Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2013

Синдром на Хилайдити - клиничен случай

виж като PDF
Текст A
д-р Б. Чомпалова, д-р Й. Копаранова, д-р Е. Черкезов



Синдромът на Хилайдити е рентгенографски термин, който се използва, когато хепаталната флексура на колона се изобразява между черния дроб и дясната половина на диафрагмата. Този синдром е рядко срещан и често е безсимптомен. Описан е за първи път преди повече от век от рентгенолога Деметриус Хилайдити. Открива се като случайна находка в 0.1-0.25% от торакалните рентгенографии, по-често при възрастни мъже.  
 
Смята се ,че се дължи на липса на поддържащи лигаменти на колон трансверзум,аномалия или липса на фалциформен лигамент. Може да се наблюдава при пациенти с хронична констипация, приковани на легло, с парализа, евентрация на дясната хемидиафрагма, както и при лица с хронично белодробно заболяване, цироза и асцит.  
 
За синдром на Хилайдити, говорим при наличие на симптоматика - дисфагия,коремна болка, гадене, повръщане, констипация. Може да имитира пневмоперитонеум при рентгенография. По-рядко причинява респираторен дистрес. Включва се в диференциалната диагноза на гръдната болка.  
 
При липса на симптоматика, не се налага каквато и да е интервенция. Идентифицирането на синдрома на Хилайдити има значение за предотвратяване на евентуални усложнения по време на перкутанна чернодробна биопсия, специално при пациенти с чернодробна цироза.  
 
Представяме клиничен случай на пациент със синдром на Хилайдити, съпътстващ сърдечна декомпенсация на базата на ИБС. КМПИД, дилатация на асцендентна аорта с умерена аортна регургитация.  
 
Касае се за мъж на 65 години, хоспитализиран по повод прогресиращ от 1 година задух, умора при физически усилия, интермитентно сърцебиене. Съпътстващи заболявания по анамнестични данни - артериална хипертония с максимални стойности до 180/100. Аортна инсуфициенция - лекостепенна. Преболедувал от пневмония през 1996 г.  
 
Амбулаторна терапия – рамиприл. Отрича фамилна обремененост за сърдечно-съдови заболявания. Няма вредни навици.  
 
При клиничния преглед се установи засегнато общо състояние. Полуортопноично положение. Ориентиран за време, място и собствена личност. Референтен ИТМ. Афебрилен. Нормална оцветка на кожа и видими лигавици. Без лимфаденомегалия на достъпните за палпация места. Щитовидна жлеза не се палпира увеличена. Симетричен гръден кош, ясен перкуторен тон, везикуларно дишане, липсващо в дясна белодробна основа до върха на скапулата.  
 
АРСД по тип екстрасистолна аритмия със сърдечна честота 80/мин., систолен шум 3/6 ст. на аортна клапа и сърдечен връх. Диастолен шум 2/6 ст. с п.макс. по ляв стернален ръб. АН - 160/80 mmHg. Симетрични пулсации на магистрални съдове. Мек, неболезнен при палпация корем, физиологична перисталтика, без палпаторна органомегалия. Сук. реналис - двустранно отрицателно. Без периферен венозен застой. Запазени, симетрични пулсации на периферни артериални съдове.  
 
Параклинични изследвания:лек анемичен синдром – хемоглобин - 119-116 g/l, Хематокрит – 0.34-0.31, Сер. желязо - 14.3; Ер. – 4.40-4.11, Левк. – 7.9-7.4; Тромбоцити - 352-340, ДКК – Сегм. - 63%, Ли - 29%, Мо - 5%, Ео - 3%; Кр. захар - 5,51; Урея – 7.1; Креатинин - 126; Пик. киселина - 534; Бил. - 12; ОБ - 71; Алб. - 42; На - 144; К – 4.6; АСАТ - 23; АЛАТ - 17; ЛДХ -253-218; ГГТП - 119-97; СРС - 67; МВ – СРС - 14; АФ - 88; Хол. - 5.9-6.19; Тгл. – 1.69-1.89; НДЛ – 1.15; ЛДЛ – 4.2.  
 
