Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2014

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Лъчезар Трайков



                  

              

             

      

       

           

Проф. Лъчезар Трайков е водещ наш невролог, ръководител на Катедрата по неврология от 2008 и заместник декан на Медицинския факултет към МУ в гр. София в периода 2008-2012. Директор на Александровска болница в периода 2009-2013 г. Дълги години е работил във Франция под ръководството на световноизвестния учен Франсоа Болер, директор на Института по нормално и патологично стареене на мозъка в Париж. Носител е на множество български и международни награди.  

 
Проф. Трайков, кои са заболяванията, които най-често лекувате в клиниката?
 
В клиниката сме в състояние да поставим повече от 90% от неврологичните диагнози. Другите 10% ще са проблематични дори за държави с по-големи инструментални възможности и са въпрос на комплексно консенсусно становище. Имаме компетентността и сме сравнително добре оборудвани с апаратура, за да покрием цялата неврология. Разполагаме с хубав скенер, но нямаме магнитен резонанс. Сключили сме договори с други болници, така че покриваме и това, но се надяваме скоро да имаме и тук. Може да кажем, че клиниката ни е на едно нормално европейско ниво.  
 
Много сме силни в ранната диагноза на дегенеративни заболявания като Алцхаймер, Паркинсонова болест, както и на всички заболявания, които протичат с нарушения в интелекта. Към този момент ние все още нямаме радикално лечение за тези заболявания, но през 2013 г. бе направен голям скок в ранната диагностика. Можем без преувеличение да отбележим, че в продължение на 14 години аз и моят екип дадохме своя принос в разработването на тези критерии в европейски и в световен мащаб. Част от признанието за нас бе и фактът, че миналата година в София бе проведена и годишната среща на Консорциума на европейските експертни центрове по въпросите на деменциите.  
 
По отношение на нервно-мускулните заболявания също бе постигнато много. Голям процент от тези заболявания са наследствени и затова колегите наблегнаха на генетичните изследвания. Мисля, че сме най-добрият център за нервно-мускулни заболявания в България, на европейско и световно ниво.  
 
Друга важна област, в която имаме съществена експертиза е мозъчносъдовата болест и по-скоро нейните ранни форми. Смисълът е в ранната диагностика и профилактика, където отново нарушенията в интелекта са едни от най-ранните симптоми. Когато говорим за деменции и за интелектуален спад в България, трябва да знаем, че основната причина са именно мозъчносъдовите заболявания. Това се дължи на редица фактори, лошия контрол на рисковите фактори и огромния стрес, на който сме подложени.  
 
В общи линии работим с много широк спектър на заболяванията. Имаме традиция и в лечението на епилепсиите и съществен принос в диагностиката и лечението на някои наследствени форми. Значителни постижения в ранната диагностика и лечение на автоимунните заболявания, каквито са миастенията и множествената склероза. При последната трябва да отбележим, че доскоро всички бяхме вторачени предимно в увредите на бялото вещество, но напоследък се заговори за коровата атрофия като ранен прогностичен белег. Задаваме си въпроса дали демилинизацията е достатъчна да предизвика смърт на невроните в сивото вещество или е възможно да има паралелен дегенеративен процес, който започва много рано.  
 
Естествено лекуваме всички форми на вертеброгенни страдания, при които традиците в мануалната терапия дават допълнителни възможности за тяхното лечение. Трябва да споменем и работата ни в насока детска неврология, където в последните години имаме съществени научни постижения.  
 
А в България какъв е процентът?  
Никой не знае – няма статистики, а трябват. Първо, няма регистър на инсултите. Ако вземем регистъра на НЗОК, то той ще бъде изключително изкривен поради факта, че много от така наречените преходни исхемични нарушения на мозъчното кръвообращение се отчитат волно и неволно като инсулти. Вярно е, че голяма част от тях, въпреки пълното си клинично възстановяване оставят трайни увреди, видими предимно с магнитен резонанс. Това, което мога да кажа по литературни данни е, че малките лакунарни инсулти са 10-15 пъти по-чести от тези, които протичат с класическата инсултна огнищна неврологична симптоматика, свързана с различна степен на инвалидизация.  
 
Вие как се справяте със спешните състояния?  
Суперспешната неврология не ни е специалитет, но всички случаи от спешната неврология, като инсулти, епилептични статуси, тежки миастении или полиневрити с дихателни нарушения, при нас са ежедневие!  
 
Още като директор видях, че този стар модел - всяка клиника да има интензивно отделение, освен че е скъп, е и трудно осъществим при настоящия недостиг на анестезиолози и реаниматори. Когато имаш една централна реанимация на високо ниво, тя може да покрие всички тежки състояния. Поради тази причина, преди време взехме решение да създадем една голяма реанимация на мястото на трите малки отделения към трите хирургии и се договорихме да приемат своевременно всички спешни случаи от неврологията, които се нуждаят от интензивни грижи. Вече няколоко години този модел ни дава възможност денонощно да приемаме всякакви случаи.  
 
