Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2014

Синдром на обструктивна сънна апнея/хипопнея – връзка с пътно-транспортни произшествия

виж като PDF
Текст A
д-р Филип Алексиев
КИЛНБМБАЛНП "Св. Наум" - гр. София


Прекомерната дневна сънливост, свързана със синдрома на обструктивна апнея/хипопнея (обструктивна сънна апнея, ОСА) и пътно-транспортните произшествия (ПТП) са с доказана взаимовръзка и представлява сериозен проблем. Той засяга както непрофесионалните, така и професионалните шофьори. ОСА е нарастващо по честота заболяване, характеризиращо се с повтарящ се по време на сън колапс на ГДП, който от своя страна води до хипоксия и качествено нарушена структура на съня[1]. ОСА е и независим рисков фактор за сърдечно-съдови инциденти, метаболитни разстройства и когнитивен дефицит[2]. Това от своя страна води до намалена концентрация през деня и риск от краткотрайни бързи заспивания по време на шофиране[3]. Рискови фактори, асоциирани с ОСА, са възрастта, хъркането, индексът на телесната маса (Body Mass Index) и шийната обиколка[4,5]. Въпреки това, рискът от ПТП вследствие на прекомерна дневна сънливост, се подценява, като основни причини за това са непознаване на проблематиката, целево избягване на темата или опасения от загуба на работно място[6].  
В литературата има редица изследвания, разглеждащи риска от ПТП и ОСА. Като най-често срещаната причина за прекомерна сънливост през деня се споменава ОСА и води до увеличение на риска от дремливо шофиране средно с 2-3 пъти[7]. Bîrleanu и съавт.[8] изследват наличието на корелация между ОСА и ПТП, като оценяват пациентите чрез провеждане на полисомнография и въпросници за дневна сънливост и качество на съня. Те констатират наличие на значително завишен риск от ПТП при пациенти със средно тежка и тежка форма на ОСА. Проучване на Ozer и съавт. констатира наличието на пътни инциденти, свързани с прекомерна дневна сънливост при 15.3% от шофьорите в публичния транспорт[3]. Друга група автори откриват, че 8% от шофьорите имат най-малко едно задремване зад волана за един месец, а 7% са претърпели ПТП вследствие на заспиване зад волана[9]. Akkoyunlu прави извод, че тежестта на ОСА, обективизирана чрез индекса апнея/хипопнея (AHI), e пряко свързана с честотата на ПТП[10]. Дневната сънливост е в основата на 20% от ПТП-та при монотонно продължително шофиране[7]. Komada и съавт.[11] заключават, че има сигнификантна връзка между субективно оценената сънливост (Epwort ≥ 11) или тежките форми на ОСА (AHI>40). Друго изследване[5] показва подобни резултати по отношение на повишения риск от ПТП и резултатите от двете най-често използвани скали за дневна сънливост – скалата Epwort и берлинската скала.  
Диагностиката на нарушено дишане по време на сън се провежда основно в лаборатории за изследване на нарушенията на съня, като през последните години се налагат различни устройства за скрининг, които е възможно да се провеждат и в домашни условия (т.нар. Home testing), за по-голямо удобство на пациента[2]. Благодарение на съвременните технологии анализът на записите е значително улеснен, като се използва и автоматичен такъв с добра точност на анализираните данни[12]. Подаване на позитивно налягане в горните дихателни пътища посредством специален апарат (т.нар. СРАР) е в основата на лечението на ОСА[7]. Освен прилагането на СРАР, лечението на ОСА е доста ограничено[2]. Терапията с СРАР е успешна при 60-70% от пациентите с ОСА. CPAP лечението редуцира и честотата на ПТП[11]. В изследване на Antonopoulos и съавт. се доказва, че СРАР лечението значително редуцира честотата на ПТП при пациенти с ОСА[13]. Въпреки това при пациенти с тежка форма на ОСА, резултатите от СРАР лечението не дават оптимални резултати по отношение на редукцията на броя на ПТП[14]. При тези пациенти, които не толерират достатъчно СРАР, е възможно провеждането на BiPAP или адаптивна серво-вентилация[1].  
В заключение, дневната сънливост повишава риска от ПТП, а ОСА се явява основна причина за нея[15]. Този проблем засяга както непрофесионалните, така и професионалните шофьори. Между 5 и 30% от регистрираните ПТП са вследствие на заспивания зад волана[16]. Диагностиката на ОСА се извършва в специализирани лаборатории и амбулаторно. Лечението със СРАР редуцира значително риска от ПТП[17].  
 
