Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 4 2017

Метаболитен синдром

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Теодора Темелкова-Кюркчиева, дмн
Медицински Център „Роберт Кох”, гр. София


Метаболитният синдром (МетС) представлява съвкупност от метаболитни нарушения, като абдоминално затлъстяване, дислипидемия, повишена кръвна захар и артериална хипертония, свързани с развитието на сърдечно-съдови заболявания, които влошават качеството на живот и намаляват продължителността на живот на засегнатите индивиди. Въз връзка с намалената двигателна активност и склонността към висококалорийно хранене, характерни за съвременния начин на живот, честотата на МетС в световен мащаб нараства, паралелно на нарастване честотата на затлъстяването, което го превръща в един от най-големите здравни проблеми на XXI-ви век[1].

През 1998 г. Световната здравна организация (СЗО) излиза с първата формална дефиниция за метаболитен синдром (МетС), подчертавайки значението на инсулиновата резистентност като негов главен рисков фактор и компонент. Според СЗО диагнозата МетС може да се постави на базата на няколко маркера на инсулинова резистентност плюс два допълнителни рискови фактора, включващи затлъстяване, хипертония, хипертриглицеридемия, намален HDL холестерол или микроалбуминурия. През 1999 г. Европейската група за изследване на инсулиновата резистентност (ЕГИР) предлага своя дефиниция, запазвайки централното място на инсулиновата резистентност, като за поставяне диагноза МетС се изисква допълнително поне два от следните рискови фактори – абдоминално затлъстяване, дислипидемия, хипертония или повишена кръвна захар на гладно (т.е. кръвна захар на гладно ≥6.1 mmol/l).

Понастоящем най-често прилаганите дефиниции от повечето научноизследователски групи по света са тези на Националната програма за понижаване на холестерола (ATPIII) в САЩ[2] от 2001 г. и на Интернационалната диабетна федерация (IDF) от 2005 г.[3] (Табл. 1). Според ATPIII критериите не се изисква доказване на инсулинова резистентност, а диагнозата се поставя при наличието на 3 от 5-те фактора – абдоминално затлъстяване (силно асоциирано с инсулинова резистентност), хипертриглицеридемия, намален HDL холестерол, хипертония и повишена кръвна захар на гладно или диабетес мелитус тип 2. Според IDF критериите също не се изисква доказване на инсулинова резистентност, но за поставяне диагнозата МетС е задължително наличие на абдоминално затлъстяване (преценено на базата на обиколка на талията), като останалите критерии са почти идентични с тези при по-горната дефиниция. IDF също така подчертава необходимостта от адаптиране на различни референтни стойности за обиколка на талията в различните етнически групи, базирано на литературни данни за различното им влияние върху риска за развитие на диабет тип 2 и на сърдечно-съдови заболявания. През 2009 г. излиза нова дефиниция на МетС, която е съгласувана препоръка на IDF с множество други асоциации, като National Heart, Lung, and Blood Institute (NHLBI), American Heart Association (AHA), World Heart Federation (WHF), International Atherosclerosis Society (IAS) и International Association for the Study of Obesity (IASO)[4]. Според тази дефиниция МетС се диагностицира при наличие на три от 5-те критерия, отразени в дефиницията на IDF от 2005 г., но без задължителното наличие на абдоминално затлъстяване. Референтните стойности за обиколка на талията се приема, че са етнически и популационно специфични и се преценяват индивидуално от специалиста, вземайки предвид местните норми за абдоминално затлъстяване, както и все по-честото наличие на лица със смесен етнически произход в условията на глобализъм и повишена миграция[4].

Таблица 1: Дефиниции на метаболитен синдром

Критерии

АТР III от 2001 г.

Поне три критерия от следните:

IDF ОТ 2005 г.

1-ви критерий + два от следващите:

Консенсус по Метаболитен синдром от 2009 г.

Централно затлъстяване: талия

>102 сm при мъже

>88 сm при жени

≥94 сm при мъже

≥80 сm при жени

Специфични критерии за всяка страна

Хиперлипидемия: Триглицериди

ТГ ≥1.7 mmol/l

≥1.7 mmol/l или специфично лечение за хипертри­глицеридемия

≥1.7 mM

Нисък HDL-C

<1.03 mM при мъже

<1.29 mM при жени

<1.03 mM при мъже

<1.29 mM при жени

<1.0 mM при мъже

<1.3 mM при жени

Хипертония

≥130/85 mmHg или терапия на хипертония

≥130/85 mmHg или лечение за хипертония

≥130/85 mmHg или лечение за хипертония

Плазмена глюкоза на гладно

≥6.1 mmol/l

≥5.6 mmol/l или поставена диагноза диабет тип 2

≥5.6 mmol/l или поставена диагноза диабет тип 2

  
Значимост на метаболитния синдром

Независимо от съществуването на известно разногласие относно дефиницията на МетС и критериите за неговото диагностициране, данните от множество анализи недвусмислено доказват връзката на МетС с повишения риск за развитие на захарен диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.

