Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2016

Специален гост

виж като PDF
Текст A
чл.-кор. проф. д-р Чавдар Славов
УМБАЛ "Александровска", гр. София


     

    

    

Проф. д-р Чавдар Славов работи в УМБАЛ „Александровска” от 1980 г. Там е заемал длъжността началник на Клиниката по Урология от 2009 до 2013 г. От 2014 г. е избран за член-кореспондент на БАН. Той е методичен ръководител и консултант на урологичните отделения в УМБАЛ „Дева Мария” и в МБАЛ „Доверие”.

Членува в Българското урологично дружество, EAU, SIU, AUA, Българската асоциация по сексуална медицина, Европейската асоциация по сексуална медицина и др.

      

Вие сте третият поред член кореспондент на БАН в урологичната общност. Как бихте определили тази си номинация?

Това е най-високата степен в моята кариера, предимно научна и преподавателска. Бях избран за член-кореспондент на БАН в края на 2014 г., което означава дописен член на БАН и съм член на събранието на академиците и член-кореспондентите. Аз съм третият член на БАН в историята на урология­та – първият е проф д-р Иван Викторов, а след това акад. Николай Минков.


Наскоро се завърнахте от Годишната среща на Американската урологична асоциация, на която сте пълноправен член. Споделете с читателите ни впечатленията си?

Тази година срещата на Американската урологична асоциация (AUA2016) се състоя от 6 до 10 май в Сан Диего (Калифорния, САЩ), където присъстваха близо 16 000 участници от целия свят. Тя се провежда за 111-та поредна година и е най-голямата среща на уролози в света, като предоставя несравним достъп до новаторски изследвания, нови гайдлайни и най-новите постижения в урологичната медицина. Следващата Годишна среща на AUA (AUA2017) ще се проведе в Бостън в периода 12-16 май 2017 г.

В Американската асоциация на уролозите (AUA) съм първият поканен член. Първоначално бях член кореспондент до 2002 г., а в последствие – пълноправен и почетен чуждестранен член от 1998 г. След това още трима български колеги станаха членове, като аз им бях препоръчител, а за мен поръчители бяха чужденци, които ме познаваха от специализации и конгреси в страната и чужбина. Интересното е, че когато ме избираха за пълноправен и международен член се изискваше характеристика от основното звено, в което работя, т.е. от директора на Александровска болница (тогава доц. д-р Петков). Изпращаше се формуляр, по който да бъде направена тази характеристика, като на първо място се слагаха моралните, на второ – етичните, и на трето – професионалните качества. Така че членството в AUA е изключително престижно и бих казал, че не всеки може да бъде член на тази асоциация.

В AUA членуват 2 050 американски уролози и 12 000 уролози от цял свят. Всъщност това е световният конгрес по численост и иновации в урологията. Показателен е фактът, че новостите, които се обявяват на срещата на AUA, се появяват една година по-късно на срещата на Европейската асоциация по урология (EAU). Бих искал да подчертая също, че 97% от американските уролози изпълняват гайдлайните на AUA. За съжаление, това у нас не може да се случи, защото тук всеки си има своите разбирания и методи и много малко са колегите (предимно по-младите), които следват определена школа.

Така че това е структурно Американската асоциация по урология и тя ежегодно провежда тези срещи в огромни конгресни центрове.

Най-характерното сега беше, че се продължава развитието, усъвършенстването и доактуването на правилата за диагностика и лечение на всички заболявания от областта на урологията – от уроинфекциите до трансплантация на бъбреците, като се мине и през цялата онкоурология.

Така че раковите заболявания в урологията са изключителен приоритет на уролозите в света и затова може би най-значимата тема беше карциномът на простатната жлеза. В последните години този проблем е шлагерен поради две причини:

В Америка това заболяване е номер едно сред мъжете, като измести дори рака на белия дроб. Може би битката с тютюнопушенето, която тръгна от САЩ, намали до голяма степен заболяемостта от рак на белия дроб, но в същото време се увеличи ракът на простатната жлеза. Миналата година в САЩ се отчитат повече от 230 000 нови случая и смъртност от около 30-35 хиляди пациенти.

Втората причина е, че ракът на простатната жлеза засяга всички групи на населението, в това число и заможните хора. Много богати и известни хора боледуват от това заболяване, затова изключително много се инвестира в проучвания както за причината, така и за нови лекарствени форми.

В откриването на причината за рака на простатната жлеза имаме и ние съществен дял. От 2009 г. участвахме в програмата Practical, която е световна програма и в която участват Здравният институт на САЩ, раковите институти на САЩ, Великобритания и Австралия и ние – една българска група съвместно с Центъра по молекулна медицина. Ние направихме сериозни открития, като изследвахме повече от 143 000 пациенти и установихме над 100 локуса в генома, които са отговорни за развитието на рак на простатната жлеза. Оказва се, че в 35% от случаите, той е генетично унаследен. Най-интересното е, че има корелация между рака на простатната жлеза и рака на гърдата при жените.

Така че един мъж с рак на простатата може да предаде в генома си локус за развитие на рак на гърдата при неговата дъщеря.

Тези открития бяха публикувани в четири издания на сп. Nature Genetics. Това е списанието с най-голям научен импакт фактор в медицината и въобще в световната наука. На базата на тези локуси и гени са създадени диагностично-лечебни панели, първите включват 17 гена, но се работи и по други. Това е част от т.нар. персонализирана медицина, която е много скъпа като ресурс, но в същото време икономическият ефект от нея ще бъде много голям в бъдеще, защото се подбира лекарство според геномния статус на определения пациент. Това е много интересно и бих казал, че е бъдещето на медицината.

