Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2017

10 удивителни истории за произхода на лекарствата

виж като PDF
Текст A




1. Хлорамбуцил

Хлорамбуцил е медикамент, одобрен за първи път от FDA през 1957 г., за лечение на левкемия. Произходът на това лекарство ни връща към Първата световна война, когато на бойното поле е използван отровният газ иприт.

Много години след края на войната и под заплахата на Втората световна война изследователите в Йейл се занимават с лечение на отравяне с иприт, когато забелязват, че войниците, изложени на този газ, имат необичайно нисък брой бели кръвни клетки.

Това довело до откритието, че азотните съединения могат да се използват при лечение на левкемия, за да се атакуват мутирали ракови бели кръвни клетки и да се предотврати по-нататъшното напредване на тумора. Повече изследвания са довели до развитието на хлорамбуцил, който и до днес се използва за лечение на тези онкологични заболявания.


2. Виагра

Няма никакво съмнение, че откриването на Виагра е високо оценено фармацевтично събитие в световен мащаб. Популярността му се дължи на широкото му използване в поп културата и особено в Холивуд.

Историята за откритието му обаче не е толкова вълнуваща. Всичко започва в малък уелски град във Великобритания. Учени, тестващи ново лекарство за предпазване от стенокардия, установили неочакван ефект у доброволците. Мъжете, участници в изпитването, започнали да изпитват по-чести ерекции. По-нататъшно проучване показва, че действително това лекарство води до такъв ефект и по този начин дава на бял свят "малкото синьо хапче".

Виагра е пусната на пазара като първото перорално лечение за еректилна дисфункция през 1998 г. Сега, 20 години по-късно, това е едно от най-предписваните лекарства в света.


3. Ботокс

Почти всеки е чувал за ботокса и неговия скандален ефект на замразяване на лицето, оставяйки безброй "знаменитости" лишени от възможността за изразяване на емоции. Но по-малко са наясно с изненадващия произход на лекарството. Това всъщност е невротоксин. Получава се от пречистена форма на ботулинов токсин, който причинява ботулизъм.

За първи път ботулиновият токсин е използван като лекарство за предотвратяване на мускулни спазми в тялото, особено за хора, страдащи от блефароспазъм или спазъм на гласните връзки. Въпреки това използването му в областта около очите има неочаквани ефекти. Прилагането му започва да намалява бръчките около челото на лицето. В последствие това води до широкото използване в козметичната хирургия за намаляване бръчките на лицето и изглаждане на кожата.

Лечението с ботулинов токсин се превръща в една от най-популярните медицински процедури в световен мащаб, като през 2016 г. само в САЩ има над 7 милиона процедури.


4. Ваксината за едра шарка

В края на 18-ти век Едуард Дженър прави забележителен принос за разработването на ваксината срещу едра шарка. Едрата шарка е една от най-страшните болести поради високата смъртност и обширните белези по лицето, оставащи по оцелелите. Преди Дженър да създаде ваксината, единствената превантивна мярка е била т.нар. вариолация (инокулацията на пустулозен материал от болен от едра шарка). Вариолацията довеждала до развитието на по-малко тежко заболяване, което обаче също така може да доведе до смърт.

Въпреки това в малката си практика в провинциална Англия, Дженър забелязал, че млекопреработвателите, които са заболели от по-малко опасната кравешка шарка, не се разболяват от едра шарка. Тази идея за инфекция с по-малко вредни вируси доведе до развитието на ваксинацията (Vacca – от лат. крава).

Значението на развитието на ваксината срещу едра шарка не може да бъде подценявано. През 1980 г. Световната здравна организация обявява, че тази някога опустошителна болест официално е изкоренена, което я прави първата и единствена болест с този статут.


5. Литий

Лечението на биполярното афективно разстройство (по-рано известно като маниакална депресия) е варирало значително през годините. За съжаление, до края на 20-ти век пациентите често са били настанявани в приюти. През 1948 г. австралийският психиатър д-р Джон Кейд създава революционно лечение, използващо литиеви соли.

Това откритие настъпило след като той решил да подложи на тест тогавашното убеждение, че съществува връзка между пикочната киселина и развитието на мания. Кейд предприел доста нетрадиционен подход, като събирал урина от пациентите, съхранявал я в собствения си хладилник, за да я инжектира на морски свинчета. С течение на времето той започва да инжектира пикочна киселина директно в морски свинчета, използвайки литиев урат, тъй като тази сол е много разтворима. Литиевата сол довела до толкова значима релаксация при животните, че по-късно Кейд приложил литиевата сол и върху себе си. Резултатите били сходни. Неговата работа проправя пътя на утвърдилото се по-късно като водещо лечение на биполярно разстройство с литиеви соли.


