Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2014

Съотношението АРО B/АРО A1 за определяне баланса между плазмените проатерогенни и антиатерогенни липопротеини

виж като PDF
Текст A
д-р Галя Найденова



РЕЗЮМЕ: Проатерогенните и антиатерогенните липопротеини са едни от най-важните рискови фактори за сърдечно-съдовите заболявания. Съотношението apo llipoprotein (аро) B/apo llipoprotein A1 е единствен и обобщаващ показател за липопротеин-свръзания риск със сърдечно-съдовите заболявания.  
 
ЦЕЛ: Да се определи доколко съотношението ароВ/ароA1, в сравнение със съотношенията общ холестерол/високоплътен холестерол (ТС/HDL-C), LDL-C/HDL-C и триглицериди/HDL-C, е по-значимо за определяне на баланса между плазмените проатерогенни и антиатерогенни липопротеини.  
 
МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ:  
Проведено беше описателно срезово проучване в Плевенския регион сред 500 клинично здрави хора, от които 40.2% мъже и 59.8% жени. В критериите за включване са лица над 18-годишна възраст без преживян сърдечно-съдов инцидент и без захарен диабет.  
Изследователската методика включва стандартизирано интервю за оценка на рисковите фактори и лабораторно изследване с биохимичен анализатор „Cobas Integra 400” на: кръвна захар на гладно, серумни триглицериди, общ холестерол, HDL-холестерол, LDL-холестерол, аполипопротеин А1 и аполипопротеин В. За цялата група се изчислиха ароВ/ароA1, общ холестерол/HDL-C, LDL-C/HDL-C и триглицериди/HDL-C. Данните са анализирани чрез компютърна програма SPSS за Windows v. 16.1.  
 
РЕЗУЛТАТИ:  
От изследваната популация бяха селектирани лицата с метаболитен синдром (според критериите на International Diabetes Federation) – 32.6% мъже и 26.7% жени. Средната възраст на участниците в проучването е 46 год.  
Честотата на метаболитния синдром е показана на Фиг. 1 за съответните възрастови групи.  
 
 
Фиг. 1. Честота на метаболитния синдром сред изследваната популация.  
 
С нарастване на възрастта честотата на метаболитния синдром при жените нараства, а при мъжете честотата е най-голяма за възрастта 36-45 год.  
В Табл. 1 е представено разпределението за мъжете и жените със и без МетС според нивата на липидите и маркерите на възпалението.  
 
 
 
Липиди и маркери на възпалението на участниците в проучването със и без МетС (Табл. 1).  

 

с МетС

без МетС

Мъже/жени (N)

66/80

135/219

възраст

49.3±6,4

43.1±9.7

TG, mmol/l

1.86 (0.56-21.2)*

1.29 (0.44-4.16)

TC, mmol/l

5.58±1.18

5.46±0.47

HDL хол., mmol/l

1.16±0.26

1.14±0.27

LDL хол., mmol/l

3.48±1.04

3.49±0.57

аpoA1, g/l

1.12±0.28**

1.32±0.21

аpoВ, g/l

1.04±0.36

1.18±0.15

hsCRP, g/l

3.0 (0.48-3.5)*

1.6 (0.1-15.9)

*р <0.05, **р <0.001 

Липидните маркери и атерогенни индекси при пациентите със и без МетС са представени в Табл. 2.  
 
Табл. 2. Липидни маркери и атерогенни индекси при пациенти със и без МетС.  

 

с МетС

без МетС

TG mmol/l

1.94 (0.34-8.64)

1.42 (0.44-4.16)

TC mmol/l

5.74±2.07

5.47±0.48

HDL mmol/l

1.16±0.30

1.13±0.26

LDL mmol/l

3.27±1.07

3.49±0.57

аpoA1 g/l

1.47±0.31

1.35±0.22

аpoB g/l

1.06±0.28

15±0.12

TG/аpoB

1.96 (0.65-5.30)

1.18 (0.69-1.92)

аpoB/аpoA1

0.78 (0.37-1.31)

0.91 (0.41-0.56)

TG/HDL

2.77 (1.19-4.67)

2.6 (1.16-3.75)

TC/HDL

4.90 (2.30-10.39)

4.44 (2.25-6.95)

LDL/apoB

3.02 (1.59-3.88)

3.39 (2.03-3.95)

 
 
Посредством ROC curves анализ (receiver operating characteristics) е направено сравнение на СRP и липопротеин А, което се илюстрира в Табл. 3.  
 
Табл. 3. Сравнение наСRP и липопротеин А.  

с МетС

 

AUC

SE

95%CI

Специфичност

Сензитивност

Cutoff

CRP

0.749*

0.055

0.638-0.853

58.7

76.8

>1.9

Lp (A)

0.839*

0.048

0.738-0.920

81.0

82.9

>8.2

- р <0.001


Резултатите от ROC curves анализите за атерогенните индекси при пациентите с МетС са представени в Табл. 4.  
 
Табл. 4. Атерогенни индекси при пациентите с МетС.  

 

AUC

SE

95% CI

Специфичност

Сензитивност

Критерии

apoB/ароA1

0.718

0.063

0.592-0.820

78.3

64.3

>0.93

LDL/apoB

0.773

0.063

0.654-0.867

52.9

75.8

≥3.14

LDL/HDL

0.657

0.067

0.531-0.769

65.5

86.2

>3.24

Tc/HDL

0.735

0.059

0.613-0.838

63.7

74.4

>5.09

TG/apoB

0.896

0.036

0.796-0.966

81.0

54.5

>1.21

TG/HDL

0.882

0.042

0.782-0.951

87.2

55.9

>0.89

 
 
Коефициентите на корелация за мъжете и жените с МетС са представени в Табл. 5 и Табл. 6. Наблюдава се голяма корелационна зависимост между съотношението apoB/ароA1 и съотношенията LDL/HDL-С и TC/HDL-C, която е по-значителна при жените.  
 
