Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 10 2016

Специален гост

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Радка Аргирова, д.м.н.
Вирусолог в Токуда болница – София


Проф. д-р Радка Аргирова е завършила ВМИ – София. От 1987 г. до 2012 г. проф. Аргирова завежда последователно лабораторията по СПИН, лабораторията по ретровируси и лабораторията по херпесни и онкогенни вируси в НЦЗПБ. В момента е вирусолог в Клиничната лаборатория в болница „Токуда”.
Била е зам.-министър на здравеопазването и няколко години зам.-председател на БСМС. В момента е председател на Българското дружество по медицинска вирусология и зам.-председател на Хумболтовия съюз в България.

  

       

Проф. Аргирова, какво представлява работата, която извършвате за Клиничната лаборатория в болница Токуда?

Професор по вирусология съм от 1998 г. и всъщност цял живот се занимавам с вирусология (изключително с ретровируси), това са ХИВ и близките му онкогенни вируси. Разбира се, винаги съм имала интерес въобще към всички вируси, не само към тези, и този интерес нарасна откакто започнах работа тук – в болница „Токуда”. Преди три години болницата нямаше вирусолог, а сега мисля, че трудно си представят какво ще бъде без такъв, тъй като натоварването е огромно и има огромно поле за работа. Интересно е, защото се срещаш със самите пациенти, независимо дали са на болнично лечение или идват само за преглед. Другото, което е много важно, че в тази болница се работи на най-високо техническо ниво, като се използват най-съвременни технологии. Не се допускат никакви компромиси с качеството, купува се това, което е нужно като апаратура, което е най-доброто и много често е и най-скъпото. Това е частна болница, но мисля, че цените не са непосилни, особено ако човек иска да получи пълна диагноза.

В болница „Токуда” аз работя всички съвременни вирусологични методи, преди всичко цялата молекулярна биология, това е т.нар. верижна полимеразна реакция с нейните разновидности, т.е. директно доказване на вирусите в телесни течности и тъкани. Става дума за вируси от херпесното семейство – херпес симплекс 1 и 2, херпес зостер, цитомегаловирус, Епщайн-Бар вирус, човешки херпесен вирус 6. Всичко това може да се докаже чрез високоспецифични Методи и е много ценно както за диагностиката, така и за мониториране на лечението.

Освен това се прави и това, което се нарича вирусна имунология. Малко се бият тези термини, но става въпрос за измерване на отговора на организма след среща с вируса, т.е. как реагира той. Реагира с антитела, които можем да определяме количествено.

Можем също да определим колко една инфекция е стара (минала) или нова (прясна), т.е. придобита в далечното минало или току що се е формирал антитяловият отговор. Например като деца или младежи те са прекарали варицела или са се срещали с двата херпес вируса или др. (общо взето всички се срещаме с тях – те се предават по въздушно-капков и полов път) и тези вируси остават латентни в организма през целия живот, но при определени обстоятелства могат да станат отново активни и да причинят сериозни бели, напр. енцефалити или менингоенцефалити. Това се наблюдава се най-често при възрастни хора.

Например постъпват в неврологично отделение с менингоенцефалит и тогава изследваме гръбначно-мозъчната течност (ликвора) за наличие на антитела към споменатите вируси, като тези антитела са в по-висока концентрация в ликвора, отколкото в кръвта и заключаваме, че е налице инфекция на централната нервна система. Всичко това се прави тук. Имаме много пациенти и от чужбина.


На прага на сезонната вирусна епидемия сме, ще споделите ли опита си с нас?

Октомври месец е първият месец на настинките и „гриповете“ и началото на тази респираторна епидемия, която се наблюдава всяка година у нас и най-често се свързва с настинка, поради резките температурни промени, улесняващи вирусната атака. Народът му казва грипен вирус, но ние знаем, че освен него ни нападат още парагрипни вируси, риновируси, аденовируси и др. Някои от тях се демонстрират главно с хрема и затруднено дишане, а други – с храносмилателните смущения, при всички обаче е налице обща умора, като най-големият дял от причинителите на тези състояния се пада на грипните вируси.

Грипните вируси имат една особеност, те са много изменчиви. Всяка година вирусите са малко по-различни от предишната. Това е много важно и за терапията, и за предпазването от тях. Поради тази причина Световната грипна централа всяка година „извежда“ най-вероятните щамове-причинители за предстоящия грипен сезон. За нас сега този сезон е есен 2016 – зима 2017 г. Това не значи, че няма да има и други вируси или грипни щамове, но това ще са най-често срещаните. Това е така, защото инфекцията се предава по въздушно-капков път. Тази година причинителите са два от щам А и един щам В. И двата фигурират във ваксината, която вече се разпространява. Тук е мястото да кажа, че силно препоръчвам грипната ваксина. Тя не е задължителна, което означава, че трябва всеки сам да си я закупи и да изрази своето лично желание да се имунизира. Все повече препоръчваме да се преминава към този тип ваксинация, за да може хората да осъзнаят, че и сами имат отговорност и могат да се погрижат за здравето си. Специално грипната ваксина засяга много сериозно възрастните хора, особено тези от тях, които страдат от някакво хронично заболяване или живеят няколко поколения на едно място. Другата група от хора, на които много сериозно препоръчваме такава ваксина, са хората с имунна недостатъчност по някаква причина (на първо място са хората, живеещи с ХИВ, защото те са с отслабена имунна система, а грипният вирус, ако проникне в този вече имунно-нарушен терен, ще усложни значително състоянието на пациента. Това важи и за хората с друг вид хронични заболявания: хепатит В, С или с имунна недостатъчност, при лица с дълготрайно лъчелечение и др. Чрез имунизацията се образуват антитела и когато имунизираният се срещне с грипния вирус, тези антитела бързо действат.

