Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2017

Имунопрофилактиката от различен поглед

виж като PDF
Текст A
д-р Гергана Чавдарова
Микробиология и клинична имунология, УМБАЛ „Пълмед”, гр. Пловдив


Имунопрофилактиката е съвкупността от всички превантивни мерки, взети с цел предотвратяване на разпространението на инфекциозни заболявания чрез имунизация на чувствителни групи от населението. По тази тема е писано много. В следващите редове ще акцентирам върху имунопрофилактиката, която зависи от нас.

Нека започна с една реплика, която наскоро чух от колега. Неин автор е възрастен мъж, живял в малко село в Родопите. Тя гласи: “Доживях до 104 години, защото никога не съм си слагал сахат (часовник) на ръката и проблеми на главата”.

Дали днес да не търсим основанието на имунопрофилактиката в мъдростта на старите хора, онези живели преди антибиотиците да бъдат открити и много други фармацевтични продукти, които днес дълбоко са обсебили ежедневието ни. Преодолявали са през живота си вероятно множество инфекции, разчитайки на помощта на имунната си защита. Как този човек е знаел какво да прави без широките информационни полета на интернет и без лесната достъпност до специализирана медицинска литература?

Всеки човек е една индивидуална биологична система. Ние инстинктивно знаем какво трябва да направим, за да сме здрави. Това вероятно е резултат от натрупаните знания и опит от нашите предци. Всеки човек е с различна потребност от храна както като количество, така и като качество. Той е зависим и от състоянието, в което се намира. Всеки от нас навярно носи в себе си способността да се поддържа в тонус както физически, така и емоционално. Постигането на тази изначална уравновесеност зависи от нас самите.

Просто трябва да намерим време, да погледнем в себе си и малко тишина, за да почувстваме необходимостите си.

Днес всички ние знаем, че по същество имунитетът е универсален способ за запазване на биологичната индивидуалност на организма. Съвкупността от всички тъкани, органи, клетки и молекули, които осъществяват и координират тази защитна реакция, се наричат имунна система.

Защитните имунни реакции са два вида: вродени и придобити. И двата вида са насочени към разпознаване на чуждия агент и неговото елиминиране.

Първият физиологично по-ранен вид защита е неспецифичен, вроден и се определя с термина естествена ре­зистентност. Представлява първата линия на защита и се включва почти незабавно. Вроденият имунитет съществува във всеки здрав организъм и е насочен към блокиране на всеки проникнал микроорганизъм и неговото бързо неутрализиране.

Осъществява се от много тъкани и органи върху основата на физиологичните им функции.

Кожата с ненарушена цялост представлява трудно преодолима механична бариера. Освен това тя проявява и силна антимикробна активност, която се дължи на секретите на мастните и потните жлези. Честата употреба на силно алкални сапуни, особено при микротравми на кожата, създава условия за развитие на микроорганизми, които причиняват пиодермити и други инфекции.

Повърхността на лигавиците е покрита с мукус-слузни секрети, които обвиват попадналите микроорганизми и пречат на адхезията им към епителните клетки. Слузните секрети съдържат вещества със силни бактериостатични, бактерицидни и антивирусни ефекти – лизозим, коплемент, интерферон, вирусни инхибитори и др.

Ресните на цилиндричния епител на лигавиците на трахеята и бронхите извършват непрекъснато вълнообразно движение (мукоцилиарен ескалатор), чрез което изтласкват навън слузния секрет с намиращите се в него частици. В слюнката освен лизозим и комплемент се съдържат и хидролитични ензими, водороден прекис и тиоцианови съединения, които действат срещу микроорганизмите.

Стомашната лигавица се защитава от киселинността на стомашния сок, а лигавицата на дуоденума и тънкото черво от жлъчните киселини и протеазите в чревния сок.

