Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 5 2013

Контактен дерматит от Парафенилендиамин

виж като PDF
Текст A
Д-р М. Герговска1, д-р Р. Дърленски2, доц. д-р Ж. Казанджиева1



Алергичните заболявания представляват състояния, свързани с нарушение на нормалната имунологична активност. Към тях спада голяма група от болести, чийто патогенетичен механизъм е забавената свръхчувствителност.  
 
Алергичният контактен дерматит е една от най-често срещаните форми на екзема, дължаща се на предварителна сенсибилизация на кожата към различни алергени (антигенни стимули), развиваща се след многократен контакт с тях. Имунната реакция, която се развива е клетъчно-медиирана от IV-ти тип. Алергените, които могат да предизвикат имунна реакция, влизат в контакт с организма по различни пътища: инхалаторен, интестинален, контактен, инжекционен. Химическата природа на алергените е многообразна. При съмнение за контактен алергичен дерматит се провеждат епикутанни тествания, доказващи реакция на сенсибилизация към подозиран алерген.  
 
Отчитането на резултатите се извършва на 48-ми ч., 72-ри ч., 7-ми ден. През последните години зачестиха алергичните реакции, като се смята, че през 2020 г. около 90% от човечеството ще има алергия към определен алерген[1].  
 
Един от най-честите алергени, който води до разнообразни алергични реакции е парафенилендиаминът (ПФД). Представлява ароматен амин, с многообразно приложение в индустриалната промишленост и козметичните продукти. ПФД се съдържа се в 2/3 от боите за коса, текстилните бои, в състава на фотокопирни мастила, фото–литографски химикали, каучукови продукти и масла, петролни продукти. Използването на бои за коса в световен мащаб се увеличи значително през последните 20 години, като данните сочат, че освен жените, с цел грижи и поддържане на добър външен вид, при мъжете също се отчита с 25% повишаване честотата на използване на бои за коса[2].  
 
ПФД се използва широко поради високата му ефективност, навлиза в космения фоликул, като се свързва с протеините на кожата. Тези негови характеристики опосредстват голямата му употреба, като го правят потенциален сенсибилизатор, водещ до развитието на различни контактни алергии. През последните години интересът относно ПФД значително нарасна, поради наличието му в различни продукти. Алергичният контактен дерматит, засягащ областта на главата (предимно скалп, вежди, клепачи, челото, врата и ушите) се дължи на ПФД, съдържащ се в различните бои за коса. Интерес представляват и зачестилите алергични реакции при жени, използващи изкуствени удължители за коса, т.нар. „hair extension”. Този нов метод за удължаване и сгъстяване на косата се използва често, особено при жени с видимо изтъняване на космите на скалпа, дефлувиум, алопеция и други патологични състояния, като прикрепянето на „изкуствената коса” към скалпа се осъществява посредством различни методики, като „шиене” или залепяне на кичурите коса с кератинови лепила, прикрепването им с метални и пластмасови клипсове, използването на специални стикери. Алергичните реакции при жени с „hair extension” са с клиничната характеристика на контактен дерматит, предизвикани от използваните лепила, средства за прикрепването на косата и боите, които играят ролята на алергени[3].  
 
Все по-голяма популярност набират и реакциите към временните татуировки с къна, т.нар. „henna tattoo”. ПФД влиза в състава на оцветяващите смеси, съдържащи широко използваната от древността и до наши дни къна. Къната (Lawsonia inermis) е с растителен произход, прилага се още от Бронзовата ера за боядисване на кожата, косата, ноктите, татуировки, „боди арт”, а днес също и в текстилната промишленост при оцветяването на някои тъкани като коприна и вълна, традиционно също се използва при различни ритуали и фестивали. Активната съставка на къната е т.нар. ”Lawsone-2-hydroxy-1.4-naphthoquinone”, която е с много нисък алергичен потенциал. Цветът, дължащ се на химичните свойства на къната, е червен. Добавянето на ПФД към къната води до потъмняване на цвета. В световен мащаб се отчита повишаване броя на алергичните реакции на кожата към временните татуировки[4].  
 
