Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2011

Разпространение на метаболитния синдром между клинично здрави хора в Плевенския регион

виж като PDF
Текст A
Д-р Галя Найденова, д-р Десислава Бояджиева, доц. д-р Мария Цекова



Според дефиницията на NCEP ATP III (National Cholesterol Education Program Third Adult Treatment Panel) метаболитният синдром (МетС) е проявата на поне три от следните пет клинични и лабораторни рискови фактори: абдоминално затлъстяване (коремна обиколка >102 cm за мъжете и >88 cm за жените), хипертония (артериално налягане ≥130/85 mm Hg), хипергликемия (кръвна захар на гладно ≥6 mmol/l), хипертриглицеридемия (серумни триглицериди ≥1.7 mmol/l) и намалени нива на HDL-холестерола (HDL<1.03 mmol/l за мъжете и <1.3 mmol/l за жените). СЗО дефинира МетС като хиперинсулинемия или хипергликемия плюс още два от изброените рискови фактори - коремна обиколка ≥94 cm, дислипидемия (ТГ≥1.7 mmol/l или HDL <1 mmol/l) или кръвно налягане ≥140/90 mm Hg.  
 
Хората с МетС имат най-малко два пъти по-голям риск от сърдечно-съдови заболявания (ССЗ), сравнени с тези без МетС. Отделно метаболитният синдром повишава риска от развитие на захарен диабет 2 тип с най-малко 5 пъти.  
 
Към настоящия момент данните показват, че в повечето държави между 20 и 30% от възрастното население може да се окачестви като имащо МетС. Метаболитният синдром достигна епидемичен мащаб в САЩ. В NHANES III (National Health and Nutrition Examination Survey - Национален преглед за изследване на здравето и храненето) 47 милиона или 23% от пълнолетните американци са имали метаболитен синдром. Честотата на МетС е сравнима с тази на хипертонията, която е 24%. Със застаряването на населението в САЩ честотата на МетС се увеличава сред мъжете и жените в почти всички възрастови групи. Разпространението на МетС сред по-възрастните сегменти от населението може да достигне 50%. На 70-годишна възраст и след това разпространението на синдрома оформя плато при жените и намалява при мъжете[5,6].  
 
Определянето на настоящия статус на рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания и тенденциите за бъдещата им изява сред населението има важно значение за постигане на успешна първична профилактика на социалнозначими заболявания, като исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, мозъчно-съдова болест и захарен диабет[8,9].  
 
Установяването на компоненти на МетС е индикация за необходимостта от задълбочена оценка на рисковия профил и индивидуалния риск за развитие на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и захарен диабет.  
 
Метаболитният синдром е сложен комплекс от рискови фактори, включващ няколко взаимосвързани патологични промени с метаболитен произход[4,7].  
 
Направено е ретроспективно проучване за периода 2008-2009 г. между 820 клинично здрави лица от Плевенския регион, анализиращо честотата на метаболитния синдром (МетС) при изследваните лица. Определен е глобалният индивидуален риск по метода SCORE.  
 
Материали и методи  
Проведено беше описателно, срезово, епидемиологично проучване на представителна извадка от българското население в Плевенския регион за периода 2008-2009 г. Включени са 820 клинично здрави лица, подбрани от общата практика чрез случаен подбор, без преживян сърдечно-съдов инцидент (ОМИ, мозъчен инсулт и др.), без захарен диабет и без преживян мозъчен инсулт.  
 
Критерии за включване: лица над 18-годишна възраст без горногранични ограничения на възрастта. Включени са 820 клинично здрави лица, от които 344 мъже, 476 жени, разпределени в следните възрастови групи, показани в Табл. 1.  
 
Таблица 1  

 

18-29 г.

30-45 г.

46-54 г.

55-65 г.

66-75 г.

Над 75 г.

Мъже

29

103

35

68

74

35

Жени

36

109

67

128

104

33

 
 
Критерии за изключване: лица с преживяно тежко ССЗ – ОМИ или мозъчен инсулт, бременни жени, лица с аорто-коронарен байпас или коронарна ангиопластика, неопластично заболяване, бъбречна недостатъчност.  
 
Изследователската методика включва стандартизирано индивидуално интервю и компютърна програма за оценка на сърдечно-съдовия риск според европейския калкулатор SCORE на хартиен и електронен носител. Определяне на антропометрични показатели – обиколка на талия, ханш, ръст, тегло, BMI, атерогенен индекс. Лицата са подбрани от общата практика чрез случаен подбор, без преживян сърдечно-съдов инцидент (ОМИ), мозъчен инсулт и без захарен диабет.  
 
Изследване посредством венозна кръв с биохимичен анализатор Cobas 400 на фирма Koche на следните биомаркери: кръвна захар на гладно, общ холестерол, НDL-холестерол, серумни триглицериди, LDL-холестерол.  
 