Важно за противогрипните ваксини е да се знае за коя възраст са подходящи, особено при децата. До шестия месец децата са протектирани от майчините антитела, които макар и да не са точните имат известно предпазно действие. Важно е в недотам добрите екологични условия, в които живеем, да предпазваме децата, защото един грип може да доведе до продължително протичащи белодробни и др. усложнения, бронхиална астма, отит и др. След респираторни вирусни инфекции се получава бронхоспазъм и вече се налага да се използват други лекарства. Когато теренът е инфекциозен (а той често се комбинира с алергичен), тогава много се затруднява лечението и има последици. При децата тези последствия могат да бъдат трайни.

Пикът на грипната епидемия у нас е обикновено края на януари – началото на февруари. Преди това имаме по-малки епидемии, които по-скоро са локални. От края на февруари – началото на март е това, което наричаме опашка на епидемията, т.е. все още има болни, но се регистрират по-малко новоинфектирани лица.

Това, което искам да подчертая за 150-ти пореден път, е че грипът и вирусните инфекции не се лекуват с антибиотици. По-добре да се предпазим, отколкото да се лекуваме. Това освен чрез ваксина, става и чрез пазене от настиване и най-вече нещото, което никак не е възприето у нас, а именно когато човек се почувства недобре да си остане вкъщи ден-два, а не да заразява всеки около себе си.


Вашата слабост са неправителствените организации, така ли е?

Всеки един лекар, дори всеки един човек, освен професията, която упражнява, би трябвало да има и някаква гражданска ангажираност. Степента на тази ангажираност зависи от всеки лично и от ежедневието му. Чрез моята работа аз съм свързана с няколко неправителствени организации.

Едната е Надежда срещу СПИН, на която съм съосновател. Тя се занимава и работи активно с хора, носители на ХИВ-вируса. Работата с тези пациенти ми носи огромно удоволствие, защото от първоизточника разбирам какво е необходимо да се направи допълнително за тях. Например да се предложи нов закон, да се въведе някаква наредба, да се съдейства за по-бързото влизане на нашия пазар на ново лекарство, да се ускорят търговете на МЗ. Това, което ме мотивира е, че тези хора при нужда се обаждат, за да искат съвети или помощ, защото една от слабостите в нашето здравеопазване по отношение на хората, живеещи с ХИВ е, че всичко е добре до момента, в който се установи носителство на вируса. Но това са живи хора и те имат нужда и от друг вид лекари, като зъболекар, ортопед, гинеколог, акушерска помощ. Тук срещаме много голяма трудност, и то в медицинската общност.

Другата организация, с която работя е Българската асоциация по семейно планиране. Това са много активни хора. Председател на организацията е д-р Радосвета Стаменкова. Там се раждат прекрасни проекти, в които имам честта да участвам. Последният проект, който изпълнихме, беше за отношението на административните органи в затворите към лицата, които са с кръвно- и полово-предавани болести.

Работата ни се свеждаше до просвещаване, обучение и възпитание на надзиратели, директори и други немедицински лица в затвора и да ги научим колко е важно, че тези хронично болни хора са с назначено лечение и именно административните служители трябва да са активни и да ги подтикват да продължават с терапията. Важно е да разрешават и съдействат при назначени контролни прегледи, защото затворниците са под юрисдикцията на МВР. В тази системна работа със затворите (всъщност от няколко години) имаме голям напредък. Последният проект бе по програма, финансирана от Норвегия със съдействието на Министерството на правосъдието. Много е приятно да се работи по подобни инициативи. За мен това е важно и съществено, защото си реализирам знанията и виждам как хората възприемат и се научават и това влиза директно в практиката.

Много работя със журналисти. Вече 7-8 години съм канена, дори съм модератор на националните срещи на журналисти по линия на фондация „Мост”. По определена тема се канят различни водещи специалисти, които разказват за най-новите постижения в отделните области на медицината на достъпен език.

Изключително много обичам да работя и с Националната мрежа на здравните медиатори. България трябва да се гордее с тях. Това са немедицински лица, обучени от медицински специалисти. Здравните медиатори са „лидери ” в различни малцинствени групи, най-често роми. По този начин запълваме нишите, получаващи се там, където няма добри условия на живот и здравеопазването е трудно достъпно. Здравните медиатори полагат изпит и отиват в определените общини и получават заплата за тази дейност. Това е голямо постижение за България.


Проф. Аргирова, какъв апел бихте искали да отправите?

Много скоро наближава 1-ви декември – световният ден за борба със СПИН. Това, което много ме вълнува най-много напоследък е, че по целия свят, включително и у нас, разпространението на ХИВ сред хомосексуалистите се среща много, много често. Голям поток от хора идва при нас за изследвания и съвети. В настоящата 2016 г. от около 50 мъже, които са дошли за съвет при мене, само един има връзка с момиче. Това е страшно. И други болести се предават по този начин. Никой никого не пази и никой не е длъжен да си съобщава ХИВ-статуса. В една връзка обаче всеки си носи и поема собствената си отговорност. Често се случва да ми казват: „Напишете един списък на тези, които са ХИВ-позитивни, да зная детето ми с кого не трябва да излиза”, това е просто абсурдно! Ако гледате статистиката относно ХИВ/СПИН, в България чувствително сме намалили броя на новозаразените с ХИВ лица по интравенозен път – близо три пъти. Делът на заразените от хетеросексуална връзка не се е увеличил значително, но броят на тези, които се заразяват по хомосексуален път страшно расте. Съобщавам го, за да се замислят особено младите хора по този въпрос. Бъдете отговорни към собственото си здраве!