Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2010

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Маруся Лилова



Доц. д-р Маруся Лилова е завършила медицина през 1974 г. в МУ – гр. София. Специалност „Педиатрия” й е призната през 1982 г. Втората й специалност е „Детска нефрология”. Доц. Лилова има специализации и в чужбина: Германия (Хановер – Висше медицинско училище), САЩ (Филаделфия – Children`s Hospital), Англия (Лондон – Great Ormondt Street Hospital for Sick Children). В началото на своята кариера работи по разпределение в гр. Земен (Пернишка област). Доц. Лилова има дълъг преподавателски стаж като асистент към катедра Педиатрия в Медицински факултет – гр. София. Тя е координатор за България по проблемите на детската нефрология за Югоизточна Европа, член на български и международни научни организации, с над 70 научни публикации в областта на педиатрията и детската нефрология. Има защитена докторска дисертация на тема: „Усложнения при нефротичен синдром в детската възраст”. Оглавява Клиниката по детски болести към МБАЛ „Токуда Болница София” от първите дни на лечебното заведение.  
 
Доц. Лилова, с какви заболявания най-често се обръщат към вас малките пациенти?  
Един от основните проблеми, с които пристигат при нас пациентите са инфекциите на дихателните пътища.  
 
Как стои въпросът с приема на деца, всеки ли може да дойде при вас и да се лекува в Клиниката по педиатрия, която завеждате?  
Да. Абсолютно всяко дете, което има проблем, може да се обърне към нас и при съответните показания да бъде прието в болницата за лечение.  
 
Кои са най-честите спешни случаи, които обслужвате и съответно лекувате?  
Това са деца, както вече споменах, с инфекции на дихателните пътища, ларингити, пневмонии, астматични пристъпи. Освен това има много деца с фебрилни състояния, зад които могат да се крият различни патологии. От това следва да се направи изводът, че спектърът на заболявания, с които боравим и лекуваме е много голям.  
 
Имате ли всичко необходимо, що се отнася до диагностиката на определено заболяване?  
Не, не бих казала, че покриваме абсолютно всички нозологични единици и всички клинични диагнози, но с тази патология в обема, в който сме лицензирани и регистрирани да работим, това са най-често инфекциите на дихателните пътища, болестите на стомашно-чревния тракт, болестите на отделителната система, ендокринните и метаболитни заболявания, неврологичните и ревматологични заболявания. В тези области децата, които се обръщат към нас могат да получат цялостно обслужване.  
 
Сега е сезонът на стомашно-чревните разстройства. Какво бихте препоръчали с цел предпазване от тези проблеми и какво трябва да се направи, за да не се стигне до усложнения?  
Първото и основно нещо, което искам да кажа като съвет е децата да се отглеждат възможно по-изолирани и да не бъдат в по-големи колективи на този етап. Ако обаче се налага и това е неизбежно, е много важно на съответното място да се поддържа много добра хигиена. От съвсем малка възраст на децата трябва да се изграждат хигиенни навици за редовно измиване на ръцете, използване на индивидуални съдове и прибори за хранене, съдове за пиене на вода и всичко това трябва да бъде много добре наблюдавано. Друго важно условие за доброто здраве на децата е храненето с подходяща за възрастта храна, обработена добре термично. Тук се включват и достатъчно добре измитите сурови продукти като плодове и зеленчуци. Къпането във водни басейни трябва да бъде добре контролирано. Те трябва да отговарят на необходимите хигиенни изисквания. Вече се знае за проблемите по Черноморието със замърсяването с отходни води, което също е един източник на възможни стомашно-чревни инфекции. Редица заведения за обществено хранене също могат да бъдат източник на стомашно-чревни инфекции.  
 
Малките деца и учениците са една от рисковите групи за развитие на вирусни инфекции през есенно-зимния сезон след откриването на учебната година. Кои са най-важните действия за ограничаване на разпространението на вирусни агенти?  
На децата трябва да бъде подсигурено едно добро лято със съответно пълноценна почивка, с редуване на морски с балкански въздух. Всичко това е един мощен фактор за тяхното стабилизиране и създаване на по-добър имунен отговор. Правилното хранене и отглеждане на децата е другата важна предпоставка, а тогава когато те трябва да бъдат в колектив е желателно да не се допускат вече видимо болните деца в този колектив, за да се ограничи масовостта на разпространение на инфекциите. Трудно е да опазим децата от вирусни инфекции, но можем поне да сведем до минимум този риск.  
 
От друга страна при дете, което вече има симптоми на вирусна инфекция, трябва внимателно да се прецени доколко тази инфекция е сериозна и посещението на детето в заведението да се ограничи временно както заради самото него, така и заради останалите здрави деца.  
 
