Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2017

РОТАВИРУСИТЕ - Само летни вируси?

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Радка Аргирова, дмн
Аджибадем СитиКлиник, Токуда Болница, гр. София


Всеки сезон има своите климатични особености и идва и си заминава със своите вируси. Обичаното от всички лято не е изключение – топлото време предразполага към леко облекло, чести пътувания, опитване на нови, понякога екзотични храни и... често настъпващи храносмилателни разстройства. Е, налага се спазване на диета и като правило настъпва самоограничаване на заболяването... Но не винаги, особено ако става дума за деца под 5-годишна възраст и заболяването се развие не през горещините, а през времето на зимните и пролетните месеци.

Инфекциозната диария при малките деца се проявява през цялата година, а не само през летните месеци и именно това я отличава от обикновените „хранителни“ разстройства. Тежката обезводняваща диария при децата се причинява от ротавируси и е повод за повече от 2 млн. хоспитализации годишно по света (по данни на СЗО). Епидемиологичните данни показват, че заболяемостта е почти еднаква в развитите и развиващите се страни, т.е. като че ли високите санитарно-хигиенни стандарти малко допринасят за намаляване на заболяемостта. Именно този факт наложи необходимостта да се разработи и въведе ефективна ротавирусна ваксина.

Ротавирусите са РНК-съдържащи вируси, чиято външна обвивка съдържа три концентрични белтъчни слоя, което оприличава вирусната частица като „колело“ под електронен микроскоп (rota – лат. колело). Установено е, че ротавирусите са най-честите небактериални причинители на гастроентерити (диарии). Този род вируси са многобройни и разнообразни, причиняват заболяване и при човека, и при животните. Разбира се, човешките ротавируси са добре идентифицирани, което доведе до въвеждане на методи за бърза, дори експресна диагностика. Този факт допринесе до рязко намаляване на използването на безполезните антибиотици, а от друга страна, и за редуциране на вътреболничните инфекции в детските отделения и колективи. Заболяването протича остро, с токсични и гастроентеритни прояви, тежко обезводняване и най-често завършва с благоприятен изход (смъртните случаи са все по-голяма рядкост, особено в развитите страни). Реинфекциите (повторно заразяване) се наблюдават често, но най-голямо клинично значение има първичната инфекция. Инкубационният период е 3-8 дни, като един ден преди настъпване на симптомите пациентите са заразни и около 10-ина дни след това. Описани са случаи на излъчване на вируса до 20-30 дни след началото на заболяването. Заразяването става изключително по фекално-орален път, но ротавирусите са сравнително устойчиви в околната среда – откриват се върху предметите около болните, в канализацията, във водните басейни. Върху сухи твърди повърхности се задържат около 10 дни, във влажни места – със седмици, върху зеленчуци и плодове, дори съхранявани при 40°С – до 30 дни. Казаното дотук ясно показва необходимостта от строго спазване на личната санитарна хигиена. При това ефективното заразяване с ротавирусите изиск­ва необикновено нисък брой вирусни частици, а 2-3 дни след това вече се наблюдава гадене, повръщане, висока температура, обща слабост и различни по тежест диарии.

Важно е да се подчертае, че практически ротавирусите засягат всички възрасти, но най-тежко протичат у децата под 5-годишна възраст. Сред възрастните по-често заболяват лица, които се грижат или обслужват болни деца, лица с нарушена имунна защита, стари и болни индивиди в старчески заведения, хора с тежко протичащи хронични заболявания. Въпреки това все пак у възрастните ротавирусната инфекция протича по-леко и най-често остава недиагностицирана (“летен“ грип).

Клиничната картина при ротавирусната инфекция е неспецифична, т.е. съществуват и други вируси, причиняващи сходна на ротавирусите симптоматика – норовируси, астровируси, аденовируси. Наблюдаваната при тях диария обаче най-често е свързана с консумация на конкретна храна, често са сезонни, като обикновено се засягат повече индивиди – тези, които са използвали конкретната храна. Споменатите вирус-индуцирани, а и причинените от бактерии диарии, се диагностицират бързо и лесно се отличават от ротавирусите. Диференцирането на причинителя става чрез специфична и експресна лабораторна диагностика.

Доскоро според Имунизационния календар на България имунизацията срещу ротавирусната инфекция бе препоръчителна (т.е. не бе безплатна) за деца на възраст 6-24 седмици. Едно от новите неща за 2017 г. е, че за малките деца (и то скоро след раждането им), двете разрешени за употреба в страната ваксини (Ротарикс и Ротатек) се заплащат от Министерството на здравеопазването чрез НЗОК. Това е резултат на приетата с Решение на Министерския съвет от 08.01.2017 г. Национална програма за контрол и лечение на ротавирусните ентерити в Република България 2017-2021 г., в която са заложени финансови средства за обезпечаване на имунизациите срещу ротавирусни инфекции. Въз връзка с това през м. март НЗОК публикува указания относно реда на предписване, отчитане и заплащане на тези ваксини и те вече се прилагат от личните лекари. И двете ваксини са с перорално приложение (не се инжектират).

Ваксините са с различни схеми на приложение, описани в кратките характеристики на продуктите. Интервалът между двете дози трябва да е най-малко 4 седмици. Некоригирана вродена малформация на гастроинтестиналния тракт е противопоказание за ваксинацията. Временно отлагане на ваксинацията трябва да се има предвид при деца с температура или повръщане. След отминаване на тази симптоматика ваксинацията може да се осъществи. Родителите на деца с тежки нарушения на имунната система, вкл. причинени от HIV/СПИН или лекувани с кортикостероиди, лъчетерапия или антиракова терапия, следва да се посъветват със специалист-имунолог относно извършването на ротавирусната ваксинация. Като странични явления от ваксинацията се описват рядко раздразнение, краткотрайни повръщания и диарии, отминаващи спонтанно. При настъпване на алергична реакция след първата доза, не се препоръчва прилагането на втората доза.

Двете ваксини мoгaт дa ce пpилaгaт eднoвpeмeннo c вaкcини срещу дифтepия, тeтaнyc, кoклюш, xeпaтит B, пoлиoмиeлит и xeмoфилyc инфлyeнцe тип В и пневмококи.

Към май 2016 г. 81 държави по света са въвели имунизационна програма срещу ротавирусни инфекции. В страните с национални програми за ваксинация срещу ротавирусни гастроентерити е доказано значително намаляване на броя на ротавирусните гастроентерити. Очаква се същият ефект и у нас.

В допълнение е отчетено и значително намаляване тежестта на заболяването при по-големите деца и възрастни в годините след въвеждане на ваксинацията. Световният опит показва, че след въвеждането на ротавирусните ваксини броят на хоспитализациите по повод инфекциозна диария са намалени повече от 2 пъти. Дори само този факт говори за ефективността и ползата от ротавирусната ваксина.