Систоличното и диастоличното артериално налягане нормално нарастват с възрастта на децата от 1 до 18 години. В детската възраст статистически за артериална хипертония (АХ) се приемат стойности над 95-ти персентил за съответната възраст, пол и тегло.

При децата кашлицата е един от най-честите симптоми, водещи до търсене на лекарска помощ^[1]. Обичайно здравите деца кашлят 11 пъти дневно, а честотата се увеличава през есенно-зимния сезон, когато инфекциите на горните дихателни пътища (ГДП) са по-чести^[2,5]. Кашлицата нарушава социалната адаптация на децата и предизвиква неспокойствие сред родителите. Тя се различава от кашлицата при възрастни както по изява, така и по продължителност, причини и методи за лечение.

Храненето през първите 1000 дни от живота на човека (от зачеването на плода до 3-годишна възраст) има огромно влияние върху растежа и здравето на децата, физическо и интелектуално развитие, риск от хронични заболявания (сърдечно-съдови и белодробни болести, диабет, затлъстяване).

Ротавирусите са едни от най-честите причинители на диарийни заболявания. Повече от 125 млн. са случаите годишно на ротавирусни гастроентерити. На ротавирусна инфекция се дължат 25% от всички смъртни случаи от диарийно заболяване и 6% от всички смъртни случаи при деца под 5-годишна възраст. Докато в целия свят ротавирусите причиняват повече от 600 000 детски смъртни случая годишно, 82% от тях са в развиващите се страни^[10,11].

Чревната флора, основна и постоянно променяща се, оказва съществено влияние върху защитните сили на макроорганизма.

Антибиотикотерапията е важен елемент в лечението на заболяванията в детската възраст, целящ намаляване до минимум на възпалителната реакция, прогресирането на процеса и възникването на усложнения.

Имунопрофилактиката е съвкупността от всички превантивни мерки, взети с цел предотвратяване на разпространението на инфекциозни заболявания чрез имунизация на чувствителни групи от населението. По тази тема е писано много. В следващите редове ще акцентирам върху имунопрофилактиката, която зависи от нас.

Otitis externa difusa представ­лява остро възпалително заболяване на кожата на слуховия канал, а за Otitis externa circumsripta говорим след проникване на инфекцията в космените фоликули или жлезите след разчесване или манипулации на ушния канал.

Болките в ушите могат да се дължат на редица заболявания. Ухото е сложен орган, който получава инервация от V ч.м.н., VII ч.м.н, IX ч.м.н, X ч.м.н., клончета на C2 и C3. VIII ч.м.н. е отговорен за слуха и по-специално за вътрешното ухо. Той няма нервни влакна за болка, но при определени заболявания, като болест на Мениер и др., може да доведе до чувство на пълнота в ухото, променено налягане и друга симптоматика.

Гаденето е неприятно усещане за дискомфорт в епигастриума и гърлото, съчетано с позиви за повръщане. Повръщането е сложен рефлекторен акт, предизвикан от възбудата на центъра на повръщането, при което неволево се изхвърля голяма част от стомашното съдържимо през устата. Обзорът разглежда различните причини и заболявания, предизвикващи тази симптоматика. Посочени са заболяванията, протичащи с гадене и повръщане според възрастовата група.

Грижите за недоносените деца еволюират от средата на 19-ти век с използването на агрикултуралните инкубатори на Tarnier, адаптирани за отглеждане на човешки бебета, до модерните технологии от началото на 21-ви век. Първите недоносени деца, лекувани с изкуствена вентилация, са описани с катастрофални дългосрочни увреждания: от „епидемията на слепота“ следствие липсата на мониториране на подавания кислород до сериозни церебрални увреди поради неадекватно внимание към неонаталната жълтеница, храненето и инфекциите. Също така пролонгираната изолация на бебетата и отделянето им от техните родители е довеждала до различни дългосрочни интерактивни и поведенчески проблеми^[1].

Гама-аминомаслената киселина (ГАМК) е основният инхибиторен невротрансмитер в зрялата ЦНС. Физиологичният ефект на ГАМК е да предизвиква хиперполяризация на мембраните, върху чиито рецептори действа. Рецепторите, върху които действа този невротрансмитер, са сред най-комплексните и особени централни невротранс­митерни структури и представляват пронизващи клетъчната мембрана колони, съставени от по няколко белтъчни субединици.