Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2011

Имунопрофилактика на острите респираторни инфекции при често боледуващите деца

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Евгений Генев



В общата структура на детската патология водещо място заемат заболяванията на дихателната система, сред които най-чести са острите респираторни инфекции (ОРИ), наричани често „простудни заболявания”. Те са многократно по-чести в детската възраст, отколкото сред юношите и при възрастните. Необходимо е да отбележим, че простудата (охлаждането на организма) играе само предразполагаща роля, намалявайки локалната защита на горните дихателни пътища, което създава възможност на различните респираторни вируси да проникнат в системното кръвообращение и да предизвикат клиничната симптоматика – повишаване на температурата, хрема, гърлобол, кашлица, мускулни болки, общо неразположение и др.  
 
В педиатричната практика е добре известно, че има деца, които се отличават от своите връстници с доста по-голяма честота на респираторна заболеваемост и са известни като „често боледуващи деца” (ЧБД). Освен че боледуват по-често от ОРИ, заболяването при тях обикновено протича по-тежко и с чести усложнения.  
 
Критерият, за да причислим едно дете към често боледуващите от ОРИ е броят на тези заболявания да е над 5-6 годишно. При някои от децата този брой е двойно по-голям!  
 
Във всеки от тези случаи педиатърът трябва да уточни факторите на риска и причините за повишената респираторна заболеваемост. Те могат да бъдат ендогенни и екзогенни.  
 
Към ендогенните фактори на риска се отнасят фамилното предразположение към подобен тип заболявания, неблагоприятното перинатално развитие, възрастовите особености на имунитета, съпътстващи други заболявания и др.  
 
Сред екзогенните или средовите фактори на риска се отбелязват ранното посещение на организиран детски колектив (ясли и градини), ниска санитарна култура в семейството, неблагоприятни санитарно-битови условия, нерационален режим на хранене, честото излагане на пасивно тютюнопушене, неблагополучна екологична обстановка, стрес, полипрагмазия и др.  
 
Следва да се отбележи, че в редица от случаите рецидивиращите остри респираторни инфекции могат да се дължат не само на възрастови или преходни особености на имунитета и неблагоприятни фактори на риска, но се явяват в резултат на пороци в развитието на бронхо-белодробната система и ГДП (ЛОР-органите), вродени имунодефицитни състояния, мукоцилиарна недостатъчност, гастро-езофагеален рефлукс, муковисцидоза и др. В подобни случаи, когато се установява едно от тези основни заболявания, лечението и общото поведение на педиатъра трябва да бъдат насочени към основното заболяване.  
 
В смисъла на изложеното дотук трябва да приемем, че често боледуващото дете не е диагноза и нозологична категория, а обект на диспансерно наблюдение заедно с други деца с чести ОРИ, възникващи под влияние на транзиторни, поддаващи се на коригиране отклонения в защитните системи на организма и нямащи трайни органични поражения върху него.  
 
От ОРИ по-често боледуват децата, посещаващи организирани предучилищни колективи и децата от т.нар. „ясленска” възраст - до 3 години. От многото възможни причини за честото боледуване от ОРИ в тази възраст особено значение имат възрастовите особености на имунитета и психоемоционалният стрес в първите седмици и месеци от посещението в детския колектив – т.нар. „ранна социализация”. В полза на последното свидетелства фактът, че най-голяма честота на респираторни инфекции се отбелязва през първата година от пребиваването в детския колектив. В следващите 1–2 години болшинството от децата се адаптират, имунната им система „набира опит” и боледуват епизодично. Обаче около 20% от децата в детския колектив продължават и в следващите години да боледуват все така често от ОРИ. Това може да е свързано с факта, че честите ОРИ могат да променят неблагоприятно здравния статус на детето, да нарушат компенсаторните механизми на организма, да допринесат за формирането на хронични инфекциозни огнища. При част от тези деца се нарушава общото физическо и нервно-психично развитие и може да се стигне до социална дезадаптация.  
 
Във връзка с всичко това в педиатричната практика се отделя особено внимание на въпросите за профилактиката на респираторните инфекции и търсенето на нови по-ефективни способи и средства за профилактика и лечение на често боледуващите деца. Опитът е доказал, че максимална ефективност се постига чрез комплексен подход, в основата на който стои индивидуалният подбор на лечебно-профилактичните мероприятия, като се отчитат причините, водещи до повишената респираторна заболеваемост, възрастта на детето, конституционалните му особености, наследственото предразположение, съпътстващата патология и др.  
 
Едно от основните направления за снижаване заболеваемостта от ОРИ при ЧБД се явява имунопрофилактиката. Сред методите на имунопротекция на ОРИ трябва да отделим ваксинациите против грип, хемофилус инфлуенце тип В, пневмококовата и др., както и неспецифичната имунопрофилактика чрез имуномодулатори. За често боледуващите деца е показана ежегодната имунизация срещу сезонен грип - на нашия фармацевтичен пазар има подходяща сплитваксина – Ваксигрип. От миналата година разполагаме в нашия задължителен имунизационен календар и с пневмококовата ваксина (Синфлорикс) и пентаваксината с компонент срещу хемофилус инфлуенце тип В (Пентаксим).  
 
В настоящо време за неспецифична имунопрофилактика се използват интерфероните (левкоцитарен интерферон и др.), индуктори на ендогенния интерферон и имуномодулатори от бактериален произход (Бронховаксом и др.), рибозомално-протеогликанови комплекси (Рибомунил) и др.  
 
Рибомунилът, който от доста години вече е на разположение и у нас заслужава особено внимание както заради неговата ефективност, така и заради безопасността му. В състава на препарата Рибомунил влизат рибозомни фракции на такива чести бактериални възбудители на респираторни инфекции като Streptococcus pneumoniae, Str. pyogenes, Haemophilus influenzae и Klebsiella pneumoniae.  
 
За неспецифичната имуномодулация при ЧБД се използват със сравнително добър успех различни фитоимуномодулатори (на растителна основа) или химиоимуномодулатори (Цинк и Селен), витамините С, А, Е и др. Такива са препаратите Isoprinosin, Respivax, Bronchovaxom, Biostim, Esberitox N, Imunobor, различни пробиотици и др.  
 
Имунопрофилактиката не само стимулира неспецифично имунната система на децата, но има и това качество, че дава възможност да се намали честата употреба на антибиотиците при тези пациенти, с което много се злоупотребява напоследък.  
        
КНИГОПИС:
 
1. Заплатников А. Л.; Имунопрофилактика на ОРИ; Фармакотерапия в педиатрии, №1, 2010, Москва.  
2. Генев Е. Имунитет, имуномодулация, имуномодулатори; Мединфо, 38-42, бр. 8, 2007.  
3. Информация по въпроса от интернет.