Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2017

Прости стратегии за избягване на грешки с медикаментите

виж като PDF
Текст A




Всяка седмица четири от пет възрастни в САЩ използват лекарства без рецепта или по лекарско предписание, диетични или билкови добавки. Почти една трета от възрастните приемат ежедневно пет или повече различни лекарства. Предвид това свързаните с медикаментите инциденти изглеждат почти неизбежни. Трудно е да се прецени колко често настъпват предотвратими нежелани лекарствени събития.

Въпреки че в медицинските кабинети се полагат значителни усилия за подобряване на лекарствената безопасност, все още има известни пропуски в това отношение. Тази статия ще се съсредоточи върху простите и евтини стратегии за безопасно използване на медикаменти, които лесно могат да бъдат включени в ежедневната практика.

Информация за пациентите

Получаването на точна информация относно пациентите е първият приоритет в осигуряването на безопасността на предписване на медикаментите, тъй като насочва лекарите да избират подходящото лекарство, доза, път и честота. Следните съвети могат да ви помогнат:

Използвайте идентификатори, специфични за пациента. За да се гарантира, че правилният пациент получава подходящото лекарство, при изписването на медикаментите използвайте най-малко два идентификатора, специфични за пациента, например името на пациента и датата на раждане. Би било полезно в практиката си да имате и процес на "предупреждение за имена", за да се идентифицират пациенти със същите или подобни имена.

Проверявайте за алергични реакции. Това е често пренебрегвана стъпка в процеса на избор на лекарство. Вашата практика трябва да има протокол, който да изисква от клиничния персонал да попита за алергии и алергични реакции към лекарства, латекс и хранителни продукти, преди да се дадат на пациента предписания и мостри. Когато документирате алергии и друга информация, свързана с лекарството, избягвайте да използвате съкращения или скъсени имена на лекарствата (напр. PCN или HCTZ), тъй като те могат лесно да бъдат прочетени погрешно.

Отбележете поставени диагнози и установени състояния. Четири състояния влияят значимо върху подбора на лекарството, дозирането и честотата на приемите. Това са захарен диабет, бъбречни заболявания, чернодробни заболявания и психиатрични заболявания.

Освен това, когато предписвате тератогенни лекарства на жени в детеродна възраст, документирайте има ли отрицателни резултати от тестове за бременност или информацията, която сте предоставили относно необходимостта от ефективен контрол върху забременяването.

Също така е важно да се подчертае тютюнопушенето и консумацията на алкохол при пациентите, тъй като тези фактори също могат да повлияят подбора на медикаментите.

Стандартизирайте методиките за измерване на телесно тегло и височината. Препоръчва се медицинските специалисти да записват информацията в метрични единици, които обикновено се използват при етикетирането на лекарствата и опаковките. Може да се осигури лесна референтна диаграма за преобразуване на инчове/килограми до метрични мерки във всяка стая за прегледи, манипулационна и пр. Опростете теглото, като използвате следната формула:

• Ако теглото е по-малко от 2 kg, запишете теглото до втория знак след десетичната запетая.

• Ако теглото е от 2 kg до 10 kg, запишете теглото до един знак след десетичната запетая.

• Ако теглото е по-голямо от 10 kg, закръглете до най-близкото цяло число.


Лекарствена информация

Недостатъчната информация относно медикаментите (като например остаряла или непълна лекарствена характеристика) е една от най-честите причини за медицински грешки, свързани с медикаментите. Според едно проучване 35% от предотвратимите нежелани лекарствени събития са причинени от липсата на достатъчна информация за съответните медикаменти. Повече от половината от тези събития са настъпили поради липсата на информация за лекарството по време на предписването.

Използвайте лекарствен справочник. Нереалистично е да очакваме, че всеки лекар може да бъде запознат с десетките хиляди лекарства, отпускани със и без рецепта на пазара. За да намалите риска за пациентите, уверете се, че всеки, който предписва, разпределя, администрира лекарства или обучава пациентите относно лекарствата, има лесен достъп до актуална информация за медикаментите. Изберете кои основни справочници да бъдат използвани и ги актуализирайте най-малко веднъж годишно или всеки път, когато има ново издание. Освен това, помислете за използване на персонални цифрови помощници с често актуализиран софтуер с лекарствена информация.

Създайте препоръки за поведение. Писмените указания, които очертават правилните дозировки, противопоказания, предпазни мерки и друга важна информация за често предписвани лекарства, могат да бъдат безценни. Консултирайте се с националните препоръки, листовките на продуктите и други източници на информация, за да създадете препоръки, които ще бъдат лесни за изпълнение във вашата практика.

