Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 11 2015

10 човека, променили западната медицина (част 1)

виж като PDF
Текст A




1. Хипократ

Хипократ (460 пр.хр. – 370 пр.хр.) е бил лекар в Древна Гърция. Той се смята за баща на западната медицина. Бил човек с невероятно напредничаво мислене и развил идеи, изпреварили времето си. Той вярвал, че заболяването не е причинено от недоволството на боговете, а има реални физически причини. Считал, че начинът на живот, диетата и факторите на околната среда влияят на физическото здраве. Сега звучи очевидно за нас, но това е така, защото сме имали над 2000 години, за да се убедим. Но във времето, в което е живял Хипократ, това е поставяло под въпрос авторитета на боговете и другите лекари.

По това време хората не разбирали вътрешното функциониране на човешкото тяло по същия начин, по който го правим сега. Било забранено да се прави дисекция на мъртвите и затова нервната и кръвоносната система не са били изследвани. Била приета теорията, че болестите са причинени от излизането от равновесие на четирите "хумора" (течности, които се намират в тялото). Всички лечебни процедури са били съобразени с това и самият Хипократ вярвал в тях.

Хипократ лекувал пациентите и преподавал знанията си на другите хора. Той имал ревностни последователи, които му помагали да лекува според принципите си и по този начин увеличавали неговата популярност. Смята се, че е написал Хипократовия корпус. Това е колекция от над 70 документа, които описват симптомите и развитието на заболяванията. Предавала се е хилядолетията след смъртта му и спомага за подобряването на медицинската грижа до ден днешен.

Хипократ вярвал, че е много важно да се наблюдава пациентът, за да се види развитието на симптомите и да се оцени доколко ефективно е лечението. Той е основател на практиката за снемане на анамнеза на пациентите. Това са рутинни практики за всеки медик днес, но те произхождат от времето на Хипократ.
Хипократ е известен и като създател на Хипократовата клетва. Това е изявление за нравствените и професионално етични стандарти, към които лекарите се очаква да се придържат. В нея продължават да се заклеват много дипломирани медици.


2. Флорънс Найтингейл

Флорънс Найтингейл (1820 – 1910) е може би най-известната медицинска сестра в историята. Известна е още като "Дамата с лампата". Фактите, които са известни за нея, често са преувеличени и понякога звучат като легенди.

Тя е родена в богато британско семейство и е била високо образована. Усещала, че е призована от Бога да стане медицинска сестра, за което семейството й не приема, че е за нея. Тя отива на Кримския фронт в Източна Европа през 1854 г., за да помага на войниците в момент, когато болниците са били с ужасяващо висока смъртност. По това време болести, като холера и коремен тиф, били широко разпространени и войниците са били в по-голяма опасност да умрат в болниците, отколкото на бойното поле. Важността на хигиената не била напълно изяснена по това време и пациентите са били настанявани в мръсотията, заобиколени от отпадъците на болните с инфекциозни заболявания.

Найтингейл e талантлив математик със страст към статистическия анализ. Тя е първата жена-член на Кралското статистическо общество. След завръщането си от Крим, тя прави анализ на нивото на смъртността и това, което го е повлияло, и доказва с помощта на статистически методи, че подобряването на хигиенните условия е повлияло най-много на процента на преживяемост. Използва неоспоримите статистически данни, за да лобира пред политиците и членовете на различни влиятелни комисии, за да ги убеди да направят значителни промени в хигиената на болниците както в градовете, така и на тези на бойното поле.

Тя основава колеж за обучение на медицински сестри в болница Сейнт Томас в Лондон през 1860 г. Преди това медицинските сестри са имали лоша репутация на необразовани, сурови жени със свободни нрави и редовно пиянство. Това не се считало за подходяща професия за добре възпитани дами. В колежа имало строги правила за поведение и учебна програма, която кандидатите за медицински сестри трябвало да следват. Набляга се и на важността на клиничното обучение. Самата Найтингейл пише учебници за медицинското образование на сестрите. За Международен ден на медицинските сестри е избран 12 май, което е рождената дата на Найтингейл.

Промените, които тя въвежда в здравеопазването, правят голяма трансформация в грижите за пациентите и обучението на медицинските сестри. Те имат голямо влияние върху начина, по който се предоставя медицинска помощ и днес и това е нещото, което я отличава от другите сестри иноватори.