6. Пеницилин

Въпреки че много хора са чували за случайното откриване на пеницилина от Александър Флеминг през 1928 г., много малко хора знаят историята на Ернст Чейн и Хауърд Флори. Това са хората, които са направили от пеницилина лекарствен продукт. Тези трима достойни мъже споделят Нобеловата награда за медицина през 1945 г. за работата си върху пеницилина.

Докато изучават антибактериални субстанции в Оксфордския университет през 30-те години, Чейн, Флори и техният екип започват да изследват работата на Флеминг върху пеницилина и разработват план за масово производство на плесени от пеницилин за лечение на инфекции. Техните методи на култивиране включват използването на млекопреработващо оборудване. Усилията им не остават незабелязани от въоръжените сили на САЩ. По време на Втората световна война военните осъзнават потенциала на пеницилина за лечение на инфектирани бойни рани и започват масово производство. Пеницилинът продължава да спасява безброй животи по време на войната и след нея.


7. LSD

Диетиламидът на лизергиновата киселина (LSD) е психоактивно вещество, което може да причини интензивни халюциногенни преживявания на използващите го. В общия случай не се счита за лекарствен продукт. Напоследък обаче молекулата показва обещаващи резултати за лечение на пост-травматично стресово разстройство.

LSD за първи път е синтезиран през 1938 г. от швейцарския химик Алберт Хофман в търсенето на стимулант на кръвообращението. Опитите не били успешни и веществото е оставено настрана за пет години.

При ресинтезирането през 1943 г. Хофман случайно поглъща малка сума от върховете на пръстите си, което води до изживяване, което той описва като "непрекъснат поток от фантастични картини, необикновени форми с интензивна, калейдоскопична игра на цветове".

Три дни по-късно, на 19 април, Хофман умишлено поглъща по-голяма доза от наркотика и преживява това, което е известно на феновете на LSD като Деня на колелото (наречен така, защото Хофман използвал колело за връщане вкъщи по време на "пътуването"). С това LSD се ражда и става популярнo като символ на движението "flower power" през 60-те години и се използва и до днес.


8. Дисулфирам

Добил популярност под името Antabuse, дисулфирам се използва за лечение на зависимостта от алкохол. Лекарството реагира с консумирания алкохол и предизвиква гадене и учестена сърдечна дейност. Целта е тази реакция да води до въздържание.

Двама датски медицински изследователи, Джен Халд и Ерик Якобсен, първоначално тестват това лекарство като антипаразитно средство. Всеки от тях решил да опита малко количество, за да установи нежеланите реакции. По-късно, на по питие след работа, това се оказа голяма грешка. След като мъжете приели малки количества алкохол, и двамата бързо се разболяли. Това ги накарало да заключат, че двете събития са свързани и че техният антипаразитен препарат може да има друга употреба. Интересното е, че при по-нататъшни изследвания на този медикамент е забелязано, че работниците в каучуковата промишленост са знаели за тази връзка от известно време. Същият тип реакция към алкохола се наблюдава при тези, които използват подобни химикали в производството на каучук, но двата продукта все още не са свързани.


9. Цисплатин

Цисплатин се използва при лечението на рак на тестисите (с успех при до 90% от случаите на този вид рак).

Откриването на противораковите свойства на лекарството от американския химик Барнет Розенберг през 60-те години става случайно. Розенберг тества въздействието на силни електрически полета върху Е. coli, когато забелязал, че е в състояние да предотврати деленето на клетките на бактериите.

Розенберг установил, че използването на платинени електроди причинява този ефект, а не самият електрически ток. Всъщност той синтезира химикал, известен като "хлорид на Peyrone", който за първи път е изолиран през 40-те години на ХХ-ти век. Но употребата му в лечението на рак все още не е била реализирана. След това начално развитие, през 60-те години на миналия век цисплатин се е превърнал в едно от водещите противоракови лекарства в световен мащаб.


10. Варфарин

Историята на варфарин започва с мъртви говеда, мъртви гризачи и неуспешни опити за самоубийство, преди да се превърне в най-популярното антитрополизиращо лекарство в света. Той се използва от 1% от възрастните хора във Великобритания. През 20-те години на ХХ-ти век САЩ и Канада наблюдават епидемия от говеда, които умират от кръвоизливи. Разследването установява, че животните са яли мухлясал силаж от сладка детелина. С това случаят е бил приключен. След това през 40-те години Карл Линк и неговият студент Харолд Кембъл в Уисконсин изолират съединението, отговорно за антикоагулантните свойства на сладката детелина. Така се появявя варфаринът, който е лицензиран като отрова за плъхове през 1948 г. Лекарството причинява масивни вътрешни кръвоизливи при плъхове след поглъщане.

Сега най-често варфарин се използва при превенцията и лечението на заболявания, причинени от кръвни съсиреци. Лекарството не е било разрешено за употреба при хора до 1954 г., когато след неуспешен опит за самоубийство на американски войник, става ясно, че варфаринът може да бъде използван без да се стига до фатален изход. Интересното е, че един от първите пациенти тогава бил президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер.