Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2014

Рискови фактори за исхемична болест

виж като PDF
Текст A
д-р Камелия Кръстева
СБАЛК "Мадара" - гр. Шумен


Въведение 
Сърдечно-съдовите заболявания засягат и двата пола – те са причина за 42% от смъртните случаи сред женската популация и за 38% сред мъжката популация под 75-годишна възраст в Европа.  
Исхемичната болест на сърцето е най-честата причина за смърт. Едни от най-често срещаните рискови фактори за развитието на исхемична болест (ИБС) са: хипертония, захарен диабет (ЗД), затлъстяване, което е свързано с обездвижване и тютюнопушене.  
Към момента около 1 млрд. души световно население страда от хипертония, като около 7.1 млн. от тях са смъртни случаи. По последни данни очакванията за 2025 г. е хипертонията да нарасне до 60%. Тези данни бяха представени по време на семинар на тема: „Ниво на контрол на хипертонията и сърдечно-съдовата протекция в България”.  
Други изследвания направени в Европа показват, че коронарната болест на сърцето е най-честата причина за смърт при мъже над 45-годишна възраст и при жени над 65 год. в „стария” континент.  
От проведеното изследване на базата на 811 пациента, хоспитализирани в СБАЛК – гр. Ямбол, се потвърждават европейските и световни тенденции, че основните рискови фактори за развитието на исхемична болест са: хипертонията и подлежащият захарен диабет. Други причини разгледани в изследването са: дислипидемия, затлъстяване, пол, възраст, тютюнопушене и фамилна обремененост.  
 
 
Цел 
Изследването има за цел да установи причинно-следствена връзка между най-честите рискови фактори и развитието на исхемична болест на сърцето. Основни рискови фактори за ИБС, разгледани в рамките на изследването, са:  

  • Пол;  
  • Възраст;  
  • АХ;  
  • Диабет;  
  • Дислипидемия;  
  • Наднормено тегло;  
  • Тютюнопушене;  
  • Минали сърдечни заболявания – предходен инфаркт, аортокоронарен байпас.  
  • Фамилна обремененост;  
  • Периферно-съдова болест;  
  • МСБ;  
     
     
    Материали и методи  
    Проучването е направено на базата на ретроспективен анализ на всички пациенти, преминали през клиника СБАЛК – гр. Ямбол за инвазивно изследване и лечение. В периода от 01.10.2010 до 01.10.2011 г. общият брой пациенти са 811 души, от които 787 са с проведена коронарография и интервенционално лечение, на останалите 24 пациенти не е проведено инвазивно изследване и последващо интервенционално лечение. На базата на анамнезата, статуса и параклиничните изследвания е направена оценка на риска при пациентите с исхемична болест на сърцето. Важно е да се отбележи, че високорисковите пациенти са с няколко рискови фактора. Поради тази причина сумата от процентите на разгледаните фактори в рамките на изследването за различните типове ИБС надвишава 100%.  
     
     
    НСТЕМИ рискови фактори  
    От графиката е видно, че възрастта, АХ, полът, дислипидемията и наднорменото тегло са водещи причини за исхемична болест на сърцето. ЗД, тютюнопушенето, фамилната обремененост и предходните сърдечно-съдови заболявания също влизат в групата на пациентите с висок риск.  
    Пациентите с НСТЕМИ са с повече от един рисков фактор за ИБС, като по-често има съчетания на хипертония със ЗД и дислипидемия. Полът и възрастта не могат да бъдат променени, това са немодифицируеми рискови фактори. Към тях се причислява и расовата принадлежност. Значение има и фамилната обремененост, т.е. всеки един пациент е генетично програмиран, но следвайки препоръките за превенция на риска от ИБС може да бъде редуциран. Тази тенденция при инфаркта с персистираща СТ-елевация не е толкова силно изразена, както при НСТЕМИ.  
     
     
    Фиг. 1. НСТЕМИ – рискови фактори

 
 
СТЕМИ на ПСЛК рискови фактори:  
От изследваната популация пациенти водещи причини за инфаркт на миокарда са напредналата възраст, подлежаща хипертония, дислипидемия, които са последвани от пола, наднорменото тегло, тютюнопушенето, ЗД, фамилната обремененост и минали сърдечно съдови-заболявания. И тук се запазва тенденцията, както и при НСТЕМИ: хипертонията е основен модифицируем рисков фактор за ИБС. По отношение на пола се наблюдава тенденция за подмладяване на заболяването особено при мъжкия пол.  
 
 
Фиг. 2. СТЕМИ на ПСЛК – рискови фактори  
 
СТЕМИ на ДСЛК рискови фактори:  
Тенденцията при рисковите фактори се запазва и при СТЕМИ на ДСЛК. Отново водещи причини за инфаркт са: възрастта и полът на пациента, хипертонията, наднорменото тегло и дислипидемията. Ключови фактори са и тютюнопушенето, фамилната обремененост, ЗД и предходните сърдечни заболявания. При тази група пациенти в процентно отношение захарният диабет като подлежащо заболяване е по-нисък, за разлика от групата пациенти с НСТЕМИ - най-висок процент.  
В рамките на направеното проучване не са наблюдавани сигнификантни разлики при СТЕМИ на ДСЛК в сравнение с останалите СТЕМИ.  
 
