Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 12 2015

10 човека, променили западната медицина (част 2)

виж като PDF
Текст A
Продължение от брой 11/2015



Днес ние приемаме за даденост медицинската помощ. И въпреки че понякога все пак се разболяваме, разполагаме с голям избор от различни лекарства и лечения. Нашите лекари имат огромен набор от познания и опит, на които можем да разчитаме винаги. Но не винаги е било така. Този списък е в чест на всички хора, които са подобрили знанията и практиката на медицината.

6. Джеймс Блъндъл

Блъндъл бил британски акушер. По негово време жените умирали често при раждане. Той се чудел дали на жените, които кървели обилно след раждането (и обикновено умирали), може да се прелее кръв от някой друг. Експериментирал върху безопасното преливане на кръв от един човек на друг. Блъндъл изобретил и оборудване специално за тази цел, като днес все още се ползват части от него.


Преди това хората експериментирали с перорален прием на кръв, но неуспешно. Правени са и експерименти за обмен на кръв от животни на хора. Някои оцелели, но това се дължaлo на факта, че са приемали такива малки количества от кръвта, че те са пре­дизвикали незначителна алергична реакция. Блъндъл установил, че за да e успешно кръвопреливането при хората, то трябва да е от човек на човек. Той установил, че кръвта има свойството да коагулира след определен период от време и че за да бъде успешна работата му, е необходимо кръвопреливането да се прави на място. В крайна сметка той извършва първата успешна хемотрансфузия между съпрузи, след като жената получава кръвоизлив след раждането на детето им.


Не всички пациенти на Блъндъл оцеляват, но към момента не се е знаело за кръвните групи и за проблема с имунното отхвърляне. Изследванията в тази област са били направени по-късно, като са разработени множество иновации, но Блъндъл следва да се признае за пионер в хемотрансфузията. Световната здравна организация съобщава, че през 2007 г. са били събрани 85.4 милиона единици кръв. Кръвопреливането спасява живота на милиони хора по света ежедневно. Дали при злополука, хирургична интервенция или хронично заболяване, хората оцеляват днес благодарение на кръво­преливането.


7.  Джоузеф Листър

Джоузеф Листър е британски хирург и професор по хирургия. Той е известен като бащата на асептиката. По негово време хората не разбирали, че съществуват микроби и колко заболявания се разпространяват чрез трансфера на заразените частици. Те мислели, че болестите се разпространяват от миазмите (лош въздух) и използвали ароматни билки и цветя като начин за отблъскването им. Листър забелязал, че много от хората, които оцелели след операциите, правени от него, по-късно умират от това, което е било известно като "болнична треска". По това време процентът на смъртност от следоперативни инфекции бил огромен.
В същото време е направено първото изследване в областта на микроорганизмите и Листър е бил наясно с това. Той предполагал, че причината за следоперативните инфекции са микроорганизмите в раните. Той забелязва, че лекарите често правят операция след операция без да измиват ръцете си между двете интервенции и така пренасят инфекцията от пациент на пациент.


Той решава да използва карболовата киселина като дезинфектант. Насърчава и своите хирурзи да си мият ръцете в разтвор от нея преди всяка операция и да носят чисти ръкавици. Той също използва карболовата киселина и за хирургическите си инструменти и по време на операция за почистване на раните и превръзките. Нивото на следоперативните инфекции спада драстично след въвеждането на тези мерки и Листър успява да повлияе и на колегите си да използват неговите техники.

        
8.  Джоузеф Мъри

Джоузеф Мъри първоначално е бил пластичен хирург. Той оперирал ранени военнослужещи от Втората световна война. Редовно използвал присаждане на кожа за възстановяването на пострадалата тъкан и се интересувал от феномена на отхвърляне на тъканите. По това време други изследвания показали, че съществува имунен отговор, който е причината за отхвърляне на тъканите. Мъри се чудел дали има начин да се преодолее имунният отговор и започнал собствени изследвания върху отхвърлянето на тъкани и органи.


Мъри решава да разгледа възможността за бъбречна трансплантация. По това време човек с бъбречна недостатъчност не е имал големи шансове да оцелее. Направен е опит за трансплантация на бъбрек от украински хирург през 1930 г., но пациентът е починал, защото имунната система отхвърля новия орган. Мъри искал да намери начин да се направи операцията без имунната система да отхвърли новия орган. През 1954 г. Ричард Херик се нуждае от нов бъбрек и неговият брат близнак Роналд предлага да му стане донор. Тъй като тъканите на всяка двойка еднояйчни близнаци са идентични, трябвало да се избегне имунният отговор. Мъри и неговият екип оперират братята Херик и успешно трансплантират бъбрек без отхвърляне. Това е първата успешна трансплантация на човешки орган.


Мъри продължава работата си в областта на трансплантациите и по-късно извършва първата трансплантация от несвързано лице с помощта на имуносупресивни лекарства. През 1990 г. на Мъри и Е. Донал Томас е дадена Нобелова награда за медицина за тяхната работа в областта на органната и клетъчна трансплантация.

