Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2010

Рак на маточната шийка

виж като PDF
Текст A
Д-р Петър Петров



Данните от Националния раков регистър показват, че ежегодно с рак на маточната шийка в България се диагностицират над 1 000 жени, а смъртните случаи са около 350 на година. Най-засегната възрастова група е на 40-49-годишните, но през последните години зачестяват случаите с рак на маточната шийка и след 30-годишна възраст.  
В света една жена умира от рак на маточната шийка на всеки 2 минути. В Европа една жена умира от рак на маточната шийка на всеки 18 минути.  
 
Причини  
Причината за рака на маточната шийка е вирус, наречен човешки папиломен вирус (HPV). Повече от 30 години проучвания от лекари по цял свят са доказали връзката между вируса и заболяването, а именно - 99.7% от случаите на рак на маточната шийка са предизвикани от инфекция с HPV. Съществуват около 100 типа на този вирус, които се обозначават с цифри, по реда на тяхното откриване. Повечето от тях са “нискорискови” и не причиняват рак на маточната шийка.  
 
Съществуват и “високорискови” - онкогенни (причиняващи рак) типове. Такива са тип 16 и тип 18. До 80% от всички инфекции са с онкогенни типове на вируса. Те могат да доведат до растеж на увредени клетки в шийката на матката и ако не се приложи адекватно лечение, може да се развие рак на маточната шийка. Човешкият папиломен вирус може да се предаде от човек на човек по време на полов контакт - при полов акт или дори понякога от близък контакт кожа с кожа в гениталната област.  
 
Поради лесното предаване на вируса, всяка сексуално активна жена е изложена на риск от заразяване. Независимо от предпазните мерки не по-малко от 80% от жените срещат НРV през сексуално активния си живот. ХПВ навлиза в клетките на маточната шийка. Ако успее да се скрие от имунната система на организма, вирусът се размножава, заразявайки съседни здрави клетки и така инфекцията не отшумява. Това се нарича продължителна инфекция. Такава инфекция с високорискови (онкогенни) НРV типове е необходимото условие за развитие на рак на маточната шийка. Освен при полов акт, вирусът може да се предаде от човек на човек и при всеки кожен контакт. HPV е много чест и повечето възрастни хора се заразяват с него в някакъв момент от живота си. Презервативите са много ефективни за предотвратяване на инфекции, предавани по полов път, но те не са толкова ефективни за предотвратяване на зараза с HPV, защото той може да се открие върху кожата, която не е покрита от презерватива. Факт е, че вирусът се предава по полов път, следователно ползването на презерватив намалява риска от заразяване с HPV. Въпреки това, презервативите не предпазват напълно, защото кожата около гениталната област също може да носи вируса.  
 
Данните от научни проучвания показват, че около 70-80% от случаите с рак на маточната шийка се дължат на инфектиране с HPV. Освен този вирус, като рискови фактори за заболяването се сочат възраст след 40 години, ранно започване на полов живот, множество сексуални партньори и безразборните полови контакти, тютюнопушенето, многото раждания с разкъсване на маточната шийка и др.  
 
Има противоречиви данни за използването на орални контрацептиви и рак на маточната шийка. Съобщава се, че продължителното им използване (повече от 5 години) може да повиши риска за заболяване при жени, които са инфектирани с HPV.  
 
Симптоматика  
Обикновено ракът на маточната шийка расте бавно. Преканцерозните изменения и ранният рак на маточната шийка може да протичат, без да причиняват болка или други изявени симптоми. Ето защо е много важно редовно посещение при специалист-гинеколог и вземането на цитонамазка. При напредване на заболяването може да се появят един или няколко от следните симптоми – необичайно кървене от влагалището (което може да бъде между два нормални месечни цикъла, кървене след полов контакт, кървене след менопауза и др.), засилване на вагиналното течение, болка в областта на малкия таз и по време на полов контакт. Трябва да се има предвид, че много често обикновени инфекции или други здравни проблеми могат да причинят същите симптоми.  
 
Диагноза  
Понастоящем най-достъпният и бързоинформативен метод за поставяне на диагнозата е вземането на цитонамазка. Както вече казахме, ранните стадии на рака на маточната шийка обикновено протичат без симптоми. Поради тази причина единствено преглед с цитонамазка може да установи наличието на увредени клетки в маточната шийка - ранните признаци на рака. Цитонамазката може да установи вече съществуващи предракови или ракови изменения и да послужи за навременна реакция. Тя обаче не предпазва от инфекция с HPV, а само установява евентуални последствия от такава. Резултатите от цитонамазката дават възможност на лекаря да предприеме последващи действия за ограничаване на последствията от инфекцията. Ако жената има симптоматика или резултатът от цитонамазката показва отклонения от нормата, лекуващият лекар ще прецени какъв метод може да се приложи, за да се уточни или постави диагнозата. Най-често се прави повторна цитонамазка, изследване за човешки папиломен вирус (HPV – най-честият причинител на рака) или по-подробно изследване на маточната шийка. Това става посредством колпоскопия, даваща възможност за микроскопски оглед на шийката. Тази процедура не причинява допълнителен дискомфорт, тъй като уредът остава извън влагалището. Ако лекарят забележи отклонения от нормалния колпоскопски образ, той може да вземе биопсия. Материалът се изпраща в лаборатория и се изследва под микроскоп. В зависимост от резултата от изследването лекарят ще прецени по-нататъшното поведение или лечение.  
 
