Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2011

Венозна болест - причини, протичане и лечение

виж като PDF
Текст A
Д-р Хр. Маринов



Венозната система на крайниците се състои от повърхностни, дълбоки и комуникантни вени, които са свързващо звено между повърхностната и дълбоката венозна система. В техния лумен има клапен апарат, улесняващ движението на кръвта към сърцето и възпрепятстващ ретроградния кръвен ток.

Етиология на варикозната болест
Няма единна теория за появата на разширени вени и до днес. Има множество предразполагащи фактори, които водят до структурни и функционални промени в стените на вените и техния клапен апарат. Като основен фактор се посочва наследственото предразположение и слабостта на съединителната тъкан. Затова често варикозната болест на крайниците е съчетана с хемороиди, хернии, плоскостъпие и деформации на гръбначния стълб и ставите.

Има още множество второстепенни външни и вътрешни фактори, водещи до варикозно разширение на вените, като продължително стоене, седящи професии, работа в среда с повишени температурни въздействия, хипертония и заболявания, водещи до повишаване на налягането в долната празна вена - чернодробни, бъбречни, тумори, бременност, затлъстяване и др.

Честота на заболяването
В Европа е засегнато 13 до 16% от населението; Азия: 7-9%; Африка: 9-11%; Америка: 13-15%; България: 10-14%. Разпределението по пол е следното: 66% жени и 34% мъже. Едностранните са 63%, двустранни: 37%. Едностранните са по-често вляво. Заболяването засяга по-често възрастовите групи над 53 год.

Класификация на венозната болест
Първични варици
- Вродени
- Придобити

Вторични варици
Вторичните варици са получени в резултат на съпътстващи заболявания, водещи до повишаване на налягането в долната празна вена или компенсаторно разширени след прекарана дълбока венозна тромбоза.

Клинично протичане на венозната болест
Описват се четири основни стадия на развитие на заболяването:
Начален
Лекостепенна варикоза без веностаза и трофични промени на крайника (Фиг. 1).

Стадий на веностаза
Протича с явно проминиращи разширени вени над кожата и начални трофични пигментозни изменения на крайника (Фиг. 2).

Оточен стадий
Стадий на декомпенсация с разранявания и образуване на трудно зарастващи варикозни рани (Фиг. 3).

В началото заболяването протича асимптомно. Постепенно се стига до тежест, лесна умора, стрелкащи болки, крампи, отоци и пигментация на краката, съпроводени със зачервявания и сърбежи с последващо разраняване на кожата.

Диагноза на варикозната болест
Поставя се въз основа на клинични, инструментални и флебографски методики, като: проби за проходимост на дълбоките и повърхностни вени, описани от Тренделенбург, Делбе Пертес, Шварц и др., ултразвукова доплерова сонография и контрастна флебография, ядрено-магнитна диагностика.

Диференциална диагноза на венозните заболавяния
Прави се с бедрени хернии, лимфангит, лимфаденит, лимфадем, еризипел, вродени ангиодисплазии и дълбока венозна тромбоза. Не трябва да се забравя, че при някои професионални спортисти и атлети повърхностната венозна мрежа може да бъде неестествено изпъкнала, без това да е израз на заболяване. Особено важно е отдиференцирането на първичната от вторична варикоза.

Лечение на варикозната болест
Неоперативно
Неоперативното лечение включва препарати, които тонизират венозните стени, намаляват пропускливостта на тъканите и повлияват отоците. Те са под формата на таблети, капсули, течности, кремове и гелове с различни търговски имена и състав. Тук се включват еластично компресивните превръзки с бинтове и чорапи, които притискат разширените вени и подобряват ефекта на мускулната помпа на крайника, с което кръвта от разширените вени се пренасочва към дълбоката венозна мрежа и венозният застой се облекчава.

Флебосклерозираща терапия - това е отдавна известен метод, при който се вкарват химични агенти в разширените вени, които водят до разрушаване на ендотела и фиброзиране на вената. Този метод е показан при вени първа и втора степен, които са силно разклонени и не комуникират с дълбоката венозна система. Методът има временен ефект и е свързан с усложнения, затова трябва да се прилага при строги показания и от опитен специалист.

Оперативно
Оперативното лечение е най-ефективният и радикален метод, когато е правилно подбран и прецизно извършен. Съществуват различни оперативни методики, в основата на които стои методът на Бепкок с лигатура и стрипинг на голямата и малка подкожни вени. Оперативният метод се подбира в зависимост от степента на развитие, обема на варикозната болест и състоянието на надлежащите тъкани и общото състояние на болния. Следоперативните усложнения, като хеморагия, тромбофлебит и супорации са редки при добра оперативна техника. Следоперативните рецидиви варират между 5 и 15% след петата година на операцията.

Нови високотехнологични методи за лечение на варикозната болест
Миниинвазивна ендовазална облитерация на разширената вена под влияние на венозно инсталиран лъчист агент на върха на фиброоптичен катетър - високочестотен електрически ток или лазерен лъч с определени параметри, които водят до пълна облитерация на венозния лумен. Бъдещето принадлежи на ендоваскуларната съдова хирургия.

КНИГОПИС:

  1. Андреев А, Кавръков Т. Първични варици на долните крайници. В Съдови заболявания, 1998, 169-173
  2. Захариев Т. и съавт. Епидемиологочно проучване на хроничната венозна болест в България. Phlebolymphology 2006.
  3. Андреев А, Топалов Й. Грешки и усложнения при операции на периферните вени. София, Медицина и Фузкултура, 1985, 217-221.
  4. Луканова Д, Лозев И, Горанова Е, Драмов А. Склерозираща терапия при варикозни вени. Флебология и ангеология, 2008, 1-62.
  5. Андреев А. Хронична венозна недостатъчност. Съдови заболявания, 2003, 2-46.