Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 4 2017

10 най-мистериозни вируса

виж като PDF
Текст A




Вирусите оспорват самото определение на живота. Вирусите не са наистина мъртви, нито пък са живи. Вирусите не притежават механизъм, за да се възпроизведат самостоятелно. И все пак може би те са по-еволюирали от нас. С всяко следващо откритие за вирусите, ние разбираме колко много имаме още да учим за тях.

  
1. Вирусът черната вдовица

Учените скоро откриха вирус, чийто геном съдържа гена на отровата на паяка черна вдовица. Този вирус специфично напада бактериите Wolbachia по члене­стоногите. Латротоксинът, който вирусът произвежда, убива организма, като прави дупки в клетъчните мембрани. Смята се, че „отровните” гени позволяват на вируса да проникне в клетките и така да избегне имунната система на гостоприемника. Това е първият път, в който животински гени са били наблюдавани при бактериофаги – вируси, атакуващи бактерии.

Експертите допускат, че вирусът е получил генетичния материал, след като е попаднал от бактерия Wolbachia в клетка на паяк черна вдовица. Възможно е също така паякът да е откраднал гена от вируса.

   
2. Вирусът на безплодието

Инфекция с тайнствен вирус може би е причината за половината от случаите на необясним инфертилитет. В една четвърт от случаите с безплодие (средно 1 на 70 жени на възраст под 44 години) лекарите откриват причина за това. Екип от италиански изследователи откри вирус от семейството на херпес вирусите, който може да е виновникът. Вирусът причинява имунна реакция, в резултат на която утробата става него­стоприемна за ембриона. Индивидуализирано антивирусно лечение може да предложи помощ срещу инфекцията.

Екипът изследвал 30 майки и 30 жени с необяснимо безплодие. 13 от инфертилните жени били инфектирани с HHV-6A. Никоя от майките не е била инфектирана. Този вид херпес вирус е открит преди 30 години, но продължава да е мистерия. Инфекцията с

HHV-6A води до освобождаване на хормона естрадиол, който предизвиква овулация и подготвя матката за оплождане.

 
3. Вирусът, който оцелява

Наскоро екип от изследователи откриха вирус, който може да оцелее дори във вряща киселина.

Вирусът SIRV2 инфектира микроб, наречен Sulfolobus islandicus, който живее в кисели горещи извори, където температурата достига 80°С. Използвайки електронен микроскоп от последно поколение за изследване на проби в досега немислими детайли, учените са разкрили основния механизъм на устойчивост на топлина, изсушаване и ултравио­летова радиация.

SIRV2 привежда генетичния материал в защитна структура, наречена А-формация, за да оцелее в екстремни условия. Механизмът е забележително подобен на спорите, образувани от бактериите. Спорите могат да причинят болести, с които е много трудно да се борим, като напр. антракс. Учените планират да използват тези механизми на оцеляване за проектиране на генна терапия.

  
4. Мултикомпонентен вирус

Обичайно всички гени на даден вирус се съдържат в една вирусна частица. Вирусната частица се допира до клетката, отваря се и инжектира генетичния материал вътре в нея. Клетките на гостоприемника започват да размножават вируса. Когато има достатъчно копия на вируса, те водят до смъртта на клетката, разрушават я и атакуват нови клетки.

Вирусът Guaico Culex е различен. За да се зарази, клетката трябва да бъде изложена на четири различни генетични пакета. Петият се проявява по избор. Кръстен на региона в Тринидад, от който произхожда, Guaico Culex е открит по време на задълбочено проучване от медицински екип на американската армия в опит да се изолират вируси, пренасяни от комари по целия свят. Въпреки че учените не вярват Guaico Culex вирусът да може да зарази бозайници, наскоро е открит друг много близък вирус в червени маймуни колобоси в Уганда.

   
5. Човешки ендогенен ретровирус

Около 8% от човешкия геном идва от древните вируси. Ретровирусите се възпроизвеждат чрез вмъкване на генетичен материал в гостоприемника и отвличането на механизма му за репликация. Понякога тези вируси заразяват сперма и яйцеклетки. Ако тези клетки оцелеят, те се използват, за да се създаде един организъм, съдържащ ДНК на вируса във всяка клетка. Тези вируси се наричат ендогенни ретровируси – при хората това са HERV. По-голямата част от тях се считат за нефункциониращи „вкаменелости”.

Въпреки това по-малка част са все още непокътнати и могат да формират инфекциозни частици.

Въпреки че е на милиони години, групата HERV-K вируси изглежда способна да се размножава. Изследователи наскоро откриха вариант, който не съдържа мутации, които да го лишават от тази функция. Смята се, че така HERV-K остава „жив” в хората. Учените не са сигурни дали спящият вирус може да се „събуди”. Съществуват спекулации, че HERV-K може би са оцелели поради предимството, което имат.

