Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 3 2017

Атопичен дерматит

виж като PDF
Текст A
д-р Диана Дянкова
дерматолог, гр. Русе


Атопичният дерматит (АД) днес е най-честото кожно заболяване при деца и възрастни. В САЩ разпространението на атопичен дерматит сред учениците е около 17%, в Европа е близо почти 20% и има трайна тенденция към нарастване. Наименованието „атопичен дерматит” има множество синоними: ендогенна екзема, конституционална екзема, невродермит. Думата „атопичен” произлиза от гръцки и означава „не на точното място”, т.е. не при точния обект и не на точното място на евентуалното дразнене. Касае се за хронично-рецидивираща сърбяща дерматоза.

Днес се приема, че атопичният дерматит е част от т.нар. атопичен синдром, към който спадат още алергичен ринит, астма, алергичен конюнктивит и алергичните гастроинтестинални прояви. Тези заболявания могат да се развиват у един болен поотделно, едновременно или последователно.

Патогенетично при АД се регистрират генетично нарушение на епидермалната бариера и имунологични фактори, водещи до кожно възпаление.

Рисковите фактори за проявата на АД могат да бъдат ендогенни и екзогенни.

1. Ендогенни фактори:

  • Фамилност.
  • Инфекции: стафилококови инфекции, за които е доказано, че утежняват развит дерматит или провокират появата му, гъбични инфекции, вирусни (херпес), общи инфекции.
  • Стрес, напрежение, емоционални кризи.
  • Затлъстяване.
  • Специфични личностни реакции, напр. съпътстваща алергия към храни, животни, полени, прах, слънчева алергия и др.
  • Прием на широкоспектърни антибиотици.

2. Екзогенни фактори:

  • Начин на хранене: тип „бързо хранене”, без достатъчно плодове, зеленчуци. Хранене, водещо до затлъстяване, като е доказано, че АД протича по-тежко при пациенти със съпътстващо наднормено тегло.
  • Околна среда: замърсители от околната среда: деривати на дизела, строителни материали, бои, лакове, летливи вещества, излъчванията от електрически и микровълнови печки в дома, пестициди и др. Интересно е проучването, в което е доказана ролята на цигарения дим като рисков фактор за атопичен дерматит, дори и преди раждането, когато бременната майка е пушила. Други замърсители в околната среда са полени, пух, иританти, промишлен и домашен прах, климатици. Голямо значение се отдава на акарите в домашния прах, към които е установена висока чувствителност у боледуващите от АД. Микрокърлежите са разпространени в матраци, килими, мокети, спално бельо, плюшени играчки. Болните развиват целогодишна алергия към отделените от кърлежите вещества и секрети.
  • Хигиенни средства: те действат, като директно раздразват кожата и предизвикват появата на обрив: сапуни, дезинфектанти, някои компоненти на козметиката.
  • Облекло: дрехи от вълна или груби тъкани, ликра, действащи като контактни дразнители.
  • Климат: промените в климата, слънчевата радиация, неблагоприятната екологична обстановка вътре в помещенията и замърсената околна среда, т.нар. фактори на риска (температура на въздуха в помещението по-висока от 23°C, влажност на въздуха по-малка от 60%, пушене в стаите) заемат важно място сред провокаторите на атопичен дерматит.
    Атопичният дерматит най-често се проявява в ранна детска възраст (в 80-90% преди петата година на детето) и в 2/3 от случаите отминава до към пубертета. Може да продължи цял живот, а може да се развие и в по-напреднали години. Протичането му е хронично, с периоди на затихване и обостряне, което е непредсказуемо и трудно може да бъде определен начинът на протичане за всеки отделен болен.

Клиничните прояви на АД варират в зависимост от моментното състояние на заболяването (обострено или в ремисия).

В зависимост от възрастта на пациента се разграничават три стадия на дерматита:

1. Атопичен дерматит в ранна детска възраст (от 2 мес. до към 3 години), обривите засягат предимно лицето, но могат да се срещнат и по главата, тялото, ръцете и краката (Фиг. 1). Обривите отговарят на остра екзема, с подмокряне и се съпровождат от силен сърбеж. Тази форма на екзема може да изчезне до третата година, но много по-често затихва, за да се появи отново на по-късна възраст.

Фигура 1: АД при бебе – лице

   

2. АД в детска възраст (3-7 год.), когато се засягат предимно големите гънки от обширни екземни плаки, с лихенификация (Фиг. 2).

