Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2017

Респираторно-синцитиален вирус

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Лилия Иванова
Лаборатория по клинична вирусология, МУ „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна, УМБАЛ „Св. Марина“


Респираторно-синцитиалният вирус (RSV – Respiratory syncytial virus) принадлежи към семейство Pneumoviridae. Това е човешки вирус, който причинява инфекции на респираторния тракт. Явява се главна причина за инфекции на горните и долни дихателни пътища и много честа причина за търсене на лекарска помощ в детска и особено в много ранна детска възраст.

В страните с умерен климат, както и в България, се наблюдават ежегодни епидемии, главно през зимните месеци.

Около 60% от новородените деца и бебетата се заразяват още в първите месеци след раждането. До 2-3-годишна възраст малките деца вече са се срещали с вируса в близо 100%. Около 2-3% от заразените малки деца развиват бронхиолит или пневмония с тежка дихателна недостатъчност, налагащи хоспитализация. Естествената инфекция води до развитие на протективен имунитет, който намалява с времето и хората в по-късна възраст могат да се заразяват с тези вируси много пъти. В някои случаи децата могат да се разболяват с развитие на клинични симптоми повече от един път, дори в един и същи сезон.

Тежки инфекции в последните години се откриват с нарастваща честота и при възрастни пациенти.

По-големите деца и младежите могат да се заразяват отново приблизително на всеки четири до седем години, като причината най-често е изчерпване на създадения, в резултат на предходни боледувания, имунитет. Разпространението на заразата става най-лесно чрез директен контакт.

Вирусът остава жизнеспособен половин до един час или повече върху ръцете на хората и около 5 ч. върху повърхности (плотове, ученически чинове, работни маси и др.). При децата, посещаващи детски градини и ясли, както и в училищата, възможността за бързо разпространение от дете на дете в кратко време е много улеснена. Възможно е заразяването да остане асимптоматично, но по-често протича със симптоми. Инкубационният период охваща времето от заразяването до поява на първите признаци и продължава 2-8 дни. Обикновено продължителността е 4-6 дни. Боледуването трае 2-8 дни, но в някои случаи симптомите могат да персистират до 3 седмици. При заразените лица заболяването протича в различна тежест.

За по-големите деца и възрастните пациенти симптомите са главно леки, наподобяващи инфекциозна хрема, запушен или сополив нос, суха кашлица, болезнено или раздразнено гърло, леко главоболие, умерено повишена температура, общ дискомфорт.

Усложнения, като бронхиолит, пневмония, астма, рекурентни (повтарящи се инфекции), остро възпаление на средното ухо, се срещат по-рядко. Вирусът може да се окаже сериозен проблем при възрастните със сърдечни и белодробни заболявания, диабет, или тези с много слаба имунна система (имунокомпрометирани пациенти). Те могат да развият посочените по-горе усложнения и най-често развиват пневмония. Особено застрашени са имунокомпрометираните пациенти, пациентите след трансплантация и специално след костно-мозъчна трансплантация.

При децата под 1 година, недоносените бебета и децата с подлежащи здравни проблеми (сърдечни, бело­дробни, метаболитни) вирусът може да предизвика бронхиолит (възпаление на бронхите и малките разклонения на въздухоносните пътища в белите дробове) и пневмония, водещи до повишена температура, тежка кашлица, хрипове при издишване, учестено, повърхностно или затруднено дишане, което принуждава децата да стоят прави вместо да лежат, нарушена оксидация (цианоза), проявяваща се със синкав цвят на кожата. Тези състояния изискват лечение на детето в болнична обстановка. Симптомите при бебетата могат да бъдат и общи, като отпадналост, вялост и апатичност, намален апетит до отказ от хранене, възможна е температурна реакция. Тежките форми на вирусната инфекция в първите месеци след раждането могат да доведат до развитие на астма. Все още не е напълно изяснено дали причината за това е тежестта на инфекцията, или това се наблюдава при деца, предразположени към развитие на астма. Описан е клиничен случай, при който началото на RSV-инфекцията съвпада с началото на тип 2 диабет.


