Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2011

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Ст. Денчев



Доц. д-р Стефан Денчев е роден през 1951 г. в гр. София. През 1976 г. завършва Медицински факултет към МУ - София. Има придобити специалности по Вътрешни болести през 1985 г. и по Кардиология през 1987 г. Квалификациите, които доц. Денчев има са по инвазивна кардиология, електрофизиология, инвазивна кардиология, интракоронарен ултразвук и курс GCP, DIA през 2010 г. Има придобита научна степен доктор по медицина през 1994 г.  
Понастоящем е началник на Клиника по кардиология и ръководител на Инвазивен сектор в УМБАЛ “Александровска”. Има над 120 публикации и съобщения. Председател е на Експертната комисия за кардиология към ПЛС и на Централната етична комисия за медицински изследвания - КЕМИ. Член е на Българското дружество по кардиология, Българското дружество по интервенционна кардиология, Европейското дружество по кардиология и Европейската група по съдова биология.  
 
Доц. Денчев, като началник на Клиника по кардиология към УМБАЛ "Александровска", моля, разкажете за самата клиника.  
Клиниката по кардиология към УМБАЛ "Александровска" е с дългогодишна история като част от цялата болница, която сега е основната болница в състава на МУ - София, преди това в рамките на Медицинска академия, а още преди това в рамките на Висшия медицински институт (ВМИ). Тя всъщност е наследник на т.нар. Първа вътрешна клиника, ръководена от проф. Константин Чилов. Преди четири години Клиниката на специално тържество беше наименована на негово име и се надяваме, че със своята всекидневна дейност - лечебна, научна и преподавателска, ние сме достойни за това високо име в историята на българската медицина.  
 
Сама по себе си Клиниката по кардиология е единствената университетска, действително академична клиника от този род в страната. Тук при нас се извършва основната преподавателска дейност на 75% от студентите по медицина по дисциплината кардиология. Успоредно с това се провеждат занимания и с англоговорящи студенти. Мога да кажа, че такава учебна и преподавателска дейност няма никъде другаде в основните звена, които са много повече ориентирани към тясно лечебните задачи и бих казал - търговските цели на болниците. Клиниката заслужава уважение не само заради историята си, но и заради това, че тя продължава традициите на академичните звена в българската медицина.  
 
По отношение на рутинната ни работа мога да кажа, че работим по всички изисквания на европейските насоки за лечение на сърдечно-съдовите заболявания. Много стриктно се грижим за това пациентите да получават в хода на болничното лечение и след него необходимите, доказали своята стойност - лечебна и подобряващи прогнозата, медикаменти. Това е високата летва, която ние ежедневно се стремим да преодоляваме.  
 
Много важен момент от нашата практика е, че тук в клиниката извършваме и инвазивна кардиологична дейност, каквато е задължителна за една съвременна кардиология.  
 
Въпреки че не разполагаме с ресурсите на специализираните болници като НКБ, Света Екатерина и други, които са реализирани с огромни инвестиции от страна на държавата или на крупни частни предприемачи, ние се занимаваме с основните сърдечно-съдови интервенции, каквито например са коронарните, включително при остър миокарден инфаркт.  
 
Гордеем се с факта, че бяхме един от първите центрове, които започнаха рутинно в рамките на програмата на Министерството на здравеопазването да извършват лечение на острите миокардни инфаркти с първича коронарна интервенция, която е задължителен стандарт в днешно време за лечение на това много сериозно заболяване. Извършваме и диагностика на мозъчно-съдови и бъбречни заболявания, вкл. някои интервенции, макар и в по-малка степен.  
 
Що се отнася до функционалния неинвазивен сектор на клиниката, мога да кажа, че имаме достатъчно добра апаратура, за да успеем да обгрижим напълно и качествено пациентите си. Като цяло разполагаме с необходимия набор от апаратура, за да проведем качествена диагностика и лечение. Разбира се, има какво да се желае в обновяването на апаратурата, но това е задача на болницата като цяло.  
 
С какви сърдечно-съдови заболявания се срещате най-често?  
Това са тези заболявания, които са и най-разпространени. Много голям процент от пациентите идват от страната по собствено желание или насочени от съответните си лични лекари. Ние обслужваме целия спектър от заболявания, като тежка, рефрактерна на лечение хипертония, сърдечна недостатъчност, коронарна и миокардна патология, включително и лечение на ритъмни нарушения. При пациентите, които имат необходимост се извършва и имплантиране на електростимулатори, както и средства за ресинхронизираща терапия. Това е сравнително ново и важно направление в лечението на сърдечната недостатъчност.  
 
Кои са най-значимите рискови фактори за появата на сърдечно-съдовите заболявания?  
Съществуват няколко главни фактора, които са добре известни, вследствие на широката информация, разпространена чрез медиите. Тук имам предвид артериалната хипертония, нарушението в обмяната на мазнините - хипер- и дислипидемия, захарният диабет и разбира се, тютюнопушенето. Тютюнопушенето е сериозен, недостатъчно контролиран проблем у нас и изисква промяна в отношението на обществото. Психоемоционалният стрес, с какъвто се отличава нашето съвременно ежедневие, също играе значителна неблагоприятна роля. Обездвижването и затлъстяването - също така.  
 
