Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2013

Определяне на несвързани антиеластинови антитела при пациенти със захарен диабет тип 2 и артериална хипертония

виж като PDF
Текст A
А. Николов¹, И. Цинликов¹, Г. Николов2, А. Блажев2, С. Станилова3



Въведение и цели  
Антитела срещу продуктите от разграждането на еластина се откриват в серумите на всички хора, корелирайки с нивата на еластиновите пептиди. Присъствието на тези антиеластинови антитела (ЕА) и сродните им антигени в циркулацията води до формирането на циркулиращи имунни комплекси (ЦИК). Целта на настоящето проучване е да определим дали серумните нива на несвързани в ЦИК еластинови антитела (НЕА) корелират с развитието на съдови увреждания при пациенти с тип 2 захарен диабет и артериална хипертония.  
 
Ключови думи: Захарен диабет тип 2, артериална хипертония, комплемент инхибиращ фактор КИФ-ензим свързана имуносорбентна проба, несвързани антиеластинови антитела, съдови увреждания.  
 
Материал и методи  
Използвахме метод за детектиране на имунни комплекси (комплемент инхибиращ фактор: КИФ-ензим свързана имуносорбентна проба) в комбинация с ELISA за откриване на ЕА. Нивата на НЕА клас IgG бяха изследвани в серуми на 93 пациенти с тип 2 захарен диабет (Т2ЗД) и артериална хипертония (АХ) (средна възраст - 61.4±11.3, продължителност на диабета - 9.88±3.12; продължителност на хипертонията 9.28±4.98). Тези нива бяха сравнени с тези на 42 контролни лица, съвпадащи по пол и възраст. Диабетиците бяха разделени на две групи в зависимост от наличието (Група 1, n=67) или отсъствието (Група 2, n=26) на микроангиопатия.  
 
Резултати  
Несвързаните ЕА пациенти с Т2ЗД и АХ са статистичски значимо по-високи в сравнение с контролите (0.42±0.04 vs. 0.24±0.02) (р=0.0009). Група 1 показа сигнификантно завишение на несвързани ЕА спрямо здрави индивиди (0.41±0.02 vs. 0.24±0.02) (р=0.0003). Група 2 също показа завишение на серумни несвързани ЕА спрямо контролната група (0.37±0.04 vs. 0.24±0.02) (р=0.001). Несвързаните еластинови антитела корелират с нивата на HbA1c (r=0.22); (p=0.04), общия холестерол (r=0.33); (p=0.05), триглицеридите (r=0.38); (p=0.03) и микроалбуминурията (r=0.41); (p=0.002).  
 
Изводи  
Тези резултати показват, че повишените серумни нива на НЕА IgG са свързани с развитието на съдови увреждания при диабетици с артериална хипертония. Вероятно НЕА IgG са добър маркер за определяне на съдовите поражения при диабетици с артериална хипертония.  
 
Пациентите с втори тип захарен диабет имат висок риск за развитие на диабетни микроваскуларни усложнения, вследствие на увреждането в структурата на съдовите протеини еластин и колаген тип IV. Еластичните фибри отговарят за комплайънса и еластичността, като са организирани в еластични ламели. Тези структури разделят слоевете от гладкомускулни клетки и разпределят напрежението еднородно по цялата съдова стена. Деградацията на еластичните фибри или калцификацията им при много заболявания, засягащи съдовете с малък калибър, води до васкуларна увреда. Нашите предишни изследвания при пациенти със захарен диабет тип 1 с микроангиопатия[1,2] установиха, че съществува повишена деградация на еластин - главният протеин на еластичните фибри. Вследствие на това, разтворими еластин-деградационни пептиди (ЕДП) се установяват в циркулацията, представлявайки патологичен стимул за образуването на антиеластинови антитела (ЕА)[2]. Различни видове автоантитела са установени при тип 2 захарен диабет: инсулинови автоантитела, GAD-антитела (glutamic acid decarboxylase антитела срещу ензим, декарбоксилиращ глутаминовата киселина), автоантитела срещу тирозинфосфатаза IА2, островни антитела[3], антиеластинови антитела[2] и колаген тип IV автоантитела. Тези автоантитела се свързват със сродни антигени и по този начин формират циркулиращи имунни комплекси (ЦИК). Такива ЦИК имат патогенни свойства поради депозирането им в съдовете с малък калибър, ускорявайки увреждането им.  
 
Материал и методи  
В наши предишни изследвания използвахме метод, базиран на С3 свързващ гликопротеин: КИФ-ензим свързана имуносорбентна проба (ELISA) (разработена от Станилова и Славов[5]). Методът беше използван за определяне на ЦИК (IgG, IgМ и IgА) в серуми на диабетици[6]. Открихме корелация между ЦИК от клас IgG и развитието на съдови увреждания. В настоящето проучване ние използвахме КИФ-ELISA, комбиниране с ELISA за определяне на ЕА със следните стъпала: (а) eлиминиране на ЕА, които са инкорпорирани в ЦИК; (б) измерване на серумните нива на IgG, несвързани в ЦИК антиеластинови антитела (НЕА); (в) тестване на възможна корелация между НЕА IgG и развитието на микроваскуларни увреждания при пациенти с диабет и артериална хипертония.  
 
За контроли са използвани човешки серуми на 42 клинично здрави субекти със средна възраст 58.9±7.56. Подбрани са индивиди, наследствено необременени с артериална хипертония, захарен диабет и атеросклероза, без възпалителни процеси, колагенози, емфизем и да не са преболедували от хепатит. Техните рутинни параклинични изследвания, липидограма и серумни белтъци са без промени, а ЕКГ е нормална. Освен клинически, здравите лица са изследвани и 93 пациенти със захарен диабет тип 2 и артериална хипертония със средна възраст 61.4±11.3 и продължителност на захарния диабет тип 2 - 9.88±3.12 г. и на артериална хипертония 9.28±4.98 г. Всичките са от региона на Медицински Университет - гр. Плевен. Диабетиците бяха разделени на две групи в зависимост от наличието (Група 1, n=67) или отсъствието (Група 2, n=26) на микроангиопатия (Табл. 1 и Табл. 2). Беше получено етично одобрение от етичната комисия и пациентите подписаха информирано съгласие за участие в проучването.  
 
Всичките пациенти с диабет са изследвани от един и същ офталмолог чрез офталмоскопия на разширени зеници.  
  •    Гликираният хемоглобин беше измерен чрез използването на високоафинитетна течна хроматография (нормални граници - 4-6%).  
  •    За установяване на плазмената глюкоза, кръвта беше събрана в епруветки с гликолитичен инхибитор и анализирана в рамките на 3-4 ч. в централна лаборатория чрез глюкозо-оксидазния метод GOD-PAP (Boehringer Mannheim, Mannheim, Germany) с Hitachi 705 автоанализатор (Boehringer Mannheim).  
  •    Общият серумен холестерол и концентрациите на триглицеридите бяха измерени чрез ензимен анализ (Boehringer Mannheim).  
  •    Артериалното кръвно налягане беше измерено чрез стандартен живачен сфигмоманометър с разлика до 2 mm Hg, на доминиращата ръка в супинация след най-малко 10 min почивка.  
  •    AER беше определена чрез нефелометрия използвайки кит съдържащ специфично антитяло (Behringwerke, Marburg, Germany).  
     
    Антиген  
    Антиген разтворим α-еластин беше приготвен от аорта на здрави субекти (загинали при инцидент) по описания начин Nicoloff et al., 2000[7]. Еластиновата чистота беше потвърдена чрез аминокиселинен анализ от проф. Р. Мекам (Вашингтонски университет, Ст. Луис, МО). Несвързаните ЕА бяха определени чрез използването на двустепенен метод, включващ: КИФ-ELISA за отстраняване на имунните комплекси, последван от еластин-специфична ELISA за определяне на ЕА.  
     
    КИФ-ELISA плаките бяха приготвени чрез инкубиране на кладенчетата с КИФ (20 μg/ml в 0.2 M карбонат-бикарбонатен буфер pH 9.6 през нощта на 40C). КИФ беше изолиран от семената на паразитното растение Cuscuta europea. След неколкократни промивки за отстраняване на несвързания КИФ, човешките проби (100 μl) бяха прибавени към плаките и инкубирани за 60 мин. на 370C. В края на инкубационния период пробите бяха прехвърлени от КИФ плаката към кладенчетата, сенсибилизирани с аортен α-еластин (1 μg oт еластин в 100 μl от 0.05 M карбонатен буфер, pH 9.6) по описания по-рано начин[7]. Тези проби бяха след това инкубирани за 1 ч. на 370C, няколкократно промити и свързаното антитяло беше открито с кози античовешки IgG пероксидазни конюгати, разредени 1:10 000 с PBS, cъдържащ 1% говежди серумен албумин (BSA) и 0.05% Tween 20 и о-фениленедиамин, 4 mg/ml в 10 ml 0.05 M цитрен буфер, pH 5.0+0.01% H2O2 за 1 ч. на стайна температура в тъмна камера.  
     
    Реакцията беше спряна с добавянето на 4M H2SO4 към всяко кладенче. Оптичната плътност беше измерена чрез Microelisa Reader 210 (Organon Teknika, Turnhout, Belgium) при дължина на вълната 492 nm.  
     
    Контроли  
    1.
       Субстратна контрола: субстратният разтвор беше прибавен директно към плаките с еластин.  
    2.   Имуноконюгатна контрола: IgG имуноконюгат беше тестван върху полистироловите кладенчета, сенсибилизирани с BSA и върху кладенчета, сенсибилизирани с други човешки имуноглобулини (IgM, IgA и IgD).  
    3.   Инхибиране на ELISA: 10 серумни проби с най-високите нива на ЕА бяха преинкубирани със 100 μg човешки α-еластин за 30 мин. на 370C; сместа беше след това центрофугирана за 30 мин. на 15 000 g и бяха използвани супернатанти за ELISA според обичайния протокол.  
    4.   КИФ-ELISA контрола: след абсорбцията на IgG ЦИК от CIF, 100 μl от абсорбиран серум беше тестван за наличието на IgG ЦИК.  
     
    Всичките проби бяха трикратно тествани и периферните кладенчета не бяха използвани, за да се избегнат граничните ефекти.  
     
    Статистически методи  
    Данните от проучванията са обработени с компютърните програми EXCEL - Microsoft Corporation, Redmond, WA и STATGRAPHICS plus (Manugistics, Rockville, MD) за WINDOWS. Резултатите са описани чрез таблици, графики и числови величини (средна аритметична) ± 2D; показатели за относителен дял и корелационни коефициенти. За изводи и заключения при нормално разпределение на случаите са използвани t – тест на Стюдент, F - тест на Фишер (ANOVA) и post-hoc тестовете (LSD, Tukey HSD, Scheffe, Bonferroni, Newman-Keuls и Duncan) а при различно от нормалното разпределение K-W (Kruskal-Wallis) – тест. Значимостта на резултатите е определена като p<0.05.  
     
    Резултати  
    За да определим дали ЦИК IgG са отстранени успешно, ние тествахме пробите след абсорбция с КИФ-ELISA за наличие на ЦИК IgG. Не беше установено значимо повишение в нивата на ЦИК IgG в сравнение с имуноконюгатната контрола от КИФ-ELISA. Несвързаните ЕА при пациенти със ЗД тип 2 и АХ са статистичски значимо по-високи в сравнение с контролите (0.420.04 vs. 0.240.02) (р=0.0009). Група 1 показа сигнификантно завишение на несвързани EA спрямо здрави индивиди (0.410.02 vs. 0.240.02) (р=0.0003). Група 2 също показа завишение на серумни несвързани EA спрямо контролната група (0.370.04 vs. 0.240.02) (р=0.001) (Табл. 3) (Фиг. 1).  
    Несвързаните еластинови антитела корелират с нивата на HbA1c (r=0.22); (p=0.04), общият холестерол (r=0.33); (p=0.05), триглицеридите (r=0.38); (p=0.03), и микроалбуминурията (r=0.41); (p=0.002).  
     