Профилактика  
Съществуват три вида профилактика: първична, вторична и третична.  
 
Първична наричаме профилактиката на дадено заболяване, която предполага да се предотврати неговото възникване. Ваксините са пример за този тип профилактика, тъй като те предпазват от поява на болестта.  
 
Вторична е профилактиката, при която се взимат мерки за ранно откриване на заболяването, които да послужат за ограничаване на по-нататъшното му развитие. Взимането на цитонамазки и ходенето на профилактични прегледи с цел да се открият увредени клетки - индикация за развитие на заболяване е пример за вторична профилактика.  
 
Третичната профилактика цели предотвратяване на усложненията. Пример за това е оперативната намеса при наличие на рак на маточната шийка, предприета с цел да се ограничи разпространението на карцинома и да се предотврати по-сериозно усложнение или дори смърт.  
 
Ваксини  
Ваксинацията
предоставя възможност за предпазване от развитие на предракови изменения и рак на маточната шийка, причинени от най-често срещаните високорискови типове. Понастоящем съществуват ваксини, които могат ефективно да предпазят от двата най-чести типа на човешкия папиломен вирус (HPV), тип 16 и 18. Ваксините се прилагат като три последователни мускулни инжекции (по схема) в продължение на 6 месеца. Общата цена и за трите апликации е около 800-900 лв.  
 
Ваксините предпазват в най-голяма степен, ако се приложат преди започване на полов живот, тъй като HPV се среща много често и жените се инфектират с него скоро след първия сексуален контакт. Поради това, ваксините са по-малко ефективни при тийнейджъри или жени, които са полово активни. Специалистите в България препоръчват ваксинирането при момичета на възраст над 9 години. Със сигурност приложението на ваксини води до предпазване от заболяване, причинено от тези типове, които се съдържат във ваксината поне 5 години. Засега до този период са проследени жените в провеждащите се понастоящем клинични проучвания.  
 
Достъпните ваксини показват, че са безопасни в клинични изпитвания, като дават само минимални реакции, типични за всяка ваксина – подуване, сърбеж, зачервяване на мястото на инжектиране, гадене и замайване). HPV ваксините не се препоръчват при бременни.  
 
Ваксинацията срещу НРV не отменя необходимостта от профилактичните прегледи. Ваксинацията и редовното провеждане на цитонамазки осигуряват възможно най-висока защита срещу рака на маточната шийка. Ваксинацията не трябва да отменя ползването на презервативи, тъй като те възпрепятстват заразяването от много други полово-предавани заболявания.  
 
Лечение  
Колкото по-рано се открие ракът на маточната шийка, толкова по-успешно ще бъде лечението. Своевременното откриване на рака, в най-ранните му стадии и правилно проведеното лечение водят до почти сто процента излекуване. Още по-добре е ако се открият и лекуват онези преканцерозни изменения и състояния, които могат да доведат до рак.  
 
Ракът на маточната шийка най-често се лекува оперативно. Други методи на лечение са лъчетерапията и химиотерапията. Понякога се налага да се приложи повече от един метод на лечение, но това се преценява от екип специалисти, които в зависимост от състоянието и стадия на заболяването изготвят диагностично-терапевтичен план на поведение. Независимо от проведеното лечение всяка жена с доказан рак на маточната шийка трябва да се диспансеризира и да се проследява периодично – в началото всеки месец, после на три и шест месеца и т. н., докато е жива.  
 
КНИГОПИС:
 
1.   Damjanovski L, Marcekic V, Miletic M. Circumcision and Carcinoma Colli uteri in Macedonia, Yugoslavia. Results from a field study. III. Benign Gynaecological disorders. Br J Cancer. 1963 Sep; 17:406–410.  
2.   Damjanovski Ljubo, Marcekić Violeta, Miletić Mirjana. Circumcision and Carcinoma Colli Uteri in Macedonia, Yugoslavia. Results from a Field Study: III. Benign Gynaecological Disorders. Br J Cancer. 1963 Sep; 17(3):406–410.  
3.   Kaiser Raymond F, Gilliam Alexander G. Some epidemiological aspects of cervical cancer. Public Health Rep. 1958 Apr; 73(4):359–367.  
4.   Kaiser RF, Gilliam AG. Some epidemiological aspects of cervical cancer. Public Health Rep. 1958 Apr;73(4):359–367.  
5.   Stucin M, Bonta S, Kovacic J, Hribar F, Damjanovski L. Circumcision and Carcinoma Colli uteri in Macedonia, Yugoslavia. Results from a field study. II. Colposcopical, Cytological and histological findings. Br J Cancer. 1963 Sep; 17:400–405.  
6.   Stucin Marija, Bonta Slava, Kovačič Jule, Hribar Franc, Damjanovski Ljubo. Circumcision and Carcinoma Colli Uteri in Macedonia, Yugoslavia. Results from a Field Study: II. Colposcopical, Cytological and Histological Findings. Br J Cancer. 1963 Sep; 17(3):400–405.  
7.   Terris M, Oalmann MC. Carcinoma of the cervix: an epidemiologic study. Jama. 1960 Dec 3;174(14):1847–1851.  
8.   Wynder EL, Cornfield J, Schroff PD, Doraiswami KR. A study of environmental factors in carcinoma of the cervix. Am J Obstet Gynecol. 1954 Oct; 68(4):1016-47; discussion – 1048-52.