Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 9 2010

Мозъкът лекува сам себе си

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Борислав Герасимов, д.м., м.о.з.



Скъпи приятели,  
Ново!!!  
Най-новите научно доказани данни за самовъзстановяване и самоизлекуване на мозъка от 02.02.2010 г. от САЩ (Синсинати) и Испания (Барселона), разпространени чрез официалното научно списание „Неврология” (Neurology) на ААН (Американската академия по неврология), на която аз имам удоволствието да съм единственият български невролог - редовен член, отваря абсолютно нова страница и необозрими и практически неограничени възможности пред съвременните невролози да лекуват успешно мозъчните инсулти и всички увреди на мозъка при травми и то до дълбока старост, дори и след 80-годишна възраст.  
 
Най-новите последни научни данни вече доказват и при това безспорно, че веднага след началото на мозъчен инсулт, мозъкът почти веднага започва да възпроизвежда сам собствени стволови клетки от специални резервоари - депа, намиращи се още от раждането му в определени части на самия мозък и които са там до края на естествения му живот. Веднага след загиването или трайното увреждане на част от невроните и другите съседни поддържащи и свързващи мозъчни и глиални клетки след мозъчен инсулт (или травматично или друго драстично увреждане на част от специализираните неврони), тези депа се активизират и подават все още не напълно „зрели” и не достатъчно специализирани неврони. Тези липсващи, вследствие на инсулта клетки, които са били вече специализирани за определени функции на организма, по уникален и само подозиран по логичен път досега начин, се самовъзстановяват от тези специални резерви на зрелия мозък.  
 
Благодарение на съседните, останали здрави и непоразени от инсулта относително съхранени клетки, новите все още не напълно узрели клетки, попаднали в тези зони, „се обучават” чрез химиотаксис (химическо въздействие и привличане „по подобие” в подобна химическа и електрическа среда), както и посредством медиатори (хормоноподобни субстанции, чрез които се провеждат нервните импулси), но и чрез създаване на нови механични нервни връзки между тях, „се обучават” по подобие да извършват функцията на загиналите и липсващи специализирани клетки. Това води до трудно обяснимите досега чудновати и почти пълни възстановявания на част от функциите и възможностите при по-младите болни, преживели мозъчен инсулт или различни по тежест мозъчни травми.  
 
До скоро в неврологичните среди битуваше мнението, че мозъкът (главният и гръбначният мозък), като последна и най-висша степен на развитие на материята в природата не може да се самовъзстановява и възпроизвежда, а загиналите и трайно увредени неврони и други поддържащи мозъчни глиални клетки не могат вече да се възстановяват пълноценно и напълно в рамките на живота на отделния индивид.  
 
Досега при експериментални животни този факт на регенерация и самовъзстановяване беше многократно изучаван, наблюдаван, публикуван и оповестяван в последните няколко години, главно във връзка с проучването на възможностите за лечение на мозъчните и други увреждания на нервната система със стволови клетки, вкарани допълнително в кръвта на болните от други депа от собствения или чужд организъм, но нямаше конкретни доказателства при хора, че това се случва локално и на място по съседство в човешкия мозък и то през практически целия живот на човека (последните проучвания са при мозъци на много възрастни болни, преживели мозъчни инсулти на средна възраст 82 години).  
 
Появата на тези фактически нови стволови клетки в участъците на мозъчната увреда и то в различна степен на узряване и последващо специализиране, преосмисля и стимулира по най-удовлетворяващ начин усилията на клиничните невролози да лекуват успешно мозъчните инсулти, не само в първите златни часове веднага след инцидента, но и месеци след началото на инсулта.  
 
Най-чудесното и прекрасно нещо от тези проучвания е новата надежда и новият хоризонт от фантастичната и непостижима доскоро възможност, която се дава в ръцете на практикуващите невролози за практически неограничени възможности за лечение и почти пълно възстановяване на всички функции (двигателност, говор, сетивност и други увредени от инсулта функции) известно време след преживян вече мозъчен инсулт.  
 
Това научно постижение веднага ще намери приложение в съвременните неврологични стационари за успешно лечение на всички болни с мозъчни инсулти във всички фази на протичане на мозъчния инсулт, дори и месеци след инсулта. Това вече е нова страница в развитието на практическата неврологична практика и разбира се на новите, неподозирани досега възможности за успешна рехабилитация и възстановяване на болните, преживели мозъчен инсулт в санаториумите и специализираните центрове за възстановяване след мозъчни инсулти и други увреждания на мозъка практически през целия живот на човека.  
 
