Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2017

Специален гост

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Мария Цекова, дмн
Началник на Втора клиника по кардиология, УМБАЛ "Д-р Г. Странски", гр. Плевен


Проф. д-р Мария Цекова е началник на Втора клиника по кардиология към УМ­БАЛ "Д-р Г. Странски", гр. Плевен. От м. май 2017 г. е и ръководител на Катедрата по Пропедевтика на вътрешните болести към МУ-Плевен. Завършила е медицина във ВМИ-София през 1977 г. През 2005 г.  е присъдено научното звание „доцент”, а от 2013 г. е „професор”.

Тя е един от председателите на Българската сърдечно-съдова асоциация от 2014 г. Член е на Дружеството на българските кардиолози, Дружеството по интервенционална кардиология, Лигата по артериална хипертония и на Европейското кардиологично дружество.

   

 

Проф. Цекова, какво повече можем да научим за ІІ-ра Клиника по кардиология, която управлявате?

Клиниката, която ръководя, е по обща кардиология и е в структурата на УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД, гр. Плевен. Болницата ни е университетска от 1974 г., а аз работя тук от 16.01.1978 г. Към днешна дата имам близо 40 години трудов стаж в тази клиника. От 2005 г. клиниката е ситуирана в новата част на болницата, където условията за пациентите са добри. Разполагаме с 20 легла, които са разпределени в отделение за интензивно лечение и обща кардиология, а стаите са с по две или три болнични легла и всяка стая е със самостоятелен санитарен възел.


Какъв е обемът дейности, който покривате?

През годините клиниката претърпя известни трансформации. Когато аз започнах, беше обща клиника по кардиология. Част от нея беше интензивно отделение и дълго време тук се приемаха всички сърдечни инфаркти и пациенти с кардиогенен шок. Всички тежки случаи се лекуваха в това интензивно отделение, не само от Плевен, но и от региона. След 2008 г., когато се създаде

Специализираната болница по кардиология с инвазивно лечение, постепенно пациентите с остри коронарни синдроми вече не се приемат при нас, тъй като златният стандарт за лечение на острия миокарден инфаркт и нестабилната стенокардия с висок риск, е първичното стентиране.

Така че особено в последните 5-6 години настъпи известна промяна в профила на пациентите ни. Лекуваме основно пациенти, които не са с висок риск, напр. с обострена хронична застойна сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения, бактериален ендокардит, миокардити, перикардити, също така при нас се хоспитализират и пациенти с остър коронарен синдром, които също не са с висок риск. Пациентите, които се приемат в клиниката, са предимно по-възрастни хора, които са и с много други заболявания и изискват много грижи, освен адекватно лечение. Но всички хора имат нужда от адекватни здравни грижи и адекватно своевременно лечение.

Друго направление, по което работим във Втора клиника по кардиология, е обучението на студенти. Трима от лекарите ни са асистенти и обучават студенти от 3-ти и 4-ти курс на Медицинския университет в областта на клиничната кардиология. Имаме и специализиращи лекари, зачислени за специализация по кардиология.


Наболял е въпросът с липсата на кадри, каква е ситуацията с този проблем при вас?

Единият проблем ни е в липсата на достатъчно медицински сестри. И другият проблем е с лекарите, които след придобиване на тясна специалност, много често напускат клиниката и отиват например в частни лечебни заведения, в които заплащането е по-добро. Както знаете съществува голяма конкуренция на предлагане на здравните услуги в гр. Плевен – има няколко частни болници, някои са многопрофилни, други са специализирани.


Лично вие как избрахте специалността кардиология, с какво ви спечели тя?

От самото завършване, дори още преди да завърша медицина, имах интерес към кардиологията и ако трябва да съм напълно откровена, мечтата ми беше кардиохирургията. Но като имате предвид колко отдавна съм завършила, кардиохирургията в България беше развита само в определени центрове и не беше лесно човек да специализира в тази област. Тогава, от първия си работен ден, започнах в интензивното кардиологично отделение, в което, както ви споменах вече, бяха всички тежки и проблемни пациенти от целия регион на бившата Плевенска област, и което обслужваше над 300 000 души население. Не съжалявам за избора си, защото кардиологията е много интересна и много съществена част от медицината.


Професията ви е доста тежка… Как се справяте чисто човешки с този стрес – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви кара да се усмихвате?