Пред какви трудности се изправяте в практиката?  
Нашата клиника се занимава с изключително редки диагнози, при нас идва най-трудното и в крайна сметка няма пътеки за тях. Трябва да се даде възможност на големите звена да имат свободата да вземат рядка диагноза – такава, каквато се случва една на милион. Това е сериозността на медицината и стимулът за младите лекари, които обучаваме тук – да им кажем, че трябва на всяка цена да знаят всичко, защото един ден ще им се случи. От друга страна, от редките диагнози много често могат да се направят много ценни заключения за функционирането на мозъка.  
Но аз съм привърженик на една друга теория, която на някои хора ще прозвучи като ерес –в здравеопазването има пари, които без да са напълно достатъчни се харчат безобразно! Или казано по друг начин, не бива да обясняваме всички неудачи в здравеопазването с липсата на средства. За толкова години изтъркахме думата реформа от употреба, но след като не предприехме нищо като действие - я изпразнихме от смисъл. Мисля, че за повечето хора е ясно, че при сега съществуващата организация, парите няма да доведат до подобряване на качеството.  
 
Неврологията е тежка специалност. С какво тя ви пленява и поддържа интереса?  
Определено неврологията е една много фрустрираща специалност. 25% от заболяванията са дегенеративни – там е болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер, латералната амиотрофична склероза и т.н. Първата им характеристика е липсата на етиология. Другата една четвърт са т.нар. автоимунни заболявания, където също няма ясна етиология. Но в същото време е и изключително интересна специалност. Мозъкът е най-уязвимата и любопитна материя. Ние имаме един закон за онто- и филогенезата, че индивидуалното развитие повтаря историческото. Този закон казва нещо много важно – колкото по-късно в еволюционно отношение се появява една материя, толкова по-уязвима и по-ранима е тя. Има голям шанс, каквото и да мине през организма, да увреди именно тази структура. Дълги години ни трябваше да разберем коя е най-уязвимата структура в мозъка. В момента горе-долу сме наясно – това е челната кора и като си помисля само с каква лека ръка допреди 50-60 години се разделяхме с нея чрез т.нар. лоботомия. Не махахме челния дял, но прекъсвахме през носа връзките му с другата част на мозъка и той спираше да функционира.  
 
Тогава всички са вярвали, че челният дял има връзка само с поведението и емоциите. Това твърдение се основавало на различни експерименти, между които тези на италианският учен Леонардо Бианки в края на XIX век са едни от най-основните. Бианки увреждал различни части на мозъка на маймуни и описвал какво се случва с тях. Той казва, че като е премахнал медиалната част на челния дял на маймуните, те станали апатични. Като премахнал орбиталния дял – станали безкритични и започнали да се закачат с враговете си. А когато премахнал и външната част – нищо не се случило или поне не е описал съществени промени. Тогава е направил заключението, че челният дял има отношение предимно към емоциите и поведението. И това се развило, потвърдило и от други автори, и се е стигало до практикуването на лоботомията като един успешен метод за лечение на агресивните психично болни.  
 
А днес вече знаем, че в челния дял е може би най-голямата разлика между маймуните и хората. Върху тази част в момента работят повече учени, отколкото са невроните и малко по малко завесата се вдига. В момента знаем, че тази част е единствената в мозъка, свързана с всички останали. С други думи – без тя да одобри не става нищо. Центърът за взимане на решения е там. Ако има шеф-диригент на цялата интелектуална дейност, то това е челният дял.  
 
Мозъкът е междинното звено между нашето тяло и околната среда. През различните рецептори той приема информацията и я преработва я, за да ни предпази от околната действителност. Именно челният дял участва в улавянето на най-фините промени в околната среда, за да ни помогне да оцелеем. Е, би трябвало да предпази и околната действителност от човешкото въздействие, но като че ли често нашето поведение надхвърля границите на разумното въздействие.  
 
Какви са постиженията в неврологията днес?  
Например Паркинсоновата болест – за нея все още нямаме лечение, с което да прекратим болестта, но значително я забавяме и подобряваме качеството на живот. Но се натъкнахме и на други феномени. Оказа се, че в късната фаза 40% развиват деменция. Сега се научихме да я разпознаваме рано и се разбра, че тя се повлиява много добре от антиалцхаймеровите лекарства, дори много по-добре от самата алцхаймерова болест. Пациентите се подобряват и с години имат нормална интелектуална дейност.  
 
