- Комбинирана антикоагулантна и антиагрегантна терапия при пациенти с остри коронарни синдроми след перкутанни коронарни интервенции Анализ и обобщение на известните до момента знания и препоръки
Съвременните ръководства препоръчват терапия с продължителност 12 месеца с два антиагреганта – аспирин и P2Y12 рецепторен антагонист, след остри коронарни синдроми (ОКС), както и след перкутанни коронарни интервенции (ПКИ) с имплантиране на медикамент-излъчващ стент (DES)[1].
д-р Кирил Карамфилов, дм д-р Лилия Владимирова дКлиника по кардиология, УМБАЛ „Александровска” прочети виж като PDF - Пулмонална артериална хипертония. Биологични маркери и прогноза
Пулмоналната артериална хипертония или накратко пулмонална хипертония е клиничен синдром, чието значение в практиката на лекарите е значително недооценено. Обикновено диагнозата и специфичното лечение на патофизиологичен принцип закъснява съществено, поради липса на правилно диференциално-диагностично мислене. Често диагнозата минава под рубриката застойна сърдечна недостатъчност с преобладаване на симптомите от венозен застой в големия кръг на кръвообращението, без в дълбочина да се обследват причините за този застой.
доц. д-р Пламен Петровски Клиника по функционална диагностика на ССЗ, ВМА – гр. София прочети виж като PDF - Патофизиология на хроничната сърдечна недостатъчност
Хроничната сърдечна недостатъчност (ХСН) е най-големият проблем на медицината поради високата смъртност, нарастващия брой на хоспитализациите и огромните разходи в лечението.
проф. д-р Младен Григоров1, доц. д-р Владимир Григоров2 1Втора МБАЛ, гр. София; 2МУ-Плевен, Болница ARWYP, ЮАР прочети виж като PDF - Приложение на бета-блокерите в лечението на сърдечна недостатъчност с намалена левокамерна фракция на изтласкване
В рандомизирани клинични проучвания е доказано, че блокирането на бета-адренергичните рецептори води до симптоматично подобрение, намаление на хоспитализациите и подобрение в преживяемостта при пациентите със сърдечна недостатъчност (СН) и намалена фракция на изтласкване[1,2,3].
доц. д-р Елена Кинова Клиника по кардиология, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, гр. София прочети виж като PDF - Приложение на статини в профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания
Понастоящем 3-хидроксиметил-3-метилглутарил коензим А (HMG-CoA) редуктазните инхибитори (статини) са най-широко използваният клас медикаменти в световен мащаб, като редукцията на сърдечно-съдови инциденти при тяхната употреба варира между 25-45%.
доц. д-р Арман Постаджиян Клиника по кардиология, УМБАЛ „Света Анна”, гр. София прочети виж като PDF - Моногенни наследствени форми на захарен диабет
Според класификацията на различните форми на захарен диабет (ЗД), моногенните наследствени форми се обособяват в самостоятелна група.
д-р Ц. Тотомирова, проф. д-р И. Даскалова, дмн Клиника по Ендокринология и болести на обмяната, ВМА, гр. София прочети виж като PDF - Метформин остава основен играч в съвременното лечение на захарен диабет тип 2
Целта на всички съществуващи терапевтични подходи при захарен диабет тип 2 е да осигурим не само бърз контрол на хипергликемията, но разбира се, това да е за продължителен период от време, да запазим този контрол оптимален и през годините на лечението.
д-р Лъчезар Лозанов Началник отделение по ендокринология, МБАЛ Токуда Болница София прочети виж като PDF - Рискови фактори за развитие на захарен диабет след чернодробна трансплантация
Новоустановеният след чернодробна трансплантация захарен диабет е често метаболитно усложнение и се асоциира с по-лош краен изход. По определение като посттрансплантационен захарен диабет се описва състояние на новопоявилo се след трансплантация на орган заболяване при пациенти, при които не е имало завишаване на гликемиите преди оперативната интервенция.
И. Даскалова1, Ц. Тотомирова1, Н. Владов2, И. Такоров2 1Клиника Ендокринология и болести на обмяната, 2Клиника по жлъчно-чернодробна-панкресна хирургия и трансплантология, Военно-медицинска академия, гр. София прочети виж като PDF