Намирам пролуки в програмата си, като релаксирам с малко спорт (каране на велосипед, плуване). Обичам също планината, пътуванията, както и симфоничната музика. Ежедневието ми е наистина натоварено, тъй като освен работата ми в клиниката, преподавам на студенти и обучавам специализиращи лекари. Този процес е отговорен и изисква време и внимание. Имам и кабинет в доболничната помощ, където работя два пъти седмично. Участвам в различни конференции.

Един от председателите съм на Българската сърдечно-съдова асоциация. Тя е основана преди 5 години и там сме трима председатели – проф. Стефан Денчев, доц. Елина Трендафилова и аз. По принцип нашата асоциация провежда две конференции (пролет и есен), което изисква да си на гребена на вълната – да се следят новостите, да си добре информиран, да си осмислил тези неща, за да можеш да селектираш какво да поднесеш на аудиторията.


Какви са целите, които сте си поставили занапред?

Какво да ви кажа, общо взето нямам някакви далечни цели. Една от служебните ми цели е да подготвя добре лекарите, които специализират и са под мое ръководство. Да мога да предам, това което знам от теорията и дългогодишната клинична практика на хората, които работят с мен, и по-младите колеги. Някакви цели относно кариерата, не си поставям.

Друга моя цел е да подпомогна интелектуалното развитие на петте си внучета – имам четири внука момчета и едно момиче, което също е една доста амбициозна цел.

От няколко месеца съм ръководител Катедра по пропедевтика на вътрешните болести в МУ-Плевен, което също е едно голямо предизвикателство, тъй като знаете, че в пропедевтиката, се поставят основите на вътрешната медицина. Там за първи път колегите се срещат с болния човек и усвояват основните физикални методи на изследване на болния, така че това също е една от професионалните ми цели – едно качествено обучение на съвременно ниво за българските и чуждестранни студенти.
еждународното популяризиране на университета ни се случва благодарение на ръководството на университета (на проф. д-р Славчо Томов и на неговия екип). Но всяка година все повече стават студентите англоезично обучение, което показва, че университетът и университетската болница се ползват с авторитет. Тази година във втори курс при нас започнаха 16 групи студенти англоезично обучение. Това са 188 човека, които идват от различни страни (Англия, Германия, Швейцария, Македония, Молдова), и са повече от студентите българоезично обучение.


Какво искате да се чуе от нашите читатели?

Има много неща, които трябва да се кажат, чуят, популяризират и възприемат от нашите пациенти и много неща, които трябва да се чуят и от нашите колеги.

Според мен един от големите проблеми на съвремието (и на здравите, и на болните хора) е заседналият начин на живот. Не случайно почти всяка година има актуализация относно кардиопревенцията и актуализация на препоръките на Европейското кардиологично дружество. Пътят към един качествен живот, дълголетие и въобще към успеха е здравословният начин на живот.

Нужен е баланс между регулярна физическа активност, нормално телесно тегло и съответно здравословен хранителен режим, тъй като най-големият проблем според мен и бич на съвременното общество е този нефизиологичен начин на живот. В смисъл – от колата на бюрото, няколко дълги часа пред компютъра, огромен информационен поток, след това отново в колата и пред телевизора. Това е един много сериозен проблем и предпоставка за отключване на много заболявания – метаболитни, сърдечно-съдови и мозъчни.

Нека преди да се посегнем към лекарствата, да помислим за себе си. Наистина, не е лесно, но не е и толкова трудно, нито пък невъзможно. Хората са го казали: „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог!”. Единствено трябва да се придържаме към един по-физиологичен начин на живот – с повече физическа активност, с хранене, което е съобразено с нашите нужди и не надхвърля потребностите ни, за да можем по-дълго време да бъдем здрави и по-рядко да прекрачваме прага на болниците.

А относно колегите – нека да не забравят, че всичко започва с прегледа на пациента, точното снемане на анамнезата и интуитивното вживяване в нея. Това не са мои думи, а на световно известния проф. Еужени Браунвалд, които са актуални и сега в 21-ви век, когато високите технологии са навлезли в медицината. Нека да не забравяме, че трябва да разпитаме пациента, да го прегледаме, и това е основата за точна диагноза. В смисъл, това което трябва да чуят младите колеги – да не насочваме веднага всички болни  към инструментални изследвания, нека да не забравяме, че трябва първо да разпитаме и да прегледаме пациента и че това е основна  предпоставка за точна диагноза.