Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2017

Специален гост

виж като PDF
Текст A
д-р Калин Лисички
Началник на Клиниката по педиатрия на Аджибадем МБАЛ Токуда, гр. София


Завършил е медицина в МУ-София през 1984 г. Има специалности по Педиатрия и Ревматология. Специализира Детски болести във Франция през 1997 г. Работил е 20 години в Института по педиатрия като детски ревматолог.

Автор и съавтор на множество научни статии и монографии на тема „Ревматоидният артрит в детска възраст и системни заболявания на съединителната тъкан”.

В Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда е от средата на 2007 г.

 

 

Д-р Лисички, какво повече ще ни разкажете за Клиниката по педиатрия към МБАЛ Токуда, която ръководите?

Клиниката работи от 2006 г. – първоначално с 20 легла, а в момента с 36, от тях две са за интензивно лечение в детската възраст. Разполагаме с 10 души лекари, които покриват доста широк спектър от тесните специалности в педиатрията – имаме пулмолози, ендокринолози, гастроентеролози, ревматолог, алерголог, нефролог.

При нас се извършват множество, дори и тясноспециализирани изследвания, като в областта на алергологията се правят тестувания, вкл. и пач тестове. Работим провокационни проби на деца, които са с анамнестични данни за алергия към даден антибиотик и за цял живот не могат да ползват тази група антибиотици. Тук правим провокационен тест по специална схема и доста често се оказва, че всъщност нямат такава алергия и могат да бъдат лекувани с него.

Мисля, че никъде другаде това не се прави, защото Катедрата по алергология не хоспитализира деца на практика.

Освен това в областта на гастроентерологията работим PH-метрия, вкл. освен киселинен и т.нар. алкален гастроезофагеален рефлукс (ГЕР). Това е една уникална методика, която е златен стандарт в момента и е много по-доказателствена от старите методи на изследване (напр. рентгеновите). Абсолютно безвредна е и няма йонизираща радиация или облъчване, и при това ни дава информация в рамките на 24 часа – прави се непрекъснат 24-часов запис на този рефлукс. Освен това изследването е и много щадящо – една съвсем тънка сонда се поставя през носа, така че в това отношение работим доста добре.

Имаме на разположение и 24-часова лаборатория, която може да прави всякакви изследвания. Например можем по всяко време на денонощието да изследваме амоняк при някои редки метаболитни заболявания, като дефект на урейния цикъл, нещо което другаде не се прави или е много трудно осъществимо.

Ендокринологията ни е също много добре развита – работим много по отношение на диабета и затлъстяването, което е един огромен проблем и в детската възраст. Наскоро имахме случай с момиче на 12 години, което тежеше 114 кг.

Зад гърба си разполагаме с една добре действаща реанимация, която осигурява възможност за посрещане на всякакви спешни състояния. Имаме алерголог, който е с две специалности – детски болести и алергология, което е огромен плюс за него, а и за нас. Имаме и много опитен гастроентеролог, която владее отлично всички ендоскопски методи.


Специално вие сте детски ревматолог. Как преценявате работата си конкретно във вашата област?

В моята област – ревматологията, се работи всичко по отношение на артритите. Наскоро имах случай с много тежка ревматична хорея на дете, което беше лекувано абсолютно неадекватно по вина на майката. Детето беше с доказана стрептококова ангина, която се е лекувала с хомеопатия дълго време, докато се стигне до неприятните последици. За щастие, в този случай сърцето остана незасегнато.


Стрептококовите ангини са изключително разпространени сред децата, особено в детските заведения (градини, училища). За какво трябва да внимават родителите в този случай?

За съжаление, по отношение на стрептококовите фарингити и ангини е много трудно понякога да се убедят родителите в необходимостта от задължителното антибиотично лечение и то да продължи достатъчно дълго време (в рамките на един 10-дневен курс). Особено гнойните ангини са по правило (в 90% от случаите) със стрептококова етиология.

Преимущество е наличието на т.нар. бързи тестове за доказване на стрептокока (стреп-тестовете), които дават буквално в рамките на 15-20 минути отговор на въпроса има или няма стрептококова инфекция. Което е голям плюс, защото вече родителите се убеждават, че детето трябва да се лекува с антибиотик.


Стреп-тес­товете са бърз метод за доказване, но има ли неудобства при използването му?

Да, и първото неудобството е, че те, като всеки лабораторен метод, могат да дадат грешка – детето да има стрептокок, но тестът да не го отчете. И второто е, че не дават антибио­грама, т.е. чувствителност на съответния стрептокок към антибиотиците. Но като знаем, че стрептококите по правило все още не са изгубили своята чувствителност към най-често употребяваните антибиотици от пеницилиновата група, спокойно може да се започне лечението с такъв антибиотик.

