Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2012

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Диана Трендафилова



Доц. д-р Диана Трендафилова има специалности по вътрешни болести, кардиология, инвазивна кардиология. От 1994 до 2011 г. е асистент, ст. асистент, главен асистент, доцент в Кардиологична клиника към болница „Св. Екатерина”, гр. София. От 2003 г. е член на ESC (European Society of Cardiology).
Утвърден специалист в областта на инвазивната кардиология, със специализации в Италия, Белгия, Франция, Германия.
Член на УС на Българското кардиологично дружество и председател на Дружеството по интервенционална кардиология, Републикански консултант по кардиология.
Доц. д-р Диана Трендафилова е с богат опит в коронарното, каротидно и периферно стентиране, транскатетърното аортно клапно протезиране, имплантация на ендопротези на аортата, ротаблация, имплантиране на стволови клетки, септалната аблация и др.

Доц.Трендафилова, разкажете повече за Дружеството по интервенционална кардиология, на което сте председател?
Българското дружество по интервенционална кардиология (БДИК) е основано през 1994 г. като сдружение с нестопанска цел. За първи председател на дружеството е бил избран проф. д-р Мл. Григоров в екип с доц. д-р Б. Финков – зам. председател, д-р Л. Мандинов – научен секретар, д-р Н. Рунев – касиер. За периода 2002–2005 г. дружеството е председателствано от доц. д-р Ю. Джоргова, а през 2005-2010 г. - от доц. д-р Б. Финков.
Основните цели на дружеството са: Съдействие за запознаване, разпространяване, пропагандиране и внедряване в България на най-съвременните постижения в инвазивните методи за диагностика и интервенционните методи за лечение на сърдечно–съдовите заболявания; съдействие за развитието на научните изследвания в областта на сърдечно-съдовите заболявания; съдействие за издигане на професионалното равнище, усъвършенстване и специализация на членовете на дружеството в България и в чужбина; подпомагане на международните контакти на членовете на Дружеството; подпомагане издаването на специализирано научно списание, в което членовете на дружеството ще публикуват научни статии с предимство; осъществяване на международно сътрудничество и прояви, съдействащи за развитието на инвазивната кардиология.
Понастоящем дружеството наброява 110 члена, асоцииран член е на Европейското дружество по перкутанни интервенции, участник и организатор е на множество форуми и курсове в областта на интервенционалната кардиология. Разполага с електронен сайт, който предоставя актуална информация в областта на инвазивната кардиология и напредъка в лечението на сърдечно-съдовите заболявания.

Вие сте началник на кардиологично отделение в СБАЛССЗ „Св. Екатерина“. Кои са най-често срещаните болести на сърцето, с които идват при Вас пациентите?
В етиологията на ССЗ най-голям дял се пада на исхемичната болест на сърцето (ИБС). В нейните три форми това е най-голямата група пациенти, които посещават специализираните болници по ССЗ. Непосредствена причина затова е от една страна ниското ниво на превенция на състоянията, водещи до ИБС, като лош контрол на АХ, дислипидемия, тютюнопушене, нарастване на ръста на пациентите със ЗД, наднорменото телесно тегло, обездвижването и психоемоционалният стрес. От една страна поради удължаване на продължителността на живота е съвсем естествено процентът на пациентите с коронарна атеросклероза да бъде по-висок..По–обезпокояващ е фактът от друга страна - подмладяването на възрастта на пациентите с ОМИ - най-тежката форма на ИБС.
Тук е мястото да подчертаем важната роля на превенцията, а именно своевременното и ефективно лечение на по-горе изброените рискови фактори.

Какво представлява миокардният инфаркт?
Най-острата и най тежка форма на ИБС е ОМИ – заболяване с висок леталитет, засягащо хора в работоспособна възраст, водещ след себе си редица усложнения, чиято честота нараства колкото повече се отлага ефективното лечение. Това води до тежка инвалидизация на пациентите с последващи значими икономически загуби както в личен, така и в национален аспект. Наличните статистически данни нареждат страната ни на едно от челните места в негативната статистика на ССЗ.
Острият миокарден инфаркт представлява запушване на един от съдовете, изхранващи сърцето, най-често от образуван тромб, което води до прекъсване на кръвоснабдяването към съответния участък на сърдечния мускул. Когато прекъсването е повече от 15-20 минути, настъпват трайни промени в клетките на сърцето и това води до умиране (загиване) на част от мускула със съответните тежки последствия. С времето на мястото на загиналата тъкан се появява съединителна тъкан, която не може пълноценно да изпълнява функциите на мускулната тъкан.

Тромбите, които са най-честата причина за инфаркта, не се образуват на случайно място. Най-често се образуват на местата, където има атеросклеротична плака – участък от стената на артерията, където има отложени холестерол и различни липиди. Процесът на образуване на тези плаки се нарича атеросклероза или атеросклеротична болест. Атеросклерозата може да засегне практически всички артерии организма.

Какво е съвременното лечение на ОМИ?
Съвременното лечение на ОМИ е максимално рано, максимално бързо и максимално ефективно възстановяване на кръвотока на запушената коронарна артерия. Всичко при лечението на това заболяване се върти около времето, тъй като важи следното правило – колкото повече време минава след запушване на съда, толкова по-голямо количество мускул загива и увреждането на сърцето е по-голямо Или афорично казано – времето е мускул.
Коронарната ангиопластика с поставяне на коронарен стент е най-съвременният метод на лечение, при който механично се отпушва запушената артерия, поставя се съдова протеза (стент) и по този начин се възстановява кръвоснабдяването на засегнатия участък на сърцето. Предимството на метода бе категорично доказан въз основа на резултатите на многобройни рандомизирани клинични проучвания през последните 20 години. Бе приет и заложен в препоръките на Европейското и Американското кардиологични дружества като най-доброто и ефективно лечение за пациенти с ОМИ със СТ-елевация и единствен метод за лечение на пациенти с кардиогенен шок.
Големината на необратимите промени на сърдечния мускул са в правопропорционална зависимост с продължителността на оклузията на коронарната артерия. Отново опираме до времето при ОМИ.
В практиката широко използваме терминът door to balloon time. Този термин се дефинира като времето на първия медицински контакт на пациента с ОМИ до пласиране на балон в коронарната артерия. Този времеви интервал е от особено значение за тези пациенти както по отношение на ефективността на методиката, така и по отношение на далечната прогноза. Колкото по-късо е това време, толкова организацията и качеството на медицинско обслужване на такъв пациент е по-високо.
Според съвременните препоръки първичната ангиопластика трябва да бъде осъществена в рамките на първите 90 мин. от началото на симптоматиката. Това изисква тясна корелация и организация на всички звена, участващи в лечението на такъв пациент - доболнична, болнична и инвазивна помощ – или това означава директен и бърз транспорт на пациента до специализирано звено за ангиопластика с 24/7-часово покритие; прескачане на приемните звена; възможност за бързо събиране на интервенционалния екип след първото обаждане, както и необходимата опитност на екипа бързо да отвори запушената артерия.
Редица европейски страни показаха добри резултати както по отношение на броя пациенти, лекувани с първична ангиопластика при ОМИ, така и по отношение на организацията, транспорта и обслужването от специализираните звена на тези пациенти като Дания, Чехия, Словения.

Дружеството по инвазивна кардиология е инициатор на кампанията "Стент за живот". Разкажете повече за тази инициатива.
Това е имисията на инициативата ”Стент за живот”. Една европейска инициатива за логистиката при съвременното лечение на пациенти с остър миокарден инфаркт (ОМИ), която цели да увеличи използването на първична ангиопластика за лечение на тези пациенти, с цел понижаване на смъртността. „Стент за живот” е пилотен проект, в който бе включена България заедно с Гърция, Турция, Франция, Сърбия и Испания.

Целите на „Стент за живот” в България са: 600 PPCI/млн. население или 70% от всички STEMI до 2012; Достъп до PPCI за 99% от населението; Равномерно покритие в страната на 24/7 ангиографски лаборатории, осъществяващи интервенционално лечение при STEMI.

Зад националната кампания стоят: Българското кардиологично дружество; Българското дружество по интервенционална кардиология; EAPCI; ESC; EuroPCR; МЗ; НЗОК; партнъори от индустрията.


Каква е ролята на семейните лекари по отношение на острите форми на ИБС?
Пациентите с ОКС и особено с ОМИ са отговорност не само на кардиолозите, а на всички, които допринасят за правилното им лечение – близки, които трябва да обучим да разпознават симптомите, лекарите от доболничната и спешната помощ, които трябва стриктно да спазват алгоритмите и правилата за добрата медицинска практика и интервенционалните звена, които трябва да поддържат необходимата организация и квалификация за качествено обслужване.

Само така можем да изпълним условията - максимално рано, максимално бързо и максимално ефективно лечение. По отношение на хроничните форми на ССЗ ролята на семейните лекари е осъществяване и контрол на първичната и вторична профилактика на ССЗ.

Какво е мнението ви за аспирина?
Ролята на аспирина като средство за профилактика на острите форми на ИБС бе недвусмисленно доказана от голям брой рандомизирани проучвания. Медикаментът залегна, както в европейските, така и в американските препоръки като медикамент номер 1 за лечение на такива пациенти. Това е ‘задължителното хапче’, което пациентът трябва да получи или сам да вземе дори и само при съмнение за остър коронарен синдром.

Здравното министерство въведе електронен регистър, който трябва да следи инвазивните процедури. Ще помогне ли това за по-добра статистика за заболеваемостта и смъртността?
Целта на въвеждането на електронния инвазивен регистър бе идея на Дружеството по интервенционална кардиология към Министерството на здравеопазването. Фактически ДИК подари своя ел. регистър на МЗ с идеята да бъде наложен като задължителен, с оглед контрола по отношение на индикациите и качеството на инвазивните процедури при пациенти със ССЗ, както и минимизиране на злоупотребите с този вид изследвания. Тъй като самият регистър бе създаден предимно за интервенционални процедури, е необходимо да бъде адаптиран към всички аспекти на диагностиката и интервенцията при ССЗ.

Кой е най-значимият момент в кариерата ви?
Най-значимият момент в кариерата ми е спечелването на конкурса за асистент по кардиология през 1993 г. в УБ „Света Екатерина” и попадането ми в екипа на доц. Джоргова.

Нещо,което желаете да споделите с читателите на сп. Мединфо?
На всички читатели на Мединфо пожелавам здраве и удовлетворение.