 
Фиг. 3. СТЕМИ на ДСЛК рискови фактори  
 
 
СТЕМИ на ЛС рискови фактори:  
Рисковите фактори при СТЕМИ на ЛС са както при останалите групи. Основните фактори са възрастта и хипертонията - те в процентно отношение заемат първо място, а полът и дислипидемията - второ, последвани от наднорменото тегло, тютюнопушенето, ЗД и фамилната обремененост. Процентното им разпределение може да се види на Фиг. 4.  
 
 
Фиг. 4. СТЕМИ на ЛС рискови фактори  
 
Заключение
От проведеното изследване се достига до извода, че по отношение на рисковите фактори както в световен мащаб, така и у нас, някои факторите, като възраст, пол и фамилна обремененост не могат да бъдат избегнати, но с подходящ режим на хранене и начин на живот, в това число и двигателна активност, модифицируемите фактори, като АХ, дислипидемия, ЗД, наднормено тегло, тютюнопушене, обездвижване, могат да бъдат повлияни и с това да се намали рискът от ИБС при спазване принципите за профилактика на ССЗ.  
 
Принципите за профилактика на ССЗ от последната ревизия на европейските указания от 2012 г. в Ирландия са представени по-долу:  
1.   Промяна в поведението/в стила и начина на живот. /-IА/  
2.   Препоръка за контрол на АХ. Всеки хипертоник трябва да има САН≤140 ммНg и ДАН≤90 ммНg. /IВ/  
3.   Препоръки за контрол на телесното тегло. Редукцията е препоръчителна, защото води до намаляване на АН, подобряване на липидния профил, което води до намаляване на риска от ССЗ./IА/  
4.   Препоръки за дислипидемията. Високият холестерол (хл) и LDL са сред рисковите фактори за ССЗ. Таргетните стойности за Хл и LDL са под 5 ммол/л и 3.0 ммол/л при нискорисковите и пациентите с умерен риск./IА/ При пациенти с висок риск стойностите трябва да са под 2.5 ммол/л за LDL/IА/. Доказана е ползата от множество клинични проучвания че понижаването на LDL с 1 ммол/л от изходното ниво води до намаляване с 20-25% на сърдечно-съдовите инциденти. При пациенти с ОКС таргетните нива на LDL е под 1.8 ммол/л. Пациенти с фамилна обремененост за хиперхолестеролемия са високорискови.  
5.   Препоръки за физическата активност. Умереното аеробно натоварване е средство както за първична, така и за вторична профилактика. Взаимовръзката физическа активност/намаляване на риска е доказана.  
6.   Препоръки за здравословно хранене е от първостепенно значение за профилактика на ССЗ. /IВ/  
7.   Тютюнопушенето е независим рисков фактор за ССЗ и трябва да се избягва. /IВ/.  
 
 
От изследваната група пациенти водещи рискови фактори за развитието на ИБС са артериалната хипертония, дислипидемията и наднорменото тегло. Това са фактори, които могат да бъдат контролирани. Необходимо е здравно възпитание още от ранна училищна възраст, стриктен контрол на всички фактори, които могат да бъдат контролирани, съпричастност от страна на пациента, както първа линия лекари (общопрактикуващите) със съдействието на кардиолозите, спазвайки добрата клинична практика и европейските норми.  
 
 


Книгопис: 

1.   2013-ACCF/AHA Guidelines for the management of STEMI - Januari 22, 2013.  
2.   Cleveland Clinic-Acute Myocardial Infarction-H. Michael Bolooki Arman Askari.  
3.   Кардиология - под редакцията на проф.д-р Младен Григоров дмн. 2010.  
4.   European Heart Journal (2012) 33, 2551-2567-Third Universal Definition of Myocardial Infarction. Kristian Thygesen, Joseph S. Alpert, Allan S. Jaffe, Maarten L. Simoons,Bernard R. Chaitman and Harvey D. White : the Writing Group on behalf of the Joint ESC/ACCF/AHA/WHF Task Force for the Universal Definition of Myocardial Infarction.  
5.   The American Journal of Medicine -121,9/,794-804, september- 2008.Complications of Acute Myocardial Infarction . Co-authored by Sorin J. Brener and David Tschopp of the Cleveland Clinic.  
6.   EB-Medicine- Complications of Acute Myocardial Infarction Nov 30, 2011.  
7.   The European Heart Journal- 2011, ESC Guidelines-NSTE ACS Complications.  
8.   Grosmann’s Cardiac- Donald S .Baim and Jefferey J.Popma.  
9.   Complications of Acute Myocardial Infarction - Susan Wilansky, MD, FACC, FASE - Mayo Clinic, AZ.  
10.   European Heart Journal (2001) 22, 472–478 Trends in cardiogenic shock: report from the SHOCK Study-L. Carnendran1, R. Abboud, L. A. Sleeper, R. Gurunathan, J. G. Webb V. Menon,V. Dzavik,T. Cocke and J. S. Hochman.  
11.   IABP - Shock II –study: ESC Congress -Munich, Germany, August 27. 2012.  
12.   Complications of Acute Myocardial Syndromes-CDesember, 2011- EB-Medicine.  
13.   Emedicine - May10, 2013 Rhythm .Complications ofMI: Tachyarrhythmias, Arrhythmic Complications, Accelerated Junctional include arrhythmic.  
14.   European guidelines on cardiovascular disease prevention in clinical practice (version 2012) The Fifth Joint Task Force of the European Society of Cardiology. European Heart Journal 2012; 33: 1635-1701 http://escardio.org/guidelines-surveys/esc-guidelines/GuidelinesDocuments/guidelines-CVD-prevention.pdf