Урина - отн. тегло - 1025; рН - 5; протеин – отр.; захар – отр.; билирубин – отр.; уробилиноген - неувеличен; кетотела – отр.; седимент - ед. левк., пл. еп. кл.  
 
ЕКГ: При постъпването - неустойчив синусов ритъм, индиферентен тип, надкамерни екстрасистоли, епизод на надкамерна тахикардия. Волтажни и реполаризационни критерии за левокамерна хипертрофия. Бавна прогресия на R-зъбеца в отвеждане V1-V3. Хоризонтална ST-депресия I, aVL, V6. Десцендентна ST-депресия в долни отвеждания. Бифазни Т-вълни I, II, aFV, V6. В динамика – синусов ритъм, ляв тип. Негативиране на Т-вълните I, aVL, V 5-. СВЕ КЕ I клас по Лаун. Бифазни Т V4.  
 
ЕхоКГ – ЛП сm/4.2; ЛП - площ (cm2) - 16; Аорта - фибросклероза; Ао-пръстен (сm) – 2.9; Ао булбус (сm) – 3.9; Ао асценденс (сm) – 4.0; Аортен клапен апарат - фиброзни платна; АОИ - II ст. Пиков градиент през аортна клапа 20 mmHg; Среден градиент (mmHg – 9); ЛК -; МКП (ЗСЛК) сm – 1.6/1.2; ТДР/ТСР (сm) – 5.3/4.4; ФС (%) - 16; ТДО/ТСО (ml) - 4СН 140/88; 2 СН ТДО/ТСО 119/70 ml; ФИ (%) 37; 41. Сегментна кинетика – хипокинезия на базален и среден сегменти на МКП и предно върхова хипокинезия. МР II ст. Митрален клапен апарат - диспластична; Десни сегменти - ; ДК (сm) - норма; ДП (сm) - норма; ТК - норма; ТИ – норма; СНАП (mmHg) - нормално в покой. Перикард – интактен.  
 
Заключение  
ЛК - симетрична ЛКХ. Леко дилатирана с глобална и регионална ЛК дисфункция. Умерена аортна регургитация при дилатирана асц. аорта. Умерена МР. Нормално СНАП в покой. Рьография пулмо ет кор - хилусна хиперволемия. Засенчване базално вдясно. Висок стоеж на десен диафргамален купол и флексура хепатика проминира в белодробно поле.  
 
 
КАТ на бял дроб - данни за синдром на Хилайдити. Суспекция за плоскостни ателектази.  
 
УЗД на коремни органи - субдиафрагмално газова колекция - синдром на Хилайдити. Жлъчен мехур без конкременти, панкреас не се визуализира. Лиен неувеличен.  
 
 
Консултации с гръден хирург. Диафрагмална херния вдясно. Уместно доуточняване с рентгенография с контраст в положение Тределенбург. Пациентът подлежи на оперативно лечение.  
 
Проведено лечение: АБ, Сартег Нст, Бизопролол, Крестор.  
 
Пациентът бе насочен за инвазивна оценка с оглед насочване за аортно клапно протезиране. Случайно установеният при клиничен преглед и инструментално изследване синдром на Хилайдити, би могъл да обясни отчасти диспнеята при усилия, но за водеща в описания клиничен случай симптоматика смятаме, че се обуславя от сърдечната декомпенсация.  
 
 
 
КНИГОПИС:

1.   Omeed Moaven MD Richard D Hodin MD.  
2.   Gastroenterology Hepatology/NY/2012 april8/4/ 276-278.  
3.   NaliniS Perumal MB Krushica Purbhoo MB Shireen Dhoodhat.  
4.   Division of Nuclear Medicine University of the Witwatersrand, Johannesburg.