3. Арчибалд Макиндоу

Арчибалд Макиндоу (1900 – 1960) е лекар от Нова Зеландия. През 1938 г. той става консултант по пластична хирургия на Кралските военновъздушни сили. Когато започва Втората световна война, той трябва да лекува пилоти, които са били свалени по време на военни действия. Те често са с ужасяващи изгаряния поради запалването на авиационно гориво. Реконструктивната пластична хирургия е все още в начален стадий и Макиндоу е един от четиримата пластични хирурзи във Великобритания по това време.

Конвенционалните методи на използване на киселина, за да се отстрани наранената кожа и след това чакането от два месеца преди да се извърши операция, означавало, че пилотите трябва да останат дълго време в агония. По този начин дори операцията да била успешна, се получавали значителни белези.

Макиндоу решава да действа незабавно като изрязва увредената тъкан, така че присаждането на кожа да стане веднага. Това значително увеличава шансовете за излекуване, като води също до по-малко белези и много повече мобилност. Той също така разработва нова техника за присаждане на кожни графтове, която осигурява по-малко инфектиране на графта и по-успешни присадки. Мъжете, които първи са били под неговите грижи, са станали известни като клуба на Морските свинчета.

Но Макиндоу не е забележителен само заради напредничавите си манипулации. Той също така разпознава невероятната важност на психологическа рехабилитация на военнослужещите, които са били под грижите му. Обичайно било за жертвите на изгаряния, които са обезобразени, да се изолират от обществото. Той смята, че е важно за тях да бъдат част от общността и да се гордеят с това, което са направили за техните страни. Много от мъжете били в болницата в продължение на години, като претърпели множество реконструктивни операции и постепенно станали част от общността на Източен Гринстед (East Grinstead), където било отделението за изгаряния. Той ги насърчавал да носят униформите си вместо болнични халати, да поддържат своята професионална гордост и окуражавал местните хора да се срещат с тях и да ги подкрепят. Става чест да са гости по домовете на хората и да присъстват на филмови събития и тържества. Тази част от идеологията на Макиндоу дълго време не срещала одобрение, но хората сега осъзнават важността на подкрепата и интеграцията за тези, които са били ранени.


4. Фройд

Фройд (1856 – 1939) е австрийски невролог и психиатър, по-известен като бащата на психоанализата. Той лекува пациенти с "истерични" заболявания и неврози. По това време обществото, и в частност лекарите, било изключително сексистки настроено. По-голямата част от пациентите на Фройд са били жени, страдащи от истерични заболявания и невроза. Въпреки че и досега жените са предразположени към тревожни симптоми повече от мъжете, лечението по онова време можело да бъде доста екстремно. Един популярен метод на лечение е "електрически вибратор" за стимулиране на оргазъм, тъй като това се възприема като причина за истерия. Имайте предвид, че не всички от тези жени били лекувани по желание, особено тези в психиатричните клиники. Това поставя много жени в позиция да бъдат лекувани за своеволие и безпокойство с медицински оправдано изнасилване. Други видове лечения включват поставяне на тор на гениталиите, пиявици, лечение с арсеник и хирургично отстраняване на клитора.

Фройд смята, че прилагането на тези видове лечения е неефективно и по този начин не успяват да се справят с корена на проблема. Той е един от първите, които предполагат, че тези заболявания могат да имат по-скоро психологическа, отколкото физическа причина. Разработва лечение, което е нечувано по това време, което по същество представлява изслушване на пациента. Той е инициатор на “Лекуване чрез слушане“ ("Talking Cure"). Първоначално използва хипноза, а по-късно и психоанализата. Това включва разглеждане на символичното значение на симптомите и спомени на пациентите, за да се опита да идентифицира потиснати спомени. Той смята, че ако хората се изправят пред тях, тревожните симптоми ще спрат. Фройд е бил един от първите, които предполага, че "истеричните" болести биха могли да се дължат на травматични спомени, които са били подтиснати.

