Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2016

Еректилна дисфункция

виж като PDF
Текст A
д-р Ал. Заимов
Катедра по Урология, МФ, МУ, гр. София


СЗО определя сексуалното здраве като основно човешко право, което дава възможност на човека да се наслади и контролира сексуалното поведение и репродуктивната функция на базата на лични и социални ценности[1].

Еректилната дисфункция (ЕД) се определя като невъзможност да се постигне и поддържа ерекция, достатъчна за задоволително полово сношение[2]. Това определение изключва нарушения на сексуалното желание (либидо), еякулацията и оргазъма. Въпреки че ЕД не застрашава пряко живота, тя има значително въздействие върху качеството на живот на страдащите и техните партньори[3]. Може да се отрази на самоуважението и достойнството на мъжа, тъй като се свързва с мъжествеността[2]. За съжаление, малка част от страдащите търсят лекарска помощ под влияние на религиозни и културни предразсъдъци. Честотата на ЕД, според различни проучвания, се движи около 12% от мъжкото население между 25-70-годишна възраст[4]. Смята се, че в световен мащаб ЕД засяга над 150 млн. мъже[5].

Ерекцията се контролира от централната нервна система чрез нервни импулси. Под тяхно влияние артериалните съдове се разширяват и притокът на кръв в кавернозните тела се увеличава. В същото време венозните съдове се притискат, което намалява отока на кръв от пениса.

След края на стимулацията венозните съдове се отпускат и ерекцията отзвучава[7]. Ако това не се случи и ерекцията продължи повече от шест часа, се получава приапизъм – състояние на патологична, пролонгирана, болезнена ерекция. Когато продължи повече от 48 ч., настъпват необратими фиброзни промени в тъканта на пещеристите тела, водещи до трайна ЕД.

Освен ерекцията в резултат на сексуален стимул, по време на парадоксалния сън мъжете също получават ерекции. Обикновено това са три до пет епизода на нощ, продължаващи 30-60 мин. И двата вида ерекция помагат за поддържане на нормалната еректилна функция, чрез осигуряване на адекватна оксигенация[8].

Когато мъжът забележи приз­наци на ЕД, трябва да разговаря с партньора си и да се консултира с лекар. Възможно е ЕД да е първият симптом на други по-сериозни заболявания[2]. Трябва да се установи причината за ЕД. Тя може да бъде органична или психогенна. Важни фактори са състоянието на кръвоносните съдове (съдова болест), болести на обмяната, хормонален дисбаланс, заболявания на пениса, неврологични заболявания, заболявания на простатната жлеза и др. Приемът на медикаменти, антихипертензивни, антидепресанти, антиандрогени, антихистамини също може да доведе до проява на ЕД[9].

  

Международен индекс за еректилна функция IIEF-5

В последните 6 месеца, как оценявате увереността си, че ще получите и запазите ерекцията си?

Много ниско

Ниско

Средно

Високо

Много високо

1

2

3

4

5

 

Когато получавате ерекция, вследствие на сексуална стимулация, колко често ерекциите ви бяха достатъчно твърди за осъществяване на проникване?

Почти никога или никога

Малък брой пъти (много по-малко от половината)

Понякога (приблизително половината пъти)

Повечето пъти (много по-често от половината пъти)

Почти винаги или винаги

1

2

3

4

5

 

По време на сексуалния акт, колко често успявате да задържите ерекцията си, след пенетрацията (проникване) в партньора си?

Почти никога или никога

Малък брой пъти (много по-малко от половината)

Понякога (приблизително половината пъти)

Повечето пъти (много по-често от половината пъти)

Почти винаги или винаги

1

2

3

4

5

 

По време на сексуалния акт, колко трудно ви беше да задържите ерекцията си до приключване на акта?

Изключително трудно

Много

трудно

Трудно

Леки

зат­руднения

Без

затруднения

1

2

3

4

5

 

Когато опитвахте сексуален акт, колко често той беше задоволителен за вас?

