Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 3 2017

Фотопротекция

виж като PDF
Текст A
д-р Б. Котевска, доц. д-р З. Демерджиева
Отделение по дерматология и венерология, Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда


Слънцето винаги е имало жизненоважно значение за живота на земята. Неговите благоприятни ефекти са топлина, светлина, фотосинтеза, синтез на Вит. D, бактерициден ефект, антидепресивен ефект, фототерапия (лечение на различни кожни дерматози). Животът би бил невъзможен без слънце. Освен благоприятните ефекти на слънцето, значение имат и неговите вредни ефекти: изгаряне, преждевременно стареене, увреждане на имунната система, кожен рак, фоточувствителност, увреждане на очите.

Основно има три вида радиация:

  • Видима (400-800 nm).
  • Ултравиолетова (UV-A 320-400 nm, UV-B 290-320 nm, UV-C 200-290 nm).
  • Инфрачервена (>800 nm) (Фиг. 1).

Фигура 1:

UV-A лъчите проникват дълбоко в кожата, има ги през целия ден, отговорни са за дългосрочното увреждане на кожата (преждевременно стареене, меланома малигнум, фототоксични реакции, фотоалергии).

UV-B лъчите проникват по-малко, но влияят по-силно на ДНК от UVA, причиняват видимо изгаряне часове след излагането, причиняват рак на кожата (базоцелуларен, спиноцелуларен карцином).

UV-C лъчите са с най-малка дължина и се спират напълно в озоновия слой (Фиг. 2).

Фигура 2:

Основно до земята достигат UV-A лъчите и малко UV-B лъчи.

Поради немалкото неблагоприятни ефекти на слънцето е необходимо да се предпазим от тях. Естествената ни защита срещу слънчевите лъчи е меланинът (основният пигмент на кожата), но за съжаление, не е напълно достатъчен да ни предпази.

Външната фотозащита включва ползването на различни дрехи, шапки, очила и фотозащитни продукти.

Използването на фотозащитни про­дук­ти започва през 1928 г. Първият продукт съдържал бензил салицилат и бензил цинамат. През Втората световна война войниците са ползвали като защита червен ветеринарен вазелин. През 1962 г. влиза в употреба първият UVА филтър – бензофен. Първите гайдлайни за фотозащитни препарати са представени през 1978 г. Първите минерални филтри стават достъпни през 1989 г. (титаниум диоксид) и 1992 г. (цинк оксид).

  

Основно днес има два типа UV филтри: физични и химични

Физичните филтри (минерални филтри – titanium dioxide, zinc oxide pig­ments) отразяват или разсейват УВ-лъчите. Те имат отлична кожна поносимост, при прилагането може да остане бял оттенък по кожата, техният ефект започва веднага след намазването, не образуват свободни радикали, одобрени са от FDA.

Химичните филтри поглъщат UV енергията. Те са безцветни, без мирис, ефектът им започва 20 мин. след прилагането, някои образуват свободни радикали и могат да предизвикат поява на алергия, иритация. Някои химични филтри не са одобрени от FDA. Най-често ползвани са Octocrylene, Avobenzone, Octinoxate, Octisalate, Oxy­ben­zone, Homosalate, Helioplex, 4-MBC, Mexoryl SX и XL, Tinosorb S-M, Uvi­nul T 150, Uvinul A Plus.

SPF (Sun Protection Factor) е световен стандарт за измерване ефективността на фотозащитните продукти. SPF е фактор, показващ защитата срещу UVB лъчи. Представлява отношение между максималната еритемна доза (MED) при защитена кожа спрямо незащитена. Според SPF нивата на защита са:

  • 50+ – много висока.
  • 30-50 – висока.
  • 15-30 – средна.
  • 5-15 – ниска.

В зависимост от сезона, фототипът на кожата и възрастта, избираме кое ниво на защита ни е необходимо. SPF 15 блокира 93% от UVB лъчите, SPF 30 блокира 97% от UVB лъчите, SPF 50 блокира 98% от UVB лъчите. По отношение на защитата от UVA лъчите, само на продукти с едно определено минимално UVA ниво на защита е разрешено да използват символа на Фиг. 3.

Фигура 3:

Според COLIPA съотношението трябва да бъде:

UVA защита:UVB защита = 1:3

Слънцезащитната козметика се предлага под различни форми: масло, крем, лосион, пяна, спрей, стик, гел. Продуктът се избира в зависимост от типа на кожата: мазна, суха, смесена.

Количеството фотозащитен препарат, което е нужно да бъде нанесено на тялото е EU стандарт = 2 mg фотозащита/cm² кожа. Важно при избора на фотозащитен продукт е той да бъде с широкоспектърни филтри (да предпазва от UVA и UVB лъчи), водоустойчив, фотостабилен, удобен за приложение, некомедогенен и нетоксичен.