Идентифицирайте високорисковите медикаменти. Практиките трябва да създадат списък на лекарства с "висока степен на тревога", които изискват допълнителни предпазни мерки при предписване или отпускане. Такива са онези лекарства, които могат да причинят сериозни увреждания на пациентите, ако се използват погрешно. Те включват варфарин, ниско молекулни хепарини, инсулин и орални противодиабетни средства, опиати и метотрексат.

По същия начин практиките могат да се допитат до т.нар. Beers list, когато предписват медикаменти на възрастни хора. Това е списък от 48 индивидуални медикаменти или класове, които трябва да се избягват при пациенти на възраст над 65 години, тъй като рискът е ненужно висок и съществуват по-безопасни алтернативи. В списъка е включен например ежедневният прием на флуоксетин (Prozac) поради дългия му полуживот и риска от натрупване. Прекомерното стимулиране на централната нервна система и увеличаване на ажитираността; също така неселективните cox-инхибитори, поради техния потенциал да причинят гастроинтестинално кървене, бъбречна недостатъчност, високо кръвно налягане и сърдечна недостатъчност; миорелаксантите, тъй като те са трудно поносими от възрастните хора и причиняват антихолинергични странични ефекти; високите дози краткодействащи бензодиазепини (Ativan, Xanax и др.), защото възрастните пациенти са особено чувствителни към тях.


Комуникация

От решаващо значение за безопасността при предписването на лекарства е да се насърчава отворената, ефективна комуникация

Споделяйте информация. Практиките трябва да насърчават концепцията за равнопоставеност, където комуникацията се осъществява във всички посоки. Това насърчава всички лекари и персонал да бъдат бдителни и да откриват и да реагират на потенциални сигнали за грешка, вместо да ги отхвърлят. Лекарите могат да дадат личен пример, като помолят своите медицински сестри или медицински помощници да споделят информация редовно с останалите членове на екипа.

Подобрете ръкописа си. Според едно проучване от 1979 г. близо една трета от лекарите пишат нечетливо. Вероятно малко се е променило през годините. За да сте сигурни, че вашите предписания са четливи, опитайте печатни букви, вместо да използвате курсив, седнете, вместо да пишете изправени и изобщо пишете рецепти на тихо и спокойно място.

Избягвайте проблемни съкращения. През юли 2006 г. FDA започна кампания за премахване на употребата на потенциално объркващи съкращения, символи и обозначения на дозата при различни форми на медицинска комуникация. Тези съкращения, символи и обозначения на дозата се оказаха бариера пред ефективната комуникация и доведоха до значителна вреда за пациентите. Например, вместо да пишете "QD", което често се превежда погрешно като QID, препоръчваме на здравните специалисти да изписват думата "дневно".

Внимавайте за близките по име лекарства. Ръкописните прескрипции могат да бъдат трудни за интерпретиране, особено ако включват лекарства, които имат подобни имена, като Isordil – Plendil, Celebrex – Cerebyx, Lamictal – Lamisil и Zyprexa – Zyrtec – Zantac. Много, ако не всички, от тези лекарства с подобни имена са с различни индикации за употреба. Следователно, ако включите и индикацията заедно с лекарството може да намалите объркването.

Помислете за използването на електронни системи. Електронните системи за предписване биха могли да произвеждат компютърно генерирани предписания или да предават електронно предписанието директно на аптеката. Тези системи не само премахват нечетливия почерк, но също така могат да автоматизират скрининга за алергии, лекарствени взаимодействия, дублиране на терапията и т.н.


Етикетиране и съхранение

Ако съхранявате и използвате лекарства (напр. мостри) в практиката си, може да следвате тези безопасни практики.

Отделете проблемните лекарства. Не съхранявайте такива с подобни имена или подобни опаковки в непосредствена близост едно до друго в помещението, където държите склада медикаменти. Не ги оставяйте и там, където провеждате прегледите или където държите мострите. Складирането на лекарства по азбучен ред може да причини неволни грешки и неправилно отпускане на медикаменти. В допълнение, отделете всички медикаменти, които са със специален режим на отпускане (напр. седативи или анестетици).

Отделете и използвайте допълнителни етикети за различни ваксини, пробите Mанту и други инжекционни продукти, които могат да бъдат сбъркани едни с други.

Отделете лекарства, които се разтварят в момента на прилагане, нелекарствени продукти, калибриращи разтвори и реагенти.

Продукти, като бензоин и подофилин, трябва да се етикетират "само за външна употреба". Тестовете хемокулт и разтвори за мониториране на глюкозата може погрешно да бъдат използвани като капки за очи.

Поддържайте добре организирана зоната за съхранение. Ако имате възможност, определете служител, който редовно да проверява (поне на три месеца) всички лекарства (включително мостри), реагенти и други продукти, които имат дата на срок на изтичане и да изхвърлят всички, които са с изтекъл срок. Съхранението трябва да се поддържа при температури между 14°С и 29°С. Лекарствата не трябва да се смачкват в тесни пространства, рафтовете трябва да са на нивото на очите с етикети, обърнати напред, а зоната на съхранение трябва да е бъде добре осветена.

Контролирайте достъпа до медикаментите. Трябва да имате възможността да заключвате и да обезопасите мястото си за съхранение на лекарства. Освен това практиката трябва да има стриктни процедури за получаване, съхраняване и мониторинг на лекарства (включително мостри). Идеалният вариант би бил всички лекарства, които се дават на пациентите, да бъдат надлежно означени с името, дозата, честотата, предназначението, номера на партидата, срока на годност и количеството на лекарството заедно с името на пациента, датата на отпускане и предписване и данните за прием. Пациентите трябва да получават писмена и устна информация за всички лекарства и за мостри.

При отпускане и прилагане на ваксини в практиката, трябва това да е документирано в специална тетрадка. Трябва да са налични името на ваксината, партиден номер, докога е годно за употреба, името на пациента, дозата и датата, на която е поставена.

Всички епруветки, в които има количество за повече от едно приложение (Mанту, лидокаин, дексаметазон, вит. B12) трябва да бъдат означени с дата на отваряне и с дата, на която неизползваното количество ще бъде изхвърлено (в идеалния случай – не по-късно от 30 дни след отваряне).


Медицински изделия

Използването на подходящи медицински изделия, както и подходящо обучение за употреба, може да окаже значително въздействие върху безопасността на пациентите и върху ефикасността от терапията.

Използвайте подходящите спринцовки. Всички течни пер­орални лекарства, предписани или отпуснати в кабинета, трябва да се прилагат с помощта на подходящо измерване. Използването на спринцовка за прилагане на пер­орални лекарства (една широкоразпространена, но опасна практика) е довело в някои случаи до аспирация на върха на спринцовката.

Обучете персонала си за правилно използване на устройствата. Всички служители, които разпределят или предписват каквото и да е устройство, трябва да бъдат обучени за използването им. Ако служителите не могат да обучат пациента как да използват и поддържат устройството, те трябва да инструктират пациента да говори с техния фармацевт.


Обучение на пациентите

Грешките, свързани с лекарството, често са резултат от това, че пациентът не знае правилния начин за прием на лекарствата. Едно проучване установи, че 42% от пациентите не могат да разберат прости инструкции на опаковката на лекарството. За да помогнете за подобряване на разбирането на пациентите, следвайте тези съвети:

Оценете медицинската грамотност на пациентите. В някои случаи може да сте в състояние да определите, че пациентът има ниска здравословна грамотност, просто по начина, по който попълва въпросниците или други формуляри във вашата практика. В други случаи може да ви е необходима формална оценка. Един лесен начин за оценяването на този нов „жизнен показател” е да помолите пациента да прочете етикета на някой хранителен продукт и след това да го попитате колко калории се съдържат в една порция.

Тази оценка може да бъде извършена за приблизително три минути по време на първоначалния преглед на пациента. Познаването на нивото на медицинска грамотност на пациента може да ви помогне да приспособите усилията си за обучение на пациентите си към техните нужди.

Не претупвайте консултацията. Пациентите трябва да получат както устни, така и писмени указания за употребата на своите медикаменти, и те или хората, които се грижат за тях, трябва да бъдат помолени да повторят информацията, за да покажат, че са разбрали. Въпреки че може да изглежда ненужно, лекуващите лекари трябва да подчертаят пред пациентите значението на това да се изпълни точно рецептата и да се приемат лекарствата по предписание. Пациентите също трябва да бъдат запитани за тяхната възможност да плащат за лекарството си, за да сте сигурни, че пациентите ще могат да се придържат към лекарствения режим.


Заключение

Безопасното използване на медикаменти в лекарските практики може да се постигне с много прости и евтини промени. Ключовите понятия във всички тези стратегии са опростяване и стандартизиране на работата, свързана с лекарства. Макар че изисква усилия, това не означава непременно, че има нужда от голяма финансова инвестиция. Освен това ще подобри начина, по който практиката функционира, както и нивото на безопасност, което можете да предложите на пациентите си.