И последната новина, съвместно с екипа на проф. Ваньо Митев, открихме нова неизвестна досега мутация при болестта на Паркинсон, което за България е първо по рода си. Наскоро излезе нова съвместна статия на двата екипа в американското списание за изследвания, посветени на болестта на Алцхаймер, а подготвяме и други две статии с новата мутация.  
 
Съществуват ли предразполагащи фактори за развитието на болестта на Паркинсон?  
Има такива – например високото кръвно и високият холестерол, ниското В12 и диабетът. Ритъмните нарушения като предсърдно мъждене, се оказа, че преди да доведат до голям инсулт или парализа от голям ембол, предизвикват лакунарни инфаркти, при които единствената проява е снижението на интелекта.  
 
Надявам се до 6-7 години да се появят средства, които ще решат въпроса с Алцхаймер – напр. хроничната имунизация, която ще спира образуването на лошия белтък в мозъка. След 50-годишна възраст трябва да започнем да си обръщаме внимание, защото тогава започват да се появяват признаците на деменция.  
 
Какъв е вашият начин за намиране на баланс и съхраняване на когнитивните функции?  
Всяка събота или неделя съм сред природата, музиката, изкуството – там, където на духа не му се налагат рамки. Дано има повече хора, които знаят всички въпроси и пази Боже от хора, които знаят всички отговори. В природата хармонията е пълна, ако се оставим на рецепторите, те няма да ни подведат. Също така четенето и свиренето на инструмент са изключително протективни, те стимулират представността и челния дял. Готовият материал, представен като изображение (напр. телевизията), не е такова предизвикателство за мозъка, докато четенето е една от най-съхраняващите мозъка дейности. Както и креативността в изкуството, копнежът, мечтането, импровизацията, а спазването на стриктните рамки блокира фантазията. Един пример за съвършенство на хармонията е импровизацията в музиката.  
 
Днес нещо натъжава ли ви?  
Трябва специално да подчертая, че съвременната медицина не може да съществува без правенето на качествена наука. Знаете ли, 9 години съм работил във Франция и откакто съм се завърнал в България, не се питах дали съм направил правилния избор. За съжаление от 1-2 години насам икономическата и политическа криза и сътресенията във Фонд научни изследвания обезсърчават правенето на качествени научни изследвания.  
 
Съвременната медицина се прави от интердисциплинарни екипи. Няма човек в съвременната медицина, който да покрие една цяла специалност, камо ли да може сам да прави стойностна наука! Това е въпрос на много сериозна колаборация с други звена и това е голямото предимство на Александровска болница – че имаме почти всички специалности. Александровска болница не може да си позволи да загърби науката. Ние трябва да продължим да бъдем на гребена на научната вълна, да бъдем съавтори на новото и на откритията. Това не бива да забравят и младите.  
Например с проф. Здравко Каменов преди две години направихме съвместен проект за ранната симптоматика на последствията от диабет върху централната нервна система. Там има много хипотези и ние заложихме на тезата, че съдовата резистентност е в пряка зависимост с първите симптоми, които за съжаление, отново са нарушение в интелекта. И направихме две публикации – едната излезе преди 2 години и до момента е цитирана 46 пъти в англосаксонски списания, което показва огромен интерес и стойност на това, което сме написали.  
 
Ето, правим наука на ниво – дори неща, които се случват за пръв път в света. Само миналата година с младите колеги от моя екип имаме девет публикации в англосаксонски списания, като дори най-мощните центрове в Германия и Франция не правят толкова! Фактът, че те публикуват, значи има какво да кажеш. Има един-единствен показател на Запад – колко те цитират. И смея да кажа, че невролозите от Александровска сме едни от най-цитираните лекари в страната. Признание за нас е и фактът, че по време на институционалната акредитация на МУ - София, Катедрата по неврология получи най-високата оценка 9.98, а МЗ награди Катедрата по неврология със Специален плакет за приносите й за развитието на неврологията в България.  
 
Така че това е стимулът и съм убеден, че може да задържим младите не като им налеем пари, а като им създадем условия да се чувстват пълноценни. В работата трябва да ти е забавно, трябва да има тръпка, трябва да изпитваш вълнение като си виждаш резултатите, а ако отчитаме по цял ден само пътеки… край!  
 
И въпреки всичко оставате ли оптимист?  
Медицина може да се прави и в България на ниво, но ни трябват стриктни правила, консенсуси, обективни критерии и да има върховенство на науката.  
 
Какво ще посъветвате колегите си?  
За съжаление в днешно време в България се налага един стремеж към ранно и бързо осребряване в медицината. Аз съм по-склонен да инвестирам в бъдещето. На това уча студентите и младите специализанти – да не бързат да получат всичко на мига, а да се научат да инвестират в бъдещето си под формата на знания.