Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2017

10 болести, които са променили света по странен начин

виж като PDF
Текст A




Болестите оставят видими отпечатъци върху историята на човечеството. Спад в броя на населението и намалено генетично разнообразие са само някои от примерите за влиянието, което има всяка една епидемия. Въпреки това, периодично настъпва момент, в който дадена болест има забележителен и необичаен ефект върху света.
 

1. Грипът от 1918 г. и Версайският договор

Грипът от 1918 г. опустошава света и поразява една трета от населението. Освен това уврежда някои мозъчни клетки, засяга се способността на мозъка да функционира и понякога води до появата на психоза. През април 1919 г. Удроу Уилсън се заразява с грип.

По това време Уилсън е президент на САЩ. Той изиграва ключова роля в преговорите за Версайския договор, изправяйки се срещу премиера на Франция Жорж Клемансо, който иска да разруши Германия.

След като Уилсън се възстановява от грипа, много служители на Белия дом отбелязват промяна в поведението му. Уилсън е описван като бавен, уморен, фокусиран върху странни понятия.

Скоро след тези странни съобщения Уилсън изоставя много от идеите си по отношение на договора. Това дава предимство на Клемансо. Мнозина твърдят, че категоричността на Версайския договор се превръща в катастрофа за Германия, осакатява германската икономика и създава благоприятни условия на Хитлер, за да се сдобие с власт. Всичко това може да бъде в резултат на грипа, от който е заболял Удроу Уилсън по-рано.
 
 
2. Туберкулозата и разширяването на западната граница на САЩ

Около 1900 г. се наблюдава значително увеличаване на заболяемостта от туберкулоза. Тогава мнозина вярват в миазмената теория за разпространение на туберкулозата. Според тази теория болестта се причинява от лошия въздух и замърсяването. Идеята е популяризирана от Едуард Трюдо, лекар от Ню Йорк, който е бил заразен с туберкулоза и след като се мести да живее в планината

Адирондак, забелязва подобрение в състоянието си. Той започва да разпространява вярването, че чистият въздух и природата действат лечебно срещу инфекцията.

Чувайки това, хиляди американци се преместват на запад в търсене на по-добро здраве. Много кампании за западната експанзия са насочени към "здравно убежище". Голямо количество от хора, заразени с туберкулоза, мигрират заедно с пионери и изследователи.

 
3. Холерата и възходът на епидемиологията

През 1854 г. Джон Сноу отстранява дръжката на водна помпа и създава цял нов клон на медицината.
Сноу, лекар по време на епидемията от холера в Лондон, е подозрителен по отношение на начина, по който болестта се разпространява. Той отхвърля миазмената теория и наблюдава как огнища от болестта се формират сред хората, които използват някои водни помпи.

Неговата намеса за отстраняване на заразените помпени дръжки помага за намаляване на размерите на инфекцията по време на епидемията. Освен това, той е първият, който използва епидемиологични методи за контролиране разпространението на болестта.
 
 
4. Анкилостомата и икономическото развитие на Юга

Анкилостомата е паразит, който живее в червата на човек, храни се с хранителни отпадъци и може да се предава чрез фекалните материи. Анкилостомите обичайно предизвикат обрив и диария, но заболяването може да доведе и до появата и развитието на хронични симптоми. В началото на ХХ-ти век в Южните американски щати заболяването добива размери на епидемия и води масово до летаргия, недостиг на желязо и забавен растеж у засегнатите.

С течение на времето симптомите на анкилостомната инфекция помагат за създаването на стереотипно мнение за южняците, които са описвани като бавни, инертни или мързеливи. След идентифицирането на епидемията се полагат сериозни усилия, за да се предотврати по-нататъшната инфекция. Тогава все повече южняшки деца се записват и посещават училище, подобрява културата и се повишават доходите.
  
  
5. Ефектът на туберкулозата върху модата



В края на ХІХ-ти век туберкулозата се превръща в епидемия в САЩ и Европа. Тъй като заболяването било познато на обществото в продължение на толкова дълго време и убивало много бавно, неговите качества започват да се ценят във Викторианската епоха.

Модата налагала хората да са бледи и слаби и така самата болест става модерна.

