Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 4 2017

Специален гост

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Цветалина Танкова, дмн
Началник на Клиниката по диабетология, УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев”, гр. София


   

Проф. д-р Цветалина Танкова, дмн e началник на Клиниката по Диабетология, УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев” и ръководител на Клиничния център по ендокринология, МУ-София. Заместник декан е по научната дейност на МФ, МУ-София. Специалист е по вътрешни болести и по ендокринология и болес­ти на обмяната; магистър е по Обществено здраве и здравен мениджмънт.

Специализирала е по проблемите на захарния диабет във водещи европейски клиники. Има над 170 публикации в научни медицински списания и над 340 участия в научни форуми. Научните  трудове са цитирани над 3000 пъти в чуждестранни издания.

Лектор е на курсове за следдипломно обучение на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD) в Русия, Хърватска, Унгария, Сърбия, Румъния, Словения, Азербайджан. Организатор е на курс за следдипломно обучение на EASD в София през 2015 и 2017 г.
    

Проф. Танкова, вие ръководите Клиниката по диабетология към УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев” ЕАД. Разкажете повече за нея?

Клиниката по диабетология, която ръководя вече 12 години, е единствената специализирана клиника за захарен диабет в страната. Разполага с 28 легла и предоставя високоспециализирана помощ на пациенти със захарен диабет от цялата страна. Ежегодно се хоспитализират над 1600 пациенти със захарен диабет; прие­мат се и пациенти с метаболитни нарушения, със съмнение за органичен хипер­инсулинизъм. В клиниката функционира център за обучение на пациенти със захарен диабет, кабинет за диабетно стъпало, кабинет за превенция на захарния диабет, кабинет за автономна диабетна невропатия. Специализирани сме в лечение с инсулинови помпи, лечение на бременни жени с диабет; и в нея се провежда продължително амбулаторно мониториране на кръвната захар, както и редица високоспециализирани изследвания. Клиниката по диабетология е база на МУ-София и в нея се обучават студенти, стажант-лекари, специализиращи лекари, ендокринолози и други специалисти и медицински сестри. Осъществява се и научно-изследователска дейност в рамките на множество национални и международни научни проекти.


Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалис­ти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е състоянието на Вашата клиника?

Българите сме склонни да се оплакваме, все нещо липсва, все някой е виновен… А добри специалисти в България има, и когато човек желае, може да стигне до тях. Базата и техническото оборудване на болниците и медицинските центрове са на различно ниво, но по-важни са специалистите в тях. По отношение на Клиниката по диабетология мога само да се похваля с прекрасен екип от добре обучени професионалисти, които са се посветили изцяло на грижите за хората със захарен диабет. Разполагаме с всички възможности за диагноза и лечение на захарния диабет и неговите остри и хронични усложнения. Условията в клиниката са доста добри и се надявам, че сме създали добра среда за работа на персонала и приятна обстановка за пациентите по време на престоя им при нас.  


Професията ви е тежка… Как се справяте чисто човешки с този стрес – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?
  

Не бих казала, че професията е тежка. Работата е приятна и ми носи истинско удовлетворение. Действително ежедневието ми е доста натоварено, запълнено с много различни задачи, но може би това ме поддържа в добра форма. Правя всичко възможно да се справя с множеството ангажименти, и сякаш времето все повече не ми стига. Но, разбира се, имам много приятни моменти с моите близки и приятели след работа. Много обичам цветята, природата и те истински ме разтоварват и зареждат.


Лично вие защо избрахте специалността ендокринология, с какво ви спечели тя?

След завършване на Медицинска академия – София имах желание да се занимавам с ендокринология, тъй като тази специалност е много интересна и в нея има много логика. Кандидатствах за аспирантура на тема в областта на захарния диабет, и така тръгнах по пътя на ендокринологията, по който вървя вече повече от 30 години… Но и сега да трябва да избирам, отново бих поела в тази посока. Диабетологията е едно сериозно предизвикателство, тъй като е една от най-динамично развиващите са области на медицината.
 

Смятате ли, че имаме достатъчно добре обучени специалисти по ендокринология и какъв е интересът към Вашата специалност?

България е една от страните с най-голям брой ендокринолози на глава от населението, което считам за изключително постижение.

Големият интерес към ендокринологията се задържа през годините и все повече млади хора се насочват към тази специалност. За съжаление, местата за специализация във водещите клиники са ограничени и много лекари не могат да изпълнят мечтата си да станат ендокринолози. Непрекъснато се провеждат различни форми за обучение на колегите – конгреси, симпозиуми, работни срещи, обсъждане на клинични случаи, с което се увеличават знанията и практическите им умения, и те са в крак с най-новите постижения на ендокринологията. На много наши форуми каним експерти от световно ниво, които ни информират докъде са стигнали науката и практиката в областта на ендокринологията. Организираме и курсове за следдипломно обучение на млади колеги по линия на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD) – тази година в курса участваха 200 млади лекари от 28 страни.


Защо броят на пациентите с диабет непрекъснато нараства?

Захарният диабет е признат за един от най-значимите здравни проблеми в световен мащаб. Данните показват, че заболяването обхваща 3-10% от населението в различните държави, като честотата му прогресивно нараства. Понастоящем в света има 415 млн. души със захарен диабет, като се очаква до 2040 г. броят им да достигне 642 млн. На всеки 10 секунди трима души се разболяват от диабет и един умира от захарен диабет. Всяка година 10 млн. души заболяват от диабет, като 78 000 от тях са деца. Налице е пандемия от захарен диабет. Засегнати са както високоразвитите, така и развиващите се страни, като около 80% от хората с диабет живеят в страни с ниски и средни доходи. Захарният диабет е глобален проблем, който засяга и нашата страна. Понастоящем в

България има около 500 000 души с това заболяване.

