Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2010

Слънчеви изгаряния. Фотопротекция

виж като PDF
Текст A
Д-р Д. Странски



Лятото е сезонът на ваканциите и на слънчевите изгаряния. Всеки е изпитвал неприятните последствия от прекомерното излагане на слънце, без употребата на предпазни средства. Поражения нанасят не само слънчевата радиация, но и солариумите.  
 
Няколко часа след излагането на слънце се появяват и първите симптоми на изгарянето, които включват зачервяване на кожата, повишена чувствителност, болезненост, оточност.  
 
Кожата е суха и топла на допир, а в по-тежки случаи по повърхността й се появяват мехури, които лесно се разкъсват.  
 
В някои случаи може да се увреди и общото състояние. Често това се изразява в повишаване на телесната температура, треска, болки в главата, отпадналост и лесна уморяемост.  
 
Симптомите са най-тежки през първите няколко дни. Седмица след изгарянето, увредените слоеве на кожата започват да се белят и на тяхно място остава по-младата и по-светла кожа.  
 
Причината за неприятните изгаряния е въздействието на UV лъчите. Въпреки че са невидими за човешкото око, слънчевите лъчи в този спектър нанасят сериозни поражения върху организма. UV лъчите провокират производството на меланин в клетките на епидермиса, което е причина за потъмняването на кожата.  
 
При желанието за възможно най-тъмен тен се забравя, че образуването на меланин всъщност е защитна реакция на клетките срещу слънчевата светлина. Познати са два типа UV лъчи:  
-   UVA – предизвикват бърза пигментация (до 10-20 минути след излагането на слънце).  
-   UVB – индиректно потъмняване, предхождано от зачервяване (еритем) на засегнатата зона.  
 
Зачервяването преминава за различен период от време (от няколко дни, до седмица-две) в зависимост от степента на изгаряне. Дори и в облачните дни кожата не е защитена от вредните UV лъчи. През зимата те се отразяват в снега, леда, водата и пясъка. Дори в дните, когато няма ярко слънчево греене, не трябва да забравяме употребата на слънцезащитни препарати.  
 
Понятието слънцезащита включва всички методи за предпазване от слънчевите лъчи, като се имат предвид вредните за кожата ултравиолетови (UV) лъчи, който са два вида: UVB с дължина на вълната 290-320 nm и UVA – 320-400 nm. Най-голямо значение за фотозащитата на кожата имат роговият слой и меланиновата бариера в епидермиса, които спират голяма част от лъчите. Към изкуствените средства за фотозащита се отнасят – дрехи, шапки, чадъри, както и широко популяризираните от различни фирми слънцезащитни средства за външно приложение под формата на крем, лосион, мляко и др.  
 
Слънцезащитният фактор, който се изписва със съкращението SPF (Sun Protection Factor) върху опаковката на слънцезащитните продукти показва силата на даден фотозащитен продукт, т.е. отразява неговата способност да предпази кожата от въздействието както на UVB, така и на UVA лъчите. Колкото по-висока е стойността на SPF, толкова по-добра е фотозащитата. С употребата на фотозащитните средства се цели да се предотвратят двете физиологични реакции на незащитената кожа под въздействието на слънчевите лъчи - зачервяване (еритем) и пигментация[1].  
 
Две са основните групи фотозащитни вещества, които влизат в състава на продуктите: химични (фотофилтри), които поглъщат UV лъчите и неорганични (минерални) вещества, като цинков оксид и титанов диоксид, които отразяват UV лъчите. Отскоро се използват и трета група, които съчетават свойствата на двете и действат чрез поглъщане, отразяване и разсейване на лъчите[2].  
 
Фотозащитни средства с максимален фактор задължително се използват в следните случаи:  
•   При т.нар. фотодерматози. Заболяванията от тази група се дължат на повишената реактивност на кожата под влияние на слънчевите лъчи.  
•   При заболявания на кожата, които се влошават от слънцето. Най-често това са хронично протичащи кожни заболявания като розацея, лупус еритематозус, херпес симплекс и други.  
•   При повишена фоточувствителност на кожата, когато се прилага медикаментозно лечение (напр. тетрациклини).  
•   При склонност към хиперпигментации. Неравномерното пигментиране (кафяви петна) на кожата представлява сериозен естетичен проблем и за съжаление се среща твърде често. Дължи се на хормонални (хлоазма при бременните жени), възрастови изменения или е свързано с някои заболявания (мелазма), при приемане на противозачатъчни средства и др.  
•   При някои дерматологични процедури задължително се използват фотопротектори с максимален фактор: например при лазер-терапия, след хирургична интервенция.  
•   Фототипът на кожата (от 0 до VІ) - съответства на фоточувствителността на индивида и неговата защита.  
 
