Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2016

Инконтиненция на урината

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Митко Цветков, дмн
УМБАЛ „Александровска”, гр. София


Уринатната инконтиненция (УИ) е значим здравен проблем за жени и мъже в световен мащаб. Това заболяване е със съществено социално и икономическо влияние както върху отделния индивид, така и върху цялото общество. Директните и индиректните разходи, свързани с УИ, в САЩ възлизат на около 19.5 млрд. долара годишно, средно 3 565 долара на пациент. Тези разходи надхвърлят разходите за лечение на захарен диабет.

Има различни определения за УИ и се среща в различен процент от населението в света. Като УИ се определя неволево изпускане на урина през деня или през деня и нощта. Неволево изпускане на урина само нощно време се определя като енурезис ноктурна (нощно напикаване при деца). По дефиниция на International Continence Society от 2002 г. свръхактивният пикочен мехур (СПМ) представлява неудържим позив за уриниране със или без инконтиненция, обикновено съпроводен от често уриниране и никтурия (често нощно уриниране), ако липсва доказана уроинфекция или друга етиологична причина.

УИ се дели на стрес-инконтиненция, urgency-инконтиненция (спешна, неотложна) и смесен тип. Средно в световен мащаб от УИ страдат 35% (варира между 5-69% за отделните държави, най-често между 25-45%)[1]. Около 33 млн. американци имат свръхактивен пикочен мехур, 30% от всички мъже и 40% от всички жени в САЩ живеят със симптоми на СПМ. Всеки седми българин над 40 год. има уринарни проблеми като СПМ. Около 69% от българите казват, че никога не са чували за това състояние. Пациентите със СПМ имат неволни изпускания на урина почти 2 пъти дневно, а 3 от всеки 5 души имат нужда да посетят тоалетна 4 пъти през нощта. 65% от мъжете и 67% от жените съобщават, че симптомите на СПМ влияят на всекидневния им живот. Като цяло 73% от пациентите със СПМ изобщо не се лекуват[2]. 94% от пациентите биха отишли по-рано на лекар, ако са знаели повече за това състояние. СПМ и УИ по-често се среща при жените. Най-засегнатата възраст е напредналата (над 50-годишна възраст). Състоянието може да причини много неприятни ситуации, които повечето жени и мъже приемат като част от стареенето, но СПМ често засяга и някои от по-младите хора.

Пикочният мехур е изграден от трислойна мускулна стена. В областта на тялото и върха на мехура трите слоя образуват единен във функционално отношение мускул – m. detrusor urinae (изпразващ пикочния мехур мускул). Задържането на урината в пикочния мехур се осъществява от два сфинктера – гладкомускулен (неволеви) и напречнонабразден (волеви) m. sphincter vesicae urinariae internus et externus.

Микцията е физиологичен процес, при който с помощта на детрузора чрез рефлексен механизъм се изпразва пикочният мехур. При определено количество урина в пикочния мехур (250-300 ml), гладкомускулната стена на мехура се разтегля и стреч рецепторите в нея се възбуждат. В отговoр вътрешният гладкомускулен сфинктер се отпуска автоматично. Под действието на сигнали от кората на главния мозък (волево) външният напречнонабразден сфинктер се отпуска и се осъществява микцията.

При нормално приемане на течности и при нормална секреция на антидиуретичен хормон отделеният за денонощие обем урина е около 1.5 l. Обичайно при 100-150 ml урина в пикочния мехур има умерена необходимост за уриниране, при 250-300 ml се появява силен позив за уриниране, над 350 ml – неудържим позив. При СПМ: при 100 ml се усеща силен позив за уриниране, а при 200 ml вече той е неудържим.

Таблица 1: Диагностични критерии за определяне вида УИ

Симптоми

СПМ

Stress инконтиненция

Mixed

Urgency (спешност)

Да

Не

Да

Често уриниране с неудържим позив

Да

Не

Да

Изпускане на урина при физическа активност

Не

Да

Да

Количество урина при изпускането

Голямо

Малко

Вариращо

Никтурия

Да

Рядко

Понякога

     

Таблица 2: Класификация на видовете СПМ се извършва съобразно силата на симптомите

Тип

Характеристика

I тип:

Наличие на симптоми на СПМ без наличие на неволеви детрузорни контракции (сензорен тип Urgency).

II тип:

Наличие на неволеви детрузорни контракции, но пациентът ги усеща и може да контролира сфинктерите, с което предотвратява инконтиненцията.

III тип:

Наличие на неволеви детрузорни контракции, но пациентът ги усеща и може да контролира сфинктерите си до определен момент, след което следва отслабване и поява на инконтиненция.

IV тип:

Наличие на неволеви детрузорни контракции с невъзможност да се контролират сфинктерите и развитие на инконтиненция.

   

Какви са етиологичните фактори за това състояние?

Най-често срещаните причини са слабост в тазовите мускули (поради бременност и раждане, операции и др.) и увреждане на нервите (диабет, Паркинсонова болест, множествена склероза, инсулт, травма, операция на гърба, дискова херния, радиация, употреба на алкохол, инфекция, наднормено тегло, естрогенен дефицит след менопауза). Съществуват и медикаментозно обусловени фактори. Свръхупотреба на чай, кафе, алкохол, шоколад, цитрусови сокове и плодове, домати, пикантни и кисели храни, храни, които съдържат изкуствени подсладители, могат да засилят симптомите на свръхактивен пикочен мехур и УИ.

Рисковите фактори са: напредналата възраст[2], пол (жени), наднормено тег­ло[3], бременност и начин на раждане, етнически и расови фактори (от многобройните проучвания най-често засегната е бялата раса), хирургия в малкия таз (хистеректомия, радикална простатовезикулектомия, операции за доброкачествена простатна хиперплазия и др.), диета, социално-икономическо положение, тютюнопушене, тежки физически натоварвания[4].

Справянето с този социалнозначим проблем е свързано с ранна диагностика и лечение на заболяването. Необходими са подробна анамнеза, общ и локален статус, физикален и психически, лабораторни тестове (урина, кръв, маркери). От значение е наличието на други придружаващи и минали заболявания. Препоръчваме водене на дневник на уринирането за 24 ч. На базата на получените резултати се провежда адекватно лечение.

Според съвременните тенденции за успешно лечение на СПМ може да се говори тогава, когато повлияването на микционните симптоми води до подобряване качеството на живот.


Настоящи методи за лечение

  • Поведенческа терапия – промяна на стила и начина на живот и хранене.
  • Консервативна терапия (медикаментозна).
  • Физиотерапия.
  • Кинезитерапия.
  • Минималноинвазивни хирургически методи.
  • Хирургическо лечение.

Преди започването на лечение е необходимо провеждане на консултация със специалист уролог. По време на лечението е желателно да се избягват рисковите фактори, да се спазва хигиенно-диетичен, хранително-питеен режим. В зависимост от степента на заболяването и индивидуалните характеристики на индивида терапията се опрeделя от специалиста уролог.

Консервативното лечение на УИ е симптоматично. Медикаменти на първи избор за лечение на СПМ и УИ са М3-селективни антимускаринови лекарства. Ефектът от лечението се усеща още през първите 1-2 седмици. Лечението на симптомите на това заболяване се отразява благоприятно върху качеството на живот и цялостното усещане за здраве. По време на медикаментозното лечение е необходимо провеждане на физиотерапевтични процедури и изпълняването на специални комплекси упражнения за тонизиране на мускулите на тазовото дъно. В хода на лечението е необходимо динамично проследяване ефекта на лечението и оптимизиране на терапията.

При засилване на оплакванията се прилагат минималноинвазивни хи­рур­­гичес­ки методи. Съвременната уро­логия разполага с различни видове хирургически техники, позволяващи из­лекуване на това тежко урологично заболяване.

В заключение инконтиненцията на урината е състояние, за което пациентите не бива да се притесняват да говорят. Необходима е своевременна консултация със специалист. Това дискомфортно заболяване е лечимо. Пациентът се връща отново към нормалния му ритъм на живот, може да изпълнява спокойно своите професионални, семейни и обществени задължения. Той може да се чувства пълноценен в пълния смисъл на думата и не е необходимо да живее и търпи това страдание.

 

 
 

книгопис:
1.   Botlero, R., 2008.
2.    Milsom I et al. How widespread are the symptoms of an overactive bladder and how are they managed? A population-based prevalence study. BJU International, 2001, 87, 760-766.
3.    Hunskaar, S., 2008.
4.    Incontinence 5th Edition 2013, Paul Abrams, Linda Cardozo, Saad Knoury, Alan Wein.