Смесите от къна, които се използват съдържат естествена къна и химични оцветяващи агенти: diaminotoluenes, diaminobenzenes и ПФД, който има висок сенсибилизиращ потенциал. ПФД се съдържа и в черните смеси от къна за татуировки, в концентрация от 15.7%, което значително повишава риска от алергични реакции[5]. Алергичният контактен дерматит към временните татуировки не е с характеристиката на типичния контактен дерматит, тъй като се различава по етиология, различно дълъг инкубационен период, клинична картина и усложнения, като постинфламаторни хипер- и хипопигментации. Едно от сериозните усложнения на реакциите към ПФД включва „еритема мултиформе - подобни реакции”. Не е изяснен точният патогенетичен механизъм на EM във връзка с контактния дерматит, но се подозират две хипотези: IV-ти тип реакция на хиперсензитивност или III-ти тип реакция на сенсибилизация. Системният контактен дерматит (СКД) е вариант на алергичния контактен дерматит, който често може да се наблюдава клинично, но не винаги бива разпознат и диагностициран. СКД представлява развитие на дерматит при системно (перорално, инхалаторно) излагане на организма на действието на алергени, при предварително сенсибилизирани пациенти. Описани са различни клинични варианти на системен контактен дерматит: дисхидротична екзема (помфоликс), хейлити, стоматити, периорална екзема, генерализиран макуло-папулозен обрив (вариант на т.нар. „Baboon syndrome”), уртикариален дерматит, васкулитни и пурпурични лезии, контактна уртикария и анафилаксия[6].  
Известни са реакции на кръстосано-свързана реактивност, протичащи като еритема мултиформе и „airborne” контактен дерматит към сулфонамиди, парааминобензоена киселина, сулфанилурейни препарати, дапсон, бензокаин, азо-бои. Популярност добиха в последно време азо-боите (E 102, E 122), използвани като оцветители в храни, текстил и медикаменти, тъй като могат да причинят „еритема мултиформе-подобни реакции” по механизмите на системния контактен дерматит, чрез кръстосано-свързана реактивност[7]. Дериватите на ПФД, като N-Isopropyl-N-phenyl-4-phenylenediamine (ИППД), при различни клинични тестове за кръстосано-свързана реактивност показват, че 37% от пациентите, чувствителни към ИППД, реагират и към ПФД[8].  
 
При работещите в текстилната промишленост, както и с химикали, съдържащи ПФД, при продължителен контакт може да настъпи хиперсенсибилизация и да се развие професионален контактен дерматит. Необходимо е при тези рискови групи да бъдат взети превантивни мерки за минимализиране контакта с ПФД, който освен чрез кожата, може да постъпи в организма по интестинален или инхалаторен път, причиняващ „airborne” дерматит. ПФД е обявен за „Алерген на 2006 г.”, а в някои европейски страни като Германия, Франция, Швеция е забранена употребата на ПФД в определени козметични продукти, например очни спирали и други видове макиаж[9].  
 
 
КНИГОПИС:
 
1.   Zuberbier T. Current allergological research areas. 17th Congress EADV, Paris, 2008.  
2.   McFadden JP, White IR, Frosch PJ, et al. Allergy to Hair Dye. BMJ. 2007; 334:220.  
3.   R. Darlenski, J. Kazandjieva, N. Tsankov, Hair Extensions: Novel “Source” of a Well- Known Contact Allergen. SKINmed. 2013; 11:51–53.  
4.   Kumar S., Singh Y. V., Singh, M. "Agro-History, Uses, Ecology and Distribution of Henna (Lawsonia inermis L. syn. Alba Lam)". Henna: Cultivation, Improvement, and Trade. Jodhpur: Central Arid Zone Research Institute. pp. 11–12. OCLC 124036118, 2005.  
5.   Brancaccio RR, et al. Identification and quantification of para-phenylenediamine in a temporary black henna tattoo. Am J Contact Dermat 2002, 13,15-8.  
6.   AK Bajaj, A Saraswat. Systemic contact dermatitis. EDITORIAL. 2006,72,2, 99-102.  
7.   Matulich J et all. A temporary henna tattoo causing hair and clothing dye allergy. Contact Dermatitis 2005; 53, 1, 33–36.  
8.   Wong GA, King CM. Immediate-type hypersensitivity and allergic contact dermatitis due to para-phenylenediamine in hair dye. Contact Dermatitis 2003;48:166.  
9.   Vincent A. DeLeo. Contact Allergen of the Year: p-Phenylenediamine. Contact Dermatitis. 2006;17(2):53-55.