 
Книгопис: 

1. Bîrleanu, L.A., Rusu, G., Mihaescu, T. Obstructive sleep apnea (OSA) syndrome and traffic accidents. Rev Med Chir Soc Med Nat Iasi. 2010 Jul-Sep; 114(3): 700-6.  
2. Antonopoulos, C.N., Sergentanis, T.N., Daskalopoulou, S.S., Petridou, E.T. Nasal continuous positive airway pressure (nCPAP) treatment for obstructive sleep apnea, road traffic accidents and driving simulator performance: a meta-analysis. Sleep Med Rev. 2011 Oct; 15(5): 301-10.  
3. Ozer, C., Etcibaşı, S., Oztürk, L. Daytime sleepiness and sleep habits as risk factors of traffic accidents in a group of Turkish public transport drivers. Int J Clin Exp Med. 2014 Jan 15; 7(1): 268-73.  
4. Jordan, A.S. Adult obstructive sleep apnoea. Lancet. 2014 Feb 22; 383(9918): 736-47.  
5. Thurnheer, R. Diagnostic approach to sleep-disordered breathing. Expert Rev Respir Med. 2011 Aug; 5(4): 573-89.  
6. Yusoff, M.F., Bak,i M.M., Mohamed, N., Mohamed, A.S., Yunus, M.R., Ami, M., et al. Obstructive sleep apnea among express bus drivers in Malaysia: important indicators for screening. Traffic Inj Prev. 2010 Dec; 11(6): 594-9..  
7. Firestone, R.T., Gander, P.H. Exploring knowledge and attitudes of taxi drivers with regard to obstructive sleep apnoea syndrome. N Z Med J. 2010 Aug 27; 123(1321): 24-33.  
8. Komada, Y., Nishida, Y., Namba, K., Abe, T., Tsuiki, S., Inoue, Y. Elevated risk of motor vehicle accident for male drivers with obstructive sleep apnea syndrome in the Tokyo metropolitan area. Tohoku J Exp Med. 2009 Sep; 219(1): 11-6.  
9. Strohl, K.P., Brown, D.B., Collop, N., George, C., Grunstein, R., Han, F., et al. An official American Thoracic Society Clinical Practice Guideline: sleep apnea, sleepiness, and driving risk in noncommercial drivers. An update of a 1994 Statement. Am J Respir Crit Care Med. 2013 Jun 1; 187(11): 1259-66. .  
10. Vennelle, M., Engleman, H.M., Douglas, N.J. Sleepiness and sleep-related accidents in commercial bus drivers. Sleep Breath. 2010 Feb; 14(1): 39-42.  
11. Vakulin, A., Baulk, S.D., Catcheside, P.G., Antic, N.A., van den Heuvel, C.J., Dorrian, J., et al. Driving simulator performance remains impaired in patients with severe OSA after CPAP treatment. J Clin Sleep Med. 2011 Jun 15; 7(3): 246-53.  
12. Akkoyunlu, М.Е., Altın, R., Kart, L.,Atalay, F.,Örnek, T., Bayram, M., et al. Investigation of obstructive sleep apnoea syndrome prevalence among long-distance drivers from Zonguldak, Turkey. Multidiscip Respir Med. 2013; 8(1): 10. 
13. Amra, B., Dorali, R., Mortazavi, S., Golshan, M., Farajzdegan, Z., et al. Sleep apnea symptoms and accident risk factors in Persian commercial vehicle drivers. Sleep Breath. 2012 Mar; 16(1): 187-91.  
14. Cheliout-Heraut, F., Senny, F., Djouadi, F., Ouayoun, M., Bour, F. Obstructive sleep apnoea syndrome: comparison between polysomnography and portable sleep monitoring based on jaw recordings. Neurophysiol Clin. 2011 Oct; 41(4): 191-8.  
15. Orth, M., Kotterba, S. Health-related consequences of obstructive sleep apnea: daytime sleepiness, accident risk and legal aspects. HNO. 2012 Apr; 60(4): 308-12.  
16. Philip, P., Sagaspe, P. Sleep and accidents. Bull Acad Natl Med. 2011 Oct; 195(7): 1635-43.  
17. Sanna, A. Obstructive sleep apnoea, motor vehicle accidents, and work performance. Chron Respir Dis. 2013 Feb; 10(1): 29-33.