Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 11 2016

Интернационализация на изследванията по въпросите на рака на ануса

виж като PDF
Текст A
Кирил Киров1, Георги Кобаков1, Даниел Костов2, Даниел Янков2, Ина Кобакова3
1Отделение по хирургия, СБАЛОЗ „Д-р Марко Марков“ ЕООД, гр. Варна, 2Катедра по хирургия, МБАЛ, гр. Варна при ВМА, гр. София, 3Клиника по обща и клинична патология, МУ-Варна


Тази наукометрична статия представя някои резултати от проучването на някои публикационни и цитационни аспекти на динамиката на съвременните международни научни комуникации по актуалната проблематика на рака на ануса. Открояват се водещите автори, научни институции и списания в световен мащаб, с които може да се установи ползотворно сътрудничество.

Съвременната компютъризирана наукометрия е призвана да подпомогне ръководителите на научната политика и самите изследователи при определянето на приоритетите на предния фронт на науката и да допринесе за по-нататъшното повишаване на качеството и ефективността на изследванията, особено в интердисциплинарните области.

От наукометрична гледна точка интернационализацията на научно-изследователската дейност се характеризира със следните съществени особености[14]:

  • Създаване на международни научни колективи.
  • Разработване на международни научни проекти.
  • Създаване на международни научни списания.
  • Създаване на международни научни дружества.
  • Успешно организиране на международни научни форуми.
  • Публикуване на научни статии в чуждестранни и международни списания.
  • Международен обмен на преподаватели и научни работници.

Целта на настоящото наукометрично проучване е да се анализират някои публикационни и цитационни аспекти на динамиката на международните научни комуникации по проблемите на епидемиологията, диагностиката, клиниката, лечението и профилактиката на рака на ануса.


Материал и методи

През м. юни 2015 г. са проучени библиографските описания и резюметата на релевантните статии по този тесен проблем, които са първично публикувани през периода от м. януари 2010 г., до м. декември 2014 г. вкл. и в последствие реферирани в информационните портали Web of Science (WoS), Medline Web of Knowledge (Thomson Reuters, Philadelphia, USA) и в Scopus (Elsevier, the Netherlands).

Проследени са следните основни наукометрични показатели:

  • Брой на реферираните статии.
  • Заглавия на съдържащите ги списания.
  • Брой и имена на авторите.
  • Езици на публикациите.
  • Типове първични документи.
  • Националната и институционална принадлежност на авторите[14], както и цитирания на авторски публикации в WoS.


Резултати и обсъждане

През този петгодишен период в WoS са реферирани общо 773 статии, в Medline – 569 статии, а в Scopus – 1 325 статии, третиращи различни аспекти на този комплексен проблем. Подобно на другите наукометрични разпределения и по тази конкретна проблематика е налице значително доминиране на научната общност от САЩ както по отношение на авторите, работещи там, така и на издаваните в тази страна списания. В WoS са реферирани 268, а в Scopus – 425 статии на автори от САЩ.

Динамиката на броя на реферираните статии е показана на (Фиг. 1), а броят на публикациите на авторите от другите водещи страни, реферирани в WoS и Scopus, на (Фиг. 2). Авторите на статиите, отразени в WoS, работят в 40 страни, а на тези, отразени в Scopus – в 67 страни от целия свят.

Фигура 1: Динамика на броя на реферираните статии през 2010-2014 г.

Фигура 2: Разпределение на някои страни, според броя на статиите от техните автори

  

Статиите, отразени в WoS, са първично публикувани само на пет езика, тези, отразени в Medline – на 14 езика, а тези в Scopus – на 17 езика. Разпределението на основните езици на статиите се вижда на (Фиг. 3).

Фигура 3: Разпределение на основните езици (без английския) според броя на статиите

 

Статиите на английски език в WoS са 724, в Medline – 490, а в Scopus – 1 170.

Основните типове първични документи са систематизирани на Фиг. 4. Освен тях в MEDLINE има 86 описания на клинични случаи, 24 коментарни статии, 16 многоцентрови и 12 рандомизирани клинични проучвания, а в WoS – 290 резюмета на доклади на научни форуми.

Фигура 4: Разпределение на основните типове на първични публикации

 

Т.нар. „ядрени“ списания, съдържащи най-много статии по конкретния проблем, са посочени на Табл. 1, водещите автори – на Табл. 2, а водещите научни институции – на Табл. 3.

