Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2017

Специален гост

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Ива Петкова, дмн
Началник на Клиниката по очни заболявания, УМБАЛ „Александровска”, гр. София


Проф. д-р Ива Петкова е ръководител на Катедрата по очни болести към МУ–София и началник на Клиниката по офталмология, УМБАЛ Александровска. Завършила е медицина през 1981 г. в Медицинска академия – София. През 2007 г. й е присъдено научното звание „доцент”, а от 2013 г. е „професор”. Научните й интереси са в областта на витреоретинната хирургия, в частност – хирургия на макулата, хирургия на катаракта, рефрактивна хирургия.
Има множество публикации в български и чуждестранни научни списания и издадени учебници и монография на тема „Хирургия на макулата”.

Носител е на наградата на името на Проф. д-р П. Стоянов на Медицински факултет – София в областта на хирургичните науки за 2011 г.

        

Проф. Петкова, вие ръководите Клиниката по очни болести към УМБАЛ „Александровска“. Разкажете повече за нея?

Клиниката по очни болести в Александровска болница е една клиника с утвърдени традиции и авторитет. В нея са работили такива личности като акад. Пашев – основател на първото очно отделение в страната, и много видни офталмолози от следващите поколения, които са допринесли за развитието на българската офталмология до това високо съвременно ниво, на което тя се намира в момента. Сега клиниката разполага с 34 легла, обособени в четири отделения – три за възрастни и едно детско очно отделение, което е единствено за страната. Лекарите, които работят в момента, са 25 специалисти по очни болести и анестезиология и 12 специализанти. Диагностичните и терапевтичните възможности на клиниката покриват всички субспециалности в очните болести. Освен пряката клинична дейност, лекарите-асистентите са натоварени изключително много с обучението на все по-нарастващия брой студенти от страната и чужбина. Клиниката е основната база на Катедрата по офталмология към Медицински университет София. Както през всички години на съществуването на катедрата, така и сега тук се развива разнообразна научна дейност, за която говори и големият брой защитени докторантури.

   
Лично вие защо избрахте специалността офталмология, с какво ви спечели тя?

Като студентка бях кръжочничка по очни болести. Това стана след като на изпита в четвърти курс, тогава доц. Петя Василева, беше впечатлена от отговорите ми и ме покани да участвам. Така се започна – борба за асистентско място, после работа, работа, много работа, дисертация и т.н.

  
Смятате ли, че имаме достатъчно добре обучени специалисти по офталмология и какъв е интересът към Вашата специалност?

Съвсем категорично твърдя, че българските офталмолози са на световно ниво. В страната са въведени всички авангардни методики и начинът на работа на българските офталмолози не отстъпва на всичко, което виждаме по специализираните издания и международните конгреси. Интересът на младите лекари към нашата специалност е изключително голям. За това свидетелства и големият брой желаещи да специализират. Офталмологията е една високотехнологична специалност, която се развива устремно в последните години. Голяма част от нея е фина хирургия, която също силно привлича младите. Имаме чудесни будни и работливи специализанти и съм сигурна, че те ще продължат успешно да се развиват в бъдеще.

  
Според вас от какви промени се нуждае офтал­мологията в България? Как виждате ролята на общопрактикуващите лекари в превенцията на очните заболявания?

Офталмологията не е извън системата на здравеопазването в България, така че и тя страда от нейните болести – грешки и непрекъснати промени в организацията, недостатъчно финансиране, подронване на авторитета на лекарите и много други, които всички добре познаваме. Мисля, че връзката между специалистите и общопрактикуващите лекари е много важна, особено в сферата на социално-значимите заболявания, каквито са диабетът, макулната дегенерация свързана с възрастта, глаукомата, амблиопията и др. Колегиалното отношение и добрата колаборация между тези две звена в системата е гаранция за добра медицина.

    
Професията ви е доста тежка… Как се справяте чисто човешки с този стрес – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?

Обичам да пътувам, независимо къде. Освен това имам градина и заниманията в нея ме успокояват изключително много.

  
Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение, кои са най-наболелите проблеми във вашата клиника?

Не мисля, че българските пациенти имат основание да се оплакват от нивото на офталмологията. Както навсякъде, така и тук има добри, по-добри, най-добри. Да не забравяме, че изходът от всички заболявания не може да бъде еднакво добър. И също така да не забравяме, че има хора, които са родени недоволни – от вас, от нас, от всички.

  
В практиката си срещате разнообразна патология. Споделете с читателите ни вашия опит с подобен интересен и рядък случай?
Може би най-интересни са травматичните случаи. Например преди няколко месеца в клиниката постъпи пациент, който при рязане на дърва се беше наранил с тел с дължина 49 mm. Телта беше преминала през клепача, цялото око и беше достигнала до върха на орбитата. За съжаление, зрението на това око не можа да се възстанови.

 
Как оценявате професионалната си практика до момента и от вашата перспектива какво смятате за най-обезпокояващо, касаещо вашите колеги?

Най-притеснителното за мен е изтичането на обещаващи кадри в чужбина. Не мога да се примиря с това, че децата ни напускат и се старая да направим условията за младите по-добри, доколкото това е възможно. Но и те не трябва да забравят, че професията навсякъде е трудна и за да си добър, се искат много жертви.

  
Тази година от 12 до 18 март се отбеляза за пореден път Световната седмица за борба с глаукомата. Знаем, че тя е една от водещите причини за необратима слепота в световен мащаб. Има ли проблеми с навременното й диагностициране?

Глаукомата е заболяване, което е едно от водещите заболявания в света като причина за невъзвратима слепота. В последните години възможностите за ранна диагностика и за по-успешно консервативно и оперативно лечение се подобриха изключително много. Най-важно в това отношение е ранната диагностика и доброто проследяване на пациентите с доказана глаукома. Защото е известно, че има много хора, които се лекуват за глаукома без да имат наистина такава.

И тук е ролята на системата, която трябва да осигури на бол­ните от глаукома възможност да се преглеждат регулярно. В това отношение тази година има много добра новина – прегледите за диспансеризираните болни вече са 4 пъти годишно, а не два пъти, както беше досега.

  
Какви са новите постижения в лечението на глаукомата?

В последните години има много повече терапевтични възможности, свързани с появата на нови медикаменти. Съществува и терапевтична пътека, по която болните могат да бъдат хоспитализирани за уточняване на диагнозата и лечението или промяна на лечението, ако това се налага. В областта на хирургията има вече нови импланти, които осигуряват по-продължителен ефект от операцията. Това, което ни тревожи от няколко години, е нивото на реимбурсация на медикаментите за глаукома, което затруднява пациентите с това заболяване, които в по-голямата си част са пенсионери.

  
Колко често е добре да посещаваме специалист?

Изключително важно е децата да се прегледат при специалист в първата година след раждането и през периода между 3- и 5-годишна възраст. Това е времето, в което може да се открие и лекува успешно амблиопията. За възрастните, които са т.нар. „здрави”, прегледите при офталмолог трябва да започнат след 40-45-годишна възраст. Това обикновено става във връзка с нуждата от очила за четене на тази възраст. За тези, които пренебрегват прегледа и се снабдяват с очила направо от магазина или от улицата, предупреждаваме, че по този начин могат да се изпуснат важни симптоми на заболявания, които лекувани в ранен етап, могат да имат добра прогноза. Такова заболяване например е глаукомата, която е във фокуса на вниманието ни тези дни.