научат майките как да хранят здравословно своите деца. Чрез правилно изграден хранителен и двигателен режим те ще осигурят не само нормално физическо и психическо развитие, но и ще ги предпазят от редица заболявания в зряла възраст.  
 
КНИГОПИС:
 
1. Д-р Лиляна Трифонова, Хранене на децата в детските ясли,Изд.Медицина и физкултура, 1976, стр. 5-7; 10-15; 19; 20.  
2. Проф. д-р Лиляна Трифонова, Хранене на децата от 1 до 16 години, изд. Бестселър, 2002, 11-15.  
3. Хигиена и екология под редакцията на проф. д-р Димитър Цветков, дмн, 1999, стр. 153; 187-195.  
4. Хигиена, хранене и професионални болести редакцията на проф. д-р Божидар Попов, 2009, стр. 352-363.  
5. Наредба №23/19.07.2005 г. на МЗ за физиологичните норми за хранене на населението.