Нормалната микробна флора по кожата и лигавиците със стотиците си резидентни видове е екологична бариера за типично патогенните микроорганизми. Защитните є функции се проявяват:

  • В конкуриране с патогенните микроорганизми за адхезия към епителните клетки.
  • В отделяне на метаболитни продук­ти, които потискат развитието на патогенни микроорганизми, в това число и вещества с антибиотично действие.
  • Чрез стимулиране на мононуклеарните фагоцити, които охраняват съответни територии на лигавиците.

Между здравия човешки организъм с високо ниво на антимикробна защита и представителите на нормалната микробна флора съществува състояние на равновесие. Нарушаването на това равновесие (дисбиоза), при нерационалната употреба на антибиотици, хронично гладуване и други, създава възможност за развитие на ендогенни инфекции.

Системата на вродения имунитет включва и циркулиращи клетъчни елементи (фагоцити, естествени клетки убийци и др.). Фагоцитите: макрофаги/моноцити и полиморфонуклеарните неутрофили имат основна роля да убиват фагоцитираните микроорганизми.

Придобитият имунитет има две форми на проявление: клетъчно-медииран и хуморален. Той започва, когато антигенните рецептори на лимфоцитите разпознават проникналите антигени.

Проникналите в организма протеинни антигени се залавят от антиген представящи клетки (напр. дендритни клетки) и мигрират в периферните лимфни органи (лимфни възли и слезка), където започва имунният отговор. Антиген-представящите клетки се откриват във всички повърхностни епители и в някои солидни органи. Клетъчният имунен отговор към проникнал в организма микробен антиген започва не по-късно от 12-ти до 18-ти час.

Лимфоцитите са единствените клетки в човешкия организъм със специфични рецептори за антигените и са основният медиатор за възникването на придобития имунитет. За да разпознаят големия брой антигени, антигенните рецептори на лимфоцитите трябва да позволяват специфично свързване с всеки един от тези антигени. Броят на тези лимфоцитни клонове е най-малко 10 на 9-та степен, за да може да покрива съществуващите антигени от най-различен произход. Всички лимфоцити са морфологично подобни, но са много хетерогенни по отношение на функции, фенотип и възможности да реализират разно­образни биологични реакции. В-лимфоцитите са с основен диференцировъчен маркер CD19+, a T-лимфоцитите – с основен диференцировъчен маркер CD3+. Ефекторните клетки от популацията на Т-лимфоцитите са две основни субпопулации: CD8+ цитотоксични, супресорни лимфоцити и CD4+ помощни, хелперни лимфоцити. Ефекторните CD4+ клетки продуцират специфични протеини, наречени цитокини, които активират В-лимфоцитите и макрофагите. Съществуват и трети клас лимфоцити – естествени клетки убийци (NK) CD56+ CD16+, за разлика от Т- и В-лимфоцитите, те не експресират никакви рецептори за антигени.

Лимфоцитите постоянно рециркулират между тъканите по начин, че наивните лимфоцити преминават през периферните лимфни органи, където се инициира имунният отговор, а ефекторните лимфоцити мигрират до мястото на инфекцията, където причиняващите я микроби се елиминират. Обратно, В-лимфоцитите остават в лимфоидните органи и допринасят за справянето с инфекцията чрез произвежданите от тях специфични антитела.

Минималният панел от лимфоцитни популации, който всеки лекар може да изследва, за да се информира за състоянието на клетъчния имунитета на пациента, е:


CD3+ Общи Т-лимфоцити

CD3+CD4+ Хелперно-индусерни Т-лимфоцити            

CD3+CD8+ супресорно-цитотоксични Т-лимфоцити CD19+ Общи В-лимфоцити

CD3-CD16+CD56+ Общи NK клетки

Разполагаме с огромен арсенал от защитни средства и механизми, които възрастният мъж от Родопите не е знаел, но е използвал пълноценно. На това трябва да се научим.

 

  
   
   
книгопис:            
1.    Клинична имунология, клинична алергология, дентална клинична алергология – проф. Б. Петрунов
2.    Клинична имунология – проф. Е. Наумова        
Микробиология – проф. Митов