    Дискусия  
    Хуморални и клетъчни механизми участват в началото и прогресирането на атерогенезата. Ролята на автоантителата и имунните комплекси в този процес привличат все повече вниманието на изследователите. Еластиновата атигенност и циркулиращите ЕА са съобщени за първи път от Щайн и сътр.[9] и потвърдени от няколко последващи проучвания[7,10-13]. Понастоящем, два главни антигенни класа са разпознати върху еластиновата молекула: единият вид е специфичен, а другият неспецифичен и се свързва с кръстосаната реактивност. Нормално при човека се установяват много ниски нива на ЕА IgG, а също така и на IgА, IgМ и IgD[14]. ЕА от различни имуноглобулинови класове се установяват при патологични състояния, но в много по-големи стойности[2,14-18]. α-еластинът е оксалокиселинен разтворим продукт на неразтворимия ,,майчин‘‘ еластин. Оксаловата киселина разделя веригата на еластина по неспецифичен начин, образувайки хетерогенна популация от пептиди, вариращи от 100 до 10 кDа. По този начин се оформят голям брой антигенни места за максимална реактивност.  
     
    В наше предишно проучване при диабетици установихме, че повишаването на ЕА IgМ и IgG предполага инициална патологична автоимунизация към човешкия еластин, докато повишаването на ЕА IgА - по-късна ускорена еластинова деградация и развитие на съдови увреждания[2]. При тези изследвания, обаче не беше възможно да специфираме кои от определените ЕА са компоненти на имунни комплекси и кои са свободни в циркулацията. Причината е, че не всички паратопи на ЕА са свързани със съответни еластинови епитопи. Ето защо, някои от незаетите паратопи на ЕА, инкорпорирани в еластин-антиеластин ЦИК, реагират с човешки аортен α-еластин при стандартна ELISA за определяне на ЕА. Имуноконюгатите, използвани за определяне на ЕА са специфични към тежката верига на имуноглобулина и не е възможно да се определи дали установените ЕА не са включени в ЦИК.  
     
    В предходно наше изследване открихме наличието на ЦИК (IgG, IgМ и IgА) в серуми на диабетици, използвайки КИФ-ELISA за откриване на ЦИК[6]. В настоящето проучване използвахме свойството на КИФ-ELISA да открива и абсорбира ЦИК съдържащи различни Ig изотипи, като по този начин се премахват всички ЦИК от серумните проби. След това се използва ELISA за измерване на ЕА, които не са били включени в имунни комплекси.  
     
    Нашите резултати показват, че стойностите на НЕА IgG на пациентите със съдови увреждания са значително повишени в сравнение с тези без васкуларни усложнения и здравите контроли. Значението на тази разлика е, че диабетиците от Група 1 показват патологично повишен имунен отговор към еластина и развиват васкуларни усложнения. Въпреки че, данните за пациентите от Група 2 показват нива на НЕА по-високи от тези на контролите, тези нива са по-ниски от измерените при пациентите със съдови увреждания. От голямо значение е да се проследи дали групата от пациенти с повишени нива на НЕА ще развие съдови увреждания преди пациенти без такива повишени нива на НЕА.  
     
    Данните, че еластинът има антигенни свойства довежда до хипотезата, че ЕДП, намерени in vivo, като резултат от деградация или синтез, могат да стимулират автоимунен отговор[18-20]. Възможно е някои НЕА, детектирани от нас да формират със съответни ЕДП имунни комплекси. Еластинът може да стане субстрат за формиране на неразтворими имунни комплекси (образувани на тъканно ниво) или разтворими ЦИК в серума. Пациентите от Група 1 вероятно представляват „вторична“ активна фаза в развитието на съдови увреждания поради повишена синтеза на НЕА IgG. Беше установена връзка между НЕА и HbA1c (r=0.22); (p=0.04), общия холестерол (r=0.33); (p=0.05), триглицеридите (r=0.38); (p=0.03) и микроалбуминурията (r=0.41); (p=0.002).  
     
    Еластичните фибри могат да вземат участие в процеса на липидно отлагане в артериалните съдове[21]. Нашите резултати подкрепят тези данни. НЕА показаха корелация с триглицеридите и общия холестерол. Значението на липидния профил (повишени стойности на триглицериди и общ холестерол) също трябва да се подчертае[22-24].  
     
