Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 11 2014

Един български хирург в началото на ХХ-ти век

виж като PDF
Текст A
проф. д.м.н. Захарий Кръстев, доц. д-р инж. Емил Кузманов





Д-р Никола Василев e роден в гр. Тетевен през 1865 г. в семейството на свещеник.

Завършва Софийската класическа гимназия през 1885 г., като стипендиант на Българската държава. Висше медицинско образувание получава в Женева през 1885-1892 г., също като стипендиант на Българската държава. В продължение на две години е асистент по оперативна медицина в Женевския медицински факултет, където под негово ръководство са били няколко българи студенти по медицина. През това време проучва вратните скрофули, особено в оперативно отношение и публикува специална студия. 

Прегледът на тази студия отваря един прозорец в миналото и позволява да погледнем 100 години назад. Какво е било медицинското мислене и как е структурирано познанието?

 Дипломи на д-р Василев от Швейцария

 

Темата на проучването е:„Хирургия на вратните скрофули” (фр.- „Studios chirurgie opératoire struma col de l'utérus”; лат. – „Studios chirurgie opératoire-collo, quem struma”).

Студията e представена в 112 страници на френски език и има няколко раздела: етиология и патогенеза; анатомична и клинична еволюция; лечение.

В първа глава се разглеждат етиологията и патогенезата на туберкулозата на лимфните възли на шията и на самата туберкулоза. Лимфната туберкулоза се развива благодарение на предразполагащи фактори – наследственост, пол, възраст, хигиена и определящи причини.

Тезата за наследственост на туберкулозата е дискутирана с противоречията в литературата – честота в семействата, установяване на различни бактерии в кръвта на опитни животни, включително в спермата, туберкулоза при някои случаи в плода на говедата и още по-рядко при човека. Д-р Василев се противопоставя с други литературни данни – както епидемиологични, така и експериментални и заключава, че „фетусът е рефрактерен на туберкулозата” и новороденото не е болно при раждането. Той обсъжда възможна наследственост само в 12% от неговите болни, които са на възраст 27-34 години.

По-лошите условия, при които мъжете се живеят по принцип, определят по-високата заболеваемост при тях, счита д-р Василев. В неговото проучване от 58 болни - 36 са мъже. Скрофулозата е била по-честа в детството и юношеството, рядка след 30 години и изключение след 60 години. Обсъждат се по-голяма активност на лимфната система при децата, по-голямата ранимост на децата при лошите условия на живот и изграждането на резистентност на организма около 30-годишна възраст.

Д-р Василев предлага терминът лимфатичен темпераментда бъде заместен с терминът предразположение, лошо хранене или хигиена. Лошите хигиенни условия (тесни, ниски, влажни жилища, без слънце и вентилация; лошо хранене, студен и влажен климат, военна служба) и всички болести, при които отслабва организмът подготвят една почва за фиксиране на бактерия на Кох. 

По това време се приема, че всички локални увреждания (травми, възпаление, наранявания) създават входна врата за бацила на Кох. От неговите 58 болни при 46 има различни болести, които биха могли да бъдат свързани с последвалото развитие на туберкулозния лимфаденит. Най-често той установява преболедуване от морбили и зъбен кариес.

Втората глава еза еволюцията на болестта - анатомична и клинична. В литературата е имало съобщения за самоограничаване на инфекцията и регресията на формираните туберкули в силните и здрави хора. Д-р Василев отхвърля възможността за пълно самооздравяване, както и предположението, че нагнояването може да излекува шийната туберкулоза. В неговото наблюдение при нагнояване на шийните лимфни възли е имало при 14 болни - 6 болни само с нагнояване, други 4 и с фистули, а при други 4 болестта се е разпространила. Възможността за генерализацията на туберкулозния процес е била малко проучена по това време. Във връзка с разпространението д-р Никола Василев разглежда 6 групи лимфни възли на шията. От неговите болни само 5 имат белодробна ТБК при давност на лимфаденита от 2 до 26 години, като всички те са имала казеификация или супурирация. 53 болни са имали само шийна ТБК, която е била с голяма давност без генерализация (22 болни от няколко месеца до 3 години, а останалите 31 болни - от 3 до 45 години). Той заключава, че тази форма на туберкулозата дълго време става единствено огнище. 

