Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 9 2010

Специален гост

виж като PDF
Текст A
Проф. д-р Светла Торбова



Проф. Торбова е председател на Управителния съвет на Българската лига по хипертония от 2006 г.  
 
Работи по проблемите на артериалната хипертония (АХ) в Националния център по сърдечно-съдови заболявания от 1971 г., последователно като главен изследовател на темата за АХ към Министерството на здравеопазването, главен асистент в Кардиологична клиника с профил АХ, ръководител на научна група по епидемиология и профилактика на сърдечно-съдовите заболявания.  
 
От 2005 г. е специалист по клинична хипертония към Европейското дружество по хипертония. В момента е ръководител на първия у нас, сертифициран от Европейското дружество по хипертония високоспециализиран център по артериална хипертония към „Токуда болница София”.  
 
Проф. Торбова, вие сте ръководител на първия у нас сертифициран от Европейското дружество по хипертония Високоспециализиран център по артериална хипертония към „Токуда Болница София”. Разкажете повече за него.  
„Токуда Болница София” е най-модерната и най-новата болница, изградена по японски образец. По стечение на обстоятелствата, аз имах уникалната възможност да бъда поканена през 1992 г. като гост на японското правителство да посетя два от най-известните японски кардиологични центрове: Централната кардиологична болница в Токио и Центъра по сърдечно-съдови заболявания в Осака (база на Световната здравна организация). Бяхме поканени, защото България е близка с Япония по високата смъртност от мозъчен инсулт, свързана пряко с артериалната хипертония, а Япония постигна значителен напредък в намаляване на мозъчните инсулти с профилактика на артериалната хипертония. Имах възможност да се запозная с чудесната организация на профилактиката и лечението на артериалната хипертония и усложненията й. Това беше и мотивът ми да се насоча към създаването на такъв център именно в Болница Токуда по покана на д-р Иво Петров, завеждащ новосъздаденото кардиологично отделение. Процедурата по подготовката на кандидатстването и одобрението от Европейското дружество е дълга. Има регламентирани изисквания към болницата като база, в която трябва да се извършват всички съвременни диагностични и терапевтични процедури за диагноза и лечение на хипертонична болест и симптоматични хипертонии, както и лечение на усложненията й – мозъчен инсулт, сърдечен инфаркт, периферно-съдови, бъбречни и други заболявания. Особено много се държи на съвременните методи на инвазивна съдова диагностика и лечение, дилатации на съдови стенози – коронарни, бъбречни, периферно-съдови и др., на съвременна образна и лабораторна диагностика. На всички тези изисквания Болница Токуда отговаря напълно. Второто изискване е към ръководителя на центъра. Записано е, че „той трябва да е утвърден специалист по клинична хипертония, известен на ръководството на Европейското дружество по хипертония”. От 2006 г. аз имам сертификат от Европейското дружество по хипертония като „Специалист по клинична хипертония” и участвам като лектор в курсовете за обучение на Европейското дружество”. Председател съм на Българския национален селекционен комитет за специалисти по клинична хипертония. Въз основа на всичко това на базата на Болница Токуда, под мое ръководство Европейското дружество по хипертония през 2009 г. издаде сертификат за Hypertension Excellent Centre на „Болница Токуда София”.  
 
Каква е основната задача на този център?  
Основната задача на центъра е да осигури високоспециализирана диагностика и лечение за болните с артериална хипертония. Това са центрове, в които в най-висока степен се прилага т.нар. „Translational medicine”, т.е. най-бързо и най-точно се въвежда в реалната клинична практика всичко, което в световен мащаб е представено като подход към профилактиката и лечението на хипертониците, върховите постижения на световната медицина и специално на хипертензиологията. Това включва и обучението на общопрактикуващи лекари и специалисти, запознаването им със съвременните възможности за профилактика и лечение на хипертонията и свързаните с нея сърдечно-съдови, мозъчно-съдови, периферно-съдови и бъбречно-съдови усложнения. Болница Токуда разполага с отлични възможности и специалисти за такова обучение.  
 
Проф. Торбова, кои са причините за високата смъртност от сърдечно-съдови заболявания у нас?  
Много отговорно е да се дискутира този въпрос, но ще представя това, което е актуално. България е в групата на източноевропейските страни, които се характеризират с висока обща и специално с висока сърдечно-съдова смъртност. Становището на Световната здравна организация е, че причините са комплексни. На първо място е застаряването на населението, следва високото ниво на сърдечно-съдовите рискови фактори, свързани до голяма степен с нездравословен начин на живот и разбира се организацията на здравната помощ. За страни като България над 80% от сърдечно-съдовата смъртност е пряко свързана с артериалната хипертония. Ключов проблем за България е липсата на профилактичен подход към заболяванията и специално към сърдечно-съдовите. По този въпрос аз съм с особена чувствителност и считам, че много хора, мои колеги и съвременници трябва да си дадат сметка за пропуснатото с години. Не мога да отмина това, че в България, в Националния кардиологичен център имаше една единствена група по Епидемиология и профилактика на сърдечно-съдовите заболявания и тя беше закрита през 1999 г . Имаше една единствена клиника по артериална хипертония, създадена през 1976 г. и закрита след 15 години. Азбучна истина е, че смъртността от сърдечно-съдови заболявания може да се намали значимо с профилактика, особено в млада възраст, а у нас заболяванията се откриват късно и лечението им започва късно, поради което е трудно, по-малко успешно и струва много по-скъпо.  
 