Но страхът от антибиотично лечение е огромен, както и от ваксините. А всъщност, поне за мен, основните три постижения на медицината специално за детската възраст са: първо, хигиената – миенето на ръцете; второ – ваксините; и трето – антибиотиците. Ваксините ни позволяват да контролираме заболявания, за които няма лечение. А антибиотиците водят до изключително намаляване на детската смъртност, което не значи, че трябва да се прилагат с широка ръка. Използването на елементарни тестове (кръвна картина, С-реактивен протеин, стреп-тест) може до голяма степен да ориентира лекаря и да даде възможност за лечение, което да бъде съвсем адекватно и да не се използват широкоспектърни антибиотици и същевременно да е от полза и за малкия ни пациент.


Какви са усложненията за детето при нелекувана или недобре лекувана стрептококова инфекция?

Усложненията при нелекуваните стрептококови инфекции са два типа: едните са предизвикани от директната инвазия.

Такива са гнойните усложнения (напр. перитонзиларни абсцеси, ретрофарингеални абсцеси), а когато при малките деца има наличие на една бактериемия има отдалечени поражения, като септични артрити и остеомиелити. Втората група са т.нар. имунообусловени усложнения на стрептококовите инфекции. Това са острите гломерулонефрити, които още се наричат постстрептококови гломерулонефрити, ревматичната болест, която за радост е много рядка, и пост­стрептококовите артрити, които са реактивни артрити. Те не протичат като ревматичната болест, но също могат, макар и в много по-нисък процент, да дадат засягане на сърцето.


Разкажете ни интересен случай от вашата практика?

Ето, например за детето със стрептококовата ангина. Заболява детето от ангина, майката започва хомеопатично лечение и постепенно детето оздравява – температурата спада и родителите са спокойни. След период от 2-3 седмици обаче се появяват хореоатетозни движения (разхвърляни движения – с тикове на лицето, мигане на очичките, неволеви движения на устата, влошен почерк – пишат буквите съвсем мънички, като мъниста). Това води родителите в нашата клиника и тук установихме, че антистрептолизиновият титър е изключително висок (от порядъка на 3000 при норма 200) и почнахме продължително лечение, както се лекува хореята. Но вместо детето да пие антибиотик 10 дни за ангина, то е на антибиотик вече месеци наред, дори и в момента. При това детенце нямаше сърдечно засягане и в рамките на 1-1,5 месеца то се възстанови и тези движения изчезнаха, което е доста бързо в случая. Но продължаваме да провеждаме една дълга профилактика с пеницилин през устата, защото може да има нов рецидив на заболяването.


Д-р Лисички, вие сте изключително обичан лекар и сред родителите, и сред децата. Как го постигате?

Аз си обичам пациентите и това да бъда педиатър винаги е било моята мечта и за радост с лекота намирам път към децата. Смятам, че няма дете, което да не може да бъде прегледано. Колкото и да е неспокойно, колкото и да плаче, колкото и да е стресирано и депресирано, то трябва да бъде предразположено и за това се иска малко повече време, което ние не винаги имаме. Правим го с помощта на играчки, с втори човек, със сестрата, която също е обучена да си обича работата и децата. Това е основното, и разбира се, поддържането на теоретичната форма – достатъчно четене и познаване на съвременните аспекти на заболяванията в детската възраст и специал­но в моята област на ревматологичните заболявания.


Какви трудности срещате в ежедневната си практика и какво бихте искал да промените?

Пациентите да ни имат повече доверие. Ние ежедневно се сблъскваме с липсата на доверие в две посоки – едни смятат, че детето им е тежко болно и е безкрайно трудно да ги убедиш понякога, че е здраво или че болестта му изобщо не е сериозна. А други пък обратно – детето им е тежко болно, но те не могат да приемат, че трябва да има адекватно лечение. Понякога се е стигало до там, че ми се е налагало да търся съдействието на Агенцията за защита на правата на детето и то, за да започнем модерно и скъпо лечение (което за децата е безплатно, напр. с биологични продукти), защото родителите ги е страх и не можеш да ги убедиш, че това дете има нужда точно от това лечение. Когато ги убедиш и минат напр. 6 месеца и видят добрия резултат, вече е друго. Но в началото е безкрайно трудно – както вече казах, стигал съм дори до там да сезирам институции, защото ги тъпчат само с кортикостероиди, а знаем за техните странични ефекти. Освен всичките други вреди, кортикостероидите забавят растежа. Едно дете, което е 6 месеца на кортикостероидно системно лечение без прекъсване, никога не може да достигне растежа, който му е генетично определен.

А има възможности и специално в областта на ревматологията има няколко регистрирани такива биологични препарата (Енбрел, Хумира), които имат много добър ефект – 60-70% от децата се повлияват от тях, което се смята за голям успех.