Какво е вашето мнение за ваксините, трябва ли децата да се ваксинират?  
Да, аз смятам, че ваксинациите са задължително мероприятие. Ние сме свидетели на една сериозна епидемия от морбили тази година, която се дължи именно на това, че е нарушена целостта на ваксинизационните процедури и голям контингент от деца не е бил обхванат. Това именно е доказателство за огромната полза от ваксините. Тук е важно да се отбележи, че те трябва да се правят в съответната възраст и съблюдавайки съответните правила за тяхното приложение. Децата, които имат особени контраиндикации за тях трябва да бъдат наблюдавани и освобождавани от тяхното прилагане.  
 
По последни проучвания се увеличава броят на децата с диабет, като възрастовата граница при това заболяване е паднала до 5-6-годишна възраст. Как ще коментирате това?  
Считам, че има такава тенденция, но тя не е свързана с начина на живот. Когато говорим за диабет от първи тип трябва да имаме предвид, че той е с генетична предиспозиция, което за съжаление ние не можем да предотвратим. Това е даденост и ние трябва да се борим за отлагане на усложненията и тяхното недопускане. Това може да бъде постигнато в сегашните условия със съвременните начини на лечение, включително и с приложението на инсулиновите помпи.  
 
Кои се причините за диабета в детска възраст и може ли тук да говорим за превенция?  
Специално за първи тип диабет е трудно да говорим за превенция, но за втори тип диабет, при който също има тенденция да се наблюдава в детска възраст, бихме могли за обърнем особено внимание на затлъстяването при децата. Това, на което трябва да се обърне голямо внимание е начинът на хранене на нашите деца. То трябва да бъде прицел на внимание на всички групи хора, от които зависи, а именно – семейството, учителите, личните лекари и здравните институции. Всички тези фактори са определящи за предотвратяване на затлъстяването и нашите усилия трябва да са насочени в тази посока.  
 
За съжаление живеем във век, в който заведенията за бързо хранене и редица други некачествени продукти изобилстват на пазара и изкушението е много голямо, а децата се контролират трудно сами. Те нямат самодисциплина и това прави проблема много голям, а борбата с него трудна.  
 
Какво бихте посъветвали общопрактикуващите лекари? Кога е нужно да търсят вас специалистите?  
Това зависи от квалификацията на всеки общопрактикуващ лекар. Ако той няма като базисна специалност Педиатрия, би трябвало почти всяко дете да бъде насочено от него към специалист педиатър. По отношение на случаите, при които детето трябва да бъде консултирано с педиатър с тясна специалност, действително се определя от квалификацията на общопрактикуващия лекар. Бих искала да подчертая, че това е много индивидуално както за отделния пациент, така и за хода на даденото заболяване. Има заболявания, с които общопрактикуващият лекар спокойно би могъл да се справи, но в други случаи се налага високоспециализирана консултация и не бива да се икономисва от това по никакъв начин.  
 
Известно е, че клиничните пътеки, които се отнасят до педиатрията са най-нископлатените и има заболявания при децата, които са чести, но не влизат в тях. Кои са тези заболявания и какви мерки според вас трябва да бъдат взети, за да се промени това?  
Аз смятам, че има неща, които са очевидно неправилни и недообмислени. В клиничните пътеки например не фигурират заболявания като ангината. В някои случаи тя протича изключително тежко, което налага болнично лечение, а тя не фигурира в никаква клинична пътека. Същото се отнася и за някои състояния, които не могат да се диагностицират ясно и категорично. Ще дам пример с дете, което постъпва с висока температура без да е ясна нейната причина. Очевидно става въпрос за някаква инфекция, но нейната локализация не е ясна от пръв поглед. Тези деца изискват лечение и уточняване на състоянието и диагнозата не може да се постави от вратата, както обичаме да се изразяваме. Трябва да има възможност тези неясни фебрилни състояния да влязат в някаква категория за диагностично уточняване, за да дадат възможност на детето да получи необходимата помощ. Ние сме поставени в условия да работим като че ли всеки болен трябва да идва с диагноза или тя да е видима от пръв поглед. Но в медицината една от най-трудните задачи в дейността на всеки практикуващ лекар е именно поставянето на диагнозата. Това не е предвидено според касата и начините, по които са оформени нещата. Касае се за много голям проблем, който засяга не само педиатричната специалност.  
 
Едно от най-честите заболявания в детската възраст е инфекцията на пикочните пътища. Как стои въпросът тук, що се отнася до средствата, които се отпускат за лечението на това заболяване?  
Тази клинична пътека е много ниско платена. Понякога лечението може да бъде проведено с по-евтини медикаменти. Но в други случаи заболяването може да протече много тежко и да изисква приложението на скъпи медикаменти и инструментални изследвания, които за съжаление не са включени в себестойността на клиничната пътека. Това трябва също да се ревизира, за да могат децата да получат необходимата помощ, за която са дошли при нас.