Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 4 2013

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Иван Цинликов



Доц. Иван Цинликов е началник на Клиниката по вътрешни болести към УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ - гр. Плевен и ръководител на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести към МУ - гр. Плевен. След завършване на висшето си медицинско образование през 1974 г. работи като лекар в БМП в гр. Плевен и Военна болница в гр. Сливен. От 1978 г. е асистент, старши асистент и главен асистент в катедра „Пропедевтика на вътрешните болести“ към ВМИ - гр. Плевен.  
 
Защитава докторска дисертация на тема „Диабетна микроангиопатия“ през 1990 г. Доцент е от 1991 г. Има придобити специалности по „Вътрешни болести“ и „Ендокринология“. Има над 35 публикации в български и 20 в чуждестранни списания. Научните му интереси са в областта на диабета, заболяванията на щитовидната жлеза, алкохол-индуцирания Къшинг-син¬дром, съдовите увреждания при диабетици, имунологичните заболявания при пациенти с диабет и др. Въвежда тънкоиглената аспирационна биопсия на щитовидната жлеза в практиката си.  
 
Доц. Цинликов, моля представете Клиниката по вътрешни болести към УМБАЛ „Д-р Г. Странски”  
Клиниката по Вътрешни болести към УМБАЛ ”Д-р Георги Странски”ЕАД – Плевен оказва диагностична и лечебна помощ на болни, чиито проблеми не могат да бъдат решени от доболничната помощ; извършва изследвания и консултации поискани от други клиники на болницата и други лечебни заведения; извършва клинични изпитвания на лекарства и клинична апаратура; научни изследвания; обучение на студенти по медицина от ІІІ и VІ курс; следдипломно обучение на лекари обща медицина, вътрешни болести, ендокринология, както и обучение по специалността здравни грижи.  
 
Клиниката се състои от три функционално обособени структури: приемно-консултативен кабинет, диагностични кабинети за функционала и образна диагностика и стационарен блок със сектори по Кардиология, Ендокринология, Пулмология, Ревматология, Нефрология, Гастроентерология и Токсикология.  
 
Клиниката е оборудвана с ехографи с трансдюсери за абдоминална ехография,ехокардиография, ехография на щитовидна жлеза, система за натоварване, дефибрилатори, монитори, инфузионни помпи и др. В клиниката работят лекари със специалности по: кардиология, пулмология, гастроентерология, нефрология, ревматология, ендокринология, хематология и токсикология.  
 
Какви пациенти най-често насочват към вас общопрактикуващите лекари. Успяват ли те да се ориентират в симптомите и своевременно да реагират?  
Съответно на профила на специалистите към клиниката се насочват болни със: сърдечно-съдови, ендокринни, стомашно-чревни и чернодробни, бъбречни, белодробни и ревматични заболявания.  
Общопрактикуващите лекари в района са много добре подготвени и реагират все по-адекватно и своевременно на нуждите на болните хора.  
 
Снижава ли се долната възрастова граница на диабетно болните? Какви са най-често срещаните съдови усложнения при тях?  
За съжаление възрастовата граница на диагнозата Захарен диабет става все по-ниска и съответно на нея усложненията по-ранни. Ние знаем добре ,че съдбата на болните от захарен диабет зависи най-вече от тежеста и еволюцията на съдовите усложнения. Диабетът е сред водещите причини за слепота, хронична бъбречна недостатъчност, диабетна полиневропатия и ампутации на долните крайници. Тези усложниния определят качеството на живот на болните, терапевтичните възможности и разходите за лечение.  
 
При установен диабет кога се налага лечение е с инсулин и кога - с медикаменти?  
Началото на лечението с инсулин при болните от захарен диабет зависи от типа на диабета: при тип 1 – няма алтернатива, при тип 2 – зависи от резервите на панкреаса да отделя инсулин, наличието на усложнения, на съпътстващи заболявания и т.н. С една дума преценката за стартиране на лечението с инсулин е комплексна  
 
Какво се прави във връзка с превенцията и ранното откриване на диабета?  
Отново казвам за съжаление – твърде малка. Няма система за превенция и ранно откриване на диабета. В това отношение много полезна работа вършат личните лекари,провеждащи профилактични прегледи на своите пациенти и някои специалести,които за нуждите на своята дейност изследват и кръвната захар.  
 