Така например в San Antonio Heart Study Lorenzo et al.[5], проследявайки 1 734 мъже и жени за период от 7-8 години, установяват, че по време на наблюдението 11.3% от участниците са диагностицирани с диабет и че метаболитният синдром е независим рисков фактор за неговото развитие. Аналогични резултати са съобщени и сред жителите на Финландия. Laaksonen et al.[6] установяват, че финландски мъже, страдащи от МетС според дефиницията на СЗО, са изложени на 9 пъти по-висок риск за развитие на захарен диабет в сравнение с мъже без МетС. Също така сред участниците във Framingham Offspring Study, проспективно изследване, продължило 8 години и включващо 3 323 мъже и жени, Wilson et al.[7] установяват, че МетС значително повишава риска за развитие на тип 2 захарен диабет и на сърдечно-съдови заболявания сред двата пола.

Резултатите от проучването DECODE също ясно демонстрират взаимовръзката между МетС, общата смъртност и смъртността от сърдечно-съдови инциденти[8]. Авторите обединяват 11 проспективни проучвания, проведени в различни изследователски центрове в Европа и включващи общо 6 156 мъже и 5 351 жени, проследени за период от 6.8 до 9.6 год. Според направения анализ общата смъртност и смъртността, вследствие на сърдечно-съдово заболяване, е съответно 1.4 пъти и 2 пъти по-висока сред лицата с МетС в сравнение с тези, които са клинично здрави[8].

Други изследвания сред европейското население също показват статистически сигнификантна зависимост между МетС и сърдечно-съдовата смъртност. Например Lakka et al.[9] съобщават, че опасността от развитие на исхемична болест на сърцето или други сърдечно-съдови заболявания е значително по-висока сред мъжете, страдащи от МетС. Подобни резултати са установени и от Isomaa et al.[10] сред двата пола.

Изследвания сред българското население с различен риск за метаболитен синдром показаха, че захарният диабет тип 2 се открива значително по-често сред лицата, диагностицирани с МетС, в сравнение с тези без МетС[11]. В допълнение беше установено, че наличието на МетС, дефиниран според критериите на НППХ, е свързано със седемкратно увеличение на риска за остър миокарден инфаркт и че наличието на МетС е независим рисков фактор за получаване на остър миокарден инфаркт сред изследваната българска популация[11].

Наред с основните компоненти на МетС, застъпени във всички негови дефиниции, в рамките на МетС се развиват и допълнителни метаболитни нарушения, които също така значително влошават качеството на живот на засегнатите. В това число влизат подагра, еректилна дисфункция, чернодробна стеатоза, хронично субклинично възпаление, микроалбуминурия, хипоадипонектинемия и др.

С бързите темпове на индустриализация и урбанизация през последните десетилетия физическата активност на населението както в развитите, така и в развиващите се страни се е понижила драстично. Воденето на заседнал начин на живот, в съчетание с прекомерна консумация на хранителни вещества, се счита за една от основните причини за непрекъснато нарастващата честота на кардиометаболитни заболявания[12]. Поради използването на различни дефиниции на МетС директното сравняване на публикуваните данни за неговата честота е труднo. Въпреки това голям брой епидемиологични проучвания показват, че разпространението на МетС е придобило епидемиологични пропорции в световен мащаб[1].

Наблюденията в България не се отличават от световните тенденции за зачестяване на МетС. Едно популационно изследване, обхващащо 500 доброволци на възраст 50-79 години, установява, че сред 52% се наблюдават три или повече рискови фактори, свързани с метаболитния синдром, като най-честите са дислипидемия, хипертония и затлъстяване[13].

В проучването Sofia Metabolic Syndro­me (SMS)[14] са изследвани 1 018 лица (334 мъже и 684 жени) от населението на града на възраст над 14 години, със среден ИТМ 26 kg/m2. 23% от тях показаха наличие на един от компонентите на МетС – затлъстяване, хипертония, хиперлипидемия или тип 2 диабетес мелитус; сред 36% са налице два рискови фактора в рамките на МетС; сред 27% – три рискови фактора на синдрома; и сред 6% бяха налице всички компоненти на МетС. Само 8% нямаха нито един рисков фактор на МетС.

Наскоро честотата на синдрома беше изследвана сред популации с различен сърдечно-съдов риск[11]. Бяха анализирани общо 2 123 лица:

  1. 372 с прекаран остър миокарден инфаркт (ОМИ).
  2. 620 с хипертония.
  3. 556 с анамнеза за ЗД тип 2.
  4. 575 клинично здрави, т.е. лица без анамнеза за по-горните заболявания и с нормални стойности за кръвно налягане, кръвна захар и липиди, както и с нормално ЕКГ в деня на изследването.