Причините за увеличаване на честотата на захарния диабет тип 2 са нездравословното хранене, намалената физическа активност, заседналият начин на живот, затлъстяването.


Каква е причината дори в развитите страни около половината болни да не подозират, че имат диабет?

Трябва да се има предвид, че близо половината от хората, които са с диабет, не знаят за това. Захарният диабет е коварно заболяване, тъй като в болшинството от случаитe с нищо не подсказва за съществуването си. А хората обичайно търсят медицинска помощ по повод на някакво оплакване. И така, нищо неподозиращ, човек може да живее с това заболяване в продължение на години и заболяването да се установи за първи път по повод на някое вече развило се усложнение – проблеми със зрението, язва на стъпалото, инфаркт, инсулт. Изключително важно е захарният диабет да се установи навреме. Необходимо е хората да са информирани относно рисковите фактори за диабет, както и относно признаците на заболяването, за да могат своевременно да вземат мерки за откриването му.  


Кои са рисковите групи, застрашени от развитие на захарен диабет?

Има хора, които са с повишен риск от развитие на захарен диабет – с родител или родители с диабет, с наднормено телесно тегло или затлъстяване, с високо кръвно налягане, със сърдечно-съдово заболяване, с повишени нива на мазнините в кръвта – холестерол и триглицериди; с установявана по-рано повишена кръвна захар или наличие на предиабет, със синдром на поликистозни яйчници; жени, които са родили дете с тегло над 4 кг или са имали повишена кръвна захар по време на бременността.

Тези хора трябва периодично да провеждат изследвания, въпреки че нямат никакви оплаквания. Наши изследвания в Клиниката по диабетология през последните 10 години при над 4500 лица с наличие на поне един рисков фактор за диабет показаха, че над 40% от тях имат някакво отклонение в кръвната си захар – предиабет или диабет, а 17% са със захарен диабет. Това е изключително висока честота и налага много сериозно отношение към проблема. Необходимо е провеждане на системен скрининг за захарен диабет сред лица с наличие на рискови фактори с оглед своевременно установяване на предиабет и захарен диабет.

Според проучване на Gallup, само половината от новодиагностицираните пациенти с диабет знаят, че преди това са били с повишен риск за развитие на диабет и че имат рискови фактори за заболяването.


Как виждате ролята на общопрактикуващите лекари в превенцията на диабета?

Считам, че общопрактикуващите лекари имат важна роля по отношение на превенцията на захарния диабет. Те имат контакт с пациентите и е необходимо да правят оценка на техния риск за развитие на диабет. За тази цел са разработени въпросници, като един от тях е валидиран в България, и само с 8 въпроса може много бързо да се направи оценка на степента на риска от развитие на захарен диабет, и при повишен риск пациентът да се изпрати за провеждане на изследвания, и при необходимост – при специалист ендокринолог. Общопрактикуващите лекари са на предния фронт и ролята им е изключително голяма. Считам, че работим в добра колаборация, тъй като ние сме един екип с тях както по отношение на превенцията, така и на лечението на захарния диабет.


Какво е правилното хранене при диабет? Има ли забранени храни?

Хранителният режим е задължителен елемент в лечението на захарния диабет. Напоследък се говори за хранителен режим, а не за диета при захарен диабет. Самото понятие диета обикновено предизвиква неприятни асоциации у повечето пациенти, тъй като се свързва със забрана или с ограничаване на голям брой храни, което налага промяна в начина им на живот. На практика хората с диабет могат да консумират всякакви храни, но трябва да са обучени какви количества и кога да приемат, и как да съобразяват храненето с лечението на захарния диабет. В миналото останаха строгите забрани за прием на конкретни храни.


Известно е, че в лечението през последните години има сериозен скок – в какво всъщност се изразява той? Какви са новите постижения в лечението на диабета?

Диабетологията се развива изключително интензивно. Непрекъснато се откриват нови фактори и механизми, които участват в развитието на захарния диабет и неговите усложнения. И това определя насоките в разработването на нови терапевтични средства.

От откриването на инсулина и първата инжекция през 1922 г. се разработени различни инсулинови препарати. В практиката широко навлязоха инсулиновите аналози, с които се постига по-физиологично заместване на инсулиновите нужди на пациента. Все по-широко приложение намират инсулиновите помпи. Търсят се алтернативни пътища за въвеждане на инсулина, за да се избегнат инжекциите – перорален, букален (през устната лигавица), инхалаторен (чрез вдишване). Работи се интензивно върху трансплантация на бета клетки на панкреаса, както и върху приложението на стволови клетки за лечение на захарния диабет.

Инкретин-базираната терапия навлезе в клиничната практика преди 10 години и понастоящем доста пациенти използват тези медикаменти, които оказват влияние върху няколко от патогенетичните механизми в развитието на захарен диабет тип 2. Използват се и т.нар. инхибитори на натриево-глюкозния ко-транспортер 2, които имат редица допълнителни предимства, освен снижението на кръвната захар – водят до снижение на артериалното налягане и телесното тегло, имат редица сърдечно-съдови и бъбречни благоприятни ефекти.