Резултати  
В настоящето проучване възрастното население над 65 години съставлява над ¼ от градската популация – 32.20% при жените и 23.90% при мъжете.  
 
Отбелязва се гранично повишение на средните (mean) и медианни стойности на почти всички рискови фактори, напр. BMI ≥25, но под 30, САН приблизително 140 mm Hg, ДАН – над 85 mm Hg (високо нормално), общ холестерол над 5.2 mmol/l, но под 6.2 mmol/l, гранични стойности на HDL и LDL, атерогенен индекс (АИ), достигащ 5. Горепосочените данни илюстрират леко повишена, но в границите на нормата рискова обремененост, която не може да обясни високата сърдечно-съдова cмъртност (cмъртността от ССЗ у нас е 916 на 100 000 души.  
 
Прави впечатление тенденцията за повишаване на САН с повишаването на възрастта – над 30-годишна възраст за мъжете и жените, като мъжете имат по-високо средно САН от жените (Фиг. 1). Диастолното артериално налягане започва да нараства над 30-45-годишна възраст, като над 54-годишна възраст има тенденция за намаляване.  
 
С възрастта САН при жените е по-малко, отколкото това при мъжете. Средното ДАН (Фиг. 2)нараства и при двата пола с възрастта до 54 години, след което спада при жените и при мъжете. Над 75-годишна възраст САН и ДАН нараства при жените.  
 
 
Фиг. 1 и 2.  
 
 
Средната стойност на САН за жените е 125.6 ± 1.8 mm Hg  
Средната стойност на САН за мъжете е 128.2 ± 2.6 mm Hg  
 
 
Средната стойност на ДАН за мъжете е 82.0 ± 1.2 mm Hg  
Средната стойност на ДАН за жените е 83.8 ± 1.8 mm Hg  
 
 
 
С повишаване на холестероловите концентрации се увеличава линейно и темпът на нарастване на общия абсолютен СС риск. Наблюдава се повишаване на серумния холестерол над 5.2 mmol/l над 30-45-годишна възраст и при двата пола. Холестероловите нива са умерено повишени в групата на жените в сравнение с мъжете над 46-54-годишна възраст.  
 
Средната стойност на общия серумен холестерол над 45-годишна възраст е 5.8 mmol/l ± 1.3 mmol/l (Фиг. 3). Получените резултати показват:  
- Нормални стойности на холестерола (<5.2 mmol/l) имат до възрастовата група 30-45 години.  
- Приблизително 55% от всички изследани хора са с повишени стойности на холестерола (58% при мъжете и 54% при жените).  
- Хиперхолестеролемия (над 6.20 mmol/l) имат приблизително 26%.  
 
С възрастта честотата на повишения холестерол в серума при мъжете нараства до около 50 години, след което се наблюдава понижение на стойностите.  
 
 
Фиг. 3  
 
Стойностите на триглицеридите между 55 г. и 75 г. са почти близки по стойности и при двата пола (1.6-1.4 mmol/l).  
Във възрастта 30-54 години и над 75 г. за мъжете, стойностите на триглицеридите са над 1.7 mmol/l са 43.4%.  
Триглицеридите за изследваната група при жените са в нормата (Фиг. 4).  
 
 
Фиг. 4  
 
Стойностите на HDL-холестерола почти не се влияят от възрастта и запазват почти постоянни нива във всички възрастови групи при жените, като над 66-75 г. се наблюдава тенденция на повишение. Правят впечатление по-ниските стойности на HDL-холестерола при мъжете над 46 г. спрямо жените (Фиг. 5). При жените HDL-холестеролът почти не се влияе от възрастта и запазва почти постоянни нива между 30 и 75 г.  
 
 
Фиг. 5  
За онагледяване на дислипидемията при изследваната популация използваме атерогенния индекс (АИ=ОХ/HDL), чиито нормални стойности са под 5. И при двата пола той се оказва най-нисък във възрастовата група 25-34 години и бележи максимум в групата 46-54 години, след което спада с увеличаване на възрастта. Прави впечатление по-високата средна стойност на атерогенния индекс при мъжете – 4.06 спрямо жените 3.53. Атерогенен индекс над 5 имат 28% от изследваните мъже (Фиг. 6).  
 
 
Фиг. 6  
Кръвна захар (Фиг. 7). От направените изследвания се вижда, че кръвната захар за възрастовата група 46-54 г. за жени (5.69 mmol/l) и мъже (6.07 mmol/l) е с най-високи стойности. При двата пола за възраст над 45 г. кръвната захар е с умерено повишени стойности.  
 