Таблица 1: „Ядрени“ списания по проблема „рак на ануса“

Списание

WoS

Medline

Scopus

1

Int. J. Radiat. Oncol. Bioo. Phys,

96

31

38

2

Dis. Colon Rectum

36

17

44

3

J. Clin. Oncol.

63

11

12

4

Colorect. Dis.

19

19

31

5

Strahlenther. Onkol.

37

9

8

6

Cancer Chemotherapy (Japan)

0

34

29

7

Sexual Health

25

9

22

8

Radiother. Oncol.

16

16

17

9

Cancer

13

11

19

  

Таблица 2: Водещи автори по проблема „рак на ануса“

Автори

WoS

Medline

Scopus

1

R. Glynne-Jones

28

23

22

2

A. E. Grulich

15

15

16

3

J. Palefsky

14

7

24

4

D. Sebag-Montefiore

18

11

9

5

P. Das

13

10

12

6

C. G. Willett

18

6

9

7

C. Eng

10

11

12

8

C. H. Crane

15

8

9

9

J. A. Ajani

17

7

7

10

C. R. Thomas

14

8

6

  

Таблица 3: Водещи институции по проблема „рак на ануса“

Научна институция

WoS

Scopus

1

University of Texas M. D. Anderson Cancer Center, USA

32

40

2

University of California of San Francisco, USA

23

34

3

University of New South Wales, Australia

20

24

4

Mount Vernon Hospital, USA

18

22

5

Memorial Sloan-Kettering Cancer Center, USA

20

17

6

Mayo Clinic, USA

21

14

7

University of Melbourne, Australia

19

16

8

Icahn School of Medicine at Mount Sinai, USA

8

20

9

National Cancer Institute, USA

7

19

10

University College London, England

10

13

    

Резултатите от автоматизирания цитационен анализ показват, че през периода от началото на 2010 г. до м. юни 2015 г. статиите, реферирани в WoS, са получили общо 2 664 цитирания, от които 1 458 без самоцитиране на авторите (54.73%) от общо 1 172 цитиращи статии, от които 898 без самоцитиране (76.62%). Средният брой на цитиранията за една статия е 3.45, а за една година – 444.00.

Общо 352 статии (45.54%) са цитирани поне веднъж през този период. Стойнoстта на h-индекс е 24[7].

Статията на M. J. Silverberg и съавт. (Clin. Infect. Dis., 54, 2012, №7, 1 026-1 034) вече е цитирана общо 98 пъти; статията на N. F. Crum-Cianflone и съавт. (AIDS, 24, 2010, №4, 535-543) – общо 71 пъти, а статията на L. L. Gunderson и съавт. (J. Clin. Oncol., 30, 2012, №35, 4 344-4 351) – общо 52 пъти в WoS.

През последните години все по-убедително се откроява нарастващата роля на интернационализацията на науката. Обсъждат се перспективите и предизвикателствата на международното научно сътрудничество при решаване на проблемите на бедността, околната среда, образованието, науката и медицината[15], както и по отношение на популационните биобанки[20], депресията[17], пластичната хирургия[13] и др.

Бихме споменали само някои от многобройните наукометрични публикации върху международните научни комуникации, посветени на различни съвременни биомедицински дисциплинно- и проблемно-ориентирани изследвания: психиатрията[16], аутизмът[6], множествената склероза[2], профилактиката на исхемичния[1] и на хеморагичния мозъчен инсулт[4], обструктивната сънна апнея[8,12], ринопластиката[18], минимално-инвазивната обща хирургия[3], интерсфинктерните резекции при ракa на правото черво[10], качеството на живот на болните с рак на правото черво[9,11], палиативните грижи за болните[5], заболяванията на слюнчените жлези при болните с колоректален рак[19] и др.


Заключение

Систематизираната библиографско­-референтна информация би могла да послужи за усъвършенстването на международните научни връзки на българските учени и специалисти (онколози, колопроктолози, коремни хирурзи, радиолози и др.), занимаващи се непосредствено с интердисциплинарните проблеми на рака на ануса.

Изградената база данни с имената и адресите на авторите от САЩ и Европа може да се предостави на българските колеги, с цел установяване на преки и най-вероятно ползотворни контакти за взаимоизгодно сътрудничество с учените от чужбина.
  