Фройд също така разработва теории за сексуалността и твърди, че развитието на здравия човек се дължи на успешното преминаване през различни етапи на сексуално развитие. Той ни е дал идеята за Едиповия комплекс. Тя се основава на това, че мъжката рожба вижда майка си като основен фокус в живота си и се влюбва в нея. Синът се чувства застрашен от присъствието и доминирането на бащата и изпитва притеснения, че може да бъде отхвърлен. Фройд открива подобна фаза и при жените, където фокусът е върху бащата и описва състояние на завист към пениса, като посочва, че жените се чувстват непълни, поради липсата на този придатък. Той също така описва орален, анален и фалически етап от развитието на детството, където основното сексуално желание е свързано с всяка една от тези три области. Фройд смята, че проблеми през някои от тези етапи са основната причина за неврози и тревожност при възрастни. Неговият фокус върху символиката на сънищата и разговорите води до термина "Фройдистко Изпускане" (Freudian Slip), за да означава грешка в речта, която е символ на истинските ни желания.

Въпреки че много хора смятат, че теориите на Фройд надценяват секса, той успява да въздейства на обществото и да популяризира темата за секса и индивидуалната сексуалност. Важно е да се знае, че когато Фройд развива своите теории, сексът не се обсъжда по начина, по който в момента се прави и царуват викториански ценности. Въпреки че теориите на Фройд са направени от мъжката гледна точка и са били широко критикувани от феминистки, самият той признава, че е необходима още работа върху женската гледна точка.

Психоанализата в момента е в упадък и не се използва широко за лечение. Тя обаче е предшественик на съвременното психологическо лечение. По-голямата част от лечението на тревожни разстройства, в момента се базира на вербална терапия, която позволява на хората да обсъждат и изследват проблемите си и причините за тях. Преди Фройд това е било невъзможно. Той е спомогнал психологията и психиатрията да се развият драстично. Неговите теории са станали широко известни извън медицината и помогнали на психологията да стане популярна. Това има огромно влияние, за да намалее позорът на психичното заболяване.


5. Мария Кюри

Мария Кюри (1867 – 1934) е полски учен. Мести се във Франция, за да учи и остава там след като се среща със съпруга си. Тя изследва и експериментира с радиоактивни вещества и е измислила думата "радиоактивност". Нейният съпруг, също учен, й помага в научните изследвания и през 1903 г. те са удостоени с Нобелова награда по физика за изследванията си на "радиацията". Кюри е откривателят на радия и полония и през 1911 г. е удостоена с Нобелова награда за химия за своите открития. Тя е първата жена, наградена с Нобелова награда, и първият човек, спечелил няколко Нобелови награди. Тя остава единствената жена, която печели наградата два пъти. Голяма част от френското правителство и научните институции са били много негативно настроени към нея заради пола й, като отказват да приемат жена учен сред техните редици.

Изследванията на Кюри помагат за развитието на радиацията като терапевтично средство. Тя установява, че радиацията може да уврежда локализирана част от тялото и може да бъда полезна при лечение на ракови тъкани. Това все още е в основата на лъчетерапията и днес, въпреки че методите са се променили. Също така, тя пълни малки стъклени епруветки с радон (радиоактивен газ), които могат да бъдат сложени в областта на тумора, което го кара да се свива.

По време на Първата световна война Кюри и дъщеря й използват своите открития, за да помагат на войници, ранени на фронтовата линия. Снабдени с портативни рентгенови апарати те отиват директно в полевите болници. С помощта на рентгеновите апарати те са в състояние да покажат местоположението на куршумите, шрапнелите или счупените кости и са голяма помощ за предоставяне на подходящи медицински грижи.

За съжаление, по нейно време все още не е било известно вредното въздействие на работата с радиоактивни материали и Кюри, както и мъжът й, са с влошено здраве заради високите нива на експозиция. И двамата имали рани по пръстите си от директната работа с материалите и в крайна сметка Кюри умира от левкемия. Тетрадките с нейните разработки са с толкова високи нива на радиоактивност, че все още не е безопасно да се работи с тях без предпазни средства. Със закъснение френското правителство се погрижило останките на семейство Кюри да останат в Пантеона в Париж. Тя е единствената жена, чийто останки са там заради собствените й заслуги. Ефектът на лъчетерапия, химиотерапия, а и на изследванията в областта на рака и левкемията не могат да бъдат надценени. Работата на Кюри е спасила живота на безброй хора.