Препоръчването на фотозащитни средства в лекарската практика е вече ежедневие. Задължително е предпазването от слънце при някои дерматологични заболявания както при фотодерматозите, така и при дерматози, влошаващи се от слънцето. Най-честите дерматози, при които има влошаване от слънце, са: розацея, мелазма, херпесни инфекции, акне, кожен лупус еритематозус, дерматомио­зит и др.

Задължително е ежедневно ползване и при пациенти, при които има риск от развитие на злокачествени кожни заболявания.

Основните препоръки на Европейското дружество за защита от злокачествени кожни заболявания са:

  • Да се избягва излизането на слънце между 10 ч. и 16 ч., защото през този интервал УВ лъчите са най-силни.
  • Да се следи УВ индексът и според това правилно да се разпредели времето, през което сме на открито.
  • Да се използва сянка, но да не заб­равяме, че дърветата, чадърите или козирките не предлагат пълна защита от слънцето.
  • Носете защитно облекло – шапка с широка периферия предлага добра защита от слънцето за очите, ушите, лицето и врата. Слънчевите очила намаляват значително увреждането на очите от излагането на слънце.
  • Да се нанася слънцезащитен широкоспектърен продукт през 2 часа.
  • Да се нанася 20 мин. преди излизане на слънце.
  • Използването на фотопротективни кремове не е причина да се удължава престоят на слънце.
  • Избягвайте солариумите!

Особено важна е фотопротекцията в детска възраст

Детската кожа е по-чувствителна към UV радиацията. Кожата е по-тънка, недостатъчно пигментирана, собствените защитни механизми на кожата са по-слабо развити. Изгарянията в детска възраст повишават рис­ка от клетъчна дегенерация в по-късен етап. 80% от фотоувредата на кожата и очите настъпва преди 18-годишна възраст поради по-интензивното излагане на слънце в детството.

Основните препоръки за децата на Европейското дружество за защита от злокачествени кожни заболявания са:

  • Бебетата под 1 год. не трябва да се излагат на слънце.
  • Децата да се предпазват най-добре с тъмни дрехи – широки фланелки, широки и дълги панталони, шапки, обувки, покриващи ходилото, слънчеви очила, дрехи с UV защита.
  • Използвайте по-слабото сутрешно и следобедно слънце за дейности на открито.
  • Децата да се предпазват и във водата (фланелка).
  • Фотозащитен продукт да се нанася повторно след къпане.
  • Детето да не стои дълго на слънце, дори и да е намазано.

Не на последно място е ползването на фотозащитен продукт с цел предпазване на кожата от фотоиндуцираното стареене на кожата. Степента на фотоувреждане на кожата зависи от цвета на кожата и продължителност­та и честотата на излагане на слънце. Фотоувредената кожа се променя и състарява много по-бързо, сравнена с тази, защитена от ултравиолетови лъчи. Кожата става отпусната, набръчкана, с нарушена еластичност.

Преди няколко години The New England Journal по медицина публикува шокираща снимка на 69-годишен мъж с тежко увреждане на едната страна на лицето му вследствие на УВ увреда. Пациентът е карал камион в продължение на 28 год. Дясната страна на лицето му е била защитена отвътре в транспортното средство, докато лявата страна била изложена на постоянно УВ облъчване (Фиг. 4).

Фигура 4:

С цел ежедневното предпазване от слънце вече повечето козметични кремове за лице имат и допълнителна фотозащитна съставка с SPF 15-20.

Фотозащитните продукти са задължителни и след лазерни процедури, химичен пилинг, хирургични интервенции.

    

    

    
         
книгопис:
1.    L. H. Kligman and A. M. Kligman,The nature of photoaging: its prevention and repair, Photodermatology, 1986;3: 215–227.
2.    Gary J. Fisher, PhD; Sewon Kang Mechanisms of Photoaging and Chronological Skin Aging
3.    Arch Dermatol. 2002, 138(11):1462-1470.
4.    Nick Serpone, Daniele Dondi, Angelo Albini Inorganic and organic UV filters: Their role and efficacy in sunscreens and suncare products Inorganica Chimica Acta, Volume 360;3:794-802.
5.    Cox NH. The relationship between chronological age and the erythemal response to ultraviolet B radiation. Br J Dermatol 1992; 126: 315-319.
6.    Clinical guide to Sunscreens and Photoprotection Edited by Henry W, Lim and zoe Diana Draelos CRC Press 2008.
7.    Oma N. Agbai, Kesha Buster, Skin cancer and photoprotection in people of color: A review and recommendations for physicans and the public Journal of AAD 2014;4: 748-762