Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 4 2015

Алергичен ринит: ново клинично ръководство на Американската академия по оториноларингология

виж като PDF
Текст A




Нови клинични препоръки за мениджмънт на алергичния ринит са приети от Американската академия по оториноларингология, въз основа на наличните данни от проучвания. Тези препоръки целят подобряване на съвременните диагностика и терапия при деца на и над 2 години и възрастни и са публикувани в сп. Otolaryngology – Head and Neck Surgery 2015, Vol. 152(1S) S1–S43 на American Academy of Otolaryngology — Head and Neck Surgery Foundation 2014, Clinical Prac­tice Guideline: Allergic Rhinitis., Seid­man et al.

Алергичният ринит е едно от най-често срещаните заболявания, асоциирано с високи директни и индиректни разходи за здравните системи, и засягащо качеството и социалния живот на страдащите пациенти.

За целите на клиничното ръководство алергичният ринит (АР) се дефинира като имуноглобулин E (IgE)-медиирана възпалителна реакция на носната лигавица след експозиция на инхалаторни алергени. Симптомите на АР включват ринорея, задно и предно носно стичане, назална конгестия, сърбеж в носа и кихане. АР може да бъде сезонен или целогодишен, като симптомите могат да бъдат персистиращи или интермитентни.

Ръководството ще бъде в помощ и при предписването на медикаменти за лечение. Днес на разположение са много добри лекарства с малко странични ефекти. Предписването им трябва да бъде съобразено с нуждите на отделния пациент.

Ръководството съдържа 14 препоръки и те включват насоки по отношение на:
    

Анамнеза и обек­тив­­но изследване

Лекарят трябва да постави клинична диагноза АР на пациент, явяващ се с анамнеза за алергична етиология и един или повече от следните симптоми: назална конгестия, хрема, сърбеж в носа и кихане. Обективните признаци включват (но не се ограничават до): водниста ринорея, назална конгестия, бледа назална мукоза, зачервяване и сълзене на очите.
        

Тестуване за алергия

Клиницистите трябва да назначат и интерпретират резултатите от тестовете за специфични IgE (кожно-алергични проби или кръвни тестове) на пациентите с поставена клинична диагноза, които не отговарят на емпиричното лечение, при несигурна диагноза или при преценка за стартиране на таргетна терапия.
     

Образна диагностика

Лекарите не трябва рутинно да препоръчват рентгеново изследване на синусите при пациенти с АР.
   

Фактори от околната среда

Клиницистът може да препоръча избягване на контакт с известните алергени или иританти или контрола им в околната среда – елиминиране на контакта с домашни животни, използване на система за филтрация на въздуха, акарициди (химични агенти, които премахват кърлежите на домашния прах) при пациентите с алергичен ринит с установена сенсибилизация, която корелира с клиничните симптоми.
    

Хронични заболява­ния и коморбидност

Лекарят трябва да изследва пациентите с клинична диагноза АР за придружаващи заболявания, като бронхиална астма, атопичен дерматит, нарушения на съня, конюнктивит, риносинуит и отит на средното ухо.
   

Локални кортикостероиди

Клиницистите трябва да препоръчват интраназалните КС при пациентите със симптоми, които нарушават качеството им на живот. За хората с назални алергии, лечението може да включва стероидни спрейове, прилагани самостоятелно или в комбинация с по-новите антихистамини, при които е по-малко вероятно предизвикването на сънливост.
  

Перорални антихистамини

Лекарят трябва да препоръчва пероралните неседиращи АХ (от модерното второ поколение) при болните с АР, с основни оплаквания от кихане и сърбеж в носа, като това е строга препоръка с високо ниво на доказателствата.

Най-често употребяваните антихистамини от модерната втора генерация включват levocetirizine, cetirizine, fe­xo­fenadine, desloratadine, loratadinе, и те са предпочитани.

Предимствата на втората генерация антихистамини са ефективност при дълготрайна употреба, лесно и удобно еднократно дневно дозиране, сравнително евтини, дават максимална полза при продължителна употреба, но също и при нужда – лечение за облекчаване на симптомите, особено за интермитентните.
    

Интраназални антихистамини

Клиницистът може да предложи интраназалните АХ при пациентите със сезонен, целогодишен или епизодичен алергичен ринит.
  

Перорални левко­три­енови рецепторни антагонисти (ЛРА)

Лекарят не трябва да предлага ЛРА като първа линия на терапия при бол­ните с алергичен ринит.
    

Комбинирана терапия

Клиницистите могат да предложат комбинирано фармакологично лечение на пациентите, които не са отговорили достатъчно адекватно на монотерапията.
    

Имунотерапия

Лекарите трябва да препоръчат имунотерапия (сублингвална или субкутанна) на пациентите с АР, които са с недобър отговор на фармакотерапията със или без избягване на контакт с алергена от околната среда.
     

Редукция на долните конхи

Клиницистът може да препоръча хирургично лечение на пациентите с АР и назална обструкция и уголемени дол­ни конхи, които не се повлияват от медикаментозното лечение.
  

Акупунктура

Лекарите могат да предложат акупунктура при болните с интерес към нефармакологичното лечение.
  

Лечение с билки

Не се препоръчва билколечение на пациенти с АР, тъй като липсват достатъчно данни и доказателства за даване на конкретни препоръки.
    

Пълният текст на ръководството може да се свали безплатно от http://www.entnet.org.