Когато учените научават повече за заболяването през следващия век, те дават началото на някои от първите големи обществени здравни кампании в САЩ. Модните къщи за рокли и поли създават по-къси модели, които да не се влачат по земята при ходене, за да се предпазят жените от прихващане на туберкулоза от улицата. Брадите и мустаците се изместват от гладкото бръснене, поради възможността бактериите да живеят в тях.
 
  
6. Бубонната чума и католическата църква

През ХІV-ти век бубонната чума опустошава Европа. Един от най-дълготрайните ефекти на болестта е отражението й върху Католическата църква, която загубва значителна част от подкрепата си със смърт­та на огромно количество хора.

Много граждани се обръщат към църквата в търсене на отговори защо чумата погубва толкова хора и как това може да се предотврати. Когато църквата не успява да обясни или да помогне, много хора поставят под въпрос вярата си и губят доверие.

Това дава началото на епоха, в която религията играе по-малка роля в живота на хората. Прави място също така за новаторство в съвременната медицина и напредъка, който не би бил възможен другояче.
   
  
7. Туберкулоза и санаториуми

Докато епидемията от туберкулоза продължава до края на ХІХ-ти век, теорията за чистия въздух и природата като лек се разпространява надлъж и нашир. Това води до изграждането на санаториуми и места, които да осигуряват поддържащо лечение на болните от туберкулоза, а именно – почивка и чист въздух, защото друго лечение не е известно. Пациентите биват изпращани да живеят в санаториуми в продължение на години, което създава цяла субкултура покрай тези места. Много деца прекарват голяма част от детството си в санаториуми

За да се подложат на лечение, пациентите били принудени да лежат в специални столове на открито, с одеяла, струпани върху тях, за да дишат чист въздух и да останат на топло. В санаториумите се насърчавала релаксацията, но в сянката на смъртоносната болест. След откриването на антибиотиците туберкулозата могла да бъде излекувана почти незабавно, с което и необходимостта от санаториуми изчезва.
  
 
8. Вариолата и Колумбовият обмен

Едрата шарка (вариола) се разпространява чрез телесни течности или предмети, които са били заразени. Към днешна дата това е единствената инфекциозна болест, която е напълно ликвидирана.

През ХVІ-ти век, по време на колумбовия обмен между Европа и Новия свят, едрата шарка опустошава местните жители в Северна и Южна Америка, погубвайки до 90% от населението. Разпространението на болестта се използва също и като метод за биологична война от страна на европейските изследователи, колонизиращи Новия свят. Местните популации не са имали изграден имунитет към болестите, които европейците донесли със себе си, и били много тежко засегнати от вирусното заболяване. Цели цивилизации са били унищожени, и заедно с тях култури, изкуство и езици са били загубени завинаги.


9.  Жълтата треска и продажбата на Луизиана

Жълтата треска се предава чрез ухапване от комари, които живеят в тропически климат. В началото на ХІХ-ти век жълтата треска играе ключова роля при продажбата на Луизиана чрез отслабване на френската армия. Наполеон, тогавашният лидер, планирал да завземе Запада и да разшири влиянието на Франция по целия свят. Френските войници били разположени в Хаити, когато местните поробени жители организирали бунт и победили френската армия. Причината за успеха им се дължала и на високото ниво на заболеваемост от жълта треска сред френските войници. Заради инфекцията войниците не могли да окажат нужния отпор. В отговор на това Наполеон предложил да продаде цялата територия на Луизиана на САЩ. В края на краищата покупката е била уредена като договор, позволяващ изключително евтина продажба на земята. Без жълтата треска и въстанието на робите в Хаити САЩ можеха да изглеждат много по-различно.

 
10. Чумата на Атина

Чумата на Атина е неидентифицирано заболяване, което е поразило една четвърт от населението на Атина през 400 г. пр.н.е. Макар че все още никой не е идентифицирал със сигурност болестта, най-вероятните кандидати са едра шарка и коремен тиф. Заразата взела живота на Перикъл, лидер на атиняните по това време, и така влошила шансовете им за успех в Пелопонеската война. Освен това Чумата на Атина довела до значително намаление на населението, което се отразило на способността да се мобилизират във военно отношение. Това допълнително допринесло за загубата на Пелопонеската война, което променило хода на историята.