Най-революционното постижение на неврологията в последните години беше възможността за успешно лечение на исхемичните мозъчни инсулти с ново поколение лекарство, наречено тъканен плазминогенен активатор, чрез което, приложено венозно или директно артериално се разтварят тромбозите на кръвоносните съдове на мозъка и се възстановява нормалното кръвообръщение в засегнатата зона на мозъка.  
 
Това води до изчезване на симптомите и излекуване на болните с мозъчен инсулт в първите три часа от възникването на първите симптоми, показващи за драмата в дейността на мозъка и загиването на хиляди и милиони мозъчни клетки и цели области от мозъчните структури поради липсата на кислород и хранителни вещества.  
 
Доказано е, че за 1 секунда загиват 32 000 клетки, т.е. за 1 минута около 2 млн. губят функциите си, а в края на първия час около 120 млн. мозъчни клетки са в състояние на смъртна опастност или са в недостатъчно функционално състояние в околната на мозъчния инфаркт област, в т.нар. пенамбра, но които все още могат да се възстановят напълно, ако се започне навременно, адекватно и правилно лечение. Това предопределя понятията „терапевтичен прозорец” до 3 часа от началото, първия „златен час” за начало на лечението.  
 
Това определи и най-съвременния девиз на неврологията сега: „времето е мозък”, което е най-точното отразяване на всички спешни мероприятия за най-бързо и най-точно диагностициране на инсулта и започване на абсолютно успешно лечение, което допреди няколко години граничеше с фантастиката. Колкото по-рано след началото на исхемията потече лекарството в кръвта на болния, толково по-добри и чудесни са лечебните резултати. Това е неописуемо преживяване за всеки съвременен невролог, излекувал успешно поне един болен с мозъчен инсулт чрез този алгоритъм и успял да го върне към нормален живот напълно здрав и работоспособен.  
 
Сега вече знаем, че и след този период нашите възможности за успешно лечение са огромни, но само ако болният постъпи в голяма и добре оборудвана болница със знаещи и можещи специализирани неврологични екипи, каквато е нашата болница и нашата клиника в момента.  
 
Този метод може обаче да се прилага само при исхемични мозъчни инсулти, които са около 80%, когато кръвта не може да достигне до крайните разклонения на запушения по различни начини (тромб, ембол, атеросклеротична плака) кръвоносен съд и частта от мозъка, която зависи от този съд, загива до няколко часа.  
 
При хеморагичните инсулти, които са около 20%, кръвта се излива в самата мозъчна тъкан, вследствие на разкъсване на кръвоносен съд вътре в мозъка и затова този метод е противопоказан и опасен, защото може да увеличи кръвоизлива и да бъде фатално. Но сега вече с новите данни перспективите и при тези болни вече са огромни и успешното лечение е възможно, ако попаднат на точното място.  
 
Сега вече препоръката е всички болни с мозъчни инсулти да бъдат транспортирани максимално бързо до най-близката голяма болница, която има доказани възможности за точна диагноза и подготвени специализирани невролози, които могат да лекуват успешно мозъчни инсулти с най-съвременните диагностични и лечебни алгоритми.  
 
Диагнозата на мозъчните инсулти е най-важна за определяне на правилно и успешно лечение на болните в първите часове на инсулта, максимум до 3-ия час, защото след това промените са значителни и трудно възвратими, а остатъчната инвалидност след спасяването на живота по-често е значителна. Един или няколко от тези симптоми трябва да ви накарат да подозрете началото на мозъчен инсулт и да повикате спешна помощ. Особено ако се отнася за болни над 55-годишна възраст, с високо кръвно налягане, захарен диабет, наднормено телесно тегло или наличие на подобни на тези симптоми в миналото.  
 
Зачестяването на главозамайването и падането, с или без краткотрайна загуба на съзнание, е предпоставка за спешна консултация с най-добрия невролог, който познавате, за да се предвари времето на наближаващия парализиращ и инвалидизиращ мозъчен инсулт, след който макар и вече много големи усилията не всякога са напълно удоволетворяващи, въпреки фантастичните новости и последните научни постижения.