    Повишените нива на серумните триглицериди, които съдържат множество типове потенциални атерогенни липопротеини разширява картината на диабетната дислипидемия[25]. Тя е най-често срещаното отклонение при лош контрол на диабета. При пациентите с микроваскуларни усложнения свързването на триглицериди към артериалната съдова стена може да доведе до конвертиране на еластина в имуногенна форма. В настоящето проучване триглицеридите бяха завишени над нормалните стойности при пациентите с васкуларни усложнения, което подкрепя тази възможност. Ние интерпретирахме корелацията между НЕА и HbA1c в Група 1. Известно е, че продължителността на диабета и възрастта корелират с развитието на съдови усложнения. Гликирането на хемоглобина води до образуване на HbA1c, който е описан като продукт на Amadori, но не е продукт на късното неензимно гликиране[26]. HbA1c е индикатор за гликемията от предшестващите 6-12 седмици, докато късното неензимно гликиране отразява процес, продължил по-дълъг период от време[27].  
     
    ЕА и ЕДП са маркери за еластинова деградация. Образуването на ЕА от имунната система е динамичен процес, като част от тези антитела се консумират чрез свързване с ЕДП, докато другите се намират несвързани в циркулацията. Ние наблюдавахме най-високи нива на НЕА при пациентите със съдови усложнения и поради това формулирахме хипотезата, че НЕА IgG отбелязват по-късна „вторична“ активация на деградационния процес. Образуването на ЕДП, НЕА и еластин-антиеластин имунни комплекси може да играе важна роля в началото и прогресирането на късните усложнения на захарният диабет. Оценката на ролята на НЕА като автоантитела изисква още проучвания. В заключение ние предполагме, че повишените нива на НЕА IgG са свързани с развитието на съдови усложнения при диабетици с артериална хипертония.  
     
     
    КНИГОПИС:
     
