Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 4 2013

Физикална терапия при ревматоиден артрит

виж като PDF
Текст A
Проф. д-р Т. Троев, д.м.н., д-р Е. Конакчиева, д-р М. Георгиева



Ревматоидният артрит винаги е бил предизвикателство за лечение от страна на физикалните терапевти. Социално значимо заболяване с прогресиращ ход, водещо до инвалидизация на пациентите. Това са факти, които налагат търсене на нови методики във физикалната терапия за повлияване болестните процеси през всички стадии на развитие на заболяването. Богатите възможности от естествени и преформирани физикални фактори, опитът натрупан от специалистите по физикална и рехабилитационна медицина, както и проучванията на нови методики са база за оптимизиране на оздравителния процес и постигане по-високо ниво на качество на живот. Кинезитерапията и ерготерапията имат водеща роля в лечебния процес, тъй като могат да се провеждат и в домашна, и в болнична, и в санаториална обстановка. Затова там се търси разнообразие при изготвяне на лечебните комплекси и по-добрия лечебен ефект.  
 
Ключови думи: Ревматоиден артрит, физикална терапия, кинезитерапия  
 
Ревматоидният артрит като безспорно едно от социално значимите заболявания винаги е бил във фокуса на внимание на специалистите по физикална медицина. Те не спират да търсят нови възможности от комбинации на различните физикални фактори за повишаване качеството на живот на болните.  
 
Непосредствената цел при лечението е постигане на клинична стабилност, ограничаване на физиологичните и психологични последици от ревматичното заболяване, подобряване на общото функционално състояние и поддържане на независимост с акцент върху качеството на живот. В дългосрочен план целта е намаляване на броя на рецидивите, забавяне на прогресията на ставните промени и клинично влошаване. Това по същество е вторична профилактика.  
 
Рехабилитационните програми включват следните компоненти: медицинска оценка на изходното ниво на пациента, диетологична консултация, психосоциален менинджмънт, професионална преадаптация, оптимизирана медикаментозна терапия. Само такъв многостранен и мултидисциплинарен подход постига превантивните ефекти на рехабилитацията и благоприятно променя клиничното протичане на ревматоидния артрит.  
 
Изграждането на програмите за повишаване на функционалния капацитет преминава през определянето на типа упражнения, честотата, продължителността и интензитета. Необходимо е началото да е с по-ниска интензивност за загряване – стречинг, упражнения за гъвкавост. Завършването на заниманията също става с постепенно забавяне на темпото и релаксиращи упражнения. На по-късен етап се включват и упражнения срещу съпротивление, за издържливост, независимост и повишаване качеството на живот.  
 
Основните задачи на рехабилитация са ограничаване (при възможност спиране на процеса) на дегенеративните промени, благоприятно въздействие на болковия и оточния синдром, въздействие върху общото състояние и емоционалния статус, ресоциализация, при необходимост трудово-професионална преквалификация.  
 
Съвременният подход в лечението предполага всеки болен задължително да бъде запознат със същността на заболяването, с възможностите на лечебния комплекс за предотвратяване на инвалидизирането, както и нуждата от силната му ангажираност в лечебния процес.  
 
Много е важно да се спазва принципа за системност и продължителност в лечението.  
 
При хронично начало с минимална локална възпалителна активност се провежда програма с активни упражнения за поддържане на двигателен обем на ангажираните и всички застрашени стави. В този период умерената двигателна активност е от особено значение за поддържане на двигателния обем и мускулната сила.  
 
В остър стадий активно обременяване не се препоръчва. Основно място заемат медикаментозното и позиционното лечение (положение противоположно на контрактурите). При висока обща и локална възпалителна активност - имобилизация, пасивни или активни с помощ упражнения за всички имобилизирани стави по всички оси до възможния пълен неболезнен обем на движение. Криотерапията се използва като средство, повлияващо болковия синдром.  
 
След острия период рехабилитацията започва с постепенно увеличаване на натоварването на засегнатите мускули и стави като се обръща внимание на броя на повторениеята. Умерена болка не е противопоказани за провеждане на кинезитерапията. Препоръчваме лечебна физкултура до умерена болка, вместо големи количества медикаменти. Началото на комплекса обикновенно са пасивни движения за подготовка за осъществяване на активно движение в максимално възможен обем. Предхождащият масаж спомага за релаксиране на контрахираните мускулни групи. Препоръчват се още упражнения в суспенсия, при елиминирана гравитация или облекчено изходно положение върху повърхност с ниско съпротивление.  
Добър ефект се получава при съчетаването на кинезитерапията с хидротерапията под формата на подвoдна лечебна физкултура, подводен струеви масаж, хидрогалваничните вани – общи или ръчно-крачни.  
 
Умерената и ниска възпалителна активност с локален и общ характер разширява възможностите за използване на преформирани физикални фактори. При липса на ексудативна компонента екзогенната и ендогенната топлина действат аналгетично, релаксиращо и увеличават подвижността на засегнатите стави и еластичността на околоставните тъкани. Използва се мека топлина - солукс, инфраруж, митигирана кал, а при добра поносимост сауна, ултрависокочестотни токове. С цел противовъзпалително действие се използват нискочестотно импулсно магнитно поле (НИМП), електрофореза или фонофореза с НСПВС. Средночестотните токове и НИМП в трофични параметри са чест избор при наличие на мускулна хипотрофия.  
 
Използва се саморехабилитация (усвоена от физиотерапевт) под надзор на лекар по физикална медицина.  
 