 

  
    
книгопис:
1.    Арабаджиева, Д., А. Капрелян, С. Андонова, Д. Томов, А. Цукева, Н. Радева, Д. Георгиева. Анализ на съвременните международни научни комуникации върху първичната профилактика на исхемичния мозъчен инсулт. Мединфо, 15, 2015, № 7, 48-51.
2.    Aleixandre-Benavent, R., A. Alonso-Arroyo, J. González de Dios, A. Vidal-Infer, M. González-Muñoz, Sempere ÁP. Bibliometric profile of the global scientific research on multiple sclerosis (2003-2012). Mult. Scler., 21, 2015, No 2, 235-245.
3.    Antoniou, S. A., K. Lasithiotakis, O. O. Koch, G. A. Antoniou, R. Pointner, F. A. Granderath. Bibliometric analysis of scientific contributions in minimally invasive general surgery. Surg. Laparosc. Endosc. Percutan. Tech., 24, 2014, No 1, 26-30.
4.    Arabadzhieva, D., A. Kaprelyan, I. Dimitrov, D. Georgieva-Hristova, M. Negreva. Internationalization of scientific communications in the field of hemorrhagic stroke prevention. Merit Res. J. Med. Med. Sci. 3, 2015, No 12, 575-580.
5.    Centeno, C. International research: comparison and collaboration to understand and promote palliative care. Palliat. Med., 28, 2014, No 2, 99-100.
6.    Goldstein ND, Tager-Flusberg H, Lee BK. Mapping collaboration networks in the world of Autism Research.- Autism Res., 8, 2015, No 1, 1-8.
7.    Hirsch, J. E. An index to quantify an individual’s scientific research output.- Proc. Natl Acad. Sci. USA, 102, 2005, No 46, 16569-16572.
8.    Huamaní, C., J. Rey de Castro, G. González-Alcaide, D. N. Polesel, S. Tufik, M. L. Andersen. Scientific research in obstructive sleep apnea syndrome: bibliometric analysis in SCOPUS, 1991-2012.- Sleep Breath., 19, 2015, No 1, 109-114.
9.    Kostov, D., D. Yankov, G. Kobakov. Internationalization of research on quality of life in rectal cancer.- In: ESMO 15th World Congress of Gastrointestinal Cancer. Barcelona, 3-6.VII.2013. Ann. Oncol., 24, 2013, Suppl. 4, p. iv87.
10.    Kostov, D., G. Kobakov, D. Yankov. International visibility of research on intersphincteric resec­tions for rectal cancer. In: ESMO 16th World Congress of Gastrointestinal Cancer. Barcelona, 25-28.VI.2014. Ann. Oncol., 25, 2014, Suppl. 2, ii64-ii65.
11.    Kostov, D., G. Kobakov, D. Yankov. International scientific communications in the field of rectal cancer patient’s quality of life.- In: ESMO 16th World Congress of Gastrointestinal Cancer. Barcelona, 25-28.VI.2014.- Ann. Oncol., 25, 2014a, Suppl. 2, p. ii64.
12.    Milkov, M. Internationalization of pediatric sleep apnea research. Int. J. Pediatr. Otorhinolaryngol., 76, 2012, No 2, 219-226.
13.    Rockwell, W. T., P. Agbenorku, J. Olson, P. E. Hoyte-Williams, J. P. Agarwal, W. B. Rockwell. A model for university-based international plastic surgery collaboration builds local sustainability. Ann. Plast. Surg., 74, 2015, No 4, 388-391.
14.    Tomov, D. T. The unity of interdisciplinarity, institutionalization and internationalization of science: reflections from/on cell biology. Biomed. Rev., 12, 2001, 41-55.
15.    Widmer, R. J., J. M. Widmer, A. Lerman. International collaboration: promises and challenges.- Rambam Maimonides Med. J., 6, 2015, No 2, e0012.
16.    Wu, Y., Z. Duan. Social network analysis of international scientific collaboration on psychiatry research. Int. J. Ment. Health Syst., 9, 2015, No 1, 2.
17.    Wu, Y., C. Long, Z. G. Duan. Analysis on international scientific collaboration and research focus on depression field. Chin. Med. J. (Engl.), 128, 2015а, No 5, 687-693.
18.    Yankov, D., D. Tomov. International visibility of rhinoplasty research. Scripta Scientifica Medica, 43, 2011, No 2, 101-106.
19.    Yankov, D., M. Milkov, D. Kostov, Ts. Tonchev, G. Kobakov, P. Nedev, D. Tomov. Scientometric investigation of the relationships between salivary glands and colorectal malignancies. In: ESMO 15th World Congress of Gastrointestinal Cancer. Barcelona, 3-6.VII.2013. Ann. Oncol., 24, 2013, Suppl. 4, p. iv110.
20.    Zawati, M. H., B. Knoppers, A. Thorogood. Population biobanking and international collaboration. Pathobiology, 81, 2014, No 5-6, 276-285.

Водещи институции по проблема „рак на ануса“