Табл. 5. Коефициенти на корелация за мъже с метаболитен синдром.  

 

apoB/
ароA1

LDL

HDL

LDL/
HDL

gluc

chol

CRP

Tg

HbA1C

chol/
HDL

тал/
ръст

apoB/apoA

1.00

0.50

-0.48

0.78

0.07

0.49

0.29

0.12

-0.35

0.73

0.20

 
 
Табл. 6. Коефициенти на корелация за жени с метаболитен синдром.  

 

ароB/
ароA1

LDL

HDL

LDL/
HDL

gluc

chol

CRP

Tg

chol/HDL

тал/ръст

apoB/ароA1

1.00

0.50

-0.53

0.82

-0.33

0.22

0.28

0.22

0.80

-0.46

 
 
На Фиг. 2 се изобразява умерената обратна корелация (r=-0.33) между apoB/apoA1 и възрастта на участниците в изследването.  
 
 
Фиг. 2. Зависимост на съотношението apoB/ароA1 от възрастта на всички пациенти.  
 
Наблюдава се голяма корелационна зависимост (r=0.78) между apoB/ароA1 и HDL-C за участниците с МетС и от двата пола (Фиг. 3).  
 
 
Фиг. 3. Зависимост на съотношението apoB/ароA1 от HDL-C за лицата с МетС.  
 
На Фиг. 4 и Фиг. 5 се изобразява връзката между съотношенията apoB/ароA1 и chol/HDL при лица със и без МетС. С нарастването на chol/HDL, apoB/ароA1 също нараства. За лицата с МетС стойностите на съотношенията apoB/ароA1 и chol/HDL са по-големи в сравнение с тези без МетС. Връзката между разглежданите съотношения е голяма (r=0.72 – при хората с МетС, а при тези без МетС r=0.88). Доверителният интервал за apoB/ароA1 за лица със и без МетС е I=±0.15.  
 
 
 
На Фиг. 6 и Фиг. 7 се изобразява връзката между apoB/apoA1 и LDL/HDL при лица с и без МетС. За лицата с МетС стойностите на apoB/ароA1 и LDL/HDL са по-големи в сравнение с тези без МетС. Връзката между разглежданите съотношения е изключително голяма (r=0.92 – при хората с МетС, а при тези без МетС – r=0.94). Доверителният интервал за apoB/ароA1 за лица с МетС е I=±0.15, а при тези без МетС I=±0.11.  
 
 
 
На Фиг. 8 и Фиг. 9 се изобразява връзката между apoB/apoA1 и Tg/HDL при лица със и без МетС. За лицата с МетС стойностите на apoB/ароA1 и Tg/HDL са по-големи в сравнение с тези без МетС. Корелацията между съотношенията е изключително голяма (r=0.92 – при хората с МетС), а при тези без МетС – връзката между apoB/ароA1 и Tg/HDL е умерена (r=0.94). Доверителният интервал за apoB/ароA1 за лица с МетС е I=±0.15, а при тези без МетС I=±0.31.  
 
 
 
 
Изводи

1.   Съотношението ароВ/ароA1 нараства при хора с метаболитен синдром с увеличаване на броя на компонентите му.  
2.   Наблюдава се голяма корелационна зависимост между съотношението apoB/ароA1 и съотношенията LDL/HDL-С и TC/HDL-C и при двата пола, която е по-изразена за жените (r=0.82 и съответно r=0.82).  
3.   Съотношението ароВ/ароA1 е по-добър показател за определяне баланса между плазмените проатерогенни и антиатерогенни липопротеини в сравнение с холестерол/HDL-C, LDL-C/HDL-C, триглицериди/HDL-C.  
 


 
Книгопис:

1.   R. Ross, “Atherosclerosis - an inflammatory disease,” New England Journal of Medicine, vol. 340, no. 2, pp. 115-126, 1999  
2.   M. R. Taskinen, “Diabetic dyslipidaemia: from basic research to clinical practice,” Diabetologia, vol. 46, no. 6, pp. 733-749, 2003.  
3.   K. J. Williams and I. Tabas, “Lipoprotein retention- and clues for atheroma regression,” Arteriosclerosis, Thrombosis, and Vascular Biology, vol. 25, no. 8, pp. 1536–1540, 2005.  
4.   N. A. Le and M. F. Walter, “The role of hypertriglyceridemia in atherosclerosis,” Current Atherosclerosis Reports, vol. 9, no. 2, pp. 110-115, 2007.  
5.   J. L. Breslow, “Cardiovascular disease burden increases, NIH funding decreases,” Nature Medicine, vol. 3, no. 6, pp. 600-601, 1997.  
6.   E. Braunwald, “Shattuck lecture cardiovascular medicine at the turn of the millennium: triumphs, concerns, and opportunities,” New England Journal of Medicine, vol. 337, no. 19, pp. 1360-1369, 1997.  
7.   C. J. Packard, “LDL subfractions and atherogenicity: an hypothesis from the University of Glasgow,” Current Medical Research and Opinion, vol. 13, no. 7, pp. 379-390, 1996.