Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2011

Стафилококови инфекции на дихателната система

виж като PDF
Текст A
Д-р Пламен Масларски



Стафилококите са широко разпространени в природата микроорганизми - част от тях са патогенни само за човека.  
 
Родът Staphylococcus включва около 35 вида. Стафилококите са Грам положителни бактерии с перфектна сферична форма, които при наблюдение с микроскоп се виждат подредени на групи, наподобяващи грозде (Фиг. 1). Стафилококите нормално се срещат върху кожната повърхност, под мишниците или носа на здравите хора. Около 25-30% от популацията са носители на този микроорганизъм и специално на Златистия стафилокок (Staphylococcus aureus).  
 
Тези хора само разпространяват, без да боледуват от инфекции, причинени от стафилокока.  
 
Стафилококите причиняват много и разнообразни заболявания, които варират от изключително тежки с висока смъртност до по-леко протичащи. Голям проблем през последните години са метицилинрезистентните S. aureus (MRSA). Повечето от тези щамове са резистентни към основните антимикробни средства - β-лактами, макролиди и други, но са чувствителни към гликопептидите.  
 
 
Фиг. 1.  
 
S. aureus причинява следните групи инфекции:  
- Инфекции на дихателната система (ринит, синуит, тонзилит,пневмония).  
- Кожни, подкожни и лигавични инфекции - булозно импетиго, болест на Rytter, болест на Lyell, стафилококова скарлатина.  
- Септицемии - най-често дисеминацията е от локализирано огнище, усложнено с тромбофлебит. Заболяването може да протече мълниеносно с метастази в различни органи или подостро и продължително.  
- Инфекции, свързани с продуцирането на токсини.  
- Костни стафилококови инфекции - най-вече при деца и възрастни.  
- Стафилококови невроинфекции-главно ендокардити.  
- Стафилококови урогенитални инфекции.  
 
Стафилококът уврежда организма чрез (Фиг. 2):  
- Вещества, които улесняват проникването на микроорганизма в тъканите: левкоцидин (унищожава левкоцитите, които пазят организма), кинази и хиалуронидаза (ензими, които разграждат тъканите).  
- Фактори, потискащи имунните реакции: протеин А, коагулаза, фактор на кръвосъсирването.  
- Увреждащи мембраната токсини: хемолизини, левкотоксини, левкоцидин.  
- Екзотоксини.  
 
 
 
Носителството на златист стафилокок в детската възраст е много голямо - към 4-5-годишна възраст е както при възрастните (30-50%). S. aureus е от основните причинители на тежки пневмонии с голяма склонност към деструкция на белодробния паренхим. Стафилококовата пневмония протича най-често като лобуларна, с изразено сливане на огнищата. Образуват се кухини по различни начини: абсцедиране, некроза, вентилен механизъм на нивото на малките бронхи и разкъсване на алвеоларните прегради. Оформените кухини са два вида-гнойни и негнойни. Вторият вид кухини са по-чести, обикновено множествени, с различна големина. Стафилококовата пневмония може да се разпространи по съседство, което често води до развитието на емпием, пиопневмоторакс, перикардит и медиастинит, а по-кръвен път-до сепсис метастазиране в костни и вътрешни органи.  
През 1978 г. Todd и сътрудници са описали заболяване, наречено Токсичен шок синдром. То се характеризира с висока темперетура, дифузенеритематозен обрив, последван от излющване и генерализирано възпаление на лигавицата. По-късно подобно заболяване бе открито при менструиращи жени, които употребяват тампони.  
 
Щамовете на S. aureus, които предизвикват стафилококов шок синдром произвеждат бактериален ендотоксин-ТSST-1. Установено е също, че и други стафилококови токсини (A, B, C, D, E, G) предизвикват този синдром. Установено е, че 75% от децата имат антитела към тези токсини.  
 
При стафилококовите инфекции има голямо разнообразие от причинени заболявания, патогенетични механизми и вирулентност (Фиг. 3).  
 
 
Фиг. 3.