 
Повърхностният рогов слой на кожата осигурява двойна протекция чрез отразяване на видимия спектър и инфрачервените лъчи и чрез абсорбция на UVB лъчи[3]. Ефективността на меланиновата бариера зависи от степента на пигментираност на кожата. Затова тя е различна за бялата и черната кожа.  
 
Бебешката и детска кожа е нежна, с тънък епидермис и розов цвят[4]. Тя е мека и има слабо изразен релеф. Поради по-слабо изразеното пигментообразуване при деца до 7-годишна възраст, отколкото при възрастни, кожата им изглежда по-светла. Всичко това ни подсказва, че при децата трябва да се прилагат специално предназначени за тях фото-защитни продукти[5].  
 
Тяхната основна характеристика трябва да отговаря на по-горе описаните с още едно важно допълнение, което се отнася до типа на емулсията и до обогатения състав на крема или млякото. Фотозащитните продукти за деца са съобразени с особеностите на детската кожа – емулсията е от тип вода/ масло, в тях се съдържат само неорганични (минерални) фотозащитни вещества и още овлажняващи и подхранващи кожата съставки, (биофлавоноиди, витамин Е, растителни масла с високо съдържание на есенциални мастни киселини), действащи като антиоксиданти и реструктуранти.  
 
Обикновено слънцезащитните средства се нанасят върху кожата 10-15 минути до 30 минути преди излизане на открито, с изключение на случаите, когато съществува специална фирмена препоръка. Целта е фотопротекторът да проникне добре в роговия слой. Разбира се, от значение е и количеството, което се нанася. Фотозащитното средство трябва да покрива хомогенно и плътно кожата, като се внимава да не се пропуснат нежните зони на лицето – скули, чело, брадичка. Когато се прилагат фотопротектори по медицински показания, желателно е количеството на фотопротектора да е по-голямо, отколкото обикновено. За лице са подходящи слънцезащитните кремове, а за тяло - слънцезащитното мляко. Различията между тях се състоят само в плътността на емулсията и в количествата, в които се предлагат. Млякото представлява течна емулсия с по-високо водно съдържание. Предлага се в по-голямо количество, най-често в туба от 100 ml, защото е предназначено за намазване на по-големи участъци.  
 
Слънцето е един от факторите, които допринасят за остаряването на кожата - това е т.нар. фотоиндуцирано стареене на кожата. За да запазим кожата на лицето и откритите части по-дълго свежа и млада е желателно, особено след 35 години, ежедневно да използваме слънцезащитни средства. За предпочитане в тази възраст е по-високият SPF – от 20 нагоре. Фотозащитата чудесно се съчетава и с програмата “anti-age” (против стареене), на която също има богато предлагане. Предвид нарастващата слънчева активност днес препоръките са в посока на целогодишно (дори и през есенно-зимния сезон) използване на фотозащитни средства.  
 
През лятото трябва да се избягва излагането на слънце в часовете между 11-15 часа, когато UV активността е най-висока!  
 
Върху всеки качествен продукт за фотозащита трябва задължително да бъде указан SPF и обхватът на защита да включва UVB и UVА лъчите. За предпочитане са тези с по-висока водоустойчивост, както и хипоалергенните продукти.  
 
КНИГОПИС:
 
1.   Levy SB. Sunscreens. In: Wolverton SE, ed. Comprehehnsive Dermatologic Drug Therapy. 2nd ed. Philadelphia, Pa: Saunders Elsevier, 2007: 703-18.  
2.   Robinson JK, Rigel DS, Amonette RA. Trends in sun exposure knowledge, attitudes, and behaviors: 1986 to 1996. J Am Acad Dermatol. Aug 1997; 37(2 Pt 1):179-86.  
3.   Adam J. Sun-protective clothing. J Cutan Med Surg. Jul 1998; 3(1):50-3.  
4.   McCarthy EM, Ethridge KP, Wagner RF Jr. Beach holiday sunburn: the sunscreen paradox and gender differences. Cutis. Jul 1999; 64(1):37-42.  
5.   Barankin B, Liu K, Howard J, Guenther L. Effects of a sun protection program targeting elementary school children and their parents. J Cutan Med Surg. Jan-Feb 2001; 5(1):2-7.