В стадий на ремисия активната кинезитерапия се разширява като обем натоварване. Важно е в процеса на лечение да се спазва правилото „движение до болка, а не движение на всяка цена”.  
 
В късния стадий със силно нарушена трудоспособност и затруднено самообслужване, кинезитерапията е насочена към запазване на остатъчния функционален капацитет, обучение в ДЕЖ и ползване на помощни и ортопедични средства. За повлияване на фиброзните контрактури форетично чрез галваничен ток или ултразвук се въвеждат фибролитични средства - калиев йодит, хилаза, кортикостероиди, аминозин, контрактубекс.  
 
При ставите с анкилози се прилага масаж на съседната мускулатура и болните се приучават да използват заместителни движения. Рехабилитационните мероприятия се назначават избирателно с една единствена цел: да се използват и малките възможности, които имат ставите и мускулатурата.  
 
За постигане на стабилно функционално състояние и обучение в нови навици, необходими в бита се използват и възможностите на ерготерапията, провеждаща се в специално оборудвани за целта кабинети. В последните двадесет години ерготерапията се редуцира в санаториумите и отделенията по физиотерапия у нас, като в същото време се развива и наложи в западните държави. Под ръководството на ерготерапевт уменията се придобиват в специализиран кабинет, след което се затвърждават в дома на болния.  
 
Холандски учени съобщават за увеличение на функционалния капацитет, функционалната способност и емоционалния статус на пациента след прилагане на дълготрайни рехабилитационни програми с висок интензитет.  
Програмите са индивидуални и са съобразени с рехабилитационния потенциал на пациента. Усвояването им започва в амбулаторна и санаториална обстановка и продължава в домашни условия под периодичен контрол на специалист физиотерапевт.  
 
Подходящото трудоустрояване и пенсиониране при тежки напреднали форми на заболяването отчасти решават социалните проблеми. Не бива да се подценява значението на заниманията с психолог, дейност неглижирана в България и основно допълнително средство в рехабилитационното лечение в западноевропейските държави и САЩ.  
В заключение може да се каже, че правилно подбраните естествени и преформирани физикални фактори допълват съществено медикаментозната терапия и са основа за спиране на прогресиращия ход на заболяването и осигуряване на по-високо качество на живот – живот без болка и с оптимална социална адаптация.  
 
КНИГОПИС:
 
1.   Колева, Ив., Основи на физикалната терапия и рехабилитация /вкл. Ерготерапия и medical spa /, 2011, 180-181  
2.   Костадинов, Д., Й.Гачева, Л.Цветкова. Ръководство по Физикална терапия том 2, 1989, 76-79  
3.   Кръстев, З., Вътрешна медицина, 2005, 572-578  
4.   Троев,Т., Е.Конакчиева Приложение на кинезитерапията при ревматологичните заболявания. Военна медицина, 2006, 1, 8-11  
5.   Троев,Т., Е.Конакчиева Ерготерапия при лечение на ревматологични състояния. Ревматология, 2007, 3, 17-18  
6.   Троев,Т., Е.Конакчиева Тенденции в рехабилитацията на пациенти с ревматологични заболявания. “Съвременни методи на физикалната терапия и рехабилитация при нозологии на нервната система и опорно-двигателния апарат”. Сборник материали от Националната конференция Плевен, под редакцията на доц.д-р И.Колева,д.м., доц.д-р Т.Троев,д.м., доц.д-р И.Чавдаров,д.м., 2007, 170-177  
7.   Троев,Т., Е.Конакчиева Съвременни аспекти на рехабилитацията при болни с ревматоиден артрит (обзор). Български медицински журнал, 2007, 1, 21-24  
8.   Троев,Т., Е.Конакчиева Възможности на физикалната медицина при лечението на ревматоидния артрит. Медицински научен проект с Европейска лига за борба с ревматичните заболявания ( EULAR – ЕУЛАР). Доклад, изнесен пред кръгла маса по проблемите на хора с ревматологични заболявания в България, с участие на гости от EULAR. София, х-л “Радисън”, 29.06.2012  
9.    Anandarajah, a.P. et E.M.Schwrz. Dynamic exercises in patients with rheumatoid arthritis.- Ann. Rheum. Dis., 63,2004,139-1361.  
10.    Ando T, Suzuki K, Ogata H, Kobayashi Y, Tanaka H.[Measurement of physical strength and rheumatoid arthritis patients' kinesitherapy]. J UOEH. 1986 Mar 1;8(1):11-7.  
11.   Brandom, R.L., Physical Medicine and Rehabilitation, 2011, 769-784  
12.   Cuccurullo, S.J., Physical medicine and Rehabilitation Board Review, 2004, 81-93  
13.   De Jong, Z. et al.Long term high intensity exercise and damage of small joints in rheumatoid arthritis.- Ann. Rheum. Dis.,63,2004,11.1399-1405.  
14.   Frontera Walter R.,Silver Julie K., Rizzo Thomas D.,Jr Essentials of Physical Medicine and Rehabilitation / Musculoskeletal Disorders, Pain, and Rehabilitation/ Second Edition, 2008, 833-839  
15.    Hurkmans EJ, van der Giesen FJ, Bloo H, Boonman DC, van der Esch M, Fluit M, Hilberdink WK, Peter WF, van der Stegen HP, Veerman EA, Verhoef J, Vermeulen HM, Hendriks HM, Schoones JW, Vliet Vlieland TP; Guideline Steering Committee./ Physiotherapy in rheumatoid arthritis: development of a practice guideline.Acta Reumatol Port. 2011 Apr-Jun;36(2):146-58.
 
 
Пълният списък на библиографската справка е на разположение при автора.