Каква е ролята на наследствеността в това отношение?  
Ролята на наследствеността е голяма. Известно е, че има фамилии, в които честотата на коронарната болест и ранните инфаркти е силно изразена. Това може да бъде във връзка с унаследяване на хипертонията, дислипидемията и т.н. Има вероятно гени, които при наличието на известни рискови фактори създават предпоставка за причиняване на промени в съдовете, за разлика от други пациенти, при които същите рискови фактори не причиняват сърдечно-съдови заболявания. В това отношение генетиката се развива, като търси определени гени, свързани с тези заболявания, с ефекта на лекарствата и др. Ние колаборираме с Клиниката по генетика, ръководена от проф. Кременски.  
 
Кои таргетни групи би следвало да се профилактират най-вече и на какво би следвало да обръщат внимание ОПЛ при срещата с пациент със сърдечно оплакване?  
Профилактиката трябва да се осъществява по отношение развитието на най-сериозното усложнение - сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт. В тази връзка пациентите, които следва най-вече да се профилактират, са хипертониците. За съжаление не само у нас, а почти навсякъде по света има какво да се желае по отношение лекуването на тези пациенти, като тук имам предвид на първо място диагностициране и след това постигане на прицелните стойности на артериалното налягане. Това не е лесна задача и проблемът не е само в специалистите, но много повече в самите пациенти, които често не се придържат към предписаното лечение и не взимат съответните общи мерки за промяна в начина си на живот. Особено рисков контингент са също така болните със захарен диабет, при които профилактичните дейности по отношение на развитие на съдови усложнения трябва да са на висота.  
 
В тази връзка как си сътрудничите с общопрактикуващите лекари, що се отнася до сърдечно-съдовите заболявания?  
Във връзка със сърдечно-съдовите заболявания участваме в обучението на общопрактикуващите лекари и много често тук се провеждат занимания по определени проблеми. Тази година и болницата организира поредица от лекции, насочени към общопрактикуващите лекари, с получаване на кредитни точки.  
 
Как според вас биха могли да се предотвратят преждевременните смъртни случаи от сърдечно-съдови заболявания?  
Много ясно - като не се допуска развитието на сърдечно-съдови заболявания, а когато се диагностицират такива, да бъдат своевременно и правилно лекувани.  
 
Можем ли да кажем, че у нас съществува епидемия от сърдечно-съдови заболявания?  
Факт е, че честотата на сърдечно-съдовите заболявания е изключително висока. Този проблем обаче не съществува отскоро. Според Националния статистически институт близо 70% от смъртните случаи за една година се дължат на различни сърдечно-съдови заболявания. Водеща е исхемичната болест на сърцето, а още повече са инсултите.  
 
Бихте ли разказал повече за метода на лечение при пациенти с ИБС, който намалява инфарктите с 42%.  
Това се отнася до лечението със статини и бих искал да отбележа, че това е един от големите пробиви в кардиологията. Очаквам в близко бъдеще да бъде връчена Нобелова награда за изобретяването им. Статините са средството, което всъщност значително допринесе за намалението на честотата на острите трансмурални миокардни инфаркти. Разбира се, това може да се случи, когато пациентите са обхванати достатъчно рано със съответните медикаменти. Съществува тенденция дори статините да се предписват профилактично при пациенти, при които съществуват само някои допълнителни, невключени досега в големите, определящи прогнозата, рискови фактори, като по този начин честотата на бъдещи сърдечно-съдови усложнения може да се намали значително. Други нови медикаменти също допринасят за намалението на честотата на миокардните инфаркти. Трябва да отбележа обаче, че данните получени в клиничните проучвания не могат напълно да се отнесат към общата популация от болни, тъй като тези проучвания се провеждат при пациенти с определени включващи и изключващи критерии, т.е. значително по-ограничени групи болни.  
 
Колко сериозно са въведени инвазивните методи в кардиологията у нас и има ли съответно програми в това отношение?  
Инвазивните методи на лечение са широкоразпространен метод. В България също вече има достатъчен брой апарати в повечето региони на страната. Само в Северозападна България няма такива лаборатории на този етап. Бих казал дори, че в София има пренаситеност на центрове с инвазивни възможности. До определена степен това подобрява лечението на миокардните инфаркти. По мое мнение обаче програмата за лечение на инфарктите не се спазва съответно. Пациентите се разкарват в различни болници, а не до тези, които са дежурни 24 часа в денонощието по програмата на МЗ.  
 
Нещо, което желаете да споделите с читателите на сп. Мединфо.  
Пожелавам на всички на първо място да бъдат здрави. Би следвало всички лекари да се стремим да изпълняваме оптимално своите задължения и не трябва да забравяме основните функции и отговорности на лекарите, които трябва да се изпълняват с висок професионализъм и морал. Високият професионализъм е атестат във всяка професия.