Лекарствата, именно за лечението на рака на простатата, се създават и приемат доста бързо от Американския център за лекарствени средства (FDA). На конгреса се съобщиха и резултати на утвърдени препарати с вече 3-годишна давност от лечението на т.нар. метастатичен хормоноре­зистентен карцином, който е много агресивен и обикновено, когато се установи такъв, пациентите умират до месеци. Сега с тези лекарствени препарати се дава една по-голяма преживяемост и едно по-добро качество на живот.

Бяха анонсирани и други препарати, които се намират в трета фаза на проучването, като препарата за неметастатичен хормонорезистентен карцином и отделно нов препарат за лечение чрез т.нар. антиандрогенна терапия.

Така че в тази (лекарствена) посока има много голям бум последните години, както и в посоката за радикалното лечение на простатния карцином, включващо радикалната простатовезикулектомия, т.е. премахване на цялата простатна жлеза заедно със семенните мехурчета и с лимфните възли в басейна на малкия таз, а и е по-разширен. Тук шлагерна в последните години е роботизираната лапароскопска простатектомия, като на този конгрес бяха анонсирани и други четири центъра за производство на роботи за такава хирургия – в Италия, Германия, Япония и Южна Корея. Това означава, че цените рязко ще паднат на този вид апаратура, и дано и България има възможност да закупи повече подобни апарати, защото в момента има само два – единият е в Плевен, предимно за гинекологични операции, и другият е в болница „Доверие”, който се използва комплексно в хирургията, гинекологията и в урологията.

Друго ново от конгреса, от страна на апаратурата, е представянето на еднократен уретероендоскоп – това е много нежен инструмент, с който се прониква през пикочния канал, стига се до бъбрека и там се оглежда. Комбинираната терапия (литолапаксия с ендоуретерална литотрипсия) вече измества до голяма степен т.нар. екстракорпорална литотрипсия (апаратите за извънтелесно разбиване), тъй като е доказано, че тя на 100% изчиства бъбреците в резултат на внедряването на тези иновативни технологии.

На конгресът се представиха с по-дългосрочните резултати от лечението на свръхактивния пикочен мехур, като за пръв път се говори и за неактивния пикочен мехур, т.е. мехур, който страда. Това също е голям проблем и тъй като беше анонсирано това страдание, вероятно се очаква в скоро време да има нов продукт за неговото лечение. А този неактивен пикочен мехур е една от причините за усложнените уроинфекции.

Друга новост за тях и донякъде за цялата урологична общност е създаването на гайдлайни за поведение при стриктури за уретрата – област, в която работя отдавна, това е и моята докторска дисертация. За моя радост се оказа, че алгоритмите, които през 2007 г. бях актувал в дисертация си, сега съвпадат с гайдлайните на AUA. Разбира се, ние сме обменяли информация и това, че аз съм ги извел като алгоритми по-рано, е част и от общуването с тези общества. Не случайно стриктурите на уретрата заемат един много сериозен дял, защото са голям социален бич и нарушават значително комфорта на хората.

Както е известно, ние в нашата клиника бяхме сред първите може би 10 клиники в света, които въведоха ретропластиката с лигавица от устната кухина (от езика и бузата от вътрешната страна) и това ни нареди сред водещите страни в света. Сега това е златен стандарт при лечението на тези заболявания. Нещо повече – прилагаме техника, разработена от мен заедно с моите колеги, която се състои в двуетапно възстановяване на липсваща уретра. Вече имаме пет случая на реконструктивната хирургия на мъжката уретра, които докладвах на миналия конгрес и това се прие като новост. Широка тема е, че сега се правят масово визуални уретротомии и опити за дилатация, което още повече влошава състоянието, води до тежки уроинфекции, а принципът е след втората уретротомия при рецидив да се прави уретропластика – така е възприето по цял свят.

Другото са резултатите от приложението на лазерите в урологията, високочестотният ултразвук, което също е част от лечението на рака на простатната жлеза.


Известно е, че вашето хоби е изобразителното изкуство. Разкажете ни повече за него.

Моя странична слабост е да събирам графики на български художници и с помощта на акад. Румен Скорчев, акад. Светлин Русев и други колеги и приятели художници направихме един каталог, който подарявам по време на конгресите в чужбина. Те остават много приятно изненадани, а и по този начин популяризирам българското изобразително изкуство, което по никакъв начин не отстъпва на световното.

Подарих и на галерията в Сан Диего такъв каталог и те останаха много впечатлени и изявиха желание да направя връзката между тях и българските художници, които да им гостуват.

Колекцията ми е събирана предимно от дарения от самите художници и подаръци от пациенти (което не крия), които знаят, че това е моя слабост и разбира се, мои търсения с помощта на художниците и приятели – Свилен Блажев, Димитър Петров, Кирил Кирилов, Деян Вълков и т.нар. кюстендилска група, които стоят много добре в съвременното модерно изобразително изкуство.
Изложбата от избрана колекция на 100 български автори беше показана в Софийската градска галерия преди две години, след това в Кюстендилската градска галерия, доскоро беше в Бургаската, а сега предстои да бъде в гр. Плевен.