В глава 3 – „Лечение” се прави преглед на общо и локалното лечение и поведението при оперативно лечение.

Д-р Никола Василев заявява, че локалното лечение на скрофулозата е безсмислено и опасно. От 58 болни 33 са лекувани преди операцията с арсен, железен йодид, калий, рибено масло и други вещества, които не са ограничили еволюцията и ангажирането на съседните лимфни възли, като дори някои болни са се влошили. Тези болни, които са били оперирани само с инцизия и отстраняване разпадните тъкани са направили рецидив и с ангажиране на други възли.

Хигиените мерки и вътрешното лечение са необходими за намаляване на предразположението и подпомагане на организма да се бори.

Единственото средство за радикално лечение е била операцията, колкото може по-бързо и по-пълноценно. Скалпелът, подпомогнат от кривите ножици, пръстите,а понякога троакар, са били единствената възможност за пълноценно лечение. Д-р Василев счита, че много внимателното кюртиране също е пълноценна операция, но толкова ефективна, колкото скалпела.

Единадесет болни са били оперирани на два етапа, а при 5 болни е имало и белодробна ТБК. Допълнително е необходима добра хигиена, общо лечение и лечение на другите първични локализации. Непосредствените резултати винаги са добри, не предизвикват неудобство или опасност. Операцията излекува радикално от гледна точна на крайните резултати. От 1 до 12 години след операцията 29 от оперираните 58 са били без рецидив. Когато е била налична и ненапреднала белодробна туберкулоза, операцията не лекува само лимфаденита, но улеснява и излекуването белодробната туберкулоза.

В последната глава са представени конкретните истории на болестта на всички 58 болни, видът на направената операция и актуалното състояние на болния.

Дискусията включва 50 научни статии на френски език, предимно издадени в Париж и 10 на немски език. Цитирани са публикации в интервала от 1873 до 1891 г.

 

След завръщането си в България (1892-1893 г.) е бил преподавател по антропология във Военното на Негово Княжеско Височество училище - София. С решение на Министерски съвет е изпратен като лекар стипендиант за специализация по хирургия във Виена. В последствие, по настояване на Декана на Виенския медицински факултет, след успешни конкурсни изпити (включително и хирургия), с решение на Университетския професорски колегиум и Императорски декрет, д-р Василев е назначен за оператор във Втора университетска хирургическа клиника (Виена), където работи три години.

Хирургичните инструменти от Берлин 1885 г.

На 25 май 1898 г. с асистенцията на д-р Калинков (бивш санитарен инспектор при Дирекцията на Народното здраве) и д-р Ив. Михайлов (бивш директор на Градската санитарна инспекция - София), за първи път в България извършва Кесарево сечение (caesarea sectio), което въпреки мизерните условия тогава (гр. Хасково) протича успешно.

Трепанация на череп от д-р Василев 

От 1900 до 1910 г. д-р Никола Василев е старши лекар на хирургическото отделение в Търновската държавна първокласна болница. Една малка част от неговата клинична и оперативна работа вТърновската болница, картинно представена, е била изложена в Софийския медицински музей. През 1905 г., за първи път в България, в Търновската болница е извършил успешно друга операция (за съжаление няма запазени конкретни данни). Под негово ръководство, в Търновската държавна болница, се обучават по оперативна хирургия лекарите д-р К. Георгиев, д-р Витанов (управител на Врачанската държавна болница), д-р П. Андреев, д-р Б. Чакалов, д-р Иван Димитров, д-р А. Недялков (Видинската държавна първокласна болница) и др.

Обща снимка



Част от отличията на д-р Василев.

В началото на 1910 г. д-р Никола Василев е изпратен за управител – лекар и хирург във Врачанската държавна първостепенна болница.

През Балканската война от 20 септември 1912 до 26 август 1913 г. той e хирург и началник на Варненската местна военна болница.

През ноември 1914 г., по решение на Върховния медицински съвет, д-р Василев е хирург и управител на Старозагорската държавна първокласна болница.

През 1915-1916 г. д-р Василев е хирург и началник на Габровската местна военна болница.

Тези данни се представени в една автобиография на д-р Никола Василев от 1918 г. в гр. Габрово, писана по неизвестен повод.