Какъв процент от смъртността при сърдечно-съдовите заболявания се дължи на мозъчните инсулти?  
Проследявайки смъртността от сърдечно-съдови заболявания, която е по данни от официалните свидетелства за смърт от повече от 20 години в България, мога да кажа, че смъртността от мозъчен инсулт винаги е била по-висока от смъртността от сърдечен инфаркт. Участвала съм в много дискусии по този въпрос, в които е търсено обяснение и, разбира, се е търсена истината. Със сигурност може да се каже каква е истината, ако има регистър на инфарктите и инсултите и на смъртността от тях. Смъртността от мозъчен инсулт по данни на СЗО беше представена тази година на Европейския конгрес по хипертония и тя включва данни и за България, с анализ на причините и връзката с контрола на артериалната хипертония. На 12 ноември в София организираме голям научен форум, на който сме поканили зам. председателя на Европейското дружество по хипертония да изнесе тази информация пред българските лекари. Подробности от срещата ще се обявят в сайта на Българската лига по хипертония и сайта на Болница Токуда.  
Ще цитирам данни от СЗО за Стандартизираната смъртност в Европа във възрастта 45-75 години на 100 000 лица от населението през 2000 г.  
Страна Смъртност от ИБС Смъртност от МСБ
  Мъже Жени Брой Мъже Жени Брой
Чехия 267 147

127 168

България 271 153

285 361

 
 
Коментарите предоставям на читателите на списанието.  
 
В какво трябва да се изразява профилактиката на заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови заболявания?  
Профилактиката включва на първо място здравословен начин на живот за цялото население, активни профилактични интервенции за високорисковите групи, ранна диагностика на заболяванията и своевременно и ефективно лечение на заболелите със съвременни средства, с каквито България разполага. Има квалифицирани лекари, съвременно оборудвани центрове и болници, наличие на високоефективни медикаменти. Доказано е, че страните, в които е постигнато намаляване на смъртността, са постигнали това на първо място с намаляване на рисковите фактори, с много добре организирана спешна помощ и съвременно лечение на сърдечно-съдовите заболявания.  
 
Извършват ли се специални профилактични прегледи, които са задължителни и каква трябва да е ролята на общопрактикуващия лекар в това?  
В България има въведени задължителни профилактични прегледи, които се извършват от общопрактикуващите лекари със специални скринингови методи, които са широко достъпни. Да припомним обаче, че в този процес има двама участници: лекар и пациент. За съжаление активността на населението е далеч от необходимата. И ако се възхищаваме на цивилизованите страни, които са много напред в профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания, то това е заслуга не само на активността и добросъвестността на лекарите, а и на активността на населението. В тази насока има много още да се работи.  
 
Какво трябва да бъде здравословното тегло, за да се предпазят пациентите от високо кръвно налягане?  
Наднорменото тегло и затлъстяването са рисков фактор №1 за артериалната хипертония. Общоприетият критерий е индексът на телесната маса (ИТМ), който се изчислява като се разделят теглото в кg върху височината в m2. Нормален, здравословен ИТМ или както се казва за цивилизованите хора ИТМ от 18.5 до 24.9 кg/m2. Честотата на артериалната хипертония нараства еднопосочно с нарастване на ИТМ. При ИТМ под 25 кg/m2 честотата на хипертонията е 15% и нараства на 40% при ИТМ над 25 кg/m2.  
 
Днес затлъстяването се определя като „новият актьор на сцената на сърдечно-съдовите рискови фактори, включително и при децата”. Как ще коментирате това и какви мерки препоръчвате като специалист за превенция?  
Затлъстяването е глобален проблем. Още през 2002 г. Световната здравна организация алармира, че глобалната епидемия от сърдечно-съдови заболявания е свързана с глобалното нарастване на затлъстяването, включително и при децата. Изключително тревожни факти бяха представени по повод на Световния ден на затлъстяването - 22 май тази година на поредицата от мероприятия, в които се включи и Българската лига по хипертония и Болница Токуда. България е на пето място в Европа по затлъстяване при възрастни и на второ в света след САЩ по затлъстяване при децата. Това са данни, които изискват много сериозно внимание. Два са лостовете, които определят телесното тегло: калорийният прием и физическата активност. Затлъстяването е свързано обичайно с повишен прием на мазнини, които са висококалорични – 1 гр. носи 9 ккал., докато при протеините и въглехидратите 1 гр. носи 4 ккал. Изключително патогенно е висцералното затлъстяване, тъй като то носи атерогенния риск. Ето защо, в писмо до МНЗ, във връзка със Световния ден на затлъстяването предложихме в профилактичните прегледи на личните лекари да се включи и измерване на талията.  
 
Могат ли да бъдат избегнати пораженията от мозъчен инсулт – смърт и инвалидизация и как може да стане това?  
Аз ще отговоря от позицията на специалист хипертензиолог и кардиолог, тъй като този въпрос е в областта на невролозите. Както посочих по-горе, смъртността от мозъчен инсулт за България, специално при жените, е водеща и е свързана пряко с два фактора – артериална хипертония и дислипидемия. Контролът на артериалната хипертония и на дислипидемиите е в ръцете на кардиолозите и на общопрактикуващите лекари, преди пациентите да стигнат при невролозите. Ефикасното, своевременно лечение на артериалната хипертония със съвременните медикаменти и специално с комбинирано лечение, с използване на фиксираните медикаментозни комбинации може да намали риска от мозъчен инсулт с над 45% и смъртността от инсулт с 22%. Има реални възможности да се избегне „катастрофата” мозъчен инсулт, но тези възможности трябва да се познават, владеят и прилагат много умело от лекарите на пациентите.  
 
Каква е световната статистика що се отнася до хипертонията и последиците, до които тя води?  
Артериалната хипертония продължава да бъде причина за смъртност и нетрудоспособност №1 в света. Усилията са насочени към повишаване процента на контролираните хипертоници. Призивът е да се намали процентът на хипертониците с артериално налягане над 140/90 mmHg, т.нар. „пациенти предизвикателство”. Контролираните хипертоници с нормално налягане, постигнато с медикаменти са 50% от лекуваните в САЩ, около 35% в Европа. За Източноевропейските страни, сред които е и България, този процент е по-нисък. Според данни от проучвания на Българската лига по хипертония в последните години, процентът на контролираните хипертоници сред лекуваните е 25%, а при тези, които измерват налягането си в дома е по-висок - до 37% дори до 50% от лекуваните. Нека припомним, че лекуваните са 70-80% от всички известни хипертоници, а тези които не знаят за заболяването си са още 20-25%. По този начин делът на нелекуваните и на неуспешно лекуваните нараства над 70%. Ето защо повишеният контрол на хипертонията от 6-10% от лекуваните през 1996 г. на 25-40% в първата декада на 2000 г. е далеч от необходимия дял контролирани хипертоници и в тази насока има да се работи още много.  
 
Кой според вас е главният фактор за появата на хипертония?  
Рисковите фактори за артериална хипертония са две големи групи - генетични и фактори на околната страна, свързани с начина на живот. Много усилено се работи върху фенотипизирането на хипертониците и специално към разработване на междинните фенотипове, за да може да се индивидуализира профилактиката и лечението.  
 
Какво означават т.нар. „тихи инсулти”?  
Т.нар. тихи, неми инсулти или мултиинфарктна енцефалопатия са поражения на мозъка, които не дават клинична изява като мозъчния инсулт или исхемичните мозъчни атаки. Те са много чести при хипертоници и с времето оказват сериозен негативен ефект върху когнитивните възможности на пациентите и личностната им характеристика. Диагнозата им се поставя със специални изобразителни техники, каквито са компютърната томография и ядреномагнитният резонанс.  
 
Нещо, което желаете да споделите с читателите на сп. Мединфо?  
Бих искала да споделя това, което дължа на моите учители по кардиология и артериална хипертония, да отдам заслужената почит на голямата Българска школа по хипертензиология. Искам с гордост да припомня, че в България първото Методично указание за профилактика, диагноза и лечение на артериалната хипертония, одобрено от МНЗ е от 1974 г. Аз съм участвала в изготвянето му като млад специалист, асистент в Кардиологична клиника с профил артериална хипертония на Националния център по сърдечно-съдови заболявания. Първото Методично указание за поведение при артериална хипертония у деца в България е от 1975 г. Първото Американско методично указание е от 1977 г., първото Европейско от 2003 г., а Първото Европейско ръководство за хипертония в детска възраст е от 2009 г. През 2005 г. работната група на Дружеството на кардиолозите в България изработи Консенсус за моно и комбинирана антихипертензивна терапия, който днес в 2010 г. е особено актуално и полезно ръководство.  
 
Искам да завърша с моето лично верую като дългогодишен специалист кардиолог и хипертензиолог: Медицината не е система от правила и препоръки. Медицината е изкуство. За да се усъвършенства изкуството е необходим много всеотдаен труд, постоянство и голяма любов.