        
9.  Александър Флеминг

Александър Флеминг е известен биолог и фармаколог. Той е известен и като бащата на антибиотиците. На него се приписва клиничното откриване на пеницилина. Това било случайно откритие. Флеминг имал разхвърляна лаборатория и забравил да махне пробите със стафилокок преди да отиде на почивка. След завръщането си той открил, че е имало мухъл по някои от заразените петриеви панички. Там, където мухълът е бил в контакт със стафилококовата култура, тя е била унищожена. Флеминг направил по-нататъшни изследвания на този мухъл и установил, че може безопасно да се дава, без да има никакви неблагоприятни ефекти (реакциите на алергия, които понякога се наблюдават, не били забелязани при тези тестове). Той открил, че е много трудно се получи достатъчно пеницилин, за да бъде ефективен, и че да се отглежда в по-голям мащаб е много трудно и времеемко, така че се отказва от това си начинание.
Десет години по-късно изследванията му са продължени от Хауърд Флори и Ернст Чейн в Оксфордския университет. Те открили метод за масово производство на пеницилин и през 1944 г., след клинични изпитвания, получили финансиране от правителствата на САЩ и Великобритания, за да го произвеждат в промишлени мащаби. И двете правителства били много запалени да имат това "лекарство-чудо" на разположение за войските си, които се биели в окупирана Европа и били в риск от инфекции от бойните рани. През 1945 г. Флеминг, Флори и Чейн са удостоени с Нобелова награда за медицина за откритието и производството на пеницилина.


Преди откриването на антибиотиците, каквито ги познаваме днес, е имало много малко ефективни начини за лечение на инфекциите. Дори незначителна рана е можела да се инфектира и да убие пациента. Били са използвани арсен и други вредни и токсични вещес­тва, които увреждали още повече тялото. Хората загивали масово по време на грипни епидемии, както и от туберкулоза, скарлатина, менингит, пневмония и дифтерия. Гонореята и сифилисът са били чести полово-предавани болести. Всички тези заболявания могат да бъдат фатални, но ако все пак хората оцелеят, остават с множество хронични увреждания. Откриването на пеницилина и разработването на нови антибиотици през годините са ни позволи да лекуваме болести, които са взимали множество жертви през хилядолетията. Те си остават сериозни, ако се разболееш от тях, но сега хората имат шанс да оцелеят, който нашите предци не са имали.

          
10.  Едуард Дженър

Едуард Дженър бил британски лекар. Той се смята за бащата на имунологията. По негово време не е имало превантивна медицина, каквато я познаваме сега. Не е имало ваксини срещу заболяванията, а епидемиите са били широко разпространени и са опустошавали цели общности. Едрата шарка била особено опасно инфекциозно заболяване, което се смята, че е поразявало около 60% от населението на страните, в които е била ендемична, убивайки около 20%. Изтривала цели общности, оставяйки милиони мъртви всяка година. Все още не е известно лечение за едрата шарка, така че единствената надежда е да не се заразите. Тя е отговорна за смъртта на индианците, инките и ацтеките, след като били колонизирани от европейците. Без значение от възраст или ранг, е заличавала както благородници, така и обикновени хора. Симптомите на едрата шарка са висока температура и обрив, който се трансформира в пълни с течност пустули. За болните не се очаквало да преживеят, а тези, които оцеляват са белязани за цял живот от пустулите. Част от тях загубвали и зрението си. Хората са били толкова уплашени от това заболяване, че са се опитвали да се ваксинират срещу него чрез вдишване на струпеи от раните. За съжаление, това често води до заразяване с болестта.


По това време Дженър забелязва, че доячките, които са преболедували кравешката шарка, никога не се разболяват от едра шарка. Кравешката шарка причинява мехури по кожата, подобни на едрата шарка, но не е фатална. Той решава, че кравешката шарка може да създаде при човека имунитет срещу едрата шарка и, учудващо, успява да убеди местен фермер да му позволи да експериментира върху сина му Джеймс Фипс. През 1798 г. той взима малко гной от мехурите на доячка с кравешка шарка, и я инжектира в ръката на Фипс, като повтаря това в продължение на няколко дни. После го заразява с едра шарка. Фипс станал зле, но не развил пълната клинична картина на едрата шарка и се възстановил в рамките на няколко дни, без белези или други неблагоприятни ефекти.


Дженър започнал ваксиниране на местните жители и винаги предлагал ваксината си безплатно. Бил категоричен, че не иска тя да бъде само на разположение на богатите. Положил много усилия, за да се приемат идеите му, по-специално от църквата, която смятала, че даването на хората на материал от болни животни е против Божията воля. И докато броят на хората, които били ваксинирани, се увеличавал, имунитетът им станал очевиден, като не се заразявали с едра шарка. Неговата теория е приета и в рамките на 30 години ваксинацията става задължителна в Англия и Уелс, като се предоставяла безплатно за всички.
Едрата шарка е вече несъществуваща болест, като е била обявена за ерадикирана от Световната здравна организация през 1980 г. Това става след повсеместната политика за ваксиниране. Тази силно вирулентна и смъртоносна болест е била унищожена благодарение на работата на един човек. Но едрата шарка не е единствената засегната. Рутинната ваксинация срещу редица инфекциозни заболявания спомага за драстичното намаление на броя на случаите на морбили, рубеола, дифтерия, тетанус, паротит, полиомиелит и менингит. Всички тези заболявания са потенциално фатални и могат да причинят хронични и опустошителни последици за тези, които оцелеят. Работата на Дженър ни е дала възможността да се защитим срещу тях. Смята се, че Дженър е отговорен за спасяването на повече човешки животи, отколкото всеки друг човек в историята.