Резултатите от проучването показаха, че сред пациентите с прекаран ОМИ се диагностицира МетС при 80% от мъжете и 89% от жените при прилагане ATPIII критериите; а при прилагане IDF критериите – при 85% от мъжете и 93% от жените. Сред пациентите с хипертония се диагностицира МетС при 43% от мъжете и 53% от жените според ATPIII критериите и при 47% от мъжете и 61% от жените според IDF критериите. Сред диабетиците МетС бе открит при 70% от мъжете и 79% от жените според ATPIII критериите и при 77% от мъжете и 86% от жените според IDF критериите. Удивително висока бе и честотата на МетС сред групата на „здравите” контроли, където 23% от мъжете и жените имаха изявен синдром според ATPIII критериите и 30% от мъжете и 36% от жените според IDF критериите.

В заключение: метаболитният синдром е високо разпространен сред българското население както сред рискови, така и в нискорискови групи. Застрашаваща е честотата на недиагностицираните случаи на метаболитни нарушения. В този аспект резултатите са аналогични на проучвания в други страни. Може да се смята, че с повишаване на физическата активност и коригиране на начина на хранене би могло да се очаква намаляване на честотата на метаболитния синдром както в България, така и по света.

  

  
  
   
книгопис:
1.    Hanefeld M, Pistrosch F, Bornstein S, Birkenfeld AL. The metabolic vascular syndrome – guide to an individualized treatment. Rev Endocr Metab Disord 2016, 17: 5-17.
2.    Expert Panel on Detection, Evaluation, and Treatment of High Blood Cholesterol in Adults: Executive Summary of The Third Report of The National Cholesterol Education Program (NCEP) Expert Panel on Detection, Evaluation, And Treatment of High Blood Cholesterol In Adults (Adult Treatment Panel III). JAMA 2001, 285(19): 2486-2497.
3.    Alberti KG, Zimmet P, Shaw J. IDF Epidemiology Task Force Consensus Group. The metabolic syndrome- a new worldwide definition. Lancet 2005, 366(9491): 1059-1062.
4.    Alberti KG, Eckel RH, Grundy SM et. al; Harmonizing the metabolic syndrome: a joint interim statement of the IDF Task Force on Epidemiology and Prevention; National Heart, Lung, and Blood Institute; American Heart Association; World Heart Federation; International Atherosclerosis Society; and International Association for the Study of Obesity. Circulation 2009;120(16):1640-5.
5.    Lorenzo C, Okoloise M, Williams K et al. The metabolic syndrome as predictor of type 2 diabetes: the San Antonio heart study. Diabetes Care. 2003 Nov;26(11):3153-9.
6.    Laaksonen DE, Lakka HM, Niskanen LK, et al. Metabolic syndrome and development of diabetes mellitus: application and validation of recently suggested definitions of the metabolic syndrome in a prospective cohort study. Am J Epidemiol 2002; 156(11):1070-7.
7.    Wilson PW, D'Agostino RB, Parise H et al. Metabolic syndrome as a precursor of cardiovascular disease and type 2 diabetes mellitus. Circulation 2005; 112(20):3066-72.
8.    Hu G, Qiao Q, Tuomilehto J, Balkau B et al. Prevalence of the metabolic syndrome and its relation to all-cause and cardiovascular mortality in nondiabetic European men and women. Arch Intern Med 2004; 164(10):1066-76.
9.    Lakka HM, Laaksonen DE, Lakka TA et al. The metabolic syndrome and total and cardiovascular disease mortality in middle-aged men. Jama 2002;288(21):2709-16.
10.    Isomaa B, Almgren P, Tuomi T et al. Cardiovascular morbidity and mortality associated with the metabolic syndrome. Diabetes Care 2001;24(4):683-9.
11.    Temelkova-Kurktschiev T, Kurktschiev D, Vladimirova-Kitova L et al. High prevalence of metabolic syndrome in populations at high and low cardiovascular risk in Bulgaria. Journal of Diabetology 2010;1:2.
12.    Temelkova-Kurktschiev T, Stefanov T. Lifestyle and genetics in obesity and type 2 diabetes. Exp Clin Endocrinol Diabetes 2012;120(1):1-6.
13.    Hadjiev DI, Mineva PP, Vukov MI. Multiple modifiable risk factors for first ischemic stroke: a population-based epidemiological study. Eur J Neurol 2003;10(5):577-82.
14.    Stefanov TS, Temelkova-Kurktschiev TS. The metabolic syndrome in Bulgaria. Folia Med (Plovdiv) 2011;53(4):5-14.