    1.    Nicoloff G, Baydanoff S, Stanimirova N, et al. Relationship between elastin-derived peptides and the development of diabetic microvascular complications—a longitudinal study in children with type 1 (insulin-dependent) diabetes mellitus Gen Pharmacol 2000;35:59–64.  
    2.    Nicoloff G, Baydanoff S, Stanimirova N, et al. An association of anti-elastin IgA antibodies with development of retinopathy in diabetic children Gen Pharmacol 2000;35:83–7.  
    3.    Verge C, Stenger D, Bonifacio E. Combined use of autoantibodies IA-2 autoantibody, GAD autoantibodies, insulin autoantibodies, cytoplasmic islet cell autoantibodies in type 1 diabetes: combinatorial islet autoantibody workshop Diabetes 1998;47:1857–66.  
    4.    Nicoloff G, Baydanoff S, Petrova Ch, Christova P. Serum antibodies to collagen type IV and development of diabetic vascular complications in children with type 1 (insulin-dependent) diabetes mellitus—a longitudinal study Vasc Pharmacol 2002;38:143–7.  
    5.    Stanilova S, Slavov E. Comparative study of circulating immune complexes quantity detection by three assays—CIF-ELISA, C1q-ELISA and anti-C3 ELISA J Immunol Methods 2001;253:13–21.  
    6.    Nicoloff G, Blazhev A, Petrova C, Christova P. Circulating immune complexes among diabetic children Clin Dev Immunol 2004;11:61–6.  
    7.    Baydanoff S, Nicoloff G, Alexiev Ch. Age-related changes in anti-elastin antibodies in serum from normal and atherosclerotic human subjects Atherosclerosis 1987;63:267–71.  
    8.    Zhelev Z, Stanilova S, Carpenter B. Isolation, partial characterization and complement inhibiting activity of a new glycoprotein from Cuscuta europea Biochem Biophys Res Commun 1994;202:186–94.  
    9.    Stein F, Pezess M, Robert L, Poylian N. Anti-elastin antibodies in normal and pathological human sera Nature 1965;207:312–3.  
    10.    Daynes R, Thomas M, Alvarez V, Sandberg L. Daynes R, Thomas M, Alvarez V, Sandberg L. The antigenicity of soluble porcine elastins: I. Measurement of antibody by a radioimmunoassay. Connect Tissue Res 1977;05:75–82.  
    11.    Mecham R, Lange G. Antigenicity of elastin: characterization of the major antigenic determinants on purified insoluble elastin Biochemistry 1982;21:669–73.  
    12.    Wrenn D, Mecham R. Immunology of elastin Methods Enzymol 1987;144:246–59.  
    13.    Baydanoff S, Nicoloff G, Russev T, Alexiev Ch. Detection of elastin-antielastin circulating immune complexes (CIC) in diabetic patients with vascular damage Cor et Vasa 1988;30:361–7.  
    14.    Baydanoff S, Nicoloff G, Alexiev Ch. Age-dependent changes in the level of antielastin antibodies of different immunoglobulin classes (IgG, IgM, IgA and IgD) in human serum Cor et Vasa 1991;33:197–205.  
    15.    Fulop T, Wei S, Robert L, Jacob MP. Determination of elastin peptides in normal and atherosclerotic human sera by ELISA Clin Physiol Biochem 1990;08:273–8.  
    16.    Gminski J, Drozdz M, Ulfig-Maslanka R, Najda J. Evaluation of elastin metabolism in children from families with high risk of atherosclerosis Atherosclerosis 1991;91:185–9.  
    17.    Daskalova M, Taskov H, Dimitrova E, Baydanoff S. Humoral and cellular immune response to elastin in patients with systemic sclerosis Autoimmunity 1997;25:233–41.  
    18.    Colburn K, Langga-Shariffi E, Kelly G, et al. Abnormalities of serum antielastin antibodies in connective tissue diseases J Investig Med 2003;51:104–9.  
    19.    Peterszegi G, Mandet C, Texier S, et al. Lymphocytes in human atherosclerotic plaque exhibit the elastin-laminin receptor and potential role in atherogenesis Atherosclerosis 1997;135:103–7.  
    20.    Peterszegi G, Texier S, Robert L. Human helper and memory lymphocytes exhibit an inducible elastin-laminin receptor Int Arch Immunol 1997;114:218–23.  
    21.    Podet E, Shaffer D, Gianturco S, et al. Interaction of low density lipoproteins with human aortic elastin Atheroscler Thromb 1991;11:116–22.  
    22.    Microalbuminuria Collaborative Study, Group; United, Kingdom. Microalbuminuria Collaborative Study Group, United Kingdom. Risk factors for development of microalbuminuria in insulin dependent diabetic patients: a cohort study: Microalbuminuria Collaborative Study Group, U.K. BMJ 1993;306:1235–9.  
    23.    Poulsen P, Hansen K, Mogensen C. Ambulatory blood pressure in the transition from normo-to microalbuminuria. A longitudinal study in IDDM patients. Diabetes 1994;43:1248–53.  
    24.    Mortensen H, Poulgaard P. Hvidore Study Group on Childhood Diabetes. Comparison of metabolic control in a cross-sectional study of 2,873 children and adolescents with IDDM from 18 countries. Diabetes Care 1997;20:714–20.  
    25.    Taskinen M. Diabetic dyslipidaemia: from basic research to clinical practice Diabetologia 2003;46:733–49.  
    26.    Kennedy L. Glycation of immunoglobulins and serum proteins Diabetologia 2003;46:733–49.  
    27.    Singh R, Barden A, Mori T, Beilin L. Advanced glycation end-products: a review Diabetologia 2001;44:129–46.  
    28.    Kullberg H, Arnqvist H. Elevated long-term glycated haemoglobin precedes proliferative retinopathy and nephropathy in type 1 (insulin-dependent) diabetic patients Diabetologia 1993;36:961–5.  
    29.    Klein R, Klein B, Moss S, et al. The Wisconsin Epidemiological Study of Diabetic Retinopathy II. Prevalence and risk of diabetic retinopathy when age of diagnosis is less than 30 years. Arch Ophthalmol 1984;102:520–6.  
    30.    Hasslacher C, Ritz E, Terpstra J, et al. Natural history of nephropathy in type I diabetes. Relationship to metabolic control and blood pressure. Hypertension 1985;7 Suppl II:74–8.  
    31.    Hasslacher C, Wahl P, Ritz E. Similar risks of nephropathy in type 1 and 2 diabetes Kidney Int 1988;133:133–133.  
    32.    Reusens B, Dahri S, Snoeck A, et al. .  
    33.    Hales C, Barker D. Type 2 (non-insulin dependent) diabetes mellitus: the thrifty phenotype hypothesis Diabetologia 1992;35:595–601.  
    34.    Dahri S, Reusens B, Remacle C, Hoell J. Nutritional influences on pancreatic development and potential links with non-insulin-dependent diabetes Proc Nutr Soc 1995;54:345–56.  
    35.    Brenner B, Garsia D, Anderson S. Glomeruli and blood pressure. Less of one, more than other? Am J Hypertens 1988;01:335–47.
     
