Функционалната ендоскопска синус хирургия FESS – златният стандарт при лечението на нарушеното носно дишане и заболяванията на околоносните кухини
Пет годишен обзор на 300 оперирани
Въведение
Функционалната ендоскопска синус хирургия (FESS) е въведена през 1985 г. от Щамбербер и Кенеди като слабоинвазивен и максимално запазващ метод на нормалната анатомия и физиология на носа и околоносните кухини. През последните две десетилетия се оформи като една от най-честите операции на главата и разшири полето на УНГ хирургията в областта на базата и предната черепна ямка.
Основата, на която стъпва съвременната функционална ендоскопска синус хирургия се гради на няколко достижения в медицината и техниката. На първо място това е въвеждането на операционния микроскоп в ендоназалната хирургия от Ханс Хеерман през 1958 г. и разработването от Харолд Хопкинс през 1956 г. на ригидния ендоскоп със студена светлина. Втората голяма крачка е в осмислянето на патологията на околоносните кухини и фактът, че остеомеаталният комплекс играе ключова роля за нормалното дрениране на фронталния, максиларния и етмоидалния синус (Месерклингер, 1972). На трето място е масовото въвеждане на компютърната томография, която дава детайлна информация на хирурга за анатомията и патологично променените области. През последните години се разработи и навигационна система, която позволява по време на оперативната интервенция да се визуализира местоположението на инструмента в реално време.
Методи
Клиниката по оториноларингология на ВМА – гр. София преди 5 години въведе функционалната ендоскопска синус хирургия при лечение на нарушено носно дишане. Оттогава досега са оперирани над 300 пациенти.
Нашият клиничен опит, литературните справки, както и диалогът с водещи световни специалисти в областта доведоха до осмисляне на цялостното поведение при пациентите със заболявания на носа и околоносните кухини. В българските ръководства по оториноларингология не е застъпен алгоритъм и някои основни постулати на ендоскопската синус хирургия.
През последното десетилетие показанията за FESS се разшириха.
Главните индикации за функционална ендоскопска синус хирургия са следните (Табл. 1).
Възпалителни заболявания:
|
Неврологична симптоматика: |
Орбитални усложнения:
|
Неопластични заболявания:
|
Други:
|
В настоящата статия бихме искали да споделим нашия петгодишен опит по отношение на най-честата индикация за FESS - носната полипоза.
„Класическото” лечение на носната полипоза с отстраняване на полипите „на сляпо” с етмоидална щипка е най-яркият пример за остаряла оперативна техника, представляваща сериозна опасност за здравето и живота на пациента. След въвеждането на ендоскопската синус хирургия в нашата клиника в колаборация с д-р Ст. Стоянов, ние проведохме изследване на 46 пациенти. При 26 бе проведена конвенционална полипектомия, а при останалите 20 - FESS. Резултатите от всички обективни и субективни изледвания бяха категорично в полза на функционалната ендоскопска синус хирургия (FESS).
Заключението на всички водещи специалисти и литературни данни е, че в световен мащаб „златният стандарт” в хирургичното лечение на носната полипоза е функционалната ендоскопска синус хирургия (FESS).
Кои са важните етапи за предоперативна подготовката на пациента за FESS?
От анамнестичните данни сведенията за предишна операция, черепномозъчни травми, възпаления на орбитата, както и друга съпътстваща коморбидност трябва да фокусират вниманието на УНГ хирурга.
Образните изследвания са задължителни. Компютърната томография на околоносните кухини във всички проекции (коронарни, сагитални и аксиални) с добра разделителна способност и реконструкция дава изключително важна информация на хирурга за анатомията и евентуални аномалии. Менингоцеле, атипично разположение на очния нерв, разрушаване на медиалната стена на орбитата от предходна операция или „нео” процес и други, могат да доведат до неприятни за пациента и лекаря последствия.
Основен момент във функционалната синус хирургия е анестезията. В тясните пространства на носната кухина, дори и слабото кървене може да опорочи оперативната интервенция. Поддържането на кръвно налягане под 100 mmHg, използването на венозна анестезия и по възможност контролирана хипотермия са азбучни истини, неспазването на които води до некачествена работа.
Най-голямото предимство на FESS методиката е, че под директен визуален контрол могат да бъдат щателно ревизирани етмоидалният лабиринт, остеомеаталният комплекс, фронталният и сфеноидалният синус. Ендоназално може да се оперират околоносните кухини, достигайки до основата на черепа, орбитата, очния нерв и други опасни зони.
Много често носната полипоза е съчетана и със засягане на максиларните синуси. Тук бихме искали да подчертаем една азбучна истина. Все още много УНГ и лицево-челюстни хирурзи при мукоцеле, кисти, полипи и одонтогенни максиларни синуити практикуват една от най-травматичните операции в областта на горната челюст – Caldwell Luc.
Много голям процент от заболяванията на максиларните синуси могат да бъдат успешно третирани чрез разширяване на естественото им отвърстие и опериране през него. В нашата клиника са извършени над 300 ендоскопски операции. Единствено при две операции с чуждо тяло в максиларния синус поради невъзможност за екстракцията му се наложи Caldwell Luc.
Заключение
Ендоскопската синус хирургия е едно от най-силно развиващите се направления в областта на оториноларингологията. Водещите центрове по ендоскопска синус хирургия в Западна Европа оперират рутинно хипофизна жлеза, някои тумори на базата на черепа, орбитата и други зони, които доскоро бяха единствено приоритет на неврохирурзите.
Надяваме се функционалната ендоскопска синус хирургия да намери по-широко приложение във водещите клиники в България.