  
6. Бурбон вирус



Канзаски фермер починал от мистериозна вирусна инфекция, пренасяна от кърлежи. Симптомите на мъжа започнали с гадене, отпадналост, диария. Последват дихателна и бъбречна недостатъчност. Лекарите го лекували с антибиотици – стандартното лечение при инфекция с кърлежи. Нищо не сработило. След 10 дни в болницата той починал.

Само с един потвърден случай лекарите са в неведение за пълния спектър на болестта. Това може да е убиец или може да е рядък случай, при който леко заболяване става смъртоносно. Най-добрата защита е да се избегне контакт с кърлежи чрез носене на дълги панталони, с помощта на репеленти, както и извършване на чести проверки за кърлежи.

 
7. Вирусът на сибирския великан

Френски изследователски екип наскоро откри гигантски вирус на 30 000 години в сибирския лед, който при това все още е заразен. Вирусът е открит при почвена проба от 30 m под земята. Значително по-широк е от другите гигантски вируси, както и достатъчно голям, за да се види чрез стандартен микроскоп.

Екипът лови вирусите с помощта на амеби за примамка (техните основни гостоприемници). Изследователите са открили, че амебите съдържат в цитоплазмата си голямо количество от тези древни гиганти. За разлика от повечето вируси, които атакуват ядрото, сибирският вирус създава условия за репликация в цитоплазмата на гостоприемника. Въпреки че сибирският вирус атакува само амеби, подобен гигантски вирус, наречен Marseillesvirus, скоро зарази 11-годишно момче във Франция. Възможно е други опасни вируси също да се крият дълбоко в земята. Преди всичко човешката дейност (по-специално сондирането) е причината за откриването на тези дремещи чудовища.

    
8. Вирусът на дълбоката вода

Изследователите вярват, че в тъмните, лишени от хранителни вещества недра на Земята, има повече биомаса отколкото навсякъде другаде. В океанските дълбини извън Калифорния наскоро е направено забележително откритие: вирус, който заразява хранещите се с метан архибактерии (малки подобни на бактерии организми на дъното на океана). Пробите са събрани от дълбок извор на метан чрез спускане на тръби в утайката на океана. Обратно в лабораторията утайките са поставени в богата на метан среда, в резултат на което се развили архибактерии, а заедно с тях и техните вируси паразити. Вирусът избира един от собствените си гени за мутация. Същото правят и архибактериите. Мутациите променят крайните части на вируса, които влизат в контакт с гостоприемника. Това е противодействие спрямо собствените селективни защитни мутации на бактерията. Частични генетични съответствия между калифорнийските дълбоководни вирусите и тези, които са открити около Норвегия, подсказват глобалното им разпространение.

    
9. Мистериозна парализа

През 2015 г. много американски деца заболяват от остра вяла парализа. Огнището съвпада с разпространението на респираторно заболяване, причинено от ентеровирус EV-D68, роднина на полиовируса. Много учени виждат връзка между случаите. Въпреки това не е известно EV-D68 да причинява усложнение, като парализа, а и тя е установена едва в 20% от случаите. Един случай от Вирджиния накара някои да смятат, че причината може да е от друг вирус, наречен C105.
Преди случая от Вирджиния C105 е бил идентифициран само в Перу и Република Конго. Заболяването е свързано с респираторни проблеми. Въпреки това при няколко африкански случая е настъпила и парализа. Теорията за C105 може да обясни защо 80% от пациентите са били отрицателни за EV-D68. Въпреки това не е намерен ентеровирус в спиналната течност на никой от пациентите, който би могъл да е отговорен за развитието на неврологични симптоми. Причината за взрива остава загадка.

  
10. Синдром на недиагностицираната хеморагична треска

Южен Судан е раздиран от насилие, глад, а сега и от мистериозна вирусна епидемия. Досега 10 души са починали от Ебола-подобни симптоми на кървене, треска и повръщане. Въпреки това Ебола не е причинителят. Лекарите са нарекли болестта „Синдром на недиагностицираната хеморагична треска”. Миналата година в Дарфур, Судан, е имало 129 смъртни случая от неидентифицираното заболяване. Все още не е известно дали всичките са причинени от едно и също заболяване.

Кръвните проби на заразените пациенти установяват наличието на множество вируси: onyong-nyong, Чикунгуня и денга треска.

Въпреки това никой не може да обясни смъртта на болните и нито една проба не е позитивна за Ебола. Повечето учени са на мнение, че причинителят е вирус, който се разпро­странява от кърлежи или комари, но не се изключва възможността да е бактерия или паразит. Досега няма доказателства за предаване от човек на човек, а 75% от жертвите са под 20. Бушуващата гражданска война и изостаналостта на региона пречи на провеждането на ефективни изследвания относно произхода на болестта.