Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2014

Тревожно-депресивни маски на латентна шизофрения

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Светлозар Хараланов, дм
Катедра по психиатрия на МУ - гр. София


Въведение  

Повечето хора си представят шизофренията като тежка психоза, която води до груби поведенчески отклонения, рязко нарушава адаптацията на болния и лесно може да бъде разпозната дори и от лаици. Тази представа обаче се отнася само за психотичния, но не и за непсихотичния фенотип на заболяването, който е около десет пъти по-разпространен, но клиничните му прояви са толкова дискретни, краткотрайни, неспецифични или атипични, че трудно се идентифицират. Непсихотичният фенотип може да се разглежда и като форма на латентна шизофрения. Той включва разнообразни психопатологични феномени, които възникват при лица с генетично и/или клинично повишен риск за развитие на психоза, съответно при близки кръвни роднини на диагностицирани шизофренно болни и/или при лица, които реагират на стрес с подпрагови (преходни, слабо изразени и спонтанно отзвучаващи) психотични симптоми. Латентната шизофрения често се проявява клинично под маската на други (по-леки) психиатрични заболявания.  
 
 
Симптоми на тревожност при латентна шизофрения  
По дефиниция базисните симптоми на латентна шизофрения са негативни и отразяват болестна редукция на нормални психични функции. Наред с тях може да има и невротично-афективни симптоми, отразяващи болестно засилени защитни механизми. Нерядко те маскират базисната шизофренна симптоматика, а при определени условия могат да се трансформират в краткотрайни позитивни (психотични) симптоми. Сред тях най-чести са определени симптоми на тревожност, които иначе се срещат при социална фобия или при паническо, конверзионно и обсесивно-компулсивно разстройство. Субективните преживявания на болните обикновено включват: необосновано вътрешно напрежение, безпричинни опасения и притеснения, различни страхове, пристъпи на паника (особено при контакти с другия пол), срамежливост, лесно изчервяване, раздразнителност във връзка с дребни и незначителни проблеми, лош контрол върху импулсите, трудно заспиване, нарушен нощен сън, кошмари, нарушена концентрация на вниманието, натрапливи мисли, лесна уморяемост, главозамайване, световъртеж, сърцебиене, неприятни усещания в сърдечната област, болки, стягане в мускулите и неприятни усещания по тялото. Обективно се наблюдават: склонност към вербална агресия, натрапливи действия и ритуали, тремор.  
 
 
Депресивни симптоми при латентна шизофрения  
Към невротично-афективните маски на латентна шизофрения, могат да бъдат причислени и някои депресивни симптоми като: ниско самочувствие, себенеувереност, дефицит на психична енергия, преживявания за непълноценност, загуба на обичайните интереси, песимизъм, мисли за безперспективност, суицидни мисли, нежелание за общуване, затваряне в себе си, безпричинна тъга, плачливост, самосъжаление, неопределено чувство за вина, потисната емоционалност (апатия), липса на удоволствени преживявания (анхедония), непълноценен и недостатъчен сън през нощта, сънливост през деня, забавено мислене, хипохондрични опасения за наличие на тежко телесно или мозъчно заболяване.  
  
Особености на тревожно-депресивните симптоми при латентна шизофрения  
Всеки един от изброените тревожно-депресивни симптоми може да доминира в клиничната картина при латентна шизофрения. Отделните симптоми се комбинират помежду си в необичайни и дори парадоксални съчетания, например страх от смъртта и мисли за самоубийство. Възможно е болният активно да търси лекарска помощ и в същото време да оказва несъзнателна съпротива спрямо терапията, изтъквайки нейни реални или въображаеми странични ефекти. Важно е да се каже, че нито един от симптомите не е задължителен и нито една от комбинациите между тях няма самостоятелна диагностична стойност. За да се установи наличие на латентна шизофрения е необходимо да бъдат съобразени множество допълнителни условия: наследствена предразположеност, ранно детско развитие, семейна и трудова среда, адаптация към стрес, особености на личността, провокиращи фактори, динамика на симптомите и ред на появата им, предходно лечение и начин на повлияване от различни медикаменти, критично отношение, съдействие, резки промени в психичното състояние и/или поведението, професионална реализация, сексуална ориентация, приятелски кръг и т.н. Общият принцип е, че разликите между реални тревожно-депресивни разстройства, от една страна, и тревожно-депресивни маски на латентна шизофрения, от друга, трябва да се търсят не толкова в клиничните характеристики на самите симптоми, колкото в техните комбинации с трайна негативна и/или епизодична психотична шизофренна симптоматика.  
 
 
Антидепресанти и латентна шизофрения  
На практика при установяване на тревожно-депресивно състояние най-често се започва лечение с антидепресанти. При наличие на шизофренен процес обаче те действат като психозомиметици, защото активират подпраговите психотични симптоми и всъщност водят до трансформиране на латентната шизофрения в манифестна. Хубавото е, че подобен подход все пак допринася за демаскиране на латентния шизофренен процес и така се стига до неговото адекватно лечение с антипсихотици. Лошото е, че активираната от антидепресантите психоза може да доведе до непредвидими и опасни последствия за болния, неговите близки и обществото като цяло, включително до агресивни и/или автоагресивни болестни прояви, завършващи с убийство и/или самоубийство.  
 
