Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2017

История на детските инфекциозни болести

виж като PDF
Текст A




Представяме накратко историята на едни от често срещаните детски инфекциозни заболявания през вековете. Някои са били смъртна заплаха за децата по света, но благодарение на усилията на много учени са били победени.

Дългогодишните проучвания са довели до разбиране на причините за тези заболявания, както и разработване на средства за превенцията и лечението им. Бъдещето в тези сфера е в ръцете на нови методи за третиране на имунокомпрометирани деца както и в развиващите се страни, където същите заболявания продължават да са причина за висока детска смъртност.

   
Дифтерия

Първи Хипократ признава вредните последици за здравето на пациентите от формирането на паяжиновидни мембрани и язви на сливиците. Принос има и въвеждането на трахеостомията на ларинкса при дифтерия във Франция през 1820 г.

Дифтерията се е обсъждала като сериозен проблем на още на първите срещи на американското педиатрично общество. Ларингелната форма на заболяването в тази епоха е почти винаги фатална, дори и след въвеждането на трахеостомията. Ранните години след сформирането на Американската педиатрична асоциация представляват период на знакови открития в разбирането на етиологията на това заболяване и в развитието на значително подобрени методи за лечение. През 1884 г. Фридрих Льофлер доказва, че бактерия е етиологичният причинител на дифтерия.

Въвеждането на интубационната тръба на О’Дуайър през 1885-та привлича голямо внимание, тъй като за първи път предоставя възможност за успешно лечение на задушаване, причинено от ларингеална дифтерия.

На VІІ-ия Ежегоден научен конгрес на Американската педиатрична асоциация са представени ефектите от дифтерийния антитоксин. Резултатът е потвърден от четири изследователски екипа. Това води до взимането на решение – ефектите на антитоксина ще се подложат на допълнителни и изчерпателни изпитвания. Позитивните резултати се потвърждават година по-късно. Изследвани са 1704 и случая на ларингеална дифтерия лекувани с антитоксин. Изводът е, че нуждата от интубация се понижава от 90% на 39% и смъртността спада от 73% на 27%.

Въведен е тестът на Шик, чрез който се определя предразположеността към дифтерия. Той е измислен от Бела Шик през 1913 г. Немският лекар Емил фон Беринг, който изолира антитоксина, получава Нобеловата награда за медицина през 1901 г. за това си революционно откритие.

   
Туберкулоза и менингит

Туберкулозата е друг много чест и сериозен проблем в детската възраст. Уилиям Ослер активно участва в изучаването на болестта. Той е особено заинтересуван от туберкулозата в детска възраст. На един от педиатричните конгреси той представя доклад, в който разделя болестта на следните типове остра, подостра и хронична или протрахирана форма.

Трудове за туберкулозата са били представяни на буквално всеки педиатричен конгрес в началото на ХХ-ти век.

Особено важни са тези: на Карр от 1912 г. за 71%-ия спад на екстрапулмоналната туберкулоза, докладът от 1927 г. на Арманд дьо Лил за диагностичната стойност при изследване на стомашен аспират, от 1930 г. на Бела Шик за БЦЖ ваксинацията, която е въведена 3 години по-рано. Както и на Джоузеф Джонстън от 1936 г. за еволюцията на детската туберкулоза в такава на възрастните поради едногенна реактивация. Тук се включват и докладът на Джон Литъл през 1947 г. относно възстановяването на пациент с милиарна туберкулоза след лечение със стрептомицин.

Менингитът, включващ и неизменно фаталния туберкулозен менингит, е бил също много честа причина за смъртност при децата през ХІХ-ти век. През 1896 г. August Caillé представя два труда: Лумбална пункция на спиналния канал и топикално лечение на туберкулозен менингит. Това е първото представяне на пункцията след нейното въвеждане като процедура от Квинке през 1891 г. Два други труда относно пункцията на субарахноидното пространство дават основание за изучаването на менингита, започва рутинно измерване на нивата на глюкоза и белтък. Разглеждано е и като потенциален път за въвеждане на терапевтични средства.

  
Лятна диария и некачественото мляко

В края на ХІХ-ти век и началото на ХХ-ти век е постигнат изключително важен напредък, резултат от усилията на отдадени педиатри и други лекари, за осигуряване предлагането на безопасно мляко за кърмачетата. През този период е наблюдавана много висока смъртност при деца, които не са естествено хранени с кърма. Тези деца са били хранени с краве мляко, което в огромната си част е било с лошо качество. Произходът му е от крави, хранени с остатъци от стари млечни продукти и отглеждани при недостатъчно добри хигиенни условия. До кравите не е достигал чист свеж въздух, не са били извеждани за паша, не им е давано сено. Много от тези крави са страдали от туберкулоза.
Job Lewis Smith е един от първите учени отграничили два подвида дребна шарка. Той съставя и няколко труда относно неонаталния тетанус. В края на ХІХ-ти век той пише, че повече от половината бебета в Ню Йорк, които не са били хранени с кърма през лятото, не преживяват до есента. Д-р Смит настойчиво съветва да се стерилизира млякото и предупреждава за опасностите на изкуственото хранене. Натрупват се бактериологични проучвания на млякото, които установяват, че има научно основание между нечистото мляко и детската диарийна болест. Тук значими са трудовете на педиатрите Escherich, Shigа и Flexner. Тези пионери бактериолози са дали имената на родовете Escherichia и Shigella (както и на вида Shigella flexneri).

Проблемът с летните диарии и засилващата се връзка между тях и замърсеното мляко е отбелязан с доклад за 1500 починали деца на седмица в Ню Йорк през летния сезон. През този период децата най-чето са хранени през бутилка.

Създадено е движение за сертифициране на безопасното мляко. Основана е медицинска комисия за млякото и се създава първото депо за чисто мляко през 1889 г.

В Европа пастьоризацията на млякото е въведена през 1890 г. (а същият метод на стерилизация е бил използван за вино още от 1864 г.). Научната среда първоначално е против – предпочитат сертифициране на млякото пред пастьоризирането. Опасяват се, че пастьоризирането би променило химическата композиция на млякото и да доведе до гастроентерит. Това се е оказва невярно. Jacobi и филантропът Nathan Straus си съдействат и правят заводи за пастьоризиране на мляко за бедни деца в Ню Йорк в началото на 1893 г. Само за година е отбелязано понижение от 65% в детската смъртност. Чак през 1908 г. обаче в Чикаго става първият град в света, в който е въведено изискване за пастьоризиране на млякото. Впоследствие този пример е последван и от много други градове.

Томас Ротч е първият професор по педиатрия, назначен в Харвард през 1893 г. Той публикува основен учебник по педиатрия през 1896 г., също и трудове за диагностичната стойност на рентгеновите лъчи в педиатрията и за млечното хранене. Бил е фокусиран предимно върху точния състав на млякото по отношение на макронутриенти, но също е полагал усилия и за налагането на снабдяването с безопасно мляко. Редица специалисти в университета Джон Хопкинс установяват патогенезата на диарията. Установява се значението на ацидозата и дехидратацията, която води до смъртност на бебета и деца с остра диария. Това води до въвеждането на ефективна рехидратация и корекцията на електролитния дисбаланс, което повишава честота на успешно излекувани пациенти.


Скарлатина

В последните десетилетия на ХІХ-ти век смъртността от скарлатина е много висока, особено при най-малките деца. В учебник от 1897 г. е докладвана честота от порядъка на 55% за децата под 1 година и 7-22% за децата от една до тригодишна възраст. Смъртността варира между 6/100 000 и 272/100 000. Освен предаваната от човек на човек скарлатина, заразеното мляко също е причина за избухването на епидемии от свръхостри стрептококови фарингити. Това е дало още една причина да се въведе пастьоризацията на млякото. До края на ХІХ-ти век скарлатината изпреварва дифтерията като причина за смърт. През 1894 г. Louis Starr описва скарлатината като най-широко разпро­странената обривна инфекция на детството и едно от най-страховитите заболявания изобщо при децата.

 
Полиомиелит

Полиомиелтитът, който за първи път е описан през 1784 г., се обсъжда детайлно от медицинската общност, благодарение на Джакоб фон Хайне. Той е пионер в ортопедията и през 1840 г. издава класическата монография за детския паралич и неговите продължителни ефекти върху опорно-двигателния апарат. Д-р Хайне установява, че засягането е локализирано в гръбначния мозък. През 1855 г. става ясно, че страдат избирателно моторните неврони в предните рога на гръбначния мозък. Епидемичният характер на заболяването се открива от Оскар Медин, който наблюдава и описва епидемия от 44 случая в Стокхолм през 1887 г.

Инфекциите са представлявали основна причина за детската болестност и смъртност в развиващите се страни. Множество педиатрични асоциации са допринесли за еволюцията на Детските инфекциозни болести. Специалността се валидира допълнително чрез създаването на специализирани учебници и журнали. В различните страни последователно се създават асоциации на детските инфекциозни болести. Бъдещите предизвикателства пред тези дисциплина включват СПИН, новооткрити инфекции, антибиотичната резистентност, опортюнистичните инфекции и инфекциите в развиващите се страни.