Характеристика на вируса

RSV е изолиран за пръв път от Роберт Ченок (R. M. Chanock) през 1956 г. в секрети на деца с инфантилен круп.

Вирусните частици са със средно големи размери (120-200 nm). Вирусът притежава външна обвивка, съдържаща протеини за прикрепване към чувствителните клетки на респираторния тракт. Геномът се състои от едноверижна рибонуклеинова киселина (РНК) с негативна полярност и възможност да се конвертира в анти-посока преди произвеждането на вирусните белтъци в заразената клетка, включително и тези от обвивката на вируса. Когато вирусите попаднат по лигавиците на горните дихателни пътища, двата повърхностни гликопротеина от обвивката (F и G) се прицелват в клетъчната мембрана. След като РНК попадне в клетката, последната започва да произвежда вирусни частици. Новите вируси заразяват съседни клетки и така инфекцията се разпространява по целия дихателен тракт.

Човешкият RSV се разделя на два антигенни субгрупи (А и В), на базата на реактивност на вируса с моноклонални антитела срещу прикрепващия (G) и фузионния (F) гликопротеини. Субтип В се характеризира като причинител на асимптоматични форми на заболяването. В по-тежките клинични заболявания са въвлечени щамовете от субтип А, които са с тенденция да преобладават в повечето епидемични взривове.


Диагноза

Диагнозата на заболяванията включва физикално изследване с търсене на хрипове или други абнормности при дишане, рентгеново изследване за търсене на типични билатерални перихилерни данни за бронхиолит, индуциран от вируса, кожен мониторинг за проверка на хипоксемия (по-ниско ниво от обикновеното на оксиген в кръвния ток), кръвен тест за проверка на брой бели клетки.

 
Лабраторно тестване на респираторните секрети

  • Бърз тест за доказване на вирусен антиген.
  • Изолиране на вируса в клетъчни култури и търсене на типични промени в клетките (образуване на синцитии).

Тестовете за детекция на антиген и доказване на вируса в клетъчни култури са надеждни и сигурни при малките деца, но са по-малко полезни при по-големите деца и възрастните.

Нов надежден тест е молекулярно-биологичният real-time PCR (RT-PCR) тест. Методът е полезен за диагностика на заболяването при малки деца и за разшифроване на епидемични взривове от респираторни заболявания. В бъдеще се обмисля създаване на по-високочувствителни RT-PCR тестове за възрастни, поради това че могат да имат по-нисък вирусен товар в респираторните секрети.


Изследване на серумна проба

Серологичните тестове (ELISA) се използват също за доказване на остра или предходна инфекция с вируса. При някои пациенти (много малки деца, имунокомпрометирани или възрастни) антитяло нивото не винаги корелира с остротата или активното ниво на инфекцията.


Профилактика

Поради широкото разпространение на вируса по целия свят заразяването не може да се избегне.

Неспецифичната профилактика се състои от изолиране на болните в домашна обстановка, стриктно спазване на лична хигиена (включително често миене на ръцете), често проветряване на работните и домашни помещения, класните стаи и занималните в детските заведения, ограничени посещения на масови мероприятия, носене на предпазни маски в транспортните средства.

Специфична профилактиката е необходима за недоносените новородени деца, тези с конгенитални сърдечни малформации и бронхопулмонална дисплазия и малформации на въздухоносните пътища. Препоръчва се ежемесечно инжекционно приложение на Palivizumab (Synagis), който представлява моноклонално антитяло, насочено срещу вируса. Ваксинопрофилактика все още не се прилага. Към момента се провеждат проучвания за ефекта на нови RSV-ваксини за профилактика на новородени деца чрез ваксинация на техните майки и ваксина за имунизация на много възрастни хора. За сега тези ваксини все още са във фаза на клинични проучвания.


Лечение

Специфично противовирусно лечение и лечение с антибиотици не се прилага в острата фаза на RSV-инфекцията. Лечението е симптоматично, както при останалите респираторни вирусни инфекции, при постелен домашен режим в първите 3 дни. В случаите на клинични данни за бронхиолит и пневмония се препоръчва оксигенна терапия, вливания на солеви разтвори, симптоматично лечение, включително за превенция на бронхоспазъм.