Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 4 2013

Остеопороза – подценяваният риск

виж като PDF
Текст A
Д-р Цв. Луканов



Остеопороза (гр. osteo-кост и poros-пора) е прогресивно заболяване на костите, характеризиращо се с намалена костна маса и структурни изменения на костната тъкан, които водят до повишен риск от счупвания.  
 
Тъй като този процес напредва бавно и незабележимо през годините, остеопорозата сполучливо е наречена „тихия крадец”. Известно е, че през целия живот на човека костната тъкан постоянно се обновява, но има баланс между процесите на разграждане и на синтезиране на костно вещество.  
 
С напредването на годините този баланс се нарушава, с превес на процесите на разграждане, което довежда до повишена чупливост на костите и при по-лека травма може да последва счупване.Тези промени, за съжаление не могат да се усетят, защото обикновено няма симптоми, които да ни насочат вниманието в тази посока и ние не се отнасяме достатъчно сериозно към проблема. Рядко има неопределени болки в гръбначния стълб, но те могат да се дължат и на редица други причини.  
 
От друга страна познаването на тази болест от хората не е на необходимото ниво и подобряването му зависи до голяма степен от нас, лекарите - ревматолози, ендокринолози, АГ-специалисти, травматолози, както и личните лекари.  
 
Остеопорозата бива първична и вторична. На първичната остеопороза се пада над 95% от случаите при жените и може би повече от 80% при мъжете.  
 
При жените тя бива:  
1. Постменопаузална, след настъпване на менопаузата.  
2. Сенилна (над 65-годишна възраст).  
3. Ювенилна – в детска или младежка възраст.  
 
Вторичната може да се дължи на заболявания – ХБН, хормонални нарушения, възпалителни ставни заболявания и др. Приемът на някои медикаменти като кортикостероиди за период над 6 месеца също уврежда костната система, както и злоупотребата с алкохол, цигари, кафе.  
 
Рисковите фактори за развитие на заболяването биват такива, които не можем да променим – като възраст, пол, телосложение, наследственост, ранна менопауза - под 45-годишна възраст (особено ако тя е настъпила по оперативен път – хистеректомия).  
 
Факторите, които можем да променим, са начинът на живот, вредните навици - алкохол,тютюнопушене, злоупотреба с кафе, намалена физическа активност, някои заболявания, нерациоални диети и т.н.  
 
Oстеопорозата е заболяване, от което можем да се предпазим, да забавим напредването му или да лекуваме успешно, ако вече има доказано такова. Основната задача е намаляването на фрактурния риск!  
 
Първа стъпка в борбата с остеопорозата трябва да бъде достъпното изсладване на костната плътност. Лекарят, познавайки рисковите фактори активно трябва да препоръчва изследването, ако пациентът е застрашен. На второ място съществуват маркери на костния метаболизъм, които по преценка трябва да се изследват.  
 
Много важни са и профилактичните мерки, които трябва да се препоръчат на хората при установени костни промени, защото по-лесно е да се предпазваме от опасното отслабване на костите, отколкото да лекуваме установената вече остеопороза.  
 
Костните промени се доказват с рентгенов метод – остеоденситометрия (DXA). Това е метод, който измерва костната плътност в областта на прешлените и бедрената шийка, а това са и най-опаснита места за счупване, които могат да доведат до инвалидизация или летален изход (по-рядко). Тя е златният стандарт за поставяне на диагнозата.  
 
Количественият ултразвук е подходящ при изследвания на по-голям брой хора, но неговата задача е да открие и насочи случаите с напреднали костни промени към рентгеновото изследване. Промените на костите преминават през две степени: остеопения – започваща загуба на костна маса с повишаване на риска от счупване и остеопороза - промените в костите са напреднали, рискът от счупване е висок и се налага приемането на медикаменти, подобряващи костната плътност и структура.  
 
Остеопорозата е лечимо заболяване! Възстановяването на костната система с подходящи медикамент е бавен процес, който трябва да бъде контролиран от специалист - ревматолог или ендокринолог, със задължителното съдействие от пациента. Ефектът от лечението се отчита на същия остеоденситометър, след една година непрекъснато приемане на медикамента. Необходимостта от продължаване на лечението се преценява от лекаря. Наред с познатите и утвърдени лекарствени средства (СЕРМС, бифосфонати, акласта и др.), съвременната фармацевтика предлага редица по-нови, клинично изпитани с траен ефект в намаляването на фрактурния риск препарати – стронциев ранелат, биологични средства. Целта на всички лекарства е трайното понижаване на фрактурния риск, максимално ограничаване на страничните ефекти от лечението и удобен прием за пациента. Последното е много важно за непрекъсването на медикамента от лекуващият се.  
 
В заключение, успехът в борбата с остеопорозата е свързан с:  
1.   По-ранно откриване на развиващите се костни промени, а това става с изследване на костната плътност.  
2.   Консултация със специалист и преценка за профилактика или лечение, при необходимост на всеки отделен случай.  
3.   Започналото лечение не трябва да се прекъсва от пациента!  
 
Крайната цел на тези действия е намаляването на фрактурния риск и избягване на счупвания при по-лека травма, които могат да са опасни за здравето и дори за живота на засегнатите хора.