Фигура 2a: АД по краката

Фигура 2б: АД при юноша

Фигура 2в: АД в гънки зад колена

   

3. При юноши и възрастни (над 7 год.) обривите се разполагат по-често по ръцете, около клепачите, гърба, гърдите, половите органи. Кожата е общо суха, инфилтрирана и сърбяща (Фиг. 3).

Фигура 3a: АД при възрастни

Фигура 3б: АД по китки

Фигура 3в: АД по гръб

   

За всички възрасти характерна особеност на кожата на хора с атопичен дерматит е нейната сухота и невъзможност да възстановява влажността си, своя тургор и еластичност, поради което не е в състояние да изпълнява качествено основната си функция на бариера срещу околната среда. Силният сърбеж и интензивното разчесване могат да доведат до развитие на вторични инфекции, причинени от стафилококи, стрептококи, образуване на брадавици, херпесна инфекция и други. Често атопичният дерматит се съчетава с другите заболявания от атопичния синдром: алергичен ринит, астма, смущения в гастроинтестиналния тракт. Особено важна за заболяването е т.нар. атопична характеропатия. Основна причина за нея са наличието на обрив, който болните се налага да скрият, и непрекъснатият сърбеж, водещ до безпокойство, нарушен сън, невротични реакции.

Терапията на АД е приоритет на специалист-дерматолог след коректно поставена диагноза. Тя е комплексна и зависи от стадия на заболяването и възрастта на пациента. Съществено е да се познават и спазват основните правила за локална терапия на АД. Активна терапия (локална и системна) се прилага само в острите стадии на АД, с цел овладяване на рецидивите. Тук е важно да се споменат най-новите проучвания за прилагане на био­логични препарати като системно лечение на тежки форми на АД, които са обнадеждаващи и дават надежда за по-дългосрочно лечение на тази утежняваща качеството на живот дерматоза. Последващата превантивна програма на поведение се насочва към поддържане на постигнатата ремисия, профилактика на рецидиви и/или усложнения, поддържане на нормалното функциониране на кожата. И още, при АД пациент не е само болният, а цялото семейство на болния. В цялостната превантивна програма се включват:

  • Грижи за личната хигиена: подходящи меки измивни средства без употреба на кесии и гъби. Най-важната стъпка е редовната хидратация на кожата, което се постига с т.нар. емолиенти, които възстановяват увредената бариерна функция на кожата.
  • Хигиената на дома: влажно почистване за ограничаване на праха, избягване на плюшени играчки за децата, борба с плесен и мухъл, избягване на домашни животни, особено породи с дълъг косъм.
  • Режим на хранене: препоръчва се балансирано хранене, избягване на затлъстяване. Не се налага специална диета, освен ако не е доказана алергия към конкретна храна. Някои храни, богати на биогенни амини, като шоколад, фъстъци, алкохол, ягоди, цитруси, следва да се консумират ограничено.
  • Начин на обличане: да се предпочитат памучни тъкани, неоцветени и без щампи. Да се избягват груби тъкани, вълна, изкуствени материи.
  • Околна среда: урбанизираният климат на големите градове засилва риска от екзацербация на АД.

Съществуват обучителни програми – училища за пациенти и родители на болни от АД. Важно е взаимното доверие между лекар и пациент и обучението на самите болни. Целта е пациентът да контролира заболяването, а не лекарят да контролира пациента.

Много важен въпрос при деца с атопичен дерматит са имунизациите. При децата с АД, дори когато са засегнати големи участъци от кожата им, трябва да се провеждат стандартните имунизационни програми. Имунизациите не трябва да се правят в периодите с остри симптоми на възпаление или когато детето е подложено на имуносупресивна терапия (например със системни кортикостероиди). Важно е родителите да осъзнаят, че рискът за детето е по-голям не от провеждането, а от пропускането на задължителните имунизации (особено ДТК и полиомиелит).

В България е създаден Национален консенсус на Българското дерматологично дружество за диагностика, лечение и профилактика на атопичен дерматит. Този консенсус е предназначен за специалисти-дерматолози, в интерес на пациентите и в рамките на добрата клинична практика, още повече, че през последните десетилетия се увеличава честотата и тежестта на протичане на атопичния дерматит. Поставянето на диагнозата атопичен дерматит носи сериозна отговорност както за лекаря, така и за болния и неговото семейство. Заболяването е хронично, засяга всички сфери на ежедневието, определя жизнения път на болния. Болестта дългосрочно влошава качеството на живот на пациентите, повечето от които са деца, както и на семействата на заболелите. Това поставя атопичния дерматит в групата на социално-значимите заболявания с голямо здравно, социално и икономическо значение.