     
     
    Таблица 1. Клинични данни на пациентите със захарен диабет и артериална хипертония  
    Група 1 - пациенти със съдови усложнения (n=67 )  

    Клинични данни

     

     

     

     

    Група 1

    Група 2

    Контроли

     

     

     

     

    Възраст

    62.5±12.58

    60.4±8.4

    58,9±7,56

    Пол (М/Ж)

    26/41

    11/15

    20/22

    Средна продължителност на диабет

    9.30±5.36

    9.16±7.59

    N/А

    Средна продължителност на хипертония

    9.50±7.63

    8.68±7.26

    N/A

    HbA1c

    *7.63±2.03

    7.27±1.63

    N/A

    Систолично АН (mmHg)

    142.83±18.05

    140.58±20.51

    114,29±15,74

    Диастолично АН (mmHg)

    82.23±11.52

    81.35±11.96

    72,5±10,4

    BMI

    29.62±4.99

    28.42±3.96

    22,61±2,27

    Общ холестерол (mmol/l)

    *5.26±1.40

    5.18±0.93

    3,99±0,65

    HDL (mmol/l)

    *0.88±0.30

    0.93±0.30

    0,96±0,20

    LDL (mmol/l)

    3.18±1.19

    3.16±1.09

    2,43±0,64

    Триглицериди (mmol/l)

    2.91±1.68

    2.53±1.49

    1,31±0,61

    Инсулинова доза (U/kg/24h)

    2.57±0.52

    2.03±0.93

    N/A

    MAU (µg/min)

    *78.94±52.87

    8.53±4.69

    N/A

    MAU

    (n=43)

    -

     

    Ретинопатия

    (n=20)

    -

     

    Невропатия

    (n=4)

    -

     

    Пушачи

    37/67

    15/26

    16/42

    Брой

    67

    26

    42

     
     
    Група 2- пациенти без съдови усложнения (n= 26)  
    Контроли (n=42)  
    Стойностите са средна ±SD  
     
    Таблица 2. Процентно разпределение на пациентите в групите в зависимост от пола и наличието или отсъствието на тютюнопушене  

    Група 1

    Мъже

    Пушачи

    39%

    55%

    Жени

    Непушачи

    61%

    45%

    Група 2

    Мъже

    Пушачи

    42%

    58%

    Жени

    Непушачи

    58%

    42%

    Контроли

    Мъже

    Пушачи

    45%

    47%

    Жени

    Непушачи

    55%

    53%

     
     
    Таблица 3. Стойности на серумни несвързани EA при пациенти със ЗД тип 2 и АХ  

    Групи

    НЕА (ng/ml)

    Сравнение с други групи

     

    Средна ±SD

    Група 1

    Група 2

    Общо пациенти

     

    Общо пациенти

    0.42±0.04

    NS

    NS

    -

     

    Група 1

    0.41±0.02

    -

    NS

    NS

     

    Група 2

    0.37±0.04

    NS

    -

    NS

     

    Контроли

    0.24±0.02

    р=0.0003

    р=0.001

    р=0.0009

     

     
     
    Несвързаните ЕА при пациенти със ЗД тип 2 и АХ са статистичски значимо по-високи в сравнение с контролите (р=0.0009). Група 1 показа сигнификантно завишение на несвързани EA спрямо здрави индивиди (р=0.0003). Група 2 също показа завишение на серумни несвързани EA спрямо контролната група (р=0.001).  
     
    Фигура 1. Стойности на серумни несвързани EA при пациенти със ЗД тип 2 и АХ  
     
    Несвързаните ЕА при пациенти със ЗД тип 2 и АХ са статистичски значимо по-високи в сравнение с контролите (0.42±0.04 vs. 0.24±0.02) (р=0.0009). Група 1 показа сигнификантно завишение на несвързани EA спрямо здрави индивиди (0.41±0.02 vs. 0.24±0.02) (р=0.0003). Група 2 също показа завишение на серумни несвързани EA спрямо контролната група (0.37±0.04 vs. 0.24±0.02) (р=0.001).