Почти никога или никога

Малък брой пъти (много по-малко от половината)

Понякога (приблизително половината пъти)

Повечето пъти (много по-често от половината пъти)

Почти винаги или винаги

1

2

3

4

5

 

Тежест на еректилната дисфункция според резултата:

Лека степен

Лека до средна степен

Средна степен

Тежка степен

17-21

12-16

8-11

5-7

    

Психогенната ЕД може да бъде ситуационна или генерализирана. За изясняване на етиологията е необходимо да се направят редица изследвания: анамнеза и статус, лабораторни тестове, доплер сонография, артерио­графия и други. Резултатите трябва да се обобщят от андролог, който да препоръча подходящо лечение.

От 1998 г. медицината разполага с инхибитори на ензима фосфодиестераза тип 5 (PDS5), който хидролизира гуанозин монофосфата в кавернозната тъкан. Това води до увеличение на артериалния кръвоток, релаксация на гладката мускулатура, като улеснява и удължава ерекцията. Тези препарати имат висока ефективност и безопасност на лечението и дадоха възможност на огромен брой мъже, страдащи от ЕД, да подобрят качеството си на живот. Ако пероралната терапия не дава задоволителен ефект, пациентите се насочват към втората линия на лечение. Това е интракавернозното прилагане на простагландин, папаверин и фентоламин. Прилагането на тези медикаменти значително повишава риска от възникване на приапизъм. Това налага пациентите да бъдат обучавани, какви стъпки да предприемат за преодоляване на това състояние и да бъдат инструктирани бързо да търсят специализирана медицинска помощ.

Ако медикаментозното лечение не дава резултат, в съображение идва имплантацията на пенис-протези. Към тази оперативна интервенция трябва да се подхожда внимателно, тъй като при нея се унищожават необратимо кавернозните тела.

Бързото развитие на инвазивната ангиология дава надежда за сравнително безопасно и високоефективно лечение на ЕД със съдова етиология.

 
  

  
книгопис:
1.    Department of Reproductive Health and Research. Gender and reproductive rights: sexual health. World Health Organization. Available at: http://www.who.int/reproductive-health/gender/sexual_health.html. Accessed November 25, 2003.
2.    NIH Consensus Conference. Impotence. NIH Consensus Development Panel on Impotence. JAMA 1993; 270: 83–90. | PubMed | ISI |
3.    Althof SE. Quality of life and erectile dysfunction. Urology 2002; 59: 803–810. | Article | PubMed | ISI |
4.    Martin-Morales A et al. Prevalence and independent risk factors for erectile dysfunction in Spain: results of the Epidemiologia de la Disfuncion Erectil Masculina Study. J Urol 2001; 166: 569–574, discussion 574–575. | Article | PubMed | ISI | ChemPort |
5.    Aytaç IA, McKinlay JB, Krane RJ. The likely worldwide increase in erectile dysfunction between 1995 and 2025 and some possible policy consequences. BJU Int 1999; 84: 50–56. | Article | PubMed |
6.    Moncada I, Saenz de Tejada I. Vascular physiology of penile erection. In: Carson C, Kirby R, Goldstein I (eds). Textbook of Erectile Dysfunction. Isis Medical Media: Oxford, 1999, pp 51–57.
7.    Lue TF. Erectile dysfunction. N Engl J Med 2000; 342: 1802–1813. | Article | PubMed | ISI | ChemPort |
8.    Moreland RB. Is there a role of hypoxemia in penile fibrosis: a viewpoint presented to the Society for the Study of Impotence. Int J Impot Res 1998; 10: 113–120. | Article | PubMed | ISI | ChemPort |
9.    Хинев, Ал., Б. Георгиев, З. Каменов, Р. Бостанджиев, Ф. Куманов, Ч. Славов. Наука кардиология, 2011; г.ХІІ, №4, 167-178.

Тежест на еректилната дисфункция според резултата:

Лека степен

Лека до средна степен

Средна степен

Тежка степен

17-21

12-16

8-11

5-7