Доц . Цинликов, кога наистина възниква необходимост от операция на щитовидната жлеза?  
Показанията за хирургично лечение на болестите на щитовидната жлеза, както и обема на хирургичната интервенция се определят от заболяването: от максимално щадяща при доброкачествените - до тотална резекция при злокачествените тумори. Съхраняването на жлезата определя по нататък до голяма степен възможностите ни за адекватно субституиращо лечение, но дори да постигнем оптимално ниво на заместване при стрес, по-голямо физическо натоварване и интеркурентни заболявания, нуждата от хормони се увеличава и „оптималното” ниво вече е неадекватно.  
 
Какви са необходимите изследвания за определяне на злокачествено заболяване на щитовидната жлеза?  
На първо място опита на едокринолога, бих цитирал афоризма „Диагнозата не е трудна,когато се мисли за нея”, с помоща на ехографията и тънкоиглената аспирационна биопсия под ехографски контрол, поставянето на диагнозата злокачествено заболяване на щитовидната жлеза става възможно. Окончателната диагноза се поставя хистологично.  
 
А как ще коментирате метода на лечение на кисти с прилагане на склеротерапия?  
Метод за склерозиране на кисти на щитовидната жлеза е добре познат, резултатите са добри, но не намира широко приложение.  
 
Що се отнася до затлъстяването – кой е най-опасният тип и защо?  
Затлъстяването представлява твърде хетерогеннагрупа от близки състояния,които наричаме „затлъстяване”. При много болни причината за затлъстяването остава неизвестна, а това намира отражение в неудовлетворителните и бих казал разочароващи резултати от лечението на всички форми на зътлъстяване. Докато не се изяснят факторите регулиращи в норма телесната маса и общия енергиен баланс и не разберем характера на тези нарушения, борбата със затлъстяването ще бъде много трудна.  
 
Съществува ли връзка между диабета и затръстяването?  
Връзката между затлъстяването и захарния диабет е добре известна. Риска от развитието на диабет прогресира с увеличаване на теглото: при леките степени на зътлъстяване честотата на диабета се удвоява, при средните-нараства пет пъти, а при тежките – над десет пъти. Увеличението на теглото може да предшества и да способства развитието на диабета.  
 
Каква е статистиката за нашата страна що се отнася до метаболитния синдром? Кои са предразполагащите фактори за появата на метаболитния синдром и можем ли да говорим за превенцията му?  
Понятието метаболитен синдром е измислено, помогна на доста хора да направят кариера, но полза за клиничната практика няма. Еклектично събрани симптоми от няколко заболявания или симптоми на едно заболяване, трудно дефинирани като клинична единица и още по-трудно реализирано лечение. Предлагам вместо метаболитен синдром да напишем диагноза захарен диабет . При него знаем етиологията, знаем еволюцията на заболяването, знаем усложненията(затлъстяване, хипертония, нарушена въглехидратна и мастна обмяна) и знаем как да лекуваме тези болни.  
 
В началото на месец април ще се проведе Националният конгрес по ендокринология. Кои ще бъдат основните акценти на него?  
Като всеки конгрес и Националният конгрес по ендокринология ще потвърди известното до сега и ще акцентира върху новостите свързани с изясняване етиологиата, патогенезата и лечението на ендокринните заболявания, ще ни гостуват световно известни учени.  
 
Нещо, което желаете да споделите с читателите на списание МЕДИНФО  
Ще си позволя да цитирам едни от най- добрите български кардиолози – проф. Юри Белов. Той казваше „Когато видя в лечението на един болен повече от три медикамента, започвам да си мисля за компетентността на колегата”.