 
Клиничен подход за демаскиране на латентна шизофрения  
Евентуалните тежки последствия от пропускането на латентен шизофренен процес налагат той да бъде своевременно идентифициран. Това може да стане както чрез анамнезата и статуса, така и с помощта на специални въпросници за разкриване на разстройства от шизофренния спектър. Установяването на някои от следните данни при тревожно-депресивни състояния дава основание да се подозира наличие на латентен шизофренен процес: фамилна обремененост с шизофрения, нарушения в ранното детско развитие, затруднена социална адаптация, склонност към самоизолация, загуба на интереси или поява на едностранчиви интереси (философия, поезия, живопис, математика, физика, парапсихология, окултни науки, компютри, йога, фитнес, здравословно хранене, вегетарианство), свръх-религиозност, фанатизъм, участие в секти, отказ от кариера, липса на амбиции, занемаряване на хигиенни и трудови навици, хомосексуални нагласи при иначе хетеросексуални мъже, сексуална разтормозеност при иначе стеснителни жени, склонност към фантазиране, символно и магично мислене, свръхабстрактно или свръхконкретно мислене, нарушения във възприятието, мнителност, свръхчувствителност и др. Изключително важни са промяната на личността и смяната на интереси, ценности, сексуална ориентация, навици, стремежи и желания, мотивация, планове за бъдещето, амбиции, общуване с връстници, отношение към близките и пр.  
 
 
Субклиничен подход за демаскиране на латентна шизофрения  
Клиничното разкриване на латентен шизофренен процес е изключително трудно и изисква висока квалификация. Получените данни са несигурни и търпят различни интерпретации. Ето защо, за по-достоверно идентифициране на латентен шизофренен процес, скрит под маската на тревожно-депресивна симптоматика, се налага да бъдат използвани и субклинични методи – психологични, психофизиологични, неврофизиологични и биохимични. Повечето от тях са апаратни и са насочени към обективно количествено измерване на определени нарушения в мозъчните и психичните функции, разглеждани като биомаркери на шизофренна уязвимост, за които се приема, че са по-пряко свързани с генетичните и невробиологичните основи на заболяването. В ръководената от мен клиника повече от 20 години се разработват и прилагат оригинални (патентовани) методи и устройства за разкриване и обективно измерване на латентна готовност за психотично симптомообразуване при лица с повишен генетичен и клиничен риск за развитие на шизофрения. Идеята е навреме да се идентифицира налична субклинична патология, с цел да се предприемат своевременни мерки за предотвратяване на клиничната й експресия.  
  
 
Заключение  
Психотичният фенотип на шизофренията се среща относително рядко, но непсихотичните прояви на латентна шизофрения са многократно по-чести. Обикновено те са маскирани като тревожно-депресивни състояния. За демаскиране на лежащия в основата им латентен шизофренен процес са необходими много усилия, висока квалификация и прилагане на обективни и количествени методи за изследване на невробиологични биомаркери на предразположеност към развитие на психоза. Крайната цел е превенция на клинично манифестираната психоза и предотвратяване на свързаните с нея неблагоприятни последствия за болния, неговите близки и обществото като цяло.  
 
 


Книгопис: 

1.   Хараланов С (1987). Методи и устройства за провокиране и изследване на халюцинаторни преживявания: възможности и перспективи. Дисертация. София: Медицинска академия.  
2.   Хараланов С (1991). Теоретични проблеми на халюцинаторната готовност: II. Клинично значение и приложение на теоретичните концепции. Невр. психиат. неврохир. 2: 18-23.  
3.   Хараланов С (2009). Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства. В: Неврология за общопрактикуващи лекари (п/р Ив. Миланов и Ст. Янчева). София: Медицина и физкултура, с. 534-544.  
4.   Хараланов С (2010). Невротични и соматоформни разстройства. В: Неврология (п/р П. Шотеков). София: Медицинско издателство АРСО, с. 435-442.  
5.   Хараланов С (2012). Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства. В: Неврология (п/р Ив.Миланов). София: Медицина и физкултура, с. 1001-1010.  
6.   Хараланов С, Хараланова Е & Шкодрова Д (2005). Отвъд психозата: нови цели в терапията на шизофренията. Невр. психиатрия 2: 8-9  
7.   Хараланов С, Хараланова Е & Шкодрова Д (2007). Обективно измерима еквилибриометрична дизметрия при шизофрения: нов подход към болестния процес в мозъка. Бълг. неврол. психиатр. практика, 2: 16-23.  
8.   Хараланов С, Хараланова Е & Шкодрова Д (2007). Ендофенотипове и невродинамични биомаркери при шизофрения. Неврол. психиатрия, 2: 14-18.  
9.   Хараланов С, Шкодрова Д & Хараланова Е (2005). Шизотаксията като когнитивно-неврологичен фенотип на шизофренията. Невр. психиатрия 3:22-23.  
10.   Шкодрова Д & Хараланов С (1990). Функционална диагностика на латентна психична патология. В: Организация и адаптация на мозъчните функции. (п/р Л.Гицов, Х.Иванчева, Б.Пандова). София: Изд. БАН, с. 158-159.  
11.   Haralanov S & Haralanova E (2009). Dissecting schizotaxia from psychosis in schizophrenia: clinical and theoretical implications. Arch Philosophy Mental Health, 1: 63-64.