 
Фиг. 7  
 
Средната стойност на BMI в извадката е 26.24± 3.78 kg/m2, като за мъжете е 26.89 kg/m2, а за жените е 25.58 kg/m2, което е съпоставимо с получените резултати за средно наднормено тегло от проведено проучване сред 3 810 лица (2006-2007 г.) от други български региони. Стойностите на BMI са извън нормата във възрастовата група 30-45 г. само при мъжете, а при жените имат нормални стойности. За възрастта от 46-55 г. и за 66-75 г. стойностите на BMI са извън нормата (Фиг. 8).  
 
 
Фиг. 8  
Талията над 45-годишна възраст за мъжете и за жените е над нормата сред изследваната популация. 47.62% от жените и 25.47% от мъжете имат талия над нормата (Фиг. 9).  
 
 
Фиг. 9.  
 
От направените изследвания за Плевенския регион се установи, че средната честота на метаболитния синдром е 34% (Фиг. 10), като при мъжете е 34.91%, а при жените е 34.61%. По групи честотата е: до 45 г. мъже - 34.38%, жени – 14.7%; от 45 до 54 г. мъже – 63.63%, жени - 52.38%; 54-65-годишна възраст – мъже – 23.81%, жени – 43.59%; 66-75 г. – мъже – 43.48%, жени -60.61%; над 75 г. – мъже – 36.36%, жени – 36.36%. От 18 до 29-годишна възраст в изследваната група не се наблюдава метаболитен синдром. Прави впечатление, че в най-голям процент МетС се среща във възрастовата група 46-54 години - 58%.  
 
 
Фиг. 10.  
Оценено е самостоятелното и комплексното действие на рисковите фактори. Установените популационни нива на сърдечно-съдовите рискови фактори са съпоставими с тези в останалите български региони, както и с тези в останалите страни от Европейския съюз[1,2,3]. При по-голяма част от населението се наблюдава наличие на повече от два рискови фактора, като тази тенденция започва от най- младите възрастови групи, предимно при мъжете.  
 
 
Изводи  
1.
Сравнителният анализ на сърдечно- съдовите рискови фактори в Плевенския регион с тези в други български региони, както и с тези в останалите страни на ЕС, показва, че РФ като количествени показатели (популационно ниво на артериалното налягане, липидите, BMI и др.) са съпоставими с тези в останалите страни от ЕС.  
2. От направените изследвания се установява, че средната честота на метаболитния синдром е 34%. Получените резултати са сходни с данните на European Group for the Study of Insulin Resistance.  
3. Средното САН за изследваната група е 127.23 ± 4.4 mm Hg, а ДАН е 83.36 ±1.4 mm Hg, което е съпоставимо с данните от „Sofia Heart Study” - 1999 (със стойности на САН 133.3 mmHg и на ДАН 84.7 mmHg) и проучването СИНДИ за България, 1996 г.  
4. С възрастта честотата на повишения холестерол в серума при мъжете нараства до около 50 години, след което се наблюдава понижение на стойностите. Холестероловите нива са умерено повишени в групата на мъжете в сравнение с жените само във възрастовата група 35–54 години  
5. Делът на хората с различна степен на наднормено тегло (BMI≥25 kg/m2) е около две трети от всички участници, като намерените резултати са напълно съпоставими с резултати от други български изследвания („Sofia Heart Study” 1994, 1999 – 58.8% са с наднормено тегло.  
6. Направеното изследване показва, че най-рискови са групите от 46-54 г. за мъжете и 66-75 г. за жените.  
 
КНИГОПИС:
 
1. Григоров Мл., Григоров Вл., Джамбазов Сл; Български кардиологичен институт, Болница Аврид ЮАР; Мединфо 01/2010; 51-55.  
2. Дякова М. Актуален сърдечно-съдов рисков профил на българската градска популация. Наука и кардиология 1/2009; 24-27.  
3. Национален статистически институт. Население и демографски процеси 2006. http: // www.nsi.bg / Publications.htm.  
4. Торбова С. Рискови фактори за исхемична болест на сърцето В : проблеми на артериалната хипертония и исхемичната болест на сърцето, МНО, София, 1977: 12-24.  
5. Христов В. Висцерално затлъстяване и метаболитен синдром, МВМD, София, 2010 г.  
6. Шипковенска Е. Сърдечно-съдов риск: проблем с много неизвестни (Sofia Heart Study). Филвест, София, 2004, 168 с.  
7. Шипковенска Е.Л. Георгиева, Г.Генчев, Ч. Начев, Особености на артериалното налягане при мъже и жени , Обща медицина, 2001,4, с. 3-6.  
8. Chobanian AV, Bakris GL, Black HR, et al: The Sevehth Report of the Joint National Committee on Prevention, Detection, Evaluation, and Treatment of High Blood Pressure: the JNC 7 report. JAMA 2003; 289: 2560-2572.  
9. Clinical Guidelines on the Identification, Evaluation, and Treatment of Overweight and Obesity in Adults- The Evidence Report. National Institutes of